Право на Европейския съюз по безопасност и здраве при работа

Вероятно ще се съгласите с мен, че работата на един експерт по безопасност и здраве при работа не може да бъде свършена, ако той не познава отлично нормативните актове, които поставят изискванията за опазване безопасността и здравето на работещите.

Нещо повече, членството на България в Европейския съюз поставя допълнителни изисквания за познаване и на европейското законодателство по условия на труд.

Не смятам да се намесвам в работата на юристите и да давам тълкувания на нормативни актове, както и ще си позволя да не използвам строга правна терминология и изказ.

Първо – защото не ги знам и второ – защото целта на поредицата е да представи на език, разбираем за всеки, основните източници на правото в ЕС и България, йерархията на нормативните актове, как да ги открие в интернет и други подобни теми, свързани с работата ни като специалисти по здравословни и безопасни условия на труд.

Източници на правото в Европейския съюз

Източниците на правото в ЕС се разделят най-общо на две групи според начина на създаването им:

  • първично (оригинерно) право
  • вторично (производно) право.

Първично право

Първичното право на ЕО и ЕС обхваща Учредителните договори на трите общности, както и договорите и актовете за изменение и допълнение на учредителните договори /тук се включват и договорите за присъединяване на нови държави-членки/.

Първичните източници на правото на ЕС са с основополагащо значение – според Съда на ЕО учредителните договори са “конституционна харта” на Общностите.

Вторично право

На практика, в ежедневната си дейност, ние сме засегнати повече от вторичното право, което обхваща регламентите и директивите, както и решения, препоръки и становища.

Регламенти

Регламентите стават задължителни във всички страни членки след влизането си в сила. Те са пряко приложими, не е необходимо да се издават допълнителни нормативни актове в страната, за да са действащи.

Когато регламент влезе в сила, той отменя всички национални закони, отнасящи се до един и същи предмет и последващо национално законодателство трябва да бъде съгласувано с регламента.

В областта на безопасност и здраве при работа няма много регламенти, като изключим опасните вещества, които са по-специфичен раздел. Най-познатите от тях са Регламент (ЕО) № 1907/2006 относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH) и Регламент (ЕО) № 1272/2008 относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси (CLP).

Важен регламент е Регламент (ЕС) 2016/425 от 9 март 2016 година относно личните предпазни средства и за отмяна на Директива 89/686/ЕИО на Съвета. Той определя изискванията изисквания за проектирането и производството на лични предпазни средства.

Директиви

Директивата е европейски нормативен акт, който се обнародва в Официален вестник и обвързва всяка държава-членка само по отношение на резултата, който трябва да бъде постигнат.

Често по отношение на изисквания се цитират директиви, но за конкреното им прилагане, ние трябва да знаем с кой или кои нормативни актове са въведени те в България. Могат да бъдат направени промени в съществуващи закони, наредби и др. или да бъде издадено специален закон (или наредба).

Например Законът за здравословни и безопасни условия на труд въвежда изискванията на Директива 89/391/ЕИО за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работещите при работа. Във връзка с тази директива има направени и някои изменения в Кодекса на труда.

Други примери:

ДирективаСъответстващо българско законодателство
Директива 89/654/ЕИО относно минималните изисквания за безопасност и здраве на работното мястоНаредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване
Директива 2009/104/ЕО относно минималните изисквания за безопасността и здравето на работниците при използването на работно оборудване по време на работаНаредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване
Директива 89/656/ЕИО относно минималните изисквания за безопасността и здравето на работещите при използването на лични предпазни средства на работното мястоНаредба № 3 от 19.04.2001 г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място
Директива 90/269/ЕИО относно минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при ръчно манипулиране на товари, когато съществува опасност конкретно от нараняване на гърба на работницитеНаредба № 16 от 31.05.1999 г. за физиологични норми и правила за ръчна работа с тежести

Директивите задават минималните изисквания, а при транспонирането им (въвеждането им) в съответната страна членка могат да бъдат поставени по-високи изисквания към работодателите и други задължени лица.

Всички директиви и съотвестващите им български нормативни актове ще намерите в ЗБУТ НОРМИ и ПРАКТИКА:

Европейско законодателство

Решения и препоръки

Решенията имат конкретен адресат /юридическо лице, самата държава-членка или неин орган/. Решението обвързва само адресата си и е задължително в своята цялост.

Препоръките и становищата формално са без правна сила, те не обвързват.

Според Съда на Европейската общност (СЕО) препоръките не са напълно лишени от правно действие. СЕО изрично установява задължение за националния съд да се съобразява с препоръките на Общностните институции при тълкуването и прилагането на националното право.

Оформление на европейските нормативни актове

Междуинституционални указания за оформяне на актовете са публикувани първоначално през 1997 г., а понастоящем са достъпни на 23 езика, сред които и българския.

Те съдържат общите стилистични правила, които трябва да бъдат използвани от всички институции, органи и агенции на Европейския съюз, като прилагането им е задължително.

Най-основните изисквания, на които актовете следва да отговарят са:

  • Форма – всеки акт споменава правното основание за приемането му (чл. … от Договора).
  • Всеки акт задължително съдържа мотиви.
  • Актовете се превеждат на всички официални езици – всички езикови версии трябва да имат еднакво съдържание (освен ако се реши, че една версия ще е автентична).
  • Всички актове на институциите и органите на ЕС, които са с нормативен характер задължително се обнародват в серия L на Официалния вестник /ОВ/ на ЕС.

Официален вестник на Европейския съюз (ОВ) е единственото периодично издание, което излиза всеки работен ден на всички официални езици на Европейския съюз (ЕС). От януари 2007 г. ОВ се публикува и на български език в базата данни EUR-Lex.

  • Влизане в сила – обикновено 20 дни след обнародването в Официалния вестник на ЕС, но в случай, че е указан друг срок, се прилага другия срок. Индивидуалните актове не се обнародват в ОВ, а се съобщават на получателя.
  • Актовете на ЕО по принцип нямат обратно действие, т.е. да влизат в сила от предишна дата – такова е допустимо само по изключение и при определени условия.

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.