Писмо № 26/388 от 25.10.2007 г. на МТСП
Според принципа, уреден в Кодекса на труда (КТ), почивките не се включват в работното време. Така, съгласно чл. 151, ал. 1 КТ, работодателят осигурява на работника или служителя почивка за хранене, която не може да бъде по-малка от 30 минути и не се включва в работното време.
Изключение от този принцип са уредените физиологични режими на труд и почивка в Наредба № 15 от 31.05.1999 г. за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа.
Физиологични режими на труд и почивка, съгласно Наредба № 15 от 1999 г. се разработват за:
- конкретен вид труд,
- в зависимост от вида на работата, тежестта и напрежението на труда
- промените в работоспособността на работещите,
- състоянието на факторите на работната среда и трудовия процес и
- резултатите от оценката на риска за здравето на работещите.
Те се въвеждат с акт на работодателя и са част от цялостната организация на работа за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Съгласно чл. 6, ал. 2 от наредбата, тези почивки се включват в рамките на работния ден (работната смяна). В същия смисъл е и разпоредбата на § 1, т. 2 от наредбата. Това означава, че физиологичните режими на труд и почивка са включени в определеното работно време на предприятието и не противоречат на регламентираните в чл. 151, ал. 2 КТ почивки, които не се включват в работното време.
Според чл. 2 от Наредба № 15 от 31.05.1999 г., физиологичните режими на труд и почивка се разработват и въвеждат при всички видове трудова дейност и във всички фирми и организации, независимо от формата на собственост, когато е изпълнено условието по чл. 9:
– работният процес да е постоянен и равномерен и да се осъществява в съответствие с технологичните изисквания, организацията на работа и нормирането на труда;
– продължителността на работния ден (работната смяна) да превишава 6 часа;
– да има разработен режим за труд и почивка за съответния вид труд.
На основание на чл. 4 от наредбата работодателят възлага на службата по трудова медицина или на специалисти, работещи в областта на трудовата медицина, да разработят подходящи режими на труд и почивка за съответния вид труд. Освен това, специалистите, на които е възложено да изготвят физиологични режими на труд и почивка, извършват:
– оценка на работните места за определяне на вида, тежестта и напрежението на трудовата дейност, факторите на работната среда и организацията на трудовия процес;
– оценка на риска от въздействие на неблагоприятни фактори на работната среда и трудовия процес върху здравето и работоспособността на работещите.
Когато съответните специалисти преценят, че е необходимо да се въведе физиологичен режим на труд и почивка, то той се въвежда от работодателя (в този смисъл е и писмо № 26-61 от 10.03.2005 г. на Министерство на труда и социалната политика относно физиологичните режими на труд и почивка по време на работа).
📖 ОЩЕ ПО ТЕМАТА: |
📙 Полезно от ЗБУТ НОРМИ и ПРАКТИКА Процедура: Въвеждане на физиологични режими на труд и почивка |
Здравейте,
други изисквания при полагане на нощен труд са посочени в чл. 140 и 140а на Кодекса на труда.
Препоръчвам Ви също да се запознаете със следните статии в Otgovori.Info:
Нощен труд – въпроси и отговори https://otgovori.info/faq-noshten-trud/
Oсобени правила при полагане на нощен труд, свързани с осигуряването на ЗБУТ https://otgovori.info/pravila-noshten-trud/
Здравни противопоказания за полагане на нощен труд – https://otgovori.info/protivopokazania-noshten-trud/
Здравейте,
в момента ми поредлагат работа, която ще е само нощни смени. В Наредба 15 е записано, че нощната смяна не трябва да започва по-късно от 22ч., а аз ще започвам в 23 ч., и също така ще се редуват 7 нощни със 7 почивни дни. Имам ли основание да считам, че ако започна работа това ще е на ръба на закона?
Между другото съм наистина учуден, че Наредбата не само разрешава последователни нощни смени, но и няма нищо против те да са 5.
Има ли други разпоредби, които да уговаря правилата за провеждане на нощен труд?
Мерси!