Нови граници на професионална експозиция за олово и диизоцианати

Европейската комисия предлага да се изменят две директиви с цел допълнително намаляване на границата на експозиция на олово и въвеждане на първи по рода си граници на експозиция на диизоцианати.

Оловото може да повлияе на сексуалната функция и плодовитостта и може да навреди на развитието на плода или потомството на изложените жени. Може също да увреди нервната система, бъбреците, сърцето и кръвта на хората, изложени на него. Диизоцианатите могат да причинят респираторни заболявания като астма.

Предложението включва изменение на две директиви:

• Директива 2004/37/ЕО относно защитата на работниците от рискове, свързани с експозицията на канцерогени или мутагени при работа във връзка с оловото
• Директива 98/24/ЕИО за защита на здравето и безопасността на работниците от рискове, свързани с експозиция на химични агенти при работа във връзка с въвеждане на гранична стойност за диизоцианати

Намаляване на граничната стойност за олово

Оловото е професионално токсично за репродукцията вещество, което може да засегне сексуалната функция и плодовитостта както при мъжете, така и при жените, както и развитието на плода или потомството (токсичност за развитието).

Излагането на олово може да доведе до нарушена плодовитост, спонтанни аборти или сериозни вродени дефекти, както и до други вредни ефекти като невротоксичност, бъбречна токсичност, сърдечно-съдови ефекти и хематологични ефекти.

В момента граничната стойност на олово в Наредба 13/2003 г. е 0,05 mg/m³.

В Европейския съюз има въведена гранична стойност 0.15mg/m³ с Директива от 1982 г. (Council Directive 82/605/EEC of 28 July 1982 on the protection of workers from the risks related to exposure to metallic lead and its ionic compounds at work).

Тази директива, обаче, е отменена с новата Директива 98/24/ЕИО за защита на здравето и безопасността на работниците от рискове, свързани с експозиция на химични агенти при работа и на практика е ЕС няма гранична стойност за олово.

Предложението на Комисията е гранична стойност, определена в отменената директива, да бъде намалена до 0.03mg/m³ и включена в Директивата за канцерогените и мутагените.

Ще бъде намалена определена и биологична гранична стойност от 15µg/100ml. В България в момента биологичната гранична стойност е 40 µg/100ml

В предложението на Комисията видях интересен текст, който е цитат от Директива 82/605/ЕЕС (заменена от Директива 98/24/EC за химичните агенти) и го споделям:

Медицинско наблюдение трябва да се извършва, когато експозицията на концентрация на олово във въздуха е по-голяма от 0,015 mg/m³, изчислена като среднопретеглена във времето стойност за 40 часа на седмица, или когато нивото на олово в кръвта надвишава 9 μg Pb/100 ml кръв .

Дали ще има такива конкретни изисквания при сегашното допълнение на директивата за канцерогените и мутагените, не е ясно.

Оловото може да повлияе на сексуалната функция и плодовитостта и може да навреди на развитието на плода или потомството на изложените жени.

В тази връзка Комисията предлага когато няма национални референтни нива, за нивата на олово в кръвта при жени в детеродна възраст да се определи граница на биологичната гранична стойност от 4,5 µg/100 ml.

В България в момента биологичната гранична стойност е 30 µg/100ml за жени под 45 г. (по Наредба 13/2003 г.:300 µg/l)

Въвеждане на граници на експозиция за диизоцианати

Диизоцианатите са опасни химически агенти и попадат в обхвата на Директива 98/24/ЕИО.

Поради необходимостта от справяне с идентифицираните сериозни рискове за здравето, специфични за диизоцианати, през август 2020 г. с изменение на Приложение XVII на Регламент (ЕО) № 1272/2008 беше прието изискване за задължително обучение на работниците, които използват диизоцианати (в сила от 24 август 2023 г.)

В Регламента има конкретни изисквания за съдържанието на това обучение. Можете да го преминете и чрез нашето онлайн обучение за работа с диизоцианати, разработено в съответствие с изискванията на регламента – издават се удостоверения.

Диизоцианатите са кожни и респираторни сенсибилизатори (астмогени), които имат потенциал да причинят професионална астма и дермални професионални заболявания – алергични реакции, които могат да възникнат поради излагане на такива вещества.

Те могат да причинят промяна в дихателните пътища на хората („състояние на свръхчувствителност“). След като белите дробове станат свръхчувствителни, по-нататъшното излагане на вещество, дори при доста ниски нива, може да предизвика астматичен пристъп.

Преобладаващите здравни ефекти от професионалната експозиция на диизоцианати са респираторни здравни ефекти (професионална астма, изоцианатна сенсибилизация и бронхиална хиперреактивност), които са критичните крайни точки, свързани с експозицията на диизоцианат, възникваща както след остра, така и след дългосрочна експозиция.

В момента няма определена гранична стойност за 8-часова експозиция (OEL) или за краткосрочна експозиция (STEL) за диизоцианати на ниво ЕС.

Тъй като има 19 отделни диизоцианатни вещества, регистрирани съгласно Регламента REACH (Регламент (ЕО) № 1907/2006), то от Комисията са подходили чрез групиране. На практика ще се постави гранична стойност въз основа на концентрацията на NCO.

Предложението е за въвеждасне на гранична стойност OEL от 6 µg/m³, както и гранична стойност за краткотрайна експозиция (STEL) от 12 µg/m³ и обозначение за кожна и респираторна сенсибилизация, както и обозначение за кожата.

В България имаме въведени гранични стойности за отделни вещества като изофорон диизоцианат, Толуилендиизоцианат (ТДИ) и Хексаметилендиизоцианат. Например за ТДИ те са 0,04 mg/m³ (OEL) и 0,15 mg/m³ (STEL).

Ще има транзитен период, като до 31 декември 2028 г. граничните стойности ще бъдат съответно 10 µg/m³ и 20 µg/m³

📖 ОЩЕ МАТЕРИАЛИ В ПОМОЩ ПО ТЕМАТА:

📙 Полезно от ЗБУТ НОРМИ и ПРАКТИКА Ръководства за изпълнение на нормативни изисквания, свързани с опасни вещества + образци на фирмени документи 🔗 Изисквания за обучение при работа с диизоцианати 🔗 10 правила за безопасно съхранение на опасни вещества

 

👨‍💻 ОНЛАЙН ОБУЧЕНИЯ ЗА ОПАСНИ ВЕЩЕСТВА