Служителят предявява претенции към работодателя да му изплати пълната сума за самостоятелно закупените очила за работа с компютър на стойност 749.00 лева. Трябва ли работодателят да изплати тази сума? Какво е решил съда ще разберете от следващия текст.
Представяме ви решение на Варненския окръжен съд по гражданско дело №344/2016г., образувано по жалба от Д.Й.Д. срещу Решение № 4860/02.12.2015 г. ВРС, с което е отхвърлен предявеният от него срещу „ХХХ” ООД иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 749.00 лева, представляваща извършен разход за закупуване на очила – лични предпазни средства при работа с видеодисплеи.
Според въззивника, първоинстанционното решение е неправилно, необосновано и недоказано, постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Твърди, че в настоящия случай изобщо няма искане за замяна /каквото е обсъждано в първ. решение/.
Напротив –ищецът, след като е провел медицински преглед при специалист, който му е предписал очила за корекция на зрението, дори и в рецептата да е пропуснал да отбележи, че същите следва да се изработят с антирефлексно покритие /тъй като всички стъкла- „прогресив” имат такова/, ищецът е разговарял с работодателя си и последният му е казал да си направи и закупи очилата след, което ще му бъдат заплатени, тъй като това е задължение на работодателя.
Тъй като работодателят не ги е заплатил, а са платени от ищеца, то сумата следва да му бъде възстановена и няма никаква замяна.
Счита, че тълкуването на чл. 9 от Наредба №7, дадено от ВРС е неправилно, а работодателят следва да заплаща не само за защитното антирефлексно покритие, но и самите очила, които коригират зрението.
Твърди се, че зрението на ищеца се е влошило в следствие на работата му с много монитори и възрастта /тогава/ 55 годишен по интензивно, в следствие на което диоптрите са се увеличили и това е наложило закупуването на нови очила.
Какво се е случило?
Ищецът твърди, че от 03.12.2011г. работил в ответното дружество на длъжност «оператор радиопредавателни съоръжения» съгласно трудов договор №296/02.12.2011г. при осемчасов работен ден и основна заплата 375 лева.
Сочи, че съгласно чл.284 КТ работодателят му бил длъжен да предостави безплатно работно облекло и лични предпазни средства като при работа с видеодисплеи следвало да осигури преглед на очите и оценка на състоянието на зрението на лицата от специалист по очни болести.
След посещение при специалист очни болести на 09.10.2012г. му били предписани специални очила. Уведомил работодателя си за това, който го уверил, че ако си закупи очилата, ще му възстанови парите. На 21.12.2012г. закупил с лични средства предписаните му очила, за което се снабдил с фактура за сумата от 749 лева, но работодателят отказал да му възстанови направения разход.
Работодателят твърди, че длъжността, която е заемал ищеца не е свързана с интензивност на зрителното напрежение в екран, доколкото не било необходимо непрекъснато взиране в екрана или непрекъснато въвеждане на данни в компютъра.
Твърди също, че ищецът никога не е искал осигуряване на преглед или закупуване на очила. Излага, че мониторите са нови и отговарят на всички изисквания за безопасност, поради което не било необходимо носенето на допълнителни предпазни средства.
Счита, че закупените очила не представляват „лични предпазни средства”, но дори да се приеме, че представляват такива, то разпоредбата на чл.284, ал.4 КТ, изрично забранява замяната на лични предпазни средства с тяхната парична равностойност, което прави искът освен неоснователен, и недопустим.
На отделно основание оспорва претенцията по размер с твърденията, че същата е изключително завишена.
Как го вижда съда?
Има медицинско заключение ииздадено от Службата по трудово медицина, че ищецът може да изпълнява длъжността „Оператор РПС„ с фактори на работна среда: нервно-психично напрежение, сменна работа, зрително напрежение.
От представената длъжностната характеристика, се установява, че длъжността „Оператор на компютър” включва следните длъжностни задължения и основни отговорности:
- въвеждане на данни и справки – извлечения от базата данни на компютърната система;
- извършване на корекция на въведените данни при необходимост;
- следи за неизправност на ползваната техника и обработката на данните от компютърната програма;
- предава получени по електронната поща съобщения и изпраща отговори;
- задължен е по време на работа да носи лични предпазни средства /очила/ и да се явява на периодични медицински прегледи за изследване на зрението.
От вписаното в Амбулаторен лист №1922/09.10.2012г. се установява, че поставената основна диагноза на е „Хиперметропия” и придружаващи заболявания „Астигматизъм” и „Пресбиопия”, като с рецепта 11.10.2012г. му е предписала очила за корекция на зрението по зададените в рецептата показатели и предписани стъкла „прогресив”.
Видно от приетата по делото Фактура служителят е закупил предпазни очила с корекционни стъкла с антирефлексно покритие за работа с видеодисплей за сумата от 749 лева /с ДДС/.
