Нормативни изисквания за обезопасяване на оборудване при механични опасности

Често при злополуки, свързани с нараняване при работа с машини и оборудване, констатираме, че работникът „бръкнал“ където не трябва, опитал да почисти при работеща машина и други нарушения.

Но дали винаги работникът е виновен, защото не е спазил дадено организацинно правило за безопасност или машината не е била достатъчно обезопасена?

В тази статия ще разгледаме нормативните изисквания за обезопасяване на машини. Такива можем да намерим в редица нормативни актове – някои общи, а други насочени към конкретно оборудване.

Изисквания към производителите

Графика: Mattved – Own work, CC0

Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на машините описва с какви защити трябва да бъдат машините, за да може производителят да постави маркировка за съответствие. Относно подробните изисквания се прилагат храмонизираните европейски стандарти за безопасност на машините.

Наредбата се прилага за:

  1. машини;
  2. сменяеми съоръжения;
  3. защитни елементи;
  4. товарозахващащи приспособления;
  5. вериги, въжета и ремъци;
  6. демонтируеми съоръжения за механично предаване на въртящ момент;
  7. частично комплектувани машини.

Тя не е приложима за защитни елементи, които се предлагат като резервни части, транспортни средства и др., посочени в чл. 2, ал. 2.

По наредбата могат да бъдат изготвени добри чек-листове, чрез които да оценим старо оборудване по отношение на безопасността.

Според наредбата за предпазване от механични рискове, движещите се части се проектират и изработват така, че да се избегне рискът от контакт, който би могъл да доведе до злополуки, или когато този риск не може да бъде напълно предотвратен, частите да се комплектуват с предпазни устройства или защитни прегради.

Трябва да се предвидят защитни прегради и предпазни устройства срещу опасностите, създадени от движещите се части, които участват пряко в работния процес:

  • неподвижни защитни прегради – такива, които могат да се отварят или демонтират само с помощта на инструменти.
  • подвижни защитни прегради с блокировка – прегради, които не позволяват задействането на опасните функции на машината, докато преградите бъдат затворени и подават команда за спиране след отварянето им.
  • предпазни устройства – предотвратяват задействането на движещите се части, докато операторът има достъп до тях или движещите се части не са достъпни, когато се движат.
  • възможно е прилагане на комбинация от предходните.

В наредбата са предвидени и мерки за безопасност, свързани с:

  • рискове, породени от електрозахранването или друга енергия, различна от електрическата;
  • рискове от нараняване при допир или близост до машинни части или материали с високи или ниски температури;
  • рискове от пожар или прегряване и др.

Необходимо е да обърнем внимание, че понякога се доверяваме, че дадено оборудване е безопасно, защото има маркировка и декларация за съответствие, но това не винаги е така!

В някои случаи се закупуват базови модели, които не са оборудвани с всички необходими за нашата дейност защити.

Например, закупили сме мотокар, който е без защитна преграда между товара и водача (предпазна решетка).

Оказва се, обаче, че мотокарът се използва за повдигане и пренасяне на предмети с малки размери, а в този случай в т. 19 на Приложение № 1 към чл. 7, т. 1 на Наредба № 10 от 7.12.2004 г. се изисква карът да е оборудван с вертикална защитна преграда, монтирана пред водача между мачтата и пулта за управление.

В т. 20 пък е посочено, че такава преграда се поставя и за предпазване на работещия от движението на подвиличната плоча или от подаване на части от тялото му извън габаритните размери на кара.

Ако попитате за предпазна решетка производителя или доставчика, ще научите, това е опционално оборудване и не влиза в стандартното оборудване на моделите.

Изисквания на Наредба 7/1999 г.

Снимка от Pavlofox from Pixabay

Основните изисквания относно безопасност на оборуването ще намерите в Глава шеста
„ИЗПОЛЗВАНЕ НА РАБОТНОТО ОБОРУДВАНЕ“ на Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за ЗБУТ на работните места и при използване на работното оборудване.

Там са посочени изисквания относно съдържание на инструкциите за безопасна работа и необходимото обучение на работещите с оборудване и тези, извърващи ремонт и поддръжка.

От чл. 173 до чл.198 ще намерим общи или по-конкретни изисквания за обезопасяването на оборудването.

В по-голямата си част те се покриват с изискванията на Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на машините.

Тук, обаче, това са изисквания към работодателя, който трябва да осигури използването на безопасно оборудване, без значение старо или ново като това периодично се проверява.

