Някои бележки върху Ръководствата за електромагнитните полета

След по-малко от седмица влиза в сила Наредба № РД-07-5 от 15.11.2016 г. за минималните изисквания за осигуряване на здравето и безопасността на работещите при рискове, свързани с експозиция на електромагнитни полета. Тя поставя някои предизвикателства към работодателите, защото въвежда няколко нови понятия – като индивидуална оценка на риска, лица под специфичен риск и др.

При оценяването на риска трябва да се имат предвид и работни места, където има специфичен риск за някои лица от експозицията на електромагнитни полета дори при употребата на мобилни телефони, безжични телефони, рутери, лаптопи с Wi-Fi и други, които се намират във всеки офис.

Наредбата влиза в сила на 02.03.2017 г. За оценяването на риска и планирането на мерки е задължително да се използват като отправна точка две ръководства на Европейскат комисия. Въпреки че тяхното заглавие започва с „Незадължително ръководство…“, чрез изрична препратка в Наредба №РД-07-5 е указано задълженито за тяхното използване:

Чл. 15. (1) За прилагането на наредбата се използват предоставените от Европейската комисия препоръчителни практически ръководства, както следва:
1. Незадължително ръководство за добри практики при прилагане на Директива 2013/35/ЕС за електромагнитните полета, том 1: Практическо ръководство;
2. Практическо ръководство за добри практики при прилагане на Директива 2013/35/ЕС за електромагнитните полета, том 2: Проучвания на конкретни случаи;
3. Незадължително ръководство за добри практики при прилагане на Директива 2013/35/ЕС за електромагнитните полета: Ръководство за малки и средни предприятия.
(2) Ръководствата по ал. 1 се използват за:
…
4. изготвяне на оценката на риска и при възможност предоставяне на опростени техники, като се отчитат нуждите на малките и средните предприятия;
5. мерки, насочени към избягване или намаляване на рисковете, включително специфични мерки за превенция в зависимост от нивото на експозиция и характеристиките на работното място;
…
8. насоки относно медицинските прегледи и наблюдението на здравето, които работодателят е длъжен да осигури съгласно чл. 14.

Ръководствата са доста големи и в тях има наистина полезна информация. В същото време обаче се сблъскваме и с някои противоречия, които ще изложа в статията.

Техническа грешка в превода на български

На първо място искам да предупредя ползващите българския превод на ръководствата, че има грешка в основната фигура 1.1., която ни посочва пътя, по който трябва да минем в работата си по оценяване на риска и съответно към кои глави да се насочим. В някои случаи са разменени „Да“ и „Не“, а друг път просто в сгрешено.

Препратки към OIRA, ама има ли помощ там?

В Ръководствата неколкократно се правят препратки за помощ към OIRA, дори и в конкретните примери се споменава. OIRA e платформа за интерактивно уеб приложение в интернет за оценка на риска. Стъпките за оценка на риска по OIRA подробно описани в ръководствата са стандартните стъпки за оценяване: подготовка, идентификация на риска, оценяване, план за действие.

В платформата има инструменти за оценка на риска в различни икономически дейности, но не се залъгвайте, че ще намерите нещо конкретно за електромагнитни полета!

Измервания или пък да?

На много места в Ръководствата се набляга, че не е необходимо оценката да бъде сложна и е препоръчително да се избягва извършване на измервания или изчисления, защото са твърде сложни.

На първо място в девет от дванадесетте примера в ръководствата се правят измервания. Десетият пример е за офис, а другите два и доколко е възможно написаното в тях в България ще ви кажа по-нататък.

Една от препоръките в Ръководствата е да се използват налични бази данни, които за съжаление към момента не съществуват. Доброто пожелание е такива да бъдат разработени от държавни институции, професионални органи или професионални сдружения. Единствената възможност, която е публикувана в Ръководствата е онлайн инструмент за оценка при заваряване. Скоро ще го проверим, за да видим какви данни изисква да бъдат въведени и възможно ли е използването му при нашите условия.

Втората препоръка е да се използват данни от производителите. За съжаление производителите нямат задължение да публикуват или описват в инструкцията за експлоатация данните, които е посочено в ръководствата, че ще ни свършат работа за оценка на риска. Напротив, на няколко страници се посочва, че няма (или вероятно няма) да ни свършат работа данни като:

– данни за съответствие в резултат на изпитване съгласно хармонизиран стандарт. Научаваме, че Комитетите по стандартизация активно разработвали стандарти, за да насочват производителите в процеса на оценяване на емисиите по отношение на СПД и ГСЕ, посочени в Директивата за ЕМП, т.е. такива към момента няма.
– информация относно интензитета на генерираното от оборудването поле, която е част от спецификацията и е свързана с функционирането му;
– информация, свързана със спазване на изискванията за електромагнитна съвместимост.

Въвеждане на нови стойности, с които да се сравнява

В Наредбата са въведени многобройни и различни стойности за предприемане на действие и гранични стойности на експозиция. В Ръководствата обаче изненадващо се появяват още едни стойности – тези в Препоръка 1999/519/ЕО на Съвета от 12 юли 1999 г. относно ограничаването на експозицията на населението на електромагнитни полета (от 0 hz до 300 ghz).

Изрично е посочено, че при наличие на работещи с активни и/или пасивни импланти оценката се прави спрямо базовите нива на цитираната Препоръка 1999.

