Общи изисквания за работата на открито откриваме в Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване и в Наредба № 2 от 22 март 2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.
Спиране на работата
Наредба 2/2004 г. поставя изрично изискване за преустановяване на СМР при неблагоприятни климатични условия (гръмотевична буря, обилен снеговалеж, силен дъжд и/или вятър, гъста мъгла, през тъмната част на денонощието и др.).
Наредба № РД-07-3 от 18 юли 2014 г. за минималните изисквания за микроклимата на работните места поставя по-конкретни изисквания относно необходимостта от прекратяване на работата на открито.
В нея се казва, че ако за съответната област има определен за деня код оранжево или код червено за опасно ниски или високи температури, гръмотевични бури, обилен валеж, силен вятър и гъста мъгла, работата на открито се преустановява, ако създават заплаха за живота и здравето на работещите и за безопасното изпълнение на трудовата дейност.
Кой определя дали има заплаха?
Това би могло да бъде оценено още в оценката на риска, която да ни даде нужната информация при кой точно фактор и при каква дейност ще е необходимо спиране на работата.
Наредбата поставя и изключения – колкото и да е опасно за живота и здравето на работещите, работата на открито не се прекратява, ако дейността е свързана с извършване на:
- работа във връзка с отбраната на страната;
- за предотвратяване на бедствия и аварии и
- за овладяване и преодоляване на последиците от тях или
- за извършване на неотложни обществено необходими работи по възстановяване на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и съобщителните връзки и оказване на медицинска помощ.
Организиране на работните места на открито
Съгласно раздел IX на Наредба 7/1999 г.
работно оборудване, инсталации, работни места, пътни маршрути или други места на открито, където работят работещи или които се използват във връзка с работата на открито, се устройват по начин, осигуряващ безопасността и опазване здравето на работещите и се организират така, че пешеходците и превозните средства да оперират безопасно.
Работните места на открито се осветяват допълнително с изкуствено осветление, когато естественото осветление не е достатъчно, съгласно изискванията. Осветителните тела се закрепват неподвижно, когато това е необходимо.
Работните места на открито се изграждат и организират така, че работещите да бъдат предпазени от:
- падащи предмети;
- шум;
- вредни въздействия – газове, пари, прах, нейонизиращи лъчения и др.;
- падане и подхлъзване.
Физиологичен режим на труд и почивка
Една от мерките при работа на открито е въвеждането на режим на труд и почивка, разработен от служба по трудова медицина или от специалисти по трудова медицина.
Целта е чрез въвеждане на регламентирани почивки по време на работа, използвани в изградени за целта закрити помещения да се намали продължителността на въздействие на неблагоприятните климатични условия.
Безплатна храна и добавки
На работещите при среднодневни температури под +10оС през повече от половината от максимално установеното с Кодекса на труда и специфична организация на труда се осигурява безплатна храна и/или добавки за дните, в които работят при тези условия, съгласно чл. 4 от Наредба № 11 за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и /или добавки към нея.
Обръщаме внимание, че само работата на открито не е достатъчно условие за предоставяне на безплатна храна. Необходимо е да има и „специфична организация на труда“, т.е. трябва да е изпълнено поне едно от следните условия:
- работещите са ангажирани в предприятието преди/след установеното работно време с продължителност не по-малка от два часа;
- работи се на 12-часов работен ден при сумирано изчисляване на работното време;
- работи се в производства с непрекъсваем процес на работа;
- работи се в отдалечени обекти без възможности за ползване на заведения за хранене.
Допълнителен платен годишен отпуск
Право на допълнителен платен годишен отпуск имат работници и служители, които извършват работи на открито не по-малко от половината от установената с Кодекса на труда нормална продължителност на работното време при среднодневни температури под 10 °С или над 30 °С.
Размерът на допълнителния платен годишен отпуск не може да бъде по-малко от 5 работни дни, при условие че работникът или служителят е работил при условията на ал. 1 в рамките на една календарна година.
Когато работникът или служителят работи по-малко от срока по ал. 2, размерът на допълнителния платен годишен отпуск се определя пропорционално на отработеното време.
Работодателят трябва предварително да определи със заповед работещите, които имат право на допълнителен платен годишен отпуск, след консултации с представители на работниците и служителите (синдикатите), със службата по трудова медицина и с комитета/групата по условия на труд.
Лични предпазни средства
Когато рисковете за здравето и безопасността не могат да бъдат отстранени по друг начин (работа при температура под +10?С), работодателят осигурява на работещите необходимите лични предпазни средства, съгласно чл. 5, ал. 1, раздел ІІ „Задължения на работодателя от Наредба № 3 за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място.
В Приложение №1 към чл. 17, т. 7 от наредбата са определени дейностите за защита от неблагоприятни климатични въздействия, като в подточка 1 е включена работата на открито, при дъжд и студ.
В неизчерпателния списък на лични предпазни средства, даден в Приложение № 2 към същата наредба, са определени видовете лични предпазни средства за защита на главата, горните и долни крайници и цяло тяло при неблагоприятни климатични въздействия – работа на открито, при дъжд и студ. Те могат да бъдат :
- Защитни ръкавици
- Термични (за защита от студ) обувки, боти и надботи.
- Термични (за защита от студ) облекла.
Здравейте, Таня,
относно каските – да, след изтичане на срока на годност, те би трябвало да се бракуват и да е сигурно, че няма да бъдат използвани от някого, дори за лични цели.
Даил при работа на мост при поддръжка на железния път трябва да се използват каски определяте Вие въз основа на оценката на риска.
Здравейте,
Интересува ме как би следвало да се опреля срока на употреба на ЛПС? И по специално на каските ако по сертификат срока е 5 години- означава ли че след 5 година подлежат на бракуване? При работа на мост при поддръжна на железния път необходимо ли е използване на каски?
Съгласно изискванията за осигуряване на безплатна храна по Наредба №11- необходимо ли е винаги да се дава превантивно или може на база отчетен месец. Работата на открито необходимо ли е да се доказва при какви температури е извършвана повече от 4 часа */над 30/ и дали отчетноста следва да е поименна и разването да е срещу подпис? Благодаря предварително