Няколко примера:

– Скалите на контролно-измервателните средства допълнително се маркират с установените за безопасна работа стойности на измерваната величина, като се създават условия за точното отчитане на показанията им.

– Мястото за управление на работното оборудване се устройва така, че операторът да може да се увери, че в опасните зони няма човек. В случай, че това е невъзможно, трябва да има автоматично подаване на предпазен звуков и/или видим сигнал преди пускане и спиране или друга сигнална система.

– На всеки работен пост в зависимост от съществуващите опасности трябва да има командно устройство (т. нар. „стоп“ бутон), което може да спре безопасно цялото работно оборудване или негова определена част.

– Движещите се части на работното оборудване, които създават риск за злополуки, се ограждат с предпазни устройства, осуетяващи достъпа до опасните зони, или се снабдяват с устройства, спиращи движението им при достигане на опасната зона от човек или предмети.

Да припомним и необходимостта за поддържане на знаците за безопасност, предупредителни надписи и маркировки, свързани с осигуряване безопасността и здравето на работещите.

Наредби, свързани с безопасността на конкретно оборудване

Наредба № 3 от 23.03.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при механично (студено) обработване на метали

Снимка JJ Harrison (https://www.jjharrison.com.au/) – Own work, CC BY-SA 3.0, Link

Въпреки, че наредбата е от 2004 година тя в голяма степен повтаря отменения равилник № Д-01-012 по безопасността на труда при механично (студено) обработване на металите и съдържа изисквания за оборудване, за което дори баща ми каза, че си го спомня от младините и не съществува отдавна.

Все пак, в нея има и много други изисквания, които са почти като една голяма инструкция за безопасна работа.

Но ето няколко примера за обезопасяване, което зависи от работодателя:

  • При закрепване на обработваните детайли в пневматични и хидравлични приспособления се предвиждат устройства, недопускащи освобождаване на детайлите при падане на налягането.
  • Стружките се отстраняват с куки, магнитни четки или други спомагателни инструменти.
  • Въртящите работни маси на вертикалностъргателните машини (щосмашина, кълвачмашина и др.) се ограждат.
  • Абразивният инструмент на шлифовъчните машини се покрива с кожух, с изключение на тази част от него, която непосредствено контактува с обработваните детайли.
  • Пресите имат приспособления, недопускащи попадането на част от тялото на работещия до работното им пространство, но не са препятствие за наблюдението му.

Ако не сте обръщали внимание до момента на тази наредба, а имате ремонтна работилница/цех, е време да я прегледате и маркирате какво е приложимо за вас, за да го включите в листа си за проверки по работни места.

Наредба № 6 от 25.05.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при механично обработване на дървесина

Безопасност на дървообработващо оборудване

Тази наредба също продължава традициите на правилниците по безопасност на труда, а в общите изисквания дори повтаря текстове от описаната по-горе Наредба № 3 от 23.03.2004 г.

В приложенията на наредбата можем да намерим изисквания както към поведението на работещите, така и към обезопасяването на следното оборудване:

  • гатер
  • банциг машини
  • циркуляри
  • машини за фурнир, шперплат и слоеста дървесина – развивачна машина, хоризонтална или вертикална фурнир машина, хидравлична преса
  • четиристранна машина за надлъжно фрезоване
  • шипорезни машини
  • комбинирана многооперационна машина
  • машини за изработване на бъчви
  • машини за изработване на мебели – абрихт, щрайхмус, пробивни и дълбачни машини, фрези, шлифовъчни машини
  • машини за изработване на дървесни плочи

Въздушни компресорни инсталации и уредби

Компресорна уредба - безпасност

Внимание заслужава и Наредба № 8 от 23.09.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с въздушни компресорни инсталации и уредби.

Наредбата се прилага за стационарни компресорни инсталации и мобилни (самоходни, прикачни и преносими) компресорни уредби, произвеждащи и съхраняващи сгъстен въздух с налягане от 0,02 до 40 MPa с обемни компресори (бутални, пластинкови, винтови, мембранни).

Други наредби, в които има изисквания за обезопасяване на конкретно оборудване

  • Наредба № 10 от 7.12.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари
  • Наредба № 12 oт 27.12. 2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с автомобили
  • Наредба № 12 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товарно-разтоварни работи, в която има изисквания за:
    • работа с транспортьори и елеватори
    • работа с хидравлични и пневматични уредби
    • работа с гравитационни улеи (спускатели)
    • работа на бункери и силози
    • работа с товарачни машини
    • използване на ръчни колички
  •  Наредбите за безопасна експлоатация на съоръжения с повишена опасност.

Подобни статии:

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.