Съгласно Наредба № 7 от 15.08.2005 г. за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с видеодисплеи, работодателят има задължението да осигури преглед на очите и оценка състоянието на зрението на лицата, работещи с видеодисплеи, от специалист по очни болести:
- преди започване на работа с видеодисплеи;
- един път на три години за лицата, ненавършили 40 години, и ежегодно за лицата, навършили 40 години;
- при оплаквания от смущения на зрението, които могат да се дължат на работа с видеодисплеи.
Ако специалистът предпише необходимост от корекция на зрението за работата му с видеодисплей, то работодателят ги осигурява за своя сметка.
Тук и приключва изискването на наредбата. В нея не са определени минимална или максимална стойност на „средствата за корекция на зрението“, нито правила за определянето на стойността.
В тази връзка споделяме резултатът от съдебно дело, в което служител предявява претенции към работодателя да му изплати пълната сума за самостоятелно закупените очила за работа с компютър на стойност 749.00 лева.
Какво се е случило?
Ищецът твърди, че от 03.12.2011г. работил в ответното дружество на длъжност «оператор радиопредавателни съоръжения» при осемчасов работен ден и че съгласно чл.284 КТ работодателят му е длъжен да предостави безплатно работно облекло и лични предпазни средства като при работа с видеодисплеи следвало да осигури преглед на очите и оценка на състоянието на зрението на лицата от специалист по очни болести.
След посещение при специалист очни болести на 09.10.2012г. му били предписани специални очила.
Уведомил работодателя си за това, който го уверил, че ако си закупи очилата, ще му възстанови парите. Съответно служителят закупил предписаните му очила и представил на работодателя фактура за сумата от 749 лева.
Работодателят отказал да му възстанови направения разход.
На първо място работодателят се е опитал да твърди, че работата на ищеса не е свързана с интензивно зрително напрежение и непрекъснато взиране, както и че мониторите са нови и отговарят на всички изисквания за безопасност, поради което не било необходимо носенето на допълнителни предпазни средства.
На отделно основание оспорва претенцията по размер с твърденията, че същата е изключително завишена.
Работи ли наистина лицето с видеодисплей по смисъла на наредбата?
В представените документи има медицинско заключение издадено от Службата по трудово медицина, че ищецът може да изпълнява длъжността „Оператор РПС„ с фактори на работна среда: нервно-психично напрежение, сменна работа, зрително напрежение.
От представената длъжностната характеристика, се установява, че длъжността „Оператор на компютър” включва дейности като въвеждане на данни и справки – извлечения от базата данни на компютърната система и извършване на корекция на въведените данни при необходимост.
В длъжностната характеристика е било посочено още, че лицето има задължение по време на работа да носи лични предпазни средства /очила/ и да се явява на периодични медицински прегледи за изследване на зрението.
Вещото лице е установило, че дежурният оператор няма задължение да гледа непрекъснато в мониторите, а само когато се появи сигнал под формата на визуално изображение, придружено от звуков алармен сигнал, същият следва да прочете изписания адрес, който съобщава на съответните дежурни патрулиращи.
Еднократното прочитане на един алармен сигнал продължава секунди. По данни на ръководството на фирмата средно за една работна смяна могат да бъдат получени 10 алармени сигнала, но може да се случи да няма нито един сигнал.
Установено е, че задълженията на оперативно дежурния по попълване на протокол и водене на седем вида регистри се извършват на хартиен носител, а не на носител.
Независимо от това, обаче, водещ за решението дали лицето работи с видеодисплей се оказва фирмения документ, в който е имало друга информация – че се въвеждат данни и че има задължение за ползване на очила и явяване на прегледи от очен специалист.
Поради това и съдът приема, че в случа ищесът е имал право на средства за корекция на зрението (очила) в съответствие с изискванията на Наредба № 7 от 15.08.2005 г.
Съответно след като специалистът по очни болести е предписал средство за корекция на зрението, то работодателят следва да осигури за своя сметка това средство за корекция на зрението на работещия за работата му с видеодисплей.
До каква сума могат да бъдат очилата?
Според вещото лице „прогресивните стъкла, каквито са и тези, закупени от ищеца могат да се използва при работа с компютър.
Няма спор, че тези стъкла са и коригиращи зрението, т.е. функцията на очилата е не само да предпазват при работа с видеодисплеи, но и да коригират диагностицираните зрителните проблеми на ищеца.
Обстоятелството, че работодателят е монтирал монитори, отговарящи на всички съвременни изисквания за безопасност и намаляване на вредното въздействие, не го освобождава от тази му отговорност, тъй като подобно изключение в Наредбата не е предвидено.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че възможните умерени цени за предпазни стъкла са от около 70.00 лв. до 220.00 лв.
Съдът подхожда, като взема средноаритметичната стойност на едно стъкло от вида, който е ползвал ищецът – 145 лв. (за 2 бр. – 290 лв.)
Ищецът си е закупил по-скъпи очила, но съдът намира, че не целият разход за закупването им следва да бъде възложена на работодателя.
С оглед установените в КТ и Наредба №7 задължение, съдът намира, че ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати стойността на очила, определена в границите на средни пазарни цени.
Разликата над тази сума следва да остане за сметка на ищеца, който по свое желание е решил да си закупи почти тройно по-скъпи очила.
По изложените съображения, настоящият състав намира, че искът следва да бъде уважен за сумата от 290 лв., съответно отхвърлен за горницата до претендираните 749 лв.