Конвенции на МОТ за предотвратяване на мускулно-скелетни смущения

Както вече съм писала тук, мускулно-скелетните смущения (МСС) са най-честата причина за свързани с труда заболявания в Европа. Резултатите от европейското проучване относно новите и нововъзникващите рискове показват, че злополуките, мускулно-скелетните смущения  и свързаният с работата стрес са основните поводи за загриженост на европейските предприятия в областта на безопасност и здраве при работа.

Поради тази причина и правните изисквания относно предотвратяване на мускулно-скелетните смущения (МСС) са част от цялостната правна уредба на здравословните и безопасни условия на труд. Международната нормативната уредба в тази посока включва международни конвенции и стандарти и европейски директиви.

E-facts 11 на Европейската агенция за здравословни и безопасни условия на труд ни предлага обзор на международните и европейски законови изисквания, свързани с професионалните увреждания на опорно-двигателния апарат. Подобен обзор е направил и Ивайло Стайков от Нов български университет в своя статия*, от която предлагам на вашето внимание информацията, свързана с конвенциите на Международната организация на труда (МОТ), поставящи изисквания за превенция на МСС.

Конвенции на МОТ, които се отнасят до МСС

Safety Load

На универсално международно ниво Международната организация на труда (МОТ) е издала няколко конвенции, които се отнасят до МСС.

1. Конвенция № 127 от 1967 г. за максимално допустимите тежести за пренасяне от един работник.

Конвенцията е приета на 50-та сесия на Международната конференция на труда в Женева (Швейцария) на 21.06.1967 г. и е в сила от 10.03.1970 г. Тя е ратифицирана от България с Указ № 957 на бившия Държавен съвет (обн. ДВ, бр. 40 от 23.05.1978 г.). Ратификацията е официално регистрирана в Международното бюро на труда на 21.06.1978 г. Съгласно чл. 10, ал. 3 от конвенцията, тя е в сила за нашата страна от 21.06.1979 г.

Най-важни изисквания, уредени в тази конвенция на МОТ са:
– никой работник не може (не трябва да се изисква или допуска) да пренася ръчно тежест, чието тегло може да причини вреда на неговото здраве или безопасност (чл. 3);
– всеки работник, който редовно извършва ръчно пренасяне на товари (освен леки), трябва преди назначаването му на такава работа да получи необходимото достатъчно обучение или инструктаж, с цел опазване на неговото здраве и предотвратяване на злополуки (чл. 5);
– при възможност, с цел ограничаване или улесняване на ръчното пренасяне на товари, трябва да се използват подходящи технически средства (чл. 6);
– следва да се ограничава ръчното пренасяне на товари от жени и млади работници, а когато тези трудещи се извършват такава дейност, максималното тегло на товарите трябва да бъде значително по-малко от тежестите, допустими за ръчно пренасяне от възрастни мъже (чл. 7).

2. Конвенция № 148 от 1977 г. относно работната среда (замърсяване на въздуха, шум и вибрации).

Основните изисквания на конвенцията са:
– работната среда трябва да се опазва в максимална степен от рискове, свързани с вибрации;
– ако е необходимо, работодателят трябва да осигури лични предпазни средства;
– всички работници или служители, които работят в среда с вибрации, трябва да бъдат информирани и инструктирани по начини, които да сведат до минимум рисковете, свързани с вибрации.

3. Конвенция № 155 от 1981 г. относно безопасността и здравето на трудещите се.

Тази конвенция задължава държавите-членки и работодателите да гарантират, че работните места, машините и оборудването са безопасни и без рискове за здравето.

4. Конвенция № 167 от 1988 г. относно безопасността и хигиената на труда в строителството.

Тази конвенция на МОТ се отнася само за строителните работници.
Тя включва изисквания за повдигащи съоръжения, повдигащи уреди, транспортно оборудване, земекопно оборудване, оборудване за пренасяне на материали в строителния сектор.

5. Конвенция № 184 от 2001 г. относно безопасността и здравето на трудещите се в селското стопанство.

Видно от нейното наименование тя се прилага само за работниците в селското стопанство. Конвенцията урежда изисквания за безопасност и ергономичност на машините, както и за боравенето с и транспортирането на материали в селскостопанския сектор.

Както става ясно от изложението, само първата конвенция на МОТ е ратифицирана от Република България, влязла е в сила и е обнародвана в Държавен вестник и по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията е част от вътрешното българското право. Останалите посочени конвенции на МОТ, за съжаление все още не са ратифицирани от нашата страна.

* Стайков, И., Международноправни изисквания относно предотвратяване мускулно-скелетни смущения при трудова дейност,  Научни трудове на Русенския университет – 2009, том 48, серия 7, стр. 26-30

Подобни статии:

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.