Организация и документиране на дейността на Комитетите и Групите по условия на труд

След като Комитетът или Групата по условия на труд са учредени, представителите в тях са обучени и запознати с функциите и задачите на КУТ/ГУТ и основните нормативни изисквания по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, е време те да заработят.

Често пъти задаваният въпрос е: Какво толкова да обсъждаме на тези заседания, ние си знаем как вървят нещата във фирмата, от нас нищо не зависи и пр.

Нека си припомним какво пише в Закона за здравословни и безопасни условия на труд:

Чл. 29. Комитетите и групите по условия на труд:

1. обсъждат всяко тримесечие цялостната дейност по опазване на здравето и осигуряване на безопасността и на работещите и предлагат мерки за подобряването й;

2. (изм., ДВ, бр. 40 от 2007 г.) обсъждат резултатите от оценката на професионалния риск и анализите на здравното състояние на работещите, докладите на специализираните служби по трудова медицина и други въпроси по осигуряване и опазване на здравето и безопасността на работещите;

3. (изм. и доп., ДВ, бр. 40 от 2007 г.) обсъждат планираните промени в технологията, организацията на труда и работните места по отношение на последствията от избора на оборудването, условията на труд и работната среда и предлагат решения за опазване на здравето и осигуряване на безопасността на работещите;

4. извършват проверки по спазване на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд;

5. следят състоянието на трудовия травматизъм и професионалната заболеваемост;

6. участват в разработването на програми за информиране и обучение на работещите по проблемите на здравословните и безопасни условия на труд.

В тази статия ще се спрем по-подробно на дейностите, описани в точка 2 на член 29:

„обсъждат резултатите от оценката на професионалния риск“

Това означава, че в момента, в който бъде извършена оценка на професионалния риск, обикновено от службата по трудова медицина, е необходимо КУТ/ГУТ да се събере и да се запознае с така изготвената оценка на риска. При обсъждането на оценката на риска може да бъде обърнато внимание на следните неща:

– пълна ли е документацията по оценка на риска, изпълнява ли изискванията на чл. 20 (3) на Наредба № 5 от 11 май 1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска?

– обхванати ли са наистина всички длъжности и работни места във фирмата?
Например: Имаме куриер, но никъде в оценката на риска не е оценен риска на работещия с длъжност куриер или рисковете при куриерска дейност.

– обхванато ли е наистина всичкото работно оборудване във фирмата?
Например: В склада има един мотокар, но никъде не е споменат и в никоя карта не е оценен риск при работа с мотокар.

– идентифицираните рискове отговарят ли на дейностите, които извършват работещите?
Например: При работата на секретарка има оценен риск от статична поза на колене.

– адекватни ли са оценените рискове?
Например: При разглеждане на картите за оценка на риска се установява, че рискът от поражение от електрически ток е еднакво висок (или нисък) за счетоводителя и за ел.техника.

Освен самата оценка на риска, се обсъждат и предложените мерки – дали са адекватни, дали са необходими допълнителни мерки за установените рискове.

Изходите от това обсъждането са два:
1. При непълнота или грешки оценката на риска се връща на службата по трудова медицина за нанасяне на поправки и допълнение.
2. При изрядна оценка на риска се взема решение за запознаване на работещите с нея. Предлагат се на работодателя включване на всички (или някои) мерки за ограничаване и намаляване на риска в годишната програма на дейности по осигуряване на ЗБУТ.

„обсъждат резултатите от анализите на здравното състояние на работещите“

В т. 2 на ЗЗБУТ има още едно изискване – обсъждане на анализите на здравното състояние. При тях важат същите правила, както при оценката на риска – отговаря ли анализът на здравното състояние на изискванията за съдържание на Приложение 5, чл. 11, ал. 8 от Наредба № 3 от 25 януари 2008 г. за условията и реда за осъществяване дейността на службите по трудова медицина, забелязват ли се някакви несъответствия в длъжности, упоменати рискове, направен ли е анализ на данните за заболяемостта и условията на труд, направени ли са изводи и препоръки.

Изходите при тези обсъждания отново са два:
1. Приемане на изготвения анализ от службата по трудова медицина.
2. Връщане на анализа за корекции и допълнения.

