Обсъждане на промени в нормативната база за СТМ

Със заповед на министър Москов в сформирана работна група за промени в нормативната база на служните по трудова медицина. В тази статия представяме основните предлагани промени и становището на Български лекарски съюз по по тях. Можете и вие да вземете становище по тях.

Въвеждане на национални здравно-информационни стандарти и системи

Разработване на задължителни стандарти за здравна информация и статистика по трудова медицина и работоспособност

За тази цел се предлага в ПЗР на Наредба № 3/2008 г. да се предвиди следната разпоредба:
„Министърът на здравеопазването и министърът на труда и социалната политика разработват и издават правила, инструкции и/или стандарти за дейността на СТМ при равнопоставено участие на представители на МТСП, МЗ, националнопредставителните работодателски организации, националнопредставителните синдикални организации и на службите по трудова медицина.“

Разработване на инструментариум чрез ЕЗИДР (електронно здравно интегрално досие на работещия) за оперативна съвместимост с информационните системи в здравеопазването.

  • Изграждане на единна Национална здравно-информационна система и осигуряване на достъп на СТМ, работещите, работодателите и други граждани до системата чрез електронен идентификатор.
  • Разширяване и надграждане на модулите на здравно-информационната система по трудова медицина и работоспособност чрез:
    – внедряване на ЕЗИДР;
    – обмен на информация в реално време между заетите в предприятието, ОПЛ, и специалисти в сферата на здравеопазването с данни и изследвания;
    – осигуряване на свързаност на всички доставчици на медицински услуги, чрез компютърни мрежи, комуникационни устройства, достъп до Интернет;
    – осигуряване на хардуерен капацитет за централизиран електронен регистър и електронни бази данни за работещите на база ЕЗИДР.

За тези цели се предлагат следните промени:

  • вместо минимални изисквания към съдържанието на анализите, да се изготви образец на обобщен анализ с точно определена форма и съдържание, позволяващо разработване на софтуер с цел подаване на обобщените анализи до съответната РЗИ по електронен път и обработването им от страна на РЗИ.

Становище на БЛС: „Към Наредба №3 за дейността на СТМ са изработени образци на видовете анализи с точно определена форма и съществува софтуер, който покрива съдържанието им. Необходимо е само този софтуер да се доразработи, за да може да се ползва и от контролните органи за изработване на сравнителни анализи и справки по отрасли/браншове, по райони и др.“

  • здравните досиета да се водят, предават/приемат и съхраняват само на електронен носител.
  • да се прецизира редът и начинът за предаване/приемане и съхраняване на здравноте досиета поради несъотвествия в нормативната база (коментар на Otgovori.Info: т.е. да се уеднаквят изискванията към здравните досиета в различните нормативни актове).
  • да отпадне следното съдържание от здравното досие: информацията за професионални заболявания, трудоустрояване и решения на ТЕЛК (тъй като има документи за това в досието); краткото описание на извършваната дейност;цитиране на протоколи от измервания; данните от медицински прегледи (защото има копия на резултатите);  раздел V. „Данни за посещенията на работещия в службата по трудова медицина по негова инициатива”.
  • в здравното досие да се отбелязват физичните фактори шум, вибрации, микроклимат само в случаите, когато установените стойности не съответстват на определените гранични стойности; химичните фактори само в случаите, когато не съответстват на граничните стойности или са класифицирани в една или повече от следните класове на опасност: мутагенност за зародишните клетки, канцерогенност, токсичност за репродукцията; респираторна/дермална сенсибилизация, възможна е резорбция чрез кожата и е идентифицирана опасност от експозиция по дермален път.
  • в нормативните актове, регламентиращи дейността на общопрактикуващите лекари /ОПЛ/ да се предвидят задължения за предоставяне при поискване  на данни за заболяванията на пациенти, обслужвани от съответната СТМ, както и предоставяне на обратна информация до СТМ в случаите по чл. 11, ал. 2, т. 3.  от Наредба № 3/2008.

Становище на БЛС: „Предлагаме в нормативните актове, регламентиращи дейността на общопрактикуващите лекари /ОПЛ/ да се предвидят задължения за предоставяне при поискване  на данни за заболяванията на пациенти, обслужвани от съответната СТМ, както и предоставяне на обратна информация до СТМ в случаите по чл. 11, ал. 2, т. 3.  от Наредба № 3. Съгласно чл. 11, ал. 2, т. 3.  от Наредба № 3 службите по трудова медицина са задължени да уведомяват  избрания общопрактикуващ лекар /ОПЛ/ за заболяване или отклонения във физиологичните показатели на работещия, които се нуждаят от диагностично уточняване, но ОПЛ нямат задължения да предоставят обратна информация. ОПЛ, категорично отказват да им бъде вменено задължението да уведомяват СТМ за новооткрити заболявания на пациенти от техните пациентски листи, освен това самите пациенти и респективно ОПЛ нямат информация за СТМ обслужваща техния работодател.“

  • здравното досие на работещите да бъде зададено като единен образец/формуляр (не само като съдържание), а софтуерът за електронната му версия да бъде общ и да гарантира преносимост между службите при смяна на предприятието.
  • срокът за изготвяне на обобщения анализ на здравното състояние да е 28.02. (вместо досегашния 31.07.)

