Радонът – новият стар проблем в сградите

В брой 33 на Държавен вестник от 19.4.2019 г. бе обнародвана Наредба № РД-02-20-1 от 3 април 2019 г. за техническите изисквания към сградите за защита от радон. Тя се явява продължение на започнатото с новата Наредба за радиационна защита, която постави референтно ниво за радон в жилищни сгради и радон във въздуха на обособени работни места в закрити помещения.

Новата наредба въвежда конкретни технически изисквания при проектиране и изграждане на нови сгради, както и при основен ремонт, реконструкция и обновяване на съществуващи сгради по отношение предприемането на технически мерки за защита от проникване на радон 222 (радон) във въздуха на закрити помещения в сградите.

Тя също се прилага и за производствени сгради, в които радонът прониква в сградите от почвата и/или от строителните материали, като се вземат под внимание и границите на дозите за професионално облъчени от радон лица на работните им места съгласно изискванията на Наредбата за радиационна защита (ДВ, бр. 16 от 2018 г.).

В Otgovori.Info вече сме писали за радона, но сега отново ще обърнем вниманието към него.

Стратегия за намаляване на риска от облъчване от радон

През 2018-а година започна прилагането на втората Стратегия за намаляване на риска от облъчване от радон, която е за периода 2018-2027 г. Новата Наредба е в изпълнение на държавната политика за превенция и защита на населението от облъчване на радон в сградите, изпълнявана чрез стратегията и Националния план за действие за намаляване на риска от облъчване от радон 2018 – 2022 г.

Една от поставените цели в стратегията е „Създаване на система за мониторинг на концентрацията на радон в обществени сгради и на работни места“ и нейното изпълнение включва:

6.1 Разработване на механизъм за измерване на радон на работни места и идентифициране на такива, в които има вероятност да бъдат установени високи нива на концентрацията на радон и би било необходимо работниците да се класифицирани като професионално облъчвани лица.

6.2 Класифициране на работните места съобразно тяхната специфика (при които е необходимо създаването на система за контрол; места с вероятни високи стойности на концентрацията на радон, където населението също има достъп; обществени сгради, които могат да бъдат третирани като жилища, т.е референтната концентрация трябва да бъде 300 Bq/m3 и други.

6.3 Определяне на подходящи мерки за редуциране на облъчването на работни места, където работниците не са класифицирани като професионално облъчвани, но където има вероятност да бъдат установени високи концентрации на радон.

От своя страна, един от очакваните резултати на стратегията е най-малко 10% от службите по трудова медицина да бъдат обучени във връзка с въвеждане измерването на радона като фактор на работната среда.

Тук ще представим малка извадка от въвеждащите текстове на стратегията относно влиянието на радона, неговия произход и какви измервания има до момента в България.

Какво му е опасното на радона?

Радонът е естествен радиоактивен газ и има най-голям принос за вътрешното облъчване на населението на Земята. Образува се непрекъснато при радиоактивното разпадане на радий -222 в почвата и скалите. Това облъчване води до повишен риск за развитие на рак на белите дробове.

Световната здравна организация (СЗО) определя радона за втори по значимост фактор, предизвикващ рак на белия дроб след тютюнопушенето и фактор номер едно за хора, които никога не са пушили.

След 1990 г. в редица страни от Европа, а също в Северна Америка и Китай са проведени национални проучвания, които разглеждат връзката между концентрацията на радон в сгради и рак на белия дроб в популация. Анализът показва, че в различните страни между 3 и 14% от случаите на белодробен рак се дължат на облъчване от радон.

Облъчването на населението от радон в сгради е значително по-голямо от облъчването на открито, защото той прониква свободно в тях чрез дефекти във външната обвивка и малки пукнатини в основата.

Основният източник на радон във въздуха на дадена сграда е почвата и скалите разположени под нея както и строителните материали, от които е изградена. Друг източник на радон е питейната вода от водоснабдителните системи.

Радонът може да се придвижва в почвата на големи разстояния, както и да достига повърхностните земни слоеве и въздуха. Обикновено налягането на въздуха вътре в дома е по-ниско, отколкото налягането в почвата около основите на жилището.

Поради тази разлика жилището „издърпва” радона през цепнатините на основата и други пролуки в дома. По този начин радона прониква в жилищата. Радонът се вдишва и издишва от белите дробове. По голямата част от вдишвания газ се издишва, а останалия се разпределя в телесните течности и се разпределя равномерно в организма.

Разпадните продукти на радона (които не са газообразни) се отлагат по стените, пода, прашинките плуващи във въздуха на жилищните помещения. Облъчването на човек от радон се извършва предимно в жилищните помещения.

Радонът може да постъпи в помещенията от:

  • основата върху която стои сградата;
  • водопроводната мрежа;
  • строителните материали;
  • природният газ използван за домакински цели.

Пътища на проникване на радон в сгради

Проведени проучвания за разпространение на радон в България

Извършените досега измервания обхващат някои по-големи градове, градове с установена повишена честота на белодробен рак (например гр. Раковски), както и населени места повлияни от бившата уранодобивна промишленост. Изследванията не са системни и не показват цялостната картина на облъчване на българското население.

Измерванията в гр. София показват, че за съществуващо строителство (преди 1990 г.) не са констатирани стойности, доближаващи препоръчителните нива. При новото строителство, обаче, концентрацията варира в по-голям диапазон и може да се очаква констатиране на по-високи от типичните средни нива.

Резултатите са обобщени в таблицата:

Година на строителство Концентрация [Bq/m3]
преди 1990 г. 60 ÷ 200
след 1990 г. 100 ÷ 600

Проведено през 2010 г. от НЦРРЗ измерване на концентрацията на радон в детски градини в София показва, че в 82% от случаите резултатите са под референтните нива. Едва 7% от измерванията показват високи стойности в сградите.

В периода октомври 2011 – май 2012 е проведено пилотно проучване на концентрацията на радон в жилища в четири области: София-град, София, Пловдив и Варна.

Радон в жилища

Забележка: Референтното ниво (граничната стойност) е 300 Bq/m3. Данните  от проучването показват, че 3% от жилищата в София са с по-високи стойности от референтното ниво., 9% от жилищата в Софийска област , 14 % в Пловдив и 5% във Варна.

Концентрациите на радон могат да варират в различни граници и ако в една сграда е измерено повишено съдържание, това не означава, че в съседна непременно съществува вероятност от проникване на радон. Проникването на радон най-често се проявява в подземните етажи и в първи надземен етаж от сградите, където са и очакваните места за прилагане на техническите мерки, съгласно новата наредба.

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.