Решение на конституционния съд относно неизползваните отпуски 2010 г.

На 11.11.2010 г. Конституционния съд взе Решение № 12 по конституционно дело № 15 от 2010 относно неизползваните отпуски. Решението бе обнародвано в бр. 91 на ДВ от 19.11.2010 г.

Делото бе образувано на 02.8.2010 г. по искане на президента на Република България и петдесет и един народни представители от 41–то Народно събрание.

Президентът твърди в искането, че §3 от КТ и §8а от ЗДС, с които се определя, че неизползваният до 1 януари 2010 г. платен годишен отпуск от предходни календарни години може да се ползва само до 31 декември 2011 г., са противоконституционни, тъй като противоречат на чл. 57, ал. 1 от Конституцията, предвиждаща че “основните права на гражданите са неотменими”.

Освен това твърди, че атакуваните правни норми противоречат на чл. 57, ал. 2 от Конституцията, забраняващ злоупотреба с права, в случая – от работодатели и органи по назначаването. Народните представители обръщат внимание на това, че правото на отпуск е основно конституционно право и затова на основание на чл. 57, ал. 1 от Конституцията е неотменимо. Освен посоченото президентът и народните представители са представили и други становища за несъответствие.

От постъпилите по делото становища Министерският съвет, министъра на труда и социалната политика и Българската търговско-промишлена палата изцяло не подкрепят исканията и посочват като аргументи Решение № 18/1997 по к.д. № 12/1997 г., според което по изключение може да се приеме материален закон с обратно действие, и че новата уредба на реда за ползване на платения годишен отпуск има дисциплинираща роля за носителите на това право, затова законовото решение е мотивирано в полза на висш обществен интерес – закрила на здравето и за безопасността при работа на работниците и служителите в съответствие с чл. 48, ал. 5 и чл. 52, ал. 3 от Конституцията. Считат, че е предоставен достатъчно разумен срок за ползване на натрупаните отпуски от предходни календарни години. Направен е преглед на досегашното законодателство. Твърди се, че работниците и служителите не са изпълнили конституционното си задължение относно ползването на платен годишен отпуск през календарната година, за която се отнася и така са го спестявали с цел “капитализиране” на средства при евентуално прекратяване на правоотношенията им.

На 11.11.2010 г. преди заседанието на Конституционния съд, е получено становище на Съюза на юристите в България, в което се подкрепят исканията на президента и на народните представители за обявяване за противоконституционни на § 3е от Кодекса на труда и § 8а от Закона за държавния служител.

След излагане на редица съображения, с които можете да се запознаете тук, Конституционния съд на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Конституцията решава следното:

1. Обявява за противоконституционни § 3е от Преходните разпоредби на Кодекса на труда (§ 20, т. 2 от Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда – ДВ, бр. 58, от 2010 г.) и § 8а от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния служител (§ 21, т. 5 от Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда – ДВ, бр. 58 от 2010 г.).

2. Обявява несъответствие на § 3е от Преходните разпоредби на Кодекса на труда и § 8а от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния служител с чл. 24 и чл. 2, ал. 1 от Всеобщата декларация за правата на човека; чл. 7, б. “d” и чл. 2, т. 2 от Международния пакт за икономически, социални и културни права; чл. 2 от Конвенция № 52 на Международната организация на труда; чл. 2, т. 3 от Европейската социална харта (ревизирана), чл. 31, т. 2 във връзка с чл. 52, т. 1 от Хартата за основните права на Европейския съюз и чл. 7 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета във връзка с чл. 153 и чл. 151 от Договора за функциониране на Европейския съюз.

3. Обявява за противоконституционни чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда (§ 11 от Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда – ДВ, бр. 58 от 2010 г.) в частта “за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176” и чл. 61, ал. 2 от Закона за държавния служител (§ 21, т. 4 от Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда) в частта “за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за служебен стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 59”.

4. Обявява несъответствие на чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда (§ 11 от Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда – ДВ, бр. 58 от 2010 г.) в частта “за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176” и чл. 61, ал. 2 от Закона за държавния служител (§ 21, т. 4 от Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда) в частта “за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за служебен стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 59” с чл. 6 от Конвенция № 52 на Международната организация на труда.

5. Отхвърля искането на народните представители от 41-то Народно събрание за установяване на противоконституционност на чл. 176, ал. 3 от Кодекса на труда (§ 8 от Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда – ДВ, бр. 58 от 2010 г.) и чл. 59, ал. 5 от Закона за държавния служител (§ 21, т. 3 от Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда).

Текстове на нормативните актове относно неползваните отпуски, обявени за протовоконституционни

(маркираните)
* КТ
§ 3е. (Нов – ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) Неизползваният до 1 януари 2010 г. платен годишен отпуск за предходни календарни години може да се ползва само до 31 декември 2011 г

* ЗДСл
§ 8а. (Нов – ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) Неизползваният до 1 януари 2010 г. платен годишен отпуск за предходни календарни години може да се ползва само до 31 декември 2011 г

*KT
Обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск

Чл. 224. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 1.01.2012 г.) При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност.

*ЗДСл
Забрана за компенсиране

Чл. 61. (1) (Предишен текст на чл. 61 – ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Забранява се компенсирането на платения годишен отпуск с парично обезщетение, освен при прекратяване на служебното правоотношение.
(2) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2003 г., изм., бр. 58 от 2010 г., в сила от 1.01.2012 г.) При прекратяване на служебното правоотношение държавният служител има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за служебен стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 59, правото за който не е погасено по давност.
(3) (Нова – ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) Размерът на паричното обезщетение по ал. 2 се определя съобразно размера на брутната заплата, определена на държавния служител, към датата на прекратяване на служебното правоотношение.

В сайта на КНСБ можете да намерите коментар на относно разбирането на новите хипотези, които възникват след произнасянето на Конституционния съд по въпроса. Там ще намерите отговори на въпросите:

Ще важи ли 2 – годишният давностен срок по чл. 176, ал. 3 от КТ за ползването на отпуските натрупани в периода преди 2010 година?“

„По кой ред би следвало да бъде отложено ползването на отпуск за 2010г., който обаче е заработен преди влизането на ЗИДКТ в сила (обн. 30 юли 2010г.).“

2 thoughts on “Решение на конституционния съд относно неизползваните отпуски 2010 г.”

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.