Становище на БЛС: „Този срок е нереалистичен…“

Академично обучение

  • Създаване и оформяне  /оценка и акредитация/ на магистратура по безопасност на работното място за инженерите от минималния състав на СТМ.

Коментар на Otgovori.Info: В момента вече има няколко магистратури по безопасност и здраве при работа, няма лошо да има още една, но  не е логично само тя да бъде валидна за участие на инженера в СТМ.

Становище на БЛС: Не се приема това предложение.

  • Специализацията по ТРУДОВА МЕДИЦИНА с актуализирана програма за лекари без или с различни специалности:
    – за лекарите със специалност по професионални болести – двугодишно модулно обучение в акредитирана академична стуктура за признаване на специалност;
    – за лекарите със специалност по Хигиена на труда – основен курс в акредитирана академична стуктура.

Коментар на Otgovori.Info: В момента специалността „Хигиена на труда“ е приравнена на „Трудова медицина“. С това предложение всички настоящи специалисти по хигиена на труда ще трябва да преминат основен курс, за да могат да продължат да бъдат в минималния състав на СТМ.

Становище на БЛС: „Предложението представлява дискриминация към лекарите със специалност „Хигиена на труда“  при положение, че Хигиена на труда е приравнена нормативно на Трудова медицина и програмата за обучение на лекари със специалност по Хигиена на труда е по обхватна, а и много от тези лекари са с опит и квалификация по висока от тази на приравнената специалност“.

Поддържане на квалификацията и продължаващо обучение за лекарите и инженерите

С кредитни точки ежегодно 3-5 дни по съвременни и актуални въпроси на практическото обслужване по трудова медицина и работоспособност.

За тази цел се предлага в Глава втора, Раздел I на Наредба № 3 за условията и реда за осъществяване дейността на службите по трудова медицина да се предвиди периодично обучение на лицата, включени в минималния състав на СТМ, по програми и с продължителност, утвърдени от министъра на здравеопазването.

Информиране

  • Предоставяне на информация на работодатели, работещи, синдикати за здравна профилактика, права и задължения на здравно осигурени лица и др., създаване на устойчива работоспсобност.
  • Предоставяне на информация от регистри за професионалната заболяемост; за СТМ; за обучението на минималния състав: лекарите по трудова медицина, инженерите по безопасност и за специалистите по трудова медицина и работоспособност.
  • Разпространение на трудовомедицнски услуги при профилактика на заболяванията, свързани с трудовата среда и т.н.
  • Нормативно регламентиране и създаване на подходящи форми на трудовомедицинските услуги.

Контрол върху дейността на СТМ

Предлагат се промени в чл. 54а на ЗЗБУТ, които по-подробно описват осъществяването на контрола от РЗИ, както и

Проверки на РЗИ самостоятелно съвместно с Дирекции „Инспекции по труда” при работодателите за:

  1. наличие на следните документи, изготвяни от СТМ и свързани със здравето на работещите:

(а) предложения за провеждане на медицински прегледи и изследвания с форма и съдържание, определени с наредба на министъра на здравеопазването и министъра на труда и социалната политика и тяхното съответствие с нормативните актове, оценката на риска и конкретните условия на труд ;

(б) заключения за пригодността на работещия да изпълнява даден вид работа, по образец, определен с наредба на министъра на здравеопазването и министъра на труда и социалната политика;

(в) обобщени анализи на здравното състояние на работещите работещия да изпълняват даден вид работа, по образец, определен с наредба на министъра на здравеопазването и министъра на труда и социалната политика;

(в) предложения за мерки за отстраняване и намаляване на установения риск;

(г) препоръки за преустройството на работното място, организацията на труда и трудовото натоварване на работещи, които се нуждаят от специална закрила

  1. съответствието на документите по т. 1 с нормативните изисквания и условията на труд.

Нов регистрационен режим на СТМ

Предлага се:

  • Въвеждане на медицински стандарт, с който да се регламентират конкретните условия, на които е необходимо да отговарят СТМ – задължителен минимален състав, териториален принцип на обслужване, минимален брой работещи за обслужване от самостоятелна СТМ, максимален брой работещи за обслужване от една СТМ с един лекар-специалист и др.

Становище на БЛС: „Не може да се въведе териториален принцип на обслужване първо, защото в много региони няма регистрирани или са не достатъчни и второ много работодатели имат национални структури: банки, мобилни оператори, държавни агенции, НОИ, НСИ, НЕК и стотици други
Не приемаме минимален брой работещи за обслужване от самостоятелна СТМ, защото всички работещи имат равни права.
Не приемаме  въвеждане на максимален брой работещи за обслужване от една СТМ с един лекар-специалист – липсват специалисти и ясни критерии. Специалисти, получили своята специалност в България се търсят, реализират се  и  са ценени и сега в западно европейските държави. „

  • Нов регистрационен режим на СТМ като профилактични заведения с разширяване на изискванияята на ЗЗБУТ и ЗЗ ще даде възможност за разширяване на дейностите, свързани с профилактика (скринингови тестове), трудовомедицинска диагностика като последен етап от тази дейност е експертната оценка на работоспособността, адекватност при процесите на трудоустрояване и други.

