Рискови фактори за мускулно-скелетни смущения в строителството – част 1

Мускулно-скелетните смущения са свързани с цялата поредица от епизодични болки, повтарящи се болки (за които не може да бъде поставена диагноза) до увреждания на опорнодвигателния апарат в резултат на продължителна работа при рискови фактори или внезапно увреждане в резултат на трудова злополука.

Рискове за трудови злополуки в строителството

Сериозната злополука при строително-монтажни работи може да доведе до смърт или трайна инвалидност. През последните години сериозните трудови злополуки често пъти завършваха със смърт или трайна инвалидност. Днес немалък брой травми се поддават на лечение, след възстановяването на нормалното здравословно състояние не се достига до трайна инвалидност.
Недотам сериозна злополука, примерно, навяхване или изкълчване, увеличава риска от получаване на бъдещи увреждания на опорно- двигателния апарат, свързани с професионалната дейност. Без много интензивна рехабилитация, обаче, пострадалият вследствие на травма организъм си остава по-слаб, отколкото е бил преди злополуката. Следователно всички травми по тялото увеличават уязвимостта му на бъдещи травми на опорно-двигателния апарат. Най-добре проблеми с болки в долната част на гърба, шията, раменете, горната част на ръката и в китките в бъдещите години се предсказват с настоящи болки в тези части от тялото. Така че профилактиката на трудовите злополуки при първите случаи на поява на болка спомага за предотвратяване на бъдещи увреждания.

Подхлъзванията и спъванията са една от най-важните причини за травматизма. Дори и в потенциално опасни ситуации може да се случи мускулите автоматично да се свият, за да коригират позицията. Понякога тези коригиращи движения могат да бъдат свързани с толкова напрежение, че резултатът е микроскопични скъсвания на тъкани. Хлъзгавите и нестабилните повърхности и пешеходни пътеки, пътища и алеи, стълбища, стълби и всякакви препятствия при ходене са възможно причина за загуба на равновесие. Спретнатите и безопасни пешеходни пътеки, пътища и алеи и общата организация на строителните обекти спомага за предотвратяване на подхлъзванията и паданията.

Често пъти се намират прости, но ефикасни мерки за намаляване на рисковете от подхлъзване и спъване. Подредената строителна площадка е предпоставка за безопасност и добро управление на обекта. Предпазните мерки, които следва да се имат предвид, са, както следва:

Добра подредба – Лошата подредба и общата разхвърляност са една от основните причини за подхлъзванията и паданията.
Работната среда трябва да се поддържа в спретнат и чист вид, по подовете и пътищата за достъп следва да няма препятствия. Боклукът следва да се изхвърля редовно, така че да не се натрупва.

Осветление – Необходимо е да се осигури добро осветление, функционирането и разположението на светлините следва да осигурява равномерно осветяване на подовете и всички потенциално опасни зони, например, препятствията и разлетите течности и насипни материали трябва да се виждат ясно. Осветеността трябва да е такава, че да позволява безопасно преминаване през помещенията.

Стълбища – Немалък брой трудови злополуки стават по стълбищата. Наличието на парапети, противохлъзгави покрития по стъпалата, добрата видимост и противохлъзгавите кантове на стъпалата заедно с достатъчната осветеност са все фактори, които могат да спомогнат за предотвратяване на подхлъзванията и паданията по стълбите. Често пъти трудно се виждат някои други изменения в геометрията – например рампите. Необходимо е такива елементи да бъдат обозначени добре, със съответните знаци.

Разлети течности и насипни материали – Такива разсипани материали следва да се почистват незабавно, като се използва съответният начин за почистване (възможно е да се наложи почистване с химически средства). За местата, където подът е влажен, следва да се използват предупредителни знаци, необходимо е да се уредят обходни пътища. Какво е предизвикало разсипването – възможно ли е методите на работа или самата работна площадка да се изменят така, че да се сведе разсипването на материали до минимум?