Въпросната препоръка е частично въведена в България чрез Наредба № 9 от 14.03.1991 г. за пределно допустими нива на електромагнитни полета в населени територии и определяне на хигиенно-защитни зони около излъчващи обекти, тъй като сама по себе си няма обвързващ ефект за държавите членки.

В случая обаче Наредба № РД-07-5 задължава да ползваме ръководствата за оценката на риска, а ръководствата от своя страна ни насочват за сравняване с базовите нива на тази препоръка.

Препоръката не е преведена на български език.

Неравнопоставеност в решенията дали да се измерва или не

В том 2 на Ръководството „Проучвания на конкретни случаи“ има два случая, в които употребата на оборудването носи риск само за лица с активни импланти:

• офис – съответно употреба на мобилни телефони, безжични телефони, лаптопи с активиран Wi-Fi
• работилница – употреба на ръчна бормашина, стругове, колонна бормашина и др.

На практика и в двата случая оборудването е в една група на опасност, съгласно указанията. В първия случай не е направено измерване (не че държа да има такова), а във втория случай са направени измервания при всичкото оборудване. Няма логично обяснение защо е взето такова решение, тъй като ако бормашината се държи при работа близо до сърцето и може да окаже влияние, то за другото оборудване не можем да приложим тази логика.

Невъзможни за прилагане мерки

Връщайки се на описаната преди малко ръчна бормашина, при измерването се оказва, че магнитната индукция е равна или надвишава именно базовите нива в Препоръка 1999 до 15 см от задния край на бормашината. Съответно може да се появи опасност за работниците, изложени на специфичен риск (работещи с активни импланти), когато работят с този инструмент.

В резултат на това едната предпазна мярка е информиране, а другата е следната:

„Да не се допуска работници с поставени активни имплантирани медицински изделия да използват това оборудване.“

Как това може да бъде постигнато в съответствие с националното законодателство не бих могла да кажа.

Антени на покрива – отзивчиви оператори

В Том 2 на Ръководството миа и пример за оценка на риска при наличие на антени на мобилни оператори на покрива. Както посочват оай там, за подробна теоретична оценка на експозицията се изисква информация за няколко фактора, включително вида на антената, характеристиките на излъчването (напр. честота, излъчвана мощност, параметри на сигнала, коефициент на запълване, брой на каналите на предаване).

За да не прави измервания, които са сложни и за да получи необходимите данни, собственикът се свързал с операторите и от тях било поискано да дойдат на място, за да идентифицират своите антени и да предоставят съответната информация за безопасността. Очевидно, в държавата, където това е станало, операторите са много отзивчиви или просто става въпрос за научно изследване?

Има и още един елемент: в ръководството е посочено, че опасност за всички лица има в забранената зона на антените за базова станция, определена от оператора. За съжаление обаче в България няма нормативни изисквания, съгласно които операторът има задължение да определя подобна зона.

Напритив, в ръководство на мобилен оператор от 2012 г. се посочва, че „субективното определяне на забранени зони в радиус около базовата станция не е научно издържано и по тази причина не се изисква от стандартите за безопасност“. Нямаме промяна в нормативните изисквания от 2012 г. насам.

Интересна е и една от мерките в резултат на оценката на риска, а именно:

„Преместване на антената за пейджърната система (шлейфвибратор) далече от пътеката“

Кой ще я премести? За чия сметка? Как ще бъде договорено това?

Възможно е още да се коментира, но ще спря до тук.

Отзивчиви държавни институции

Вторият пример в Ръководствата, в който не са направени измервания, е свързан с използване на радиостанции (уоки-токи) на строителен обект.

За да не прави измервания, техническият ръководител направил няколко телефонни обаждания до правителствени агенции и бил информиран за публикувани данни от компютърно моделиране,
осъществено за подобно устройство, което работи на подобни честоти. 

За съжаление дори и в ръководството са маркирали само автора на цитираното компютърно моделиране, но не са си направили труда да дадат точно заглавие или линк, поради което не може да бъде използвано за наши оценки.

Отново за съжаление, не мога да Ви насоча към български национални агенции, от които може да очаквате подобна информация относно налични научни статии. Остава надеждата, че в бъдеще може и да има подобни публикации с информация в сайта на някоя наша държавна институция.

Какво можете да направите?

Към момента все още няма информация как ще подходи инспекция по труда при проверките за оценка на риска при експозиция на електромагнитни полета. Факт е обаче, че има няколко стъпки, които вече можете да направите, а именно:

1. Да съберете информация за използваното електрическо оборудване.
2.  Да сравните с таблица 3.2. в ръководството дали е наличен риск за някои лица или пък за всички.
3.  Да съберете информация от работещите относно наличието на активни или пасивни импланти и имат ли указания за упоребата и поддръжката им. Внимавайте, това трябва да стане в съответствие със Закона за защита на личните данни.
4.  Да информирате работещите за наличието на рискове (ако има такива).

Какво направихме ние?

След изчитането на почти 350 страници, въз основа на Ръководствата разработихме доста подробна процедура за оценка на риска в две части.

Тази процедура, ръководствата, както и още множество помощни документи по други дейности са на разположение на абонатите на ЗБУТ НОРМИ и ПРАКТИКА. Процедурата ще обновяваме при всяка налична нова информация.

Процедура за оценка на риска за експозиция на електромагнитни полета – част 1