Становище на БЛС: „Няма понятие „Профилактично заведение” в Закона за лечебните заведения. След 2008 г. СТМ бяха извадени от състава на лечебните заведения и услугите   им се облагат с ДДС, което би довело до загуби от около 10 милиона лева за държавата от  приход от ДДС. Освен това регистрацията им като лечебни заведения ще оскъпи разходите им и това ще рефлектира върху цените, а ако не се повишат цените ще има масови фалити на СТМ.“

Промени в нормативната база за трудоустрояването

Предлага се:

  • разработване на форма и съдържание на предписанията за трудоустрояване;
  • задължително участие на представител на работодател и лекар от СТМ при вземане на решението дали работещият може да продължи да изпълнява заеманата длъжност и при какви условия, а когато не е възможно преустройството на работното място, организацията на труда и трудовото натоварване на работещия, определяне на друга подходяща работа с оглед опазване на здравето и работоспособността на работещия.
  • да се регламентират правото и редът, по който СТМ може да изисква при необходимост от ОПЛ информация за здравното състояние на работещи, в т.ч. амбулатоторни листове, етапни епикризи и др.

Предложения от български лекарски съюз

1.Създаване на система за договаряне на цените на СТМ по подобие на Националния рамков договор /БЛС+НЗОК/ с участието на БЛС, работодателски организации и представители на СТМ.
2.Цените на профилактичните медицински прегледи по Наредба 3/ 1987 г. (минималните) да се договарят /включат в НРД/, като когато прегледът се извършва в Лечебно заведение минималната цена да е равна на цената за първичен преглед в НРД, а когато прегледът се извършва при Работодателя минималната цена да е равна на цената на вторичен преглед в НРД.

Подобни статии:

30 thoughts on “Обсъждане на промени в нормативната база за СТМ”

  1. Здравейте г-жо Георгиева

    На въпроса Ви „Какви точно са задълженията на лекаря от СТМ, които да налагат задължителното му присъствие?“
    След изчитане на коментара Ви излиза, че няма нужда от тях, не ли? След като медицинските сестри им вършат работата, кому са нужни в лиценза на СТМ.
    Отново ще Ви цитирам „Та просто си мисля не би ли могло един лекар със специалност да продължи да има няколко служби, пък работата пак да си се върши от мед. сестрите?“
    Ами според мен НЕ, един лекар една СТМ, това е трябвало да се направи още в началото. Има лекари който са в по 6-8 СТМ, това нормално ли е? Да не говорим, че има 500 СТМ. Да не говорим, че всяка СТМ си е регистрирала поне още 2 за да си печели ъргове. Затова един лекар една СТМ, по-добре да останат 100 но да са качествени. А защо не и СТМ да се задължи и избере в каква дейност ще работи /металургия, хранително-вкусова, …/

  2. Чета, чета и се чудя каква е тая мистика и алхимия?!
    Вероятно първо следва да се уточнят различните понятия – какво е безопасност и здраве и какво е трудова медицина, както и връзката между тях (както формално, така и съдържателно). Към това следва да се добави и нормативната рамка. Какво се получава – 80% от работата е административна, с юридически привкус,10% (дали и ма и толкова) експертен труд и още 10% копирно-печатни услуги.
    От много време се чудя какво е сбъркано? Вероятно е сбъркана доктрината поради разминаването между политиците, бюрократите и специалистите (от последните нищо не зависи, никой не ги пита, но от тях се иска да прилагат и изпълняват сътвореното от другите две категории).
    Не е ли парадокс, че с проблемите на здравето се занимават специалисти по болестите? Нали изхождаме от позициите, че в крайна сметка става въпрос за здрави хора, които работят и са в активна работоспособна възраст? Ами ако е така, то би следвало трудовата медицина да се занимава с проблемите на професионалните заболявания и тяхната етиология, а със здравите хора да се занимават специалисти по здравето (макар и медици).
    Сега за инженерите и лекарите – 86% от трудовите злополуки стават поради ЧОВЕШКА ГРЕШКА (по данни на МОТ), което значи, че фокусът трябва да е там – ЧОВЕШКИ ФАКТОР. Трудът, трудовото поведение и въобще всяка дейност са функция на личността. Не може недисциплиниран, безотговорен и самонадеян човек, идвайки на работа изведнъж да стане образцов работник спазващ правилата за безопасност… същото е и когато този човек са качи в автомобила си. Това е съвсем елементарен пример за илюстрация на принципа за Структурата и Функцията (слива не може да роди круша). Та, кой ще оцени човешкия фактор – инженера или медика? А с какъв методологичен инструментариум ще го оцени? Все пак OHS в превод означава професионално здраве и безопасност… никъде не се говори за трудова медицина.
    Голяма част от предлаганите промени, най-много да намалят онези експертни 10% на 5, или по-малко, за сметка на административно-бумажката част и копирно-печатната дейност.
    Господа, докато има регламенти, които израждат конкуренцията от това кой ще предложи по-добър продукт на по-добра цена на кой по нищо няма да направи за по-малко пари, нашата работа ще се обезценява и девалвира в съзнанието на работодателите до нивото на копирно студио.
    Кой, как и защо е решил какъв да бъде минималния състав е ясно (ония две категории – бюрократи и политици), като в случая постигането на целта (безопасни и здравословни условия на труд) следва да се приема като елемент на изхода на системата. При три различни фирми от три различни отрасъла, този резултат може да се постигне с три различни екипа от специалисти, поради спецификата на съответната дейност.
    Докато нашата експертност се плъзга по полосата на предписанията на контролните органи, ние ще си оставаме специалисти по документално изпълнение на предписания и няма да стигнем по-далеч от проблематиката на въртящи се валове, зъбни колелца, стърчащи жици и парапети. Нашата работа не е, и не трябва да е да осведомяваме работодателя какво пише в нормативната уредба, нашата работа трябва да е насочена към това как той да постигне целите си в бизнеса по-безопасно, по ефективно и как да увеличи производителността на труда на своите работещи. Да, това е залегнало и в стратегията на оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“ (според доклада на Евростат от 2013 г., средната производителност в БГ е 44% от тази в ЕС). Какво повече да си говорим за формуляри, териториални ограничения, минимален състав и пр.

