Обезщетение за неползван платен годишен отпуск поради отсъствие по болест

Работникът не губи правото на платен годишен отпуск, което не е могъл да упражни поради болест. Той трябва да получи обезщетение за неползвания годишен отпуск.

С решението си по съединени дела C-350/06 и С-520/06 от 20.01.2009 г. Съдът на Европейските общности тълкува правото на платен годишен отпуск, закрепено в общностната директива за работното време (Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година. Тълкуването е поискано от Landesarbeitsgericht D?sseldorf (Областен съд по трудови спорове, Дюселдорф, Германия) и House of Lords (Камарата на лордовете, Обединено кралство) във връзка с дела относно правото на платен годишен отпуск на работниците, които са в отпуск по болест.

Landesarbeitsgericht трябва да се произнесе по обезщетяването на работник, който не е могъл да упражни правото си на платен годишен отпуск поради неработоспособност, довела до пенсионирането му. Съгласно приложимите германски разпоредби правото на работника на финансово обезщетение за неползван платен годишен отпуск се погасява с изтичането на съответната календарна година и най-късно с изтичането на период на прехвърляне, който е с продължителност от три месеца, освен при дерогация в полза на работника, установена с колективен трудов договор. Ако работникът е бил неработоспособен до края на този период на прехвърляне, неползваният платен годишен отпуск не трябва да бъде компенсиран с финансово обезщетение при прекратяването на трудовото правоотношение.

Заедно с подобно искане за обезщетение за платен годишен отпуск, неползван през определения в британското законодателство референтен период, House of Lords трябва да разгледа и случая на работник, който по време на отпуск по болест за неопределен период от време е поискал от работодателя си да ползва дни платен годишен отпуск през двата месеца, следващи молбата му.

В решението си Съдът напомня, че правото на отпуск по болест и условията и редът за упражняване на това право не се уреждат от общностното право. Що се отнася до правото на платен годишен отпуск, държавите-членки определят условията за упражняването и за осъществяването му, като уточняват конкретните обстоятелства, при които работниците могат да упражняват правото на годишен отпуск, и същевременно се въздържат от обвързването с каквото и да е условие на самото съществуване на това право.

При тези условия правото на платен годишен отпуск, закрепено в директивата за работното време, по принцип допуска както разрешаването, така и забраната на платения годишен отпуск по време на отпуск по болест, при условие обаче че съответният работник има възможност да упражни правото си на отпуск през друг период от време.

Макар че различните държави-членки сами уреждат условията и реда за прилагане на правото на платен годишен отпуск, правилата за прехвърляне на неползвания отпуск все пак са обвързани с определени рамки.

В това отношение Съдът посочва, че правото на годишен отпуск на работник в надлежно предписан отпуск по болест не може да бъде обвързано със задължението за действително полагане на труд през установения в държавата-членка референтен период. От това следва, че държавите-членки могат да предвидят загуба на правото на платен годишен отпуск при изтичането на определен референтен период или период на прехвърляне само при условие че съответният работник е имал действително възможност да упражни правото си на отпуск.

Съдът приема, че работник, който е в отпуск по болест през целия референтен период и след периода на прехвърляне, определен от националното право, е лишен от каквато и да е възможност да ползва своя платен годишен отпуск. Това важи и за работника, който е полагал труд през част от референтния период, преди да му бъде предоставен отпуск по болест.

Съдът стига до извода, че правото на платен годишен отпуск не трябва да се погасява с изтичането на референтния период и/или на период на прехвърляне, определен от националното право, дори когато работникът е бил в отпуск по болест през целия или част от референтния период и неработоспособността му е продължила до прекратяването на трудовото му правоотношение, поради което той не е могъл да упражни правото си на платен годишен отпуск.

Съдът постановява, че изплащаното при прекратяване на трудовото правоотношение финансово обезщетение за платения годишен отпуск, който работникът не е могъл да ползва, трябва да се изчислява така, че работникът да бъде поставен в положение, подобно на това, в което той би се намирал, ако бе упражнил посоченото право по време на трудовото си правоотношение.

Следователно обичайното възнаграждение на работника, което е възнаграждението, което трябва да бъде запазено по време на периода на почивка, съответстващ на платения годишен отпуск, е също определящо за изчисляването на финансовото обезщетение за неползван годишен отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение.

Вашият коментар