„докладите на специализираните служби по трудова медицина“

Като се има предвид, че една от функциите на службите по трудова медицина е да подпомагат работодателите при изпълнението на нормативно установените изисквания, свързани със здравословните и безопасните условия на труд, то комитетът или групата по условия на труд могат да изискват от СТМ да ги уведомява в срок при промени на нормативната база с доклад необходими ли са нови или допълнителни дейности за осигуряване на безопасност и здраве.

След обсъждане на получения доклад изходите могат да бъдат няколко:
– искане за допълнителни разяснения от службата по трудова медицина за изпълнение на нормативно установените изисквания, свързани със здравословните и безопасните условия на труд;
– поставяне на задача на член на КУТ/ГУТ за организиране на дейностите за изпълнение на изискванията;
– предложение към работодателя за начина на организация за изпълнение на дейностите и т.н.

„други въпроси по осигуряване и опазване на здравето и безопасността на работещите“

Съгласно изискванията на няколко нормативни акта, комитетът или групата по условия на труд задължително взема участие при обсъждане на следните въпроси:

1. При определяне на работниците и служителите, които имат право на безплатна храна и/или добавки към нея (Нaредба № 11 от 21 декември 2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея ).

2. При определяне на работниците и служителите, които имат право на допълнителния платен годишен отпуск по Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск.

3. При определяне на работниците и служителите, които имат право на намалено работно време по Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време.

4. При определяне на работниците и служителите, които подлежат на задължително застраховане за риска „трудова злополука“ (Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“)

4. Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки изисква при разследване на трудова злополука задължително да се канят представители на работниците и служителите от комитетите и групите по условия на труд и на синдикалните организации в предприятието.

В тази статия разгледахме функциите и задачите на КУТ/ГУТ посочени в една от общо шест точки на чл. 29 от ЗЗБУТ.

Съществуват още редица задължения и възможности, на които ще се спрем в следващите статии от поредицата за работата на комитетите и групите по условия на труд.

5 thoughts on “Организация и документиране на дейността на Комитетите и Групите по условия на труд

  1. А след провеждането на тези заседания съставят ли се някакви протоколи, с това какво е обсъждано, за да се докаже, че групата функционира?

  2. Мда, съгласен съм с Г-жа Илиева. Макар че в моята практика практически на 100% понятието ГУТ се използва само в документите. На практика няма никаква дейност. Що се отнася до КУТ имаме някои приятни изключения.

  3. Вие наистина сте голям песимист :)
    През 2009 г. от моята практика мога да ви кажа за следните резултати от съвместни действия на СТМ и КУТ в различни фирми:
    Допълване на списъка на осигуряваните ЛПС и намаляване на срока за износване на ЛПС и облекло в няколко фирми.
    Осигуряване на полагащото се намалено работно време на група работещи от фирма.
    Осигуряване на безплатна храна на звено от фирма.
    Отлична оценка на риска, която се актуализира ежегодно (сигурна съм, че правите разлика от „прави се нова“) с която са запознати и в изготвянето на която са участвали КУТ.
    Участие на член на ГУТ в разследване на трудова злополука – истинско участие, не подписано такова :)
    Хората са казали: „Искай и ще ти се даде!“ – това трябва да е основното мото на КУТ.

    По отношение на ГУТ мнението ми е, че във фирмите до 30 човека горе-долу, ако ръководството не е в крайността на диктатурата, при появяването на някакъв проблем някой от работещите отива при шефа и директно му казва „Шефе, еди какво си не е наред“, съответно проблемът се решава или не. От тази гледна точка ГУТ остава неизползван, но не пречи всяко едно решаване или нерешаване на такъв проблем да бъде документирано чрез протокол на ГУТ.

  4. Браво, много хубава статия – уви, само че си остава в сферата на „хартията“ и на мечтите ….. не вярвам КУТ/ГУТ да работят реално в която и да е БГ фирма, особено по отношение за допълнителния платен годишен отпуск, или пък по наредбата на безплатната храна, или пък за намаленото работно време, или пък за работещите, полагащи нощен труд, или пък за работното облекло и ЛПС и пр. В БГ просто принципа на социалното партньорство не се прилага, защото няма почва, или дори да има, тя не е плодородна. И двете страни, работодател и работещи, все още не могат да намерят пресечната точка, така че да бъдат задоволени интересите и на двете страни.

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.