    • Здравейте, господин Станев,
      Бих искала да кажа само нещо по отношение на споделеното от Вас за човешките грешки и човешкия фактор.
      Това, че някакво действие и/или поведение е човешка грешка, т.е. произлязла от човека, не бива да се възприема само като проблем на самия човек или произлища от човека.
      „Човешките фактори“ са всъщност множество външни фактори като организация на работа, начин на комуникация, околна среда и др., които „водят“ човека към допускането на грешка или дори към извършването на нарушение.
      От тази гледна точка оценката на риска би трябвало да включва оценяване на точно тези фактори. Могат да го направят екипи – лекар, инженер, а всъщност е част от професията на ергонома :)

      П.п. „Ергономия“ и „човешки фактори“ са двете страни на една монета – в Европа официалното наименование е ергономия, в САЩ – човешки фактори.

      • Да, г-жо Илиева, човек допуска грешки поради своите особености, и да – той работи в определени условия (работна среда), но при едни и същи условия, двама различни работещи ще се представят по различен начин. От 10 души работещи едно и също нещо, с едни и същи машини, един е този който ще направи злополука. Аз не отричам влиянието на средата, напротив – работната система трябва да е „толерантна към грешки“, но това може да е така, само при подходящо проектиране (виж стандарта БДС EN ISO 6385:2004 „Ергономични принципи на проектиране на работни системи“). Човекът е основният елемент на работната система и процесът, машините и пр. елементи следва да се съобразят с неговите особености (разпределение на функции), на база 95% от популацията. Безопасните условия са базовото (изходно) ниво което е гарантирано от законодателя и ако ние тръгнем да оценяваме това (оценка на съответствието) ние нищо не правим. Това не е оценката на риска. Оценката на риска следва да обхваща всички компоненти + ЧОВЕКА. А сега вие ми кажете къде е човека?
        Та човешките фактори НЕ СА ВЪНШНИ ФАКТОРИ, а са факторите свързани с когнитивните, психофизиологическите, антропометричните и пр. характеристики на човека, а външните фактори се определят като „влияещи величини“, които именно трябва да са в обхвата на оценката на риска.
        Човешката грешка не е проблем на човека, тя е проблем на организацията, тя е проблем на ръководителя, тя е проблем на оценителя на риска, на специалиста по подбор, на ергонома (ако въобще има такъв), но явно никой не иска да се заеме с това… понеже то струва скъпо. Затова ще се върнем на зъбните колелца, стърчащите жици „ходещите работни пози всякакви“ и пр. глупости в обхвата на оценка на съответствието (отговаря- не отговаря).

        • Здравейте, г-н Станев, виждам, че с Вас гледаме в една и съща посока, но бих искала да защитя познанията си по отношение на „човешките фактори“:)

          Определение на Световната здравна организация и Health and Safety Executive, United Kingdom:

          „Human factors refer to environmental, organizational and job factors, and human and individual characteristics which influence behavior at work in a way which can affect health and safety. A simple way to view human factors is to think about three aspects: the job, the individual and the organization and how they impact people’s health and safety-related behavior.“