Вещото лице е установило, че дежурният оператор няма задължение да гледа непрекъснато в мониторите, а само когато се появи сигнал под формата на визуално изображение, придружено от звуков алармен сигнал, същият следва да прочете изписания адрес, който съобщава на съответните дежурни патрулиращи.
Еднократното прочитане на един алармен сигнал продължава секунди.
По данни на ръководството на фирмата средно за една работна смяна могат да бъдат получени 10 алармени сигнала, но може да се случи да няма нито един сигнал. Задълженията на оперативно дежурния по попълване на протокол и водене на седем вида регистри се извършват на хартиен носител, а не на носител.
В СМЕ са посочени средни цени очила за работа с компютър, като възможни умерени цени на такива очила са между 70.00 до около 220.00 лв. за едно стъкло.
Какво е решението на съда?
В настоящия случай, с оглед изложеното в приетата длъжностна характеристика на „Оператор на компютър”, основните длъжностни задължения на ищеца са свързани с въвеждане на данни и извършването на справки-извлечения от базата данни на компютърната система.
Сред основните отговорности /т. II, 5/, е посочено, че служителят е длъжен по време на работа да ползва лични предпазни средства /очила/, и да се явява на периодични медицински прегледи за изследване на зрението.
Според настоящия състав предвид коментираните по-горе писмени и гласни доказателства, по безспорен начин се установява, че ищецът, заемал длъжността „оператор радиопредавателни съоръжения” в „ХХХ” ООД е лице, работещо с видеодисплеи при изпълнение на трудовите си задължения, тъй като в съответствие т.2 от Наредба №7 от 15.08.2005 г., обичайно е работил с видеодисплей не по-малко от половината от установеното за него работно време.
На този извод навежда както медицинското заключение от Службата по трудова медицина и длъжностната характеристика на „оператор компютър”, представена от ответника.
Следователно, доколкото длъжността, заемана от ищеца е касаела работа с видеодисплеи, то приложение намира и чл.9, ал.1 от Наредба №7/15.08.2005 г., според която, работодателят следва да осигури преглед на очите и оценка състоянието на зрението на лицата, работещи с видеодисплеи от специалист по очни болести и за своя сметка средства за корекция на зрението на работещия за работата му с видеодисплей, ако са предписани от специалиста по очни болести.
След като специалистът по очни болести е предписал средство за корекция на зрението, то работодателят следва да осигури за своя сметка това средство за корекция на зрението на работещия за работата му с видеодисплей.
Според вещото лице „прогресивните стъкла”-каквито са и тези, закупени от ищеца могат да се използва при работа с компютър. Няма спор, че тези стъкла са и коригиращи зрението, т.е. функцията на очилата е не само да предпазват при работа с видеодисплеи, но и да коригират диагностицираните зрителните проблеми на ищеца.
Следва да се отбележи, че в Наредба №7 няма изискване предпазните очила да са само за работа с компютър. В чл. 9, ал.2 изрично е посочено че за сметка а работодателя са средства за корекция на зрението на работещия за работата му с видеодисплей.
От друга страна обстоятелството, че работодателят е монтирал монитори, отговарящи на всички съвременни изисквания за безопасност и намаляване на вредното въздействие, също не го освобождава от тази му отговорност, тъй като подобно изключение в Наредбата не е предвидено.
Твърдението, че работодателят трябва да осигури средства за корекция на зрението, е основателно.
Какво е решението относно сумата:
Сумата, платена от ищеца, и за заплащането на която са представени доказателства е 749 лв.
От показанията на свидетелката А.Т. и заключението на вещото лице, се установява, че ищецът е носел очила, т.е. е имал проблеми със зрението още преди постъпването си на работа в ответното дружество.
От заключението на СМЕ се установява, че възможните умерени цени за предпазни стъкла са от около 70.00 лв. до 220.00 лв. Следователно, средноаритметично цената на 1 стъкло от този вид, при тези граници възлиза на 145 лв., т.е. 290 лв.- 2 бр.
Действително, ищецът си е закупил по-скъпи очила, но съдът намира, че не целият разход за закупването им следва да бъде възложена на работодателя.
С оглед установените в КТ и Наредба №7 задължение, съдът намира, че ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати стойността на очила, определена в границите на средни пазарни цени. Разликата над тази сума следва да остане за сметка на ищеца, който по свое желание е решил да си закупи почти тройно по-скъпи очила.
По изложените съображения, настоящият състав намира, че искът следва да бъде уважен за сумата от 290 лв., съответно отхвърлен за горницата до претендираните 749 лв.
По изложените правни аргументи и предвид частично съвпадащите изводи на въззивната инстанция с тези на първата, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която искът е отхвърлен за сумата от 290.00 лв., и съответно потвърдено в останала отхвърлителна част за горницата над 290 лв. до претендираните 749.00 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на осн. чл. 280, ал. 3 ГПК.
Сбиване по време на работа – кога е трудова злополука/ Решение № 158/01.08.2008 г. – АС Перник