Как да бъдем реалисти при оценяване на риска?

Наскоро попаднах на статията „Оценка на риска за начинаещи”, в която се казваше следното: оценката на риска ще даде добри резултати, ако:
– работите в група,
– използвате въображението си,
– но…останете реалисти.

Втората част на книгата „Оценка на професионалния риск”*, чиято цел е да подпомогне специалистите по здравословни и безопасни условия на труд в трудния път на оценката на риска, ни дава конкретните критерии за определяне елементите на риска, които да гарантират нашия реализъм и обективността на изготвената оценка на професионалния риск.

След като в първото издание бяха представени базови знания за основните рискови фактори, във втората част на книгата «Оценка на професионалния риск» авторите доц. д-р Евгени Евгениев, д-р инж. Бойка Савова и д-р Виргиния Куцарова навлизат в по-специфични теми и разглеждат фактори, част от които често затрудняват органите по безопасност и здраве при работа и специалистите от службите по трудова медицина – йонизиращи лъчения, съоръжения под налягане, производствен микроклимат, физическо натоварване, стрес при работа, работна поза.

Разработвайки конкретни критерии, които да бъдат проследени, авторите са улеснили значително работата на оценителите на риска. Нещо повече, имайки точни критерии, вие можете лесно да се обосновете относно получения краен резултат – защо дадена дейност или оборудване са оценени като опасни, кои са пропуските в управлението на риска, както и веднага да посочите какво е необходимо да се направи, за да се намали вероятността от настъпване на вредата или тежестта на същата. С други думи книгата „Оценка на професионалния риск” ще ви помогне не само в оценяването на риска, но и в изготвянето на необходимите мерки за ограничаване и намаляване на риска.

Ако не сте част от екипа по оценка на риска, не бързайте да губите интерес. Книгата „Оценка на професионалния риск” може да бъде помагало и пътеводител в нормативните изисквания за специфични фактори като газови съоръжения, съоръжения под налягане и йонизиращи лъчения. При определяне на критериите за стойностите на елемента „вероятност” авторите са взели предвид изискванията на съответната нормативна уредба, подготвяйки за вас отправна точка за съставянето на чек-лист относно съответствието с нормативните изисквания при експлоатацията на споменатите съоръжения или наличие на съответния фактор. По същия начин стойностите на елемента „вероятност” за факторите физическо натоварване, стрес при работа и работна поза ще ви насочат към основните моменти в организацията на работа, на които е необходимо да обърнете внимание и в които може да търсите оптимизация с цел намаляване на установения риск.

В заключение, втората част на книгата „Оценка на професионалния риск”, представя добре систематизирана информация, която може да ви подпомогне в оценяването на риска за фактори, които понякога са „слабо място” както на оценителите на риска, така и на длъжностните лица по безопасност и здраве при работа.

* Ако ви е необходима повече информация или искате да закупите книгата, се свържете с Издателска къща „Шанс“:
1618, гр.София, ул.Княгиня Клементина 39,
Тел. 02/952 25 31,
Ik_shans@abv.bg

8 thoughts on “Как да бъдем реалисти при оценяване на риска?

  1. Въпросът с оценката на риска в строителните фирми е доста специализиран. Най-малкото, защото има специално изискване за извършване на оценка на риска преди започване на работа на строителната площадка и до завършването на строежа. Дори когато става въпрос за дейности като подизпълнител, има изискване оценката на риска да се извършва съвместно с предварително обявените подизпълнители и да се актуализира при включването на нови в процеса на работа. Искаме или не, трябва да „фотографираме“, колкото често е необходимо.

  2. Здравейте, г-жо Начева :) Изобщо не става дима за манипулиране на входните данни…Нито за невъзможността да се прави оценка. Такава винаги е възможна, въпросът бе за т.н. нискокачествена“ и „висококачествена“ услуга. И съмненията, че „стиснатият“ работодател е виновен. За оценката в, например, малка фирма, регистрирана като строителна, с десетина души „на повикване“… Имат работа за един месец мазачество – работят. След това по за седмица правят изкопи, боядисват. Месец са без работа, после – фаянс, теракот… И клони са рязали. Малко е трудно да „застанеш до работника и се движиш с него“, след като не знаеш какво ще работи утре и какво – след 3 месеца; може и кабели да опъва някъде… И тогава единственото възможно е да погледнеш в тавана и да си спомняш максимално всичко, което някога са правили. И да го „вкараш“ в картите. Или през месец да правиш нова (пре)оценка на рисковете, фотографирайки седмичната картинка на дейностите.

  3. Здравейте инж. Недев! Какво означава правилно подадени входни данни? Входните данни могат да бъдат манипулирани само ако се получават от едно лице, представител на работодателя или служителите от СТМ не знаят какво да гледат, кого и какво да питат /казано съвсем простичко/. Ако човек си направи труда да поговори с различни хора, на различни позиции в една фирма и се поразходи и поогледа работните места в действие, веднага става ясно дали го „будалкат” с информацията, кой и защо го прави. Искаш достоверност на информацията – събери си я сам, а не чакай да ти подадат каквото си искат. Е, понякога може да отнеме малко повече време.
    В никакъв случай не мога да се съглася по въпроса за фирмите, в които един работник извършва различни дейности и видите ли не може да се направи оценка. Може! Заставате до работника и/или се движите с него, наблюдавате, описвате, правите хронометражи ако е необходимо ден, два, три пет, колкото трябва. Не се хващайте за експозицията. Ами ако този работник извършва една дейност един път в седмицата за един час, а тя създава риск за живота на пет работника, какво да я правим тази дейност? Ами ако при тази дейност някой ден се реализира опасно събитие?
    Понякога в Нашата работа наистина се налага ползването на въшни специалисти, компетентни в конкретни и тясно специализирани области на трудово-медицинското обслужване, но ….. Нима лекарят от СТМ не може да измерва пулс и кръвно налягане? Нима лицето с техническо образование в СТМ не може да определи маршрути и зони за движение? Е, ако не могат …
    Както писа инж. Деяна Илиева – трябва да се чете, да се учи, да се работи. Иначе сами си създавате зависимости от т.нар. скъпоплатени специалисти.