  3. Здравейте колеги,
    Изчетох всичко до тук /поне 3 пъти/ и честно казано някои предложения ми се струват меко казано абсурдни. Всички знаем, на всички ни е ясно като бял ден как започна да се гледа на дейността на СТМ , особено последните няколко години.Нека си го кажем директно ! Някои работодатели, да не кажа поне 40-50% гледат на нашата дейност като на легална и добре узаконена форма за изнудване. Дали е така или не е друга тема на разговор. Аз твърдя , че не е! Защо не се насочат усилията за неща реални, които да доведат до ефективни резултати. Всички си знаем болките , нали? Чета и не вярвам на това , което виждам!
    Каква е идеята с този териториален принцип на райониране? Тази идея много ми прилича по вид на някаква форма на феодална зависимост, която ако не ме лъже паметта е отменена още през 18 век.
    Заключение на службата по трудова медицина за пригодността на работещия да изпълнява даден вид работа /съответно част А и част Б/ – защо и кому е нужно това заключение?!
    Защо ние като СТМ създаваме един вид паралелни здравни досиета вместо да имаме достъп до единно здравно досие? Не е ли редно това да се промени, не е ли крайно време?
    А когато към СТМ има регистриран орган за контрол – това не е ли чист конфликт на интереси? Който плаща той поръчва музиката, нали?
    Защо прага за минимален и максимален брой работещи, които може да обслужва СТМ не се обвърже и според вида и броя на специалистите работещи на пълен /подчертавам пълен/ работен работен ден в Службата? Да, точно така, пиша за един вид категоризация на СТМ. Според това дали има лекар-специалист, инженер химик, инженер строителство и архитектура, психолог, инженер технолог и пр. и пр. /което си е обвързано с мин. състав всъщност/ съответната СТМ да има правото да обслужва фирми в отрасъла за който има необходимите специалисти? Е да, може да оскъпи малко или много услугата, но пък ще има защо. Как така инженер или лице работещо като офис сътрудник ще прави оценки на психосоциалните рискове? Какво разбират от психология ? Всеки отрасъл си има своите особености и крие своите рискове и точно за това мисля, че е доста логично това което пиша.
    Аз не съм чувал някой скоро да е открил професионално заболяване. Може и да има и аз да съм го пропуснал, но е факт, че СТМ нямат интерес да намират такива! Трудно някой би ме убедил в противното, най-малкото е, че за вече 10 години съм се убедил в това което пиша. Именно поради това може да се поработи и в тази посока. Мисля имаше практика в чужди държави /поне съм чувал за такава/ ако СТМ намери проф. заболяване държавата извършва заплащане на СТМ а глобява доста солено работодателя. Не казвам, че трябва да е същото, но все нещо може да се измисли по въпроса.
    А защо препоръките на СТМ или поне малка част от тях не станат поне частично задължителни? Да, изземват се малко функциите на ИТ, но ние си пишем а работодателите си правят каквото си искат в повечето случаи и кръга се затваря порочно.
    Крайно време е да имаме правото не само да препоръчваме а и да има задължителен елемент в тази препоръка. Малко повечко дела и по малко думи трябват ако искаме ефект да има. В противен случай ще има да си пишем и нашите писаници някой отново ще захвърля в някое чекмедже , които дори впоследствие няма да може да намира ако се наложи!

  4. Службите по трудова медицина да се занимават само със здравето на работещите. А не както до сега:
    да правят оценка на риска (масова практика);
    да осъществяват технически надзор на съоръжения с повишена опасност (има и такива случаи);

    • И как точно инженерът ще оцени рискът за здравето, произтичащ от работния процес, условията на труд и специфичната организация на труда? Ревнивото отстояване, всъщност предизвиква стагниране на практиката. В този смисъл и аз искам оценката на психосоциалните рискове и професионален стрес, категорично да бъде забранен за работа от инженери и лекари /и разни други неподготвени или полу-подготвени ентусиасти/, което автоматично ще изключи 95% от Службите по трудова медицина и инженерите на свободна практика да го включват в картите си, а без това, вие не можете да спазите нормативното изискване за обхвата на Оценка на риска. Всяка СТМ има инженери, които са подготвени да оценяват рискове в тяхната компетенция, и защо тогава това да НЕ Е част от нещата, които можем да вършим? А ако трябва, мога да контрааргументирам и с директни извадки от практиката на разни инженери по оценка на риска, които граничат с малоумие, дори още на ниво методика за оценка.
      И не ви виждам инженерното приложение при оценяване на риска в редица сектори, честно казано!

  5. Здравейте колеги, не можах да разбера как така едно становище на комисия (за нормативни промени) изведнъж доби такава популярност?! Според мен първо би трябвало да се обсъди в кръга на специалистите по ТМ – работещи на практика и с натрупан опит. Другото, което ми направи впечатление е дискириминационния подход към колегите със специалност Хигиена на труда?! Какви са тези идеи за три месечни курсове и кой ще им преподава – същите тези хора, които имат специалност Хигиена на труда?! Да не говорим за инициативите за промяна в нормативната уредба. Съгласен съм за идеята да има опресняващи курсове за лекарите – предполагам повечето от вас следят инициативите на OSHA – нека да следваме техния пример а именно – на две години да се провеждат и като времетраене да са според включените в тях теми – от 1 до 2 седмици. Като пример за вътрешно самообучение може да се даде и Сдружението на Службите по трудова медицина в България – на практика там се извършва ежегодно такова. Не зная чий са конкретните инициативи и дали групата-творец е готова да ги отстоява не само пред МЗ, но и пред Сдружението ни – особено след като прочетох ясното и категорично становище с отрицателен характер на потърсеният за мнение БЛС. Що се касае до териториалния принцип на райониране- това може да събуди недоумение във всеки що-годе адекватен на ситуацията човек. Подкрепям написаното от д-р Паскалев и категорично преподписвам становището на БЛС. Както е казано трябва да се чете повечко, да се помисли …….и след това да се пише! Пример – на прима виста предлагам здравните анализи да са готови на 3 януари ……какво толкова да се мотаеме……..как се приема?

