Конвенции на МОТ за предотвратяване на мускулно-скелетни смущения

Safety Load

Както вече съм писала тук, мускулно-скелетните смущения (МСС) са най-честата причина за свързани с труда заболявания в Европа. Резултатите от европейското проучване относно новите и нововъзникващите рискове показват, че злополуките, мускулно-скелетните смущения  и свързаният с работата стрес са основните поводи за загриженост на европейските предприятия в областта на безопасност и здраве при работа.

Поради тази причина и правните изисквания относно предотвратяване на мускулно-скелетните смущения (МСС) са част от цялостната правна уредба на здравословните и безопасни условия на труд. Международната нормативната уредба в тази посока включва международни конвенции и стандарти и европейски директиви.

E-facts 11 на Европейската агенция за здравословни и безопасни условия на труд ни предлага обзор на международните и европейски законови изисквания, свързани с професионалните увреждания на опорно-двигателния апарат. Подобен обзор е направил и Ивайло Стайков от Нов български университет в своя статия*, от която предлагам на вашето внимание информацията, свързана с конвенциите на Международната организация на труда (МОТ), поставящи изисквания за превенция на МСС.

Конвенции на МОТ, които се отнасят до МСС

На универсално международно ниво Международната организация на труда (МОТ) е издала няколко конвенции, които се отнасят до МСС.

1. Конвенция № 127 от 1967 г. за максимално допустимите тежести за пренасяне от един работник.

Конвенцията е приета на 50-та сесия на Международната конференция на труда в Женева (Швейцария) на 21.06.1967 г. и е в сила от 10.03.1970 г. Тя е ратифицирана от България с Указ № 957 на бившия Държавен съвет (обн. ДВ, бр. 40 от 23.05.1978 г.). Ратификацията е официално регистрирана в Международното бюро на труда на 21.06.1978 г. Съгласно чл. 10, ал. 3 от конвенцията, тя е в сила за нашата страна от 21.06.1979 г.

Най-важни изисквания, уредени в тази конвенция на МОТ са:
– никой работник не може (не трябва да се изисква или допуска) да пренася ръчно тежест, чието тегло може да причини вреда на неговото здраве или безопасност (чл. 3);
– всеки работник, който редовно извършва ръчно пренасяне на товари (освен леки), трябва преди назначаването му на такава работа да получи необходимото достатъчно обучение или инструктаж, с цел опазване на неговото здраве и предотвратяване на злополуки (чл. 5);
– при възможност, с цел ограничаване или улесняване на ръчното пренасяне на товари, трябва да се използват подходящи технически средства (чл. 6);
– следва да се ограничава ръчното пренасяне на товари от жени и млади работници, а когато тези трудещи се извършват такава дейност, максималното тегло на товарите трябва да бъде значително по-малко от тежестите, допустими за ръчно пренасяне от възрастни мъже (чл. 7).

2. Конвенция № 148 от 1977 г. относно работната среда (замърсяване на въздуха, шум и вибрации).

Основните изисквания на конвенцията са:
– работната среда трябва да се опазва в максимална степен от рискове, свързани с вибрации;
– ако е необходимо, работодателят трябва да осигури лични предпазни средства;
– всички работници или служители, които работят в среда с вибрации, трябва да бъдат информирани и инструктирани по начини, които да сведат до минимум рисковете, свързани с вибрации.

3. Конвенция № 155 от 1981 г. относно безопасността и здравето на трудещите се.

Тази конвенция задължава държавите-членки и работодателите да гарантират, че работните места, машините и оборудването са безопасни и без рискове за здравето.

4. Конвенция № 167 от 1988 г. относно безопасността и хигиената на труда в строителството.

Тази конвенция на МОТ се отнася само за строителните работници.
Тя включва изисквания за повдигащи съоръжения, повдигащи уреди, транспортно оборудване, земекопно оборудване, оборудване за пренасяне на материали в строителния сектор.

5. Конвенция № 184 от 2001 г. относно безопасността и здравето на трудещите се в селското стопанство.

Видно от нейното наименование тя се прилага само за работниците в селското стопанство. Конвенцията урежда изисквания за безопасност и ергономичност на машините, както и за боравенето с и транспортирането на материали в селскостопанския сектор.

Както става ясно от изложението, само първата конвенция на МОТ е ратифицирана от Република България, влязла е в сила и е обнародвана в Държавен вестник и по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията е част от вътрешното българското право. Останалите посочени конвенции на МОТ, за съжаление все още не са ратифицирани от нашата страна.

* Стайков, И., Международноправни изисквания относно предотвратяване мускулно-скелетни смущения при трудова дейност,  Научни трудове на Русенския университет – 2009, том 48, серия 7, стр. 26-30

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.