Препятствия – В случаите, в които е възможно, препятствията следва да се отстраняват, за да не се получават спъвания. Ако се окаже, че дадено препятствие не е възможно да бъде премахнато, в такъв случай следва да се използват съответните подходящи бариери и/или предупредителни надписи. Прокарване на кабели. – Оборудването следва да е разположено така, че кабелите да не пресичат пътищата на пешеходците. Като алтернатива може да се разгледа и възможността за се използват инструменти, захранвани с акумулатори, които позволяват избягване на кабелите (и намаляват риска от електрически удар).

Физическото натоварване – основен рисков фактор

Носенето и работата с тежки товари на ръка е възможно причина за травматизъм, ако тежестта внезапно удари работника или стане причина за подхлъзване или падане. Носенето и работата с по-малки тежести през продължителен период от време без почивка може да доведе до умора. За уморения човек след няколко часа работа тежестите могат да станат
твърде тежки, което може да доведе до погрешни движения, а оттам и рискът от травми и увреждания се увеличава.

В Наредба № 16 от 31 май 1999 г. за физиологични норми и правила за ръчни работи с тежести са поставени следните изисквания с цел намаляване на риска при ръчна работа с тежести:

  • Предотвратяване необходимостта от ръчно боравене с тежести от страна на работниците;
  • Вземане на подходящи организационни мерки за намаляване на риска, ако физическата работа не може да се избегне;
  • Необходимо е да се обезпечи работниците да получават адекватна информация относно масата на тежестта, центъра на
    тежестта или за най-тежката страна, когато даден пакет е с неравномерно разпределение на тежестта;
  • Необходимо е да се обезпечи подходящо обучение и точна информация относно правилния начин за боравене с тежести.

Характеристики, които влияят на риска при ръчната работа с тежести

• Характеристики на тежестта;
• Работна среда;
• Характерни изисквания, свързани със заданието.

Характеристики на тежестта

Рискът от получаване на травми по гърба се увеличава при вдигане, носене, бутане и дърпане на тежести, ако масата е:

Твърде голяма – Няма ограничение за точно определена маса, осигуряващо безопасност. Тежест с маса 25-30 кг е твърде тежка за повечето хора, особено ако се тежестта се работи по няколко пъти в рамките на един час. Тук следва да се отбележи, че бутането или дърпането често пъти изисква по-малко напрежение на тялото, отколкото вдигането или носенето.

Твърде обемиста тежест – Основно правило при вдигането и носенето е тежестта да се държи възможно най-близо до средата на основната й част. За да може да държи обемиста тежест близо до тялото си, работникът трябва да разтваря ръцете си така, че да може да я обхване и задължи. Мускулите на ръцете не могат дапроизведат толкова сила при протягане и разтваряне на ръцете, колкото при събрани ръце. По този начин, при разтваряне на ръцете и задържане на голяма, обемиста тежест, мускулите се изморяват по-бързо.

Тежестта трудно се обгръща – Когато една тежест се обгръща трудно, това може да доведе до изплъзване и внезапно движение на предмета. С ръкавици обгръщането обикновено става по-трудно, отколкото с голи ръце. Тежестта за работника се намалява, ако предметите са снабдени с дръжки или ако работникът използва помощни средства за задържане (например, при носене на материал във вид на плочи).

Ако съдържанието се движи, ако не е балансирано е не е стабилно – При небалансирани предмети е трудно да се придържа центърът на тежестта близо до средата на тялото. Това води до неравномерно натоварване на мускулите, всяко внезапно движение на тежестта може да накара работника да загуби равновесие и да падне. Когато съдържанието е нестабилно или се движи, както е с течностите, това води до неравномерно натоварване на мускулите, всяко внезапно движение на тежестта може да накара работника да загуби равновесие и да падне.

Разположена така, че може да се борави само с протегнати ръце или като се наведе или се изкриви тялото – При вдигане с протегнати напред ръце се иска повече мускулна сила. Гръбнакът е уязвим за травми, ако по време на вдигане тялото е сгънато или изкривено.

Ако тежестта е с остри ръбове или формата на материала може да причини травми на работниците, особено при сблъскване.

Вашият коментар