  6. Уважаеми Колеги,
    Като работещ в сферата и специалист по „Хигиена на труда“ /с номенклатурно променено наименование „Трудова медицина“/ вече над 30 години и председател на Сдружение на СТМ в България, категорично подкрепям становището на БЛС.
    Особено в разработките се набива на първо четене откритото лобиране на комисията в полза на една нова специалност „Трудова медицина и неработоспособност“, с цел – задължително ѝ присъствие в минималния състав на СТМ и равни права със специалиста по „Трудова медицина“.
    Нашето Сдружение през 2013-14 година след преписка с няколко министерства разполага с писмени становища, че новата специалност не е идентична с тази по „Трудова медицина“. Това е видно и от Наредба № 1 на МЗ от 22 януари 2015 г., в която е посочена като единствена неклинична медицинска специалност в тази област – „Трудова медицина“.
    Буди усмивка искането относно явяването на нов основен курс за лекарите със специалност „Трудова хигиена“ и „Хигиена на труда“. Факт е, че част от уважаваните от бивши и настоящи наши преподаватели /които работят и в СТМ/ не притежават специалност „Трудова медицина“, но обучават, изпитват и присъждат такава на специализанти. Изниква въпрос – и те ли следва да се явят на основен курс и кой ще им преподава /ще ги изпитва/. А тези колеги, които с такава „стара“ специалност /макар и само номенклатурно променяна през годините/, които вече са във Франция, Белгия и др. страни от ЕС – тях какво, ще ги връщаме за основен курс?
    По-скоро следва да се помисли за периодични обучения по актуални проблеми в нашата сфера, на които с удоволствие ще участваме.
    Няма да коментирам „идеите“ за териториално ограничение, за максимален и минимален брой обслужвани работещи, за „превръщане“ на СТМ в лечебни заведения /каквито никога не са били в България, но някой е видял в ЕС иска да „пренесе“ този факт защото така му харесва/, за безумния срок 28 февруари за обобщените анализи и т.н.
    В заключение бих отбелязъл, че обучението и дейността на специалистите по „ТМ“ никога не е било с клинична насоченост, защото включва в себе си основно и медицински и инженерни познания /АС, Ел, ОВ и др./, които до 1999 г. бяха полезни за контрола на лекарите в отдел „Хигиена на труда“ в ХЕИ върху условията на труд и заболяемостта на работещите, а след това – за съвети и подпомагане на работодателите относно отстраняване на рисковете, профилактика или трудоустрояване на работещите, ограничаване на ЗВН и трудовите злополуки.
    Пожелавам на комисията да преосмисли своите идеи, като запазваме правото си да възразим по всички законови начини против промени, които се правят в личен интерес или заради самата промяна.

  7. Здравейте отново,

    по въпроса за АНАЛИЗИТЕ:
    Болничните листи вече са електронни.
    И се предават веднага по електронен път.

    Това значи, че държавата има данните ВЪВ ВСЕКИ ЕДИН МОМЕНТ.
    Но отказва да ги обработи, да ги анализира, да ги систематизира.

    Защо трябва да правим отделен анализ за РЗИ – през СЛЕДВАЩАТА година?!!! Те имат данните СЕГА!

    Нека някой да им го обработи на куп в МЗ и да им ги прати.
    Всеки ден, седмица и месец. На хартия ако трябва.

    На работодателя ще дам анализ разбира се.
    И разбира се, няма да е по „формата“.
    Ще има графики и цвят, и прости обяснения.

    И няма да са разделени диагнозите по МКБ.
    Защото и В34, и J02 за работодателя са едно и също – „настинка“.

  8. Пак ни замазват очите с некадърни и половинчати мерки.

    ЕДИННО здравно досие. Това значи точно това – ЕДНО досие !!!

    Сложено някъде на сървър на МЗ/НЗОК. До него могат да имат достъп САМО лекари! С изрична идентификация – кой, кога и какво е гледал. Със сертификати, криптирани данни и прочее.
    И кой може да пише вътре – ОПЛ, Специалисти и Лекари от СТМ. Това е.

    За какво е да си „предаваме“ едни листчета – когато следващата служба ще има достъп до СЪЩОТО единно досие?!!!

    Всеки лекар обаче ще трябва да си пази хартиения архив – за сверяване на данните, ако примерно има съмнение за грешно въвеждане.

    Какво толкова има да го обсъждаме.

    Не съм длъжен да информирам ОПЛ за каквото и да било – просто ще го напиша в досието. И той не е длъжен да ме информира – аз ще си го прочета. И ТЕЛК не нужно да ми праща нищо – решението им ще е пак в това досие.

    Пак там ще напиша и дали човека е пригоден или не е, и защо. Толкова.

    Единственото, което никой в МЗ не се сеща е, че ще трябва да има в досието и Булстат на фирмата/фирмите в които човека работи.

    За да се засича кой лекар по ТМ има право в МОМЕНТА да пише/чете досието. И това е.

    А ако най-накрая МЗ/НЗОК се сетят, че профилактиката и превенцията са задължения на ДЪРЖАВАТА. А не на работодателя.

    Нека да остане задължението само по основните рискове – имаш олово – следи се олово е серум за сметка на работодателя, има радиация, дозиметрите и хематологичните изследвания са за сметка на работодателя.

    Целта нали в крайна сметка е да се търсят професионални и свързани с професията заболявания?! А не „кръвно, ЕКГ и урина с тест лентички“ Това и ОПЛ могат да го направят.

    А забравих – ТЕ ВЕЧЕ ГО ПРАВЯТ. Задължително.

