Кой има право на командировъчни

Из „Въпроси и отговори“ на МТСП

Д.Д: Според писмо №94ЛЛ-52 от 13.04.07г., след като характерът на работата на конкретен работник налага той да изпълнява служебните си задължения извън седелището на фирмата, то той не се счита за командирован. Имат ли право на дневни, пътни и квартирни по НК в страната строителните работници, работещи по обекти извън седалището на фирмата?
Дата на задаване на въпроса:16.2.2009 г.

Уважаема госпожа Донева, в разпоредбата на чл. 6, ал.1 от Наредбата за командировките в страната са изредени лицата, които не се считат командировани, а именно:

1. лица които извършват постоянната си работа през време на пътуването – работници от локомотивни и други превозни бригади, шофьори, летци, моряци, ловни и риболовни надзиратели от подвижната охрана и др.;

2. лица които изпълняват служебни задачи в границите на населените места, където е мястото на работата им, определено при възникване на трудовото правоотношение;

3.лица които пътуват като пласьори на материали, стоки, продукция и в други случаи по граждански договори без предварително определен маршрут и възнаграждението им се определя в процент върху реализирания приход-оборот.

За останалите работници или служители се прилага разпоредбата на чл. 121 от Кодекса на труда, съгласно който когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 календарни дни без прекъсване.

Б.: Аз съм снабдител, а доставчик-фирмата има магазини из страната и обекти,на които р-ци извършват монтажни работи.Фирмата е със седалище гр.Пловдив, а в трудовия ми договор „място на работа“: склад Пловдив. Имам ли право на командировъчни 20 лв. когато ходя да зареждам магазините със стока и обектите с материали. В длъжностната характеристика трябва ли да пише че зареждам магазините и обектите.
Дата на задаване на въпроса:16.12.2008 г. 14:32:21

Съгласно чл. 121, ал.1 и 2 от Кодекса на труда(КТ), когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 календарни дни без прекъсване.

Командироване за срок, по-дълъг от 30 календарни дни, се извършва с писмено съгласие на работника или служителя. За място на работата се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата- чл. 66, ал.3 КТ.

Съгласно чл. 6 от Наредбата за командировките в страната, не се считат командировани лицата, които:

1. извършват постоянната си работа през време на пътуването – работници от локомотивни и други превозни бригади, шофьори, летци, моряци, ловни и риболовни надзиратели от подвижната охрана и др.; 2. изпълняват служебни задачи в границите на населените места, където е мястото на работата им, определено при възникване на трудовото правоотношение; 3. пътуват като пласьори на материали, стоки, продукция и в други случаи по граждански договори без предварително определен маршрут и възнаграждението им се определя в процент върху реализирания приход-оборот.

В разпоредбата на чл. 19, ал.2 НКС е предвидено, че на командирования, който изпълнява служебните си задължения през по-голямата част от работното време в друго населено място без нощуване, се изплащат дневни пари в размер 50 на сто от размера по ал. 1.

Вашият коментар