Нормативните актове задължително се публикуват в Държавен вестник

Днес преглеждайки последните броеве на Държавен вестник попаднах на решение на Висшия административен съд (ВАС), част от което ми се стори интересно да споделя, продължавайки темата за европейското и българско право.
По тази тема досега бяха публикувани следните статии:
– Източници на правото в Европейския съюз.
– Оформление на европейските нормативни актове.
– Нормативни актове на ЕС, свързани със стреса.

Решението на ВАС, което привлече вниманието ми и с което искам да Ви запозная е свързано с изискването на Конституцията нормативният акт да бъде публикуван в Държавен вестник, за да влезе в сила и да може да бъде прилаган. Ако Ви звучи абсурдно държавна администрация да приложи нормативен акт, който не е в сила, а след това жалбата срещу действието да бъде отхвърлена с мотива, че не може да се обжалва нормативен акт , който не е в сила, то точно това се е случило в първоинстанционният съд, чието решение се обжалва във ВАС.

Ето и частта, която предполагам ще представлява интерес за вас:

Според чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България всички нормативни актове се публикуват. Това правило е конкретизирано с нормите на чл. 37, ал. 1 ЗНА и чл. 78, ал. 2 АПК, предвиждащи обнародване в “Държавен вестник” на нормативните административни актове.

Съгласно чл. 55, ал. 6 ЗЗО НРД и решенията на УС на НЗОК по ал. 3, т. 2 се обнародват в “Държавен вестник” и са задължителни за НЗОК, РЗОК и за изпълнителите. Публикуването на нормативните актове е началният момент, от който те произвеждат действие. Те влизат в сила три дни след обнародването им, освен ако в тях е определен друг срок. Чрез обнародването на нормативния акт не се изразява съдържащото се в него волеизявление, а той се довежда до знанието на правните субекти. В този смисъл обнародването не е част от формата на акта, а елемент от предписаната от Конституцията (чл. 5, ал. 5), чл. 37 ЗНА и чл. 78, ал. 2 АПК процедура по издаването на нормативните административни актове и неизпълнението му е съществено нарушение на тези процесуални правила, защото е пречка актът да произведе правно действие.

Поначало този порок води до унищожаемост на акта, затова необнародван нормативен административен акт може да бъде саниран чрез незабавното му обнародване в “Държавен вестник”.

Необнародваният нормативен административен акт не произвежда целеното му с неговото издаване правно действие и затова, ако бъде приложен, преди да бъде публикуван, ще е налице незаконно действие, извършено без нормативно основание (при липсващо нормативно основание).

Приложеният необнародван акт създава нежелана от правния ред и опасна привидност, че той има правно действие и валидно регулира съответните обществени отношения. Затова в този случай допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила за издаването му – липсата на обнародване, вече е особено съществено и такъв нормативен акт е нищожен. Обявяването на неговата нищожност има за последица невъзможност този акт да бъде саниран чрез последващо обнародване.

В този случай УС на НЗОК е привел в изпълнение обжалвания и непубликуван акт… Следователно непубликуваният акт е приложен, поради което следва да бъде обявен за нищожен по изложените мотиви за особено съществено нарушение на процесуалните правила.

Необнародването на нормативен административен акт не води до невъзможност за неговото оспорване, както неправилно се приема в обжалваното решение.

Ако се възприеме това становище, означава да се признае възможността на административните органи да прилагат подзаконови актове без обнародването им, както и да ги направят необжалваеми с непубликуването им.

Като е отхвърлил жалбата срещу приложен, но необнародван нормативен административен акт, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което актът да бъде прогласен за нищожен.

Решение № 14935 на Висшия административен съд е публикувано в
ДВ, бр. 100 от 15.12.2009 г.

Вашият коментар