    Това, че хората не ходят на този преглед е съвсем друг въпрос със съвсем различно решение.

  9. Здравейте, работя вече 15 години в областта на здравето и безопасността от тях 10 в служба по трудова медицина и смятам че:
    1.следва да се разработи инструментариум за електронно здравно интегрално досие на работещия, да се облекчи потока от информация и да се избегне формалното съставяне на здравни досиета на работещите с попълнени само паспортни части.
    2. основен проблем стои при трудоустрояванията на работещи по неясни и непълни предписания на здравните органи, описване в противопоказни условия на труд на ЕР на ТЕЛК, понятия като „вредности“ или „тежести“,за които няма точна дефиниция и самия орган издал предписанието, не може да обясни какво има в предвид. Следва да се разработи форма и съдържание на предписанията за трудоустрояване, така че те да са адекватни, при разработването им следва да се вземе под внимание различните видове предприятия и както и различната заетост на лицата (работещ / неработещ).
    3. Основен проблем остава морално остарялата Наредба 3 за задължителните и периодични медицински прегледи на работещите последно изменение 2005 г,която е в пълен дисонанс, със сега действащото законодателство за огранизация на здравното наблюдение на работещите и развиващите се технологии в производствата. – чакаме промяната й вече 10 години
    Началните прегледи за постъпване на работа се издават на базата на медицински свидетелства, които са пълна пародия и контрол върху тази дейност не съществува…а СТМ следва да се произнесе дали лицето може да работи или не.

    • Здравейте, госпожо Кирова,
      Актуализирането на Наредба 3/1987 г. е сред предложенията на работната група. Извинявам се, че не съм го поставила в статията, но да Ви кажа – загубих надежда, че това е възможно да се случи. Преди няколко години имаше почти готов вариант на актуализирана наредба, беше казано, че консултациите са приключили и отива при юристите и…до там.
      Относно трудоустрояването – засега само четем и слушаме какво ни готвят. Лично моето мнение е, че в работната група или каквото има там относно новите форми за комисии и т.н. за трудоустрояване би трябвало да направи едно общо заседание с работната група за СТМ, защото двете теми са свързани, а всеки си работи своето.

  10. Комуникацията между лекарят със специалност ТМ и водещите му се служби да комуникират по е-mail или по тел?-какво ще става при промените които се обсъждат сега-ЕЗИД ,становища за пригодност,диагнози и т.н.Всичко е о,кей ,ако има други медицински специалисти-лекари,мед.сестри,но ако лекаря ТМ в такива СТМ е единствен и е далече….

  11. Относно вредностите – Наредба 3/87, Наредба 7/2005, Наредба 4/2002 и т.н. В допълнителните разпоредби на много нормативни документи са дадени и нормативни определения за вреднодействащия фактор /пример – видеодисплеи/. Да не обиждаме колеги, че са неграмотни. Всеки служител от СТМ познава дейността на клиентите си.
    Относно физичните и химичните фактори не са ли по-компетентни съответните специалисти? Горките експерти с придобита специалност в областта на санитарната и медицинска химия и физика!
    И как ще се вършат съвестно задълженията, ако една СТМ обслужва неопределен брой лица, колкото и други специалисти да има в състава и, лекарят със специалност, ако е 1 /то кадрите не са толкова много/? Каква ще бъде цената за обслужвано лице?
    Не виждам нищо лошо комуникацията между лекарят със специалност ТМ и водещите му се служби да комуникират по е-mail или по тел. ако проблемът е спешен и не могат да осъществят среща.

  12. Здравейте инж. Илиева,

    Като част от екип на действаща СТМ и експерт в областта на ЗБУТ, бих искала да попитам какво е Вашето мнение относно готвените промени и в частност относно предложението за нов регистрационен режим на СТМ и въвеждане на териториален принцип на обслужване?

    Благодаря предварително!

    • Здравейте, госпожо Александрова,
      Лично аз понякога препоръчвам, ако е възможно, да се намери СТМ, която е по-близо до местоположението на фирмата – особено за микропредприятия.
      От друга страна обаче, без да представлявам СТМ, имам клиенти, които предпочитат да работят с мен и да получават консултации от мен, макар и само дистанционно. Разбира се, до дистанционните услуги се стига след реално (на място) запознаване с дейностите, работните места, документацията и т.н.
      Т.е. аз не виждам пречка при професионално изпълнение на ангажиментите, СТМ да се намира във Варна, а обслужваното предприятие – във Враца. Всичко опира до договаряне и от това от какво точно се нуждае фирмата.
      И сега някои фирми предпочитат да работят със СТМ, която е в същия град и от която са доволни. Други търсят други качества и ги намират в СТМ, която е в друг град. Защо трябва нормативно да се поставят ограничения?

  13. Предлагам да се въведат ограничения-не може СТМ да има за ръководител лекар от населено място намиращо се на 500 км……ясно е ,че става въпрос за формално използване на дипломи срещу някой лев.Всичко това рефлектира върху част от СТМ-та ,които си изпълняват задълженията съвестно.
    Другите лекари, които са без специалност „трудова медицина“ и/или които не работят в СТМ не могат да определят вредностите по работни места ,тъй като не познават самите работни места в конкретните фирми-клиенти на съответните СТМ.ОПЛ обслужват пациенти работещи в различни фирми,които от своя странаса обслужвани от различни СТМ.

