Разходи на работодателя за здравословни и безопасни условия на труд, признавани при данъчното облагане

Коста Филипов

Всички разходи, свързани с осигуряването на условия за здравословен и безопасен труд, извършени от работодателя в полза на работниците и служителите, се признават и отчитат като разходи за дейността. Това е така по силата на Кодекса на труда или на друг нормативен документ, когато работодателят е длъжен да ги извърши за своя сметка.
С тези разходи не се преобразува счетоводният финансов резултат в посока на увеличение по реда на чл. 23, ал. 2 от ЗКПО. Те не се третират и като социални разходи съобразно § 1, т. 14 от ДР на ЗКПО и съответно не подлежат на облагане с данък при източника по реда на чл. 36, ал. 1 от същия закон.

Става дума за следните видове разходи, извършвани от лицата, които са данъчнозадължени по ЗКПО:

* Всички разходи, свързани с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд на работниците и служителите, регламентиране със Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ). Също и разходите, които се извършват по чл. 25 от него във връзка с обслужването на работниците и служителите от службите по трудова медицина.

* Всички разходи, извършвани от работодателите за осигуряване на лични предпазни средства и специални работни облекла. Регламентирани са с глава единадесета от Наредба № 7 от 23.ІХ.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при ползване на работното оборудване – ДВ, бр. 88/1999 г.

* Разходите на работодателите за специално работно облекло и лични предпазни средства, регламентирани с чл. 284 от КТ и Наредба № 11 от 13.VІІ.1993 г. – ДВ, бр. 66/1993 г.

* Разходите на работодателя за безплатна предпазна храна, противоотрови и други средства, които неутрализират вредното влияние и въздействие на работната среда. Регламентирани са в чл. 285 от КТ и Наредба № 8 от 1987 г. за безопасна предпазна храна на работниците, заети в производства, свързани с вредни за здравето последици – ДВ, бр. 43/1987 г.

* Разходите за безплатно работно и униформено облекло по чл. 296 от КТ. За целта е издадена Наредба за безплатното работно и униформено облекло, утвърдена с ПМС № 72/30.ХІІ.1986 г. – ДВ, бр. 38/1990 г. Тя регламентира кръга на лицата, за които работодателят е длъжен да осигури работно или униформено облекло, средствата, с които ги купува и начинът на отчитането им. Разходите са непосредствено свързани с дейността на данъчнозадълженото лице. Те не следва да се третират като социални разходи и не подлежат на облагане с данък при източника по реда на чл. 36, ал. 1 от ЗКПО.

Тези разходи не се вземат предвид и при преобразуване на счетоводния финансов резултат в облагаема печалба по реда на чл. 23 от ЗКПО.
Във връзка със състава и обхвата на разходите на работодателите за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работниците и служителите и тяхното данъчно признаване като разходи за дейността често възникват някои въпроси.
Един от тях е дали контролно-измервателни уреди и средства, предназначени за измерване на вредностите в работната среда, се признават за разходи за дейността по силата на ЗЗБУТ и прилага ли се спрямо тях данъчното облекчение за придобиването на контролни апарати, предвидено в чл. 23, ал. 3, т. 11 от ЗКПО.

По този въпрос в писмо на Министерство на финансите – ГДД, е изразено следното становище: данъчнозадължените по ЗКПО лица могат да преобразуват финансовия резултат в облагаема печалба в посока намаление с направените от тях разходи за придобиване на контролни апарати само в случаите, когато държавата е определила въвеждането им с нормативен акт. Такава е по същество и разпоредбата на чл. 23, ал. 3, т. 11 от ЗКПО.
В случая не би могло да се приложи и чл. 53 от ЗЗБУТ, който дава възможност с други нормативни актове да бъдат въведени икономически стимули, създаващи заинтересованост у работодателите за подобряване на условията за здравословни и безопасни условия на труд.

Член 53, т. 2, б. “в” от ЗЗБУТ е приложим само в случай че с нормативен акт е регламентирано задължение на работодателите да придобият контролно-измервателни апарати, предназначени за измерване на вредностите в работната среда. Ако тези апарати се внасят, подлежат на облагане по ЗДДС. Стоките от внос не се облагат по ЗДДС, ако изрично са посочени в чл. 59 на закона. Контролно-измервателните средства, с които се определят вредностите в работната среда, не са изрично посочени в този член и поради това подлежат на облагане с ДДС на общо основание.

Напоследък твърде често се поставя и въпросът дали се смятат за разход вноските за задължително обществено осигуряване на съдружниците в търговските дружества и собствениците на ЕООД, когато се правят чрез дружествата.
Съдружниците в търговските дружества и собствениците на ЕООД са самоосигуряващи се лица, длъжни да внасят осигурителните вноски изцяло за своя сметка – чл. 5, ал. 2 от КЗОО. Поради това търговските дружества, чрез които те правят вноските си, не следва да отразяват тези суми в разходите за дейността.
Когато обаче съдружникът в търговско дружество или собственикът на ЕООД получава възнаграждение от дружеството за положен личен труд, е приложима разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗОДФЛ. Според нея лицата, получаващи доходи за личен труд по извънтрудови правоотношения могат да намалят облагаемия си доход с вноските за социални, здравни, пенсионни и други осигуровки, които по закон са задължени да правят за своя сметка.
Тези лица ползват данъчно облекчение, тъй като направените от тях осигурителни вноски се приспадат от облагаемия им доход и не се вземат предвид, не се включват в данъчната основа за доходите им по извънтрудови правоотношения.

Статията е публикувана в http://www.delovasedmitsa.net/

Вашият коментар