  4. Малко елементарно е да делим СТМ на „професионалисти“ и „копи-пейст“, както и работодателите на „просветени“ и „стиснати“. Защото въпросът в повечето случаи опира до правилно подадените входни данни за оценката. Има разработени професионални трудове по темата, инж. Станев е посочил някои, но… такова изследване и оценка са възможни най-вече при фирми, които са наясно какво и как произвеждат за дълъг период от време, с ясна организация на работата и разпределение на задачите. Т.е. стругарят си е стругар, и както работи днес, така ще работи и догодина по това време (като дейност, оборудване, натовареност, условия и т.н.). И тогава има смисъл да се покани скъпоплатеният екип от специалисти, който да мери пулс, дишане, кръвно, зони и маршрути на движение… Но над 50% от фирмите у нас са с по няколко човека, които съвместяват по няколко длъжности / дейности, днес имат работа, утре – нямат или правят нещо съвсем различно (експозиции ли? рискове ли?) За каква прецизност на оценка може да се говори тук при толкова много неизвестни? И какво може да предложи професионалният екип от свястна СТМ на такава фирма?

  5. Разбира се, че няма работодател, който да не се интересува колко ще струва дадена услуга, но пък има такива, които са наясно колко струва дадена услуга и са готови да платят за нея. Аз по-скоро съм на мнение, че „за всеки влак си има пътници“ и всеки консултант сам избира какво да предлага – нискокачествена (или почти никаква) услуга на ниска цена или по-добра услуга на по-висока цена. И за двата вида предлагане има търсене. Само че за второто трябва повече да се чете, да се учи, да се работи и т. н.

  6. инж. М. Станев е описал доста добре нещата. В условия на пазарна икономика, при която едни СТМ се опитват да работят качествено на фона на други СТМ , които предлагат договори за по 3-4 лв. на калпак и бълват някакви си техни стандартизирани копи-пействани оценки на риска, всичко се свежда единствено и само до оцеляване. А уж СТМ би трябвало да съдействат на работодателя при изготвянето? Да, ама не! Никой няма да отпусне кадри да се занимават и с това. Достатъчно са си свили фирмите щата и въобще не им е до това. „Пускат” се едни оценки само за да мине номера. Искат или не , другите СТМ трябва да се съобразяват и да компенсират с нещо. Някой от работодателите дали се запитва за тези 3-4 лв. на калпак оценката му на риска какво нещо ще да представлява? Тези специалисти, които ще имат задачата да оценят ефективно да не би да работят за без пари, ей така само за слава? Може би, ама надали! А кой ще е този работодател, който ще да извади едни пари, ще ги сложи на масата и да каже „искам нещо качествено и не ме интересува колко ще струва!”. Всеки гледа да мине „тънко” и да замаже положението. И така всичко бива изродено. И на фона на всичко това все пак има някои СТМ, които се опитват наистина да бъдат реалисти и да се опитват да правят нещо качествено съвместно с клиентите с които работят. Но, на каква цена бих запитал аз? Положението с други думи казано макар и грубо да звучи в момента е : Който плаща, той поръчва музиката!

  7. 1). Колежке, ако бъдем реалисти при разработването на оценката на професионалния риск и я направим както трябва то тогава една оценка се превръща в продукт струващ доста пари и на практика непродаваем.

    2). Да цитирам нещо от Наредба 5 за оценката на риска от чл. 18:
    Когато в нормативните актове има изчерпателни разпоредби за осигуряване на защита от ясни и лесно определими опасности, разпоредбите на ал. 1, 2 и 3 могат да не се прилагат. Когато ал. 1, 2 и 3 не се прилагат, трябва да се провери осигурена ли е защита съгласно разпоредбите на нормативните актове от идентифицираните опасности.

    т.е когато имаме ясни критерии и норми няма защо да си правим труда да оценяваме – просто казваме отговаря/ не отговаря – оценка на съответствието :-), има риск / няма риск.

    3). Пак да цитирам Наредба 5:
    Необходимите за оценяването на риска измервания се извършват от звена на работодателя и/или от юридически и физически лица, упълномощени по съответния ред. Измерват се:
    1. специфичните показатели за безопасност на работни процеси, работно оборудване и работни места;
    2. стойностите на елементите за микроклимата, токсичните вещества и праха във въздуха, шума, вибрациите, осветлението и лъченията;
    3. физическото натоварване на работниците и служителите.

    Ако някой се ангажира да прави оценка на риска от физическо натоварване на работници и след това да разработва физиологичен режим на труд и почивка. (Говоря това да се направи както трябва). Интересно ми е кой ще е този дето ще го плати. Кой ще плати на екип експерти (лекари, инженери, психолози и др.). Защото техния труд не е никак евтин. Не е като да ти направят основен ремонт на банята и да се разминеш с 2-3 хил. лева.

    4). Нека бъдем реалисти – поставени сме в условията на пазарна икономика. Предлагането се определя от търсенето. :-)

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.