В някои присъди във връзка с трудови злополуки, виновното лице се наказва с пробация.
В тази информация, например, е посочено че за кранист, откъснал крака на колега при трудова злополука, районният съд е определил наказание пробация за краниста за срок от шест месеца.
Добре е работещите да знаят какви могат да бъдат последствията при нарушение на правилата и изискванията по здраве и безопасност при работа, когато това доведе до злополука, при която пострадва техен колега.
Тук ще покажем накратко и на по-разбираем език какво можем да очакваме при пробация. Целта не е да разглеждаме професионално правно понятието, тъй като не сме юристи, а да информираме по начина, по който тази информация би могла да стигне до всеки един работник, независимо от неговата длъжност и образование.
Какво означава пробация?
По своята същност пробацията представлява налагане на строги мерки, ограничаващи част от правата на осъдения, без той да бъде настаняван в затворническо заведение и да бъде изолиран изцяло от обществото.
Пробацията е свързана с:
- Регистрация по настоящ адрес
- Задължителни периодични срещи с пробационен служител
- Ограничение в свободното придвижване – в някои случаи.
В зависимост от присъдата пробацията може да се допълни с:
- Включване в курсове за професионална квалификация и програми за обществено въздействие
- Безвъзмезден труд в полза на обществото
- Поправителен труд
Поправителен труд
В съответствие с разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от НК, пробационната мярка „поправителен труд“ се изпълнява по местоработата на осъдения, но с някои особености.
За срока на пробация лицето изпълнява всички задължения и има правата, гарантирани от трудовото законодателство, с изключение на изрично посочените в Наказателния кодекс забрани и ограничения.
Осъденият работи на установеното за него работно място, спазва трудовата дисциплина и т. н. Поради това, самата присъда за пробация не представлява правно основание за прекратяване или изменение на трудовия договор.
Съгласно чл. 43, ал. 3 от Наказателния кодекс периодът на пробация не се зачита за трудов стаж.
Това се отразява във всички случаи, когато размерът на придобития трудов стаж е от значение. При прекратяването на трудовия договор в трудовата книжка ще се запише фактически зачетения трудов стаж, като от него се приспадне времето на пробацията.
Размерът на полагащия се основен и допълнителен платен годишен отпуск за съответната година се намалява пропорционално на времето, зачетено за трудов стаж през същата година, тоест отработеното време, от което е приспаднат периодът на пробация.
Заработеното по трудовия договор брутно трудово възнаграждение за месеците на пробация се начислява в съответствие с приетата вътрешна система за организация на работната заплата.
Осигурителните вноски за общественото и здравното осигуряване се дължат върху пълния размер на този доход, преди намаляването му с присъдените от съда удръжки (виж чл. 6, ал. 2, ал. 3 от КСО).
Следователно за времето, през което в изпълнение на присъдата за пробация полага поправителен труд и е осигурен на някое от основанията по чл. 4 от КСО, на осъдения се зачита осигурителен стаж по общия ред, установен в КСО и в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж.
Този осигурителен стаж се вписва в трудовата книжка, независимо че за това време на лицето не се зачита трудов стаж. В случая зачетеният при същия работодател трудов стаж няма да е еднакъв с осигурителния.
Когато през времето на пробационната мярка „поправителен труд“ трудовият договор бъде прекратен (независимо от основанието за прекратяването), за останалия срок на пробацията лицето е длъжно да полага безвъзмезден труд в полза на обществото.
В този случай, то не получава трудово възнаграждение и не следва да се осигурява по реда на КСО, като не му се зачита нито трудов, нито осигурителен стаж.
Ако не е здравно осигурено на друго основание, през този период лицето е длъжно САМО да внася дължимите здравноосигурителни вноски.
