Право на Европейския съюз по безопасност и здраве при работа

Тази статия е посветена на правото на Европейския съюз и Република България в областта на здравословните и безопасни условия на труд.

право на европейския съюз

Вероятно ще се съгласите с мен, че работата на един експерт по безопасност и здраве при работа не може да бъде свършена, ако той не познава отлично нормативните актове, които поставят изискванията за опазване безопасността и здравето на работещите. Нещо повече, членството на България в Европейския съюз поставя допълнителни изисквания за познаване и на европейското законодателство по условия на труд.

Не смятам да се намесвам в работата на юристите и да давам тълкувания на нормативни актове, както и ще си позволя да не използвам строга правна терминология и изказ.

Първо – защото не ги знам и второ – защото целта на поредицата е да представи на език, разбираем за всеки, основните източници на правото в ЕС и България, йерархията на нормативните актове, как да ги открие в интернет и други подобни теми, свързани с работата ни като специалисти по здравословни и безопасни условия на труд.

Източници на правото в Европейския съюз

Източниците на правото в ЕС се разделят най-общо на две групи според начина на създаването им:

  • първично (оригинерно) право
  • вторично (производно) право.

Първично право

Първичното право на ЕО и ЕС обхваща Учредителните договори на трите общности, както и договорите и актовете за изменение и допълнение на учредителните договори /тук се включват и договорите за присъединяване на нови държави-членки/.

Първичните източници на правото на ЕС са с основополагащо значение – според Съда на ЕО учредителните договори са “конституционна харта” на Общностите. Към тях се отнасят:

Парижкият договор за създаване на ЕОВС, подписан на 18.04.1951г. и влязъл в сила на 25.07.1952г. със срок на действие 50 г., който изтече през 2002 г.
Договорът за създаване на ЕИО и Договорът за създаване на ЕОАЕ – Евратом, /наричани Римски договори/, подписани на 25.03.1957г. и влезли в сила на 01.01.1958 г. И двата договора са безсрочни.
Договорът за създаване на ЕС, /наричан Договора от Маастрихт/, подписан на 07.02.1992 г., в сила от 01.11.1993г.

Вторично право

На практика, в ежедневната си дейност, ние сме засегнати повече от вторичното право, което обхваща регламентите и директивите, както и решения, препоръки и становища.

Регламентите стават задължителни във всички страни членки след влизането си в сила.

Те са пряко приложими, не е необходимо да се издават допълнителни нормативни актове в страната, за да са действащи.

Когато регламент влезе в сила, той отменя всички национални закони, отнасящи се до един и същи предмет и последващо национално законодателство трябва да бъде съгласувано с регламента.

Пример за регламент: Регламент (ЕО) № 1907/2006 относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH)

Директива – обвързва всяка държава-членка само по отношение на резултата, който трябва да бъде постигнат, т.е. те трябва да бъдат въведени във всяка страна – членка чрез съответен нормативен акт или актове.

Националният законодател избира с какви средства и под каква форма да постигне искания от директивата резултат.

Тук може да видите европейските директиви в областта на безопасност и здраве при работа как са въведени в нациналното законодателство.

Решенията имат конкретен адресат /юридическо лице, саматадържава-членка или неин орган/. Решението обвързва само адресата си и е задължително в своята цялост.

Препоръките и становищата формално са без правна сила, те не обвързват.

Според Съда на Европейската общност (СЕО) препоръките не са напълно лишени от правно действие. СЕО изрично установява задължение за националния съд да се съобразява с препоръките на Общностните институции при тълкуването и прилагането на националното право.

Оформление на европейските нормативни актове

Междуинституционални указания за оформяне на актовете са публикувани първоначално през 1997 г., а понастоящем са достъпни на 23 езика, сред които и българския.

Те съдържат общите стилистични правила, които трябва да бъдат използвани от всички институции, органи и агенции на Европейския съюз, като прилагането им е задължително.

Най-основните изисквания, на които актовете следва да отговарят са:

Форма – всеки акт споменава правното основание за приемането му (чл. … от Договора).

• Всеки акт задължително съдържа мотиви;

• Актовете се превеждат на всички официални езици – всички езикови версии трябва да имат еднакво съдържание (освен ако се реши, че една версия ще е автентична).

• Всички актове на институциите и органите на ЕС, които са с нормативен характер задължително се обнародват в серия L на Официалния вестник /ОВ/ на ЕС.

Официален вестник на Европейския съюз (ОВ) е единственото периодично издание, което излиза всеки работен ден на всички официални езици на Европейския съюз (ЕС). От януари 2007 г. ОВ се публикува и на български език в базата данни EUR-Lex.

Влизане в сила – обикновено 20 дни след обнародването в Официалния вестник на ЕС, но в случай, че е указан друг срок, се прилага другия срок. Индивидуалните актове не се обнародват в ОВ, а се съобщават на получателя.

• Актовете на ЕО по принцип нямат обратно действие, т.е. да влизат в сила от предишна дата – такова е допустимо само по изключение и при определени условия.

Вашият коментар