  14. Уважаеми колеги,
    предлагам да се помисли и заключенията на СТМ за трудоспособност. Тези формуляри, които се издават сега, не се приемат от работодателите като добър вариант, защото трябва да се съхраняват в личното досие на работещия и когато профилактичните прегледи се провеждат редовно, ги препълват и ангажират твърде много служителите от отдел „Човешки ресурси“. Затова предлагам да се въведе обобщен формуляр за запознаване на работодателя със закляюченията на СТМ, а индивидуалните заключения за всеки от тях да се вписват в ЕЗИД.

    • Много сте права, д-р Калинкова, не забелязвам в предложенията отмяна на този никому ненужен документ, които няма никаква правна сила или например даваща право на работодателя да изиска от работещия допълнителни документи или явяване на ТЕЛК.

      • Да, инж. Илиева, затова в нашата СТМ, за лицата които имат противопоказания за работа, на база резултати от ПП или болнични, аз съм въвела такъв ред – с писмо, го насочвам към личния лекар /по преценка ЛКК, ТЕЛК/ за преценка на работоспособността му – т.е насочвам го към тези, които нормативно са упълномощени да правят експертиза на трудоспособността. Писмото е подписано от Работодателя и в него не се съдържа конкретна информация за здравословното състояние, а в запечатан плик към него прилагам резултатите от ПП, болнични и др. мед. документи/.

  15. Нещо не ми е много ясна цялата работа. Един лекар със специалност „трудова медицина“ – една служба. Какви точно са задълженията на лекаря от СТМ, които да налагат задължителното му присъствие? Имам предвид следното: СТМ не са здравни заведения по смисъла на закона за зравето, лекарят от СТМ като правило не осъществява лечебна или диагностична дейност и може би не на последно място другите лекари, които са без специалност не могат ли да определят вредностите по работни места и да препоръчат прегледи съгл. Наредба 3/87 г. и Наредба 7/2005г и не могат ли да правят анализ на заболеваемостта, пък и има софтуер? Да добавя и факта, че заключението за пригодност се прави на база на картата за предварителен проф. преглед, а заключението от проведен проф. преглед би могло да се прави от лекаря, извършил прегледа.
    И последно, което ме вълнува е статута на останалите мед. специалисти – по-точно мед. сестрите. Те са специалисти с висше образование, които като че ли остават малко пренебрегнати от системата по осигуряване на безопасност и здраве при работа /имат държани изпити по хигиена и екология и промоция на здравето, а пък дори и при наличие на немалко години стаж в СТМ са изпреварвани от лицата с техническо образование /инженерите/. Та просто си мисля не би ли могло един лекар със специалност да продължи да има няколко служби, пък работата пак да си се върши от мед. сестрите?

    • Здравейте, госпожо Георгиева,
      лекарите със специалност трудова медицина са също такива специалисти в своята област както всеки един друг лекар и имат специфични познания, които са получили за 4 години допълнително обучение, т.е. те не са само имена, които придават тежест.
      Като пример бих дала анализа на здравното състояние, чиито числови резултати излизат чрез софтуер, но тълкуванието на тези резултати изисква познания. Това, че често в анализите виждаме готови копи-пейстнати „изводи“ и те „минават“ пред работодателя, не означава, че всеки може да прави изводите.
      Също така, минималните изисквания за анализа не изискват тълкуване на данните по професионални групи, но лекар специалист по трудова медицина, който иска да приложи своите знания, много добре знае, че не може да смеси на едно място и усредни данните за работещи в офис и такива с физическо натоварване. По този начин става нещо като вица „Половината население може да си позволи месо, другата половина може да си позволи само зеле, средностатистически всички могат да си позволят месо със зеле.“

  16. „акредитирана академична структура“ – явно се има предвид Центърът по хигиена, тъй като не се сещам някой друг да отговаря на този критерий. Още средства налети в нищото, с цел да се осигури работа на Центъра.

    • Здравейте д-р Иванова,
      Това са всички медицински университети (съответните техни звена), които обучават по специалност „трудова медицина“.
      В МУ – София това е Факултета по обществено здраве.

  17. Предложението „…задължително участие на представител на работодател и лекар от СТМ при вземане на решението дали работещият може да продължи да изпълнява заеманата длъжност “
    Предложението е само за участие. Явно е необходимо нещо като партийно събрание. Как точно ще се взема решение при участие на представител на работодателя в тази комисия. Или представителя само ще участва, а други ще вземат решение……………….

    • Здравейте, госпожо Стефанова,
      доколкото чета текста, предложението е за участие при вземането на решение, какво точно има предвид работната група ми е трудно да преценя – вероятно с изразяване на становище, не вярвам да има право на глас.

  18. Предлагам в ЕЗИД да не се вписват резултатите от измерванията на факторите на работната среда /ФРС/, защото те са променливи величини. Когато тези данни се изискват от някоя институция – да се прилагат копия от протоколите от измерванията на ФРС от акредитирана лаборатория /както е предложено да се процедира за издадени ЕР на ТЕЛК, професионални заболявания/.

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.