Някои от вас сигурно си спомнят, че до преди няколко години се изчисляваха точки за работа при вредни условия на труд, след което работещите получаваха допълнителни суми към заплатите в зависимост от изчислените точки. Това ставаше по Наредбата за комплексно оценяване условията на труд. През 2005 г. бе отменено Постановлението, с което влизаше в сила наредбата, защото постановката за опазване на здравето на работещите е да се дават пари за създаване на по-добри условия на труд, а не като компенсация за влошено здраве.
Ето че през тази година отново се завръща добре забравеното старо, но само за военнослужещите. Тъй като не съм работела с представители на Министерство на отбраната, едва преди няколко дни по случайност се запознах с Наредба № Н-3 от 8 февруари 2011 г.за условията, размерите и реда за изплащане на допълнително възнаграждение за рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, за военнослужещите и цивилните служители от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия. Съгласно наредбата допълнително възнаграждение за пълен работен месец се определя, като сборът от точките на оценката за рисковете за живота и здравето по чл. 3, ал. 1 се умножи по стойността за една точка – 0,20 лв.
Новата наредба вкарва в ред изискванията за извършване на измервания на факторите на работната среда, но напомням – само за Министерство на отбраната. В нея се казва, че „протоколите имат срок на действие 3 години“, но и че в случаите, в които са налице данни за факторите на работната среда от съществуващите паспорти (формуляри, атестати) на машини и съоръжения, измерване не се извършва, като за нуждите на тази наредба се изполват тези данни.
Знаете, че често някак по подразбиране и при нас се казва, че протоколите от измерванията са с годност три години. Използвам момента да напомня, че това е останало разбиране от въпросната действала до 2005 г. Наредба за комплексно оценяване условията на труд, в която също бе указана тази периодичност. С отмяната й, остана само изискването за периодичност на измерванията с периодичността на оценката на риска.
По-интересно за мен е второто условие, което би могло да спести много средства и нерви и на цивилните работодатели, когато имат документация, в която се посочват данни. Тъй като в момента изрично никъде не е написано, че не са необходими измервания при наличие на такива данни, то тълкуванието е оставено в ръцете на инспекторите по труда, а то обикновено е в посока задължаване на работодателя да организира измерване дори при съвсем нови машини.
Интерес за специалистите ще представлява и Приложение 1 на Наредба № Н-3 от 8 февруари 2011 г., в което е направено градиране на риска във връзка с конкретни стойности на температура, шум, вибрации, осветление и електромагнитни полета, както и гранични стойности на химични агенти.
