Съдебна практика: Обезщетение на наследник при смъртна трудова злополука

чл. 200 КТ За вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.

Решение на Старозагорски районен съд от 16.11.2009 г.

Производството е с правно основание чл.200 от КТ и чл.86 ЗЗИ.

Ищецът И.С.Ч. твърди в исковата си молба, че е син на пострадалия в резултат на трудова злополука в ответното дружество С. К. ***, починал на 10.08.2006г. Заявява, че баща му С. К.Ч. работел в ДФ ”Аутотех” АС „Жигули” Стара Загора на длъжност автомонтьор-диагностик от 1992г. по трудов договор. На 10.08.2006г. бащата на ищеца и другият пострадал К.С.И. на длъжност автомонтьор в ответното дружество извършвали ремонт на лек автомобил марка „Шкода” 105 Л, приет за ремонт с поръчка №2278 от същата дата. Ремонтът бил възложен от организатор производство И.А.А..

При ремонта автомобилът бил повдигнат с помощта на двуколонен подемник 12004 топ „205” с инвентарен №955Ж. Същият е с 4 опорни конзоли, по две на всяка от колоните,с помощта на които се извършва повдигането на превозното средство.

Двамата пострадали са демонтирали задната дясна гума с джантата. След установяване на повредата на автомобила се налагало замерване на диагоналите на шасито, за да се установи сходимостта на моста.

За да извършат замерването с помощта на ролетка отместили опорната конзола от дясната задна страна на автомобила, тъй като им пречела и подпрели превозното средство с дървена летва с дължина 1,5 и сечение 0,03 на 0,95 м. Автомобилът се приплъзнал по трите опорни конзоли на двуколонния подемник, паднал назад и двамата били притиснати от него към земята.

При притискането бащата на ищеца получил множество травми – кръвоизлив и свободен въздух в гръдната кухина, в резултат на което починал.

При извършеното разследване на злополуката било установено по несъмнен начин, че са допуснати редица нарушения на правилата за безопасност на труда, довели до настъпването на злополуката. Нарушени били нормативни и поднормативни актове, вътрешни правила, инструкции и обичайни практики. Нарушенията били допуснати от длъжностни лица на ответното дружество.

Злополуката била призната за трудова. В резултат на така настъпилата злополука ищецът загубил баща си. Смъртта му била голям удар за него. Изгубил своя родител във време, когато имал най-голяма нужда от него. От малък бил свикнал на родителските грижи и внимание на баща си. Той се грижел за неговото духовно, физическо, умствено и емоционално развитие…Претърпените от него в резултат на смъртта на баща му болки и страдания представлявали за него неимуществени вреди, които определя в размер на 80000лева.

Счита, че за причинените неимуществени вреди работодателят отговаря имуществено съгласно чл.200 КТ, тъй като са в резултат на претърпяна от баща му трудова злополука. И тъй като задължението на ответника е парично, той е в забава съгласно чл.86 ЗЗД, считано от датата на увреждането.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 80000лева, представляваща неимуществени вреди – претърпените от него болки и страдания след смъртта на баща му, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на злополуката до окончателното изплащане на сумите. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът „М.А.” АД гр.Стара Загора представя в срока по чл.131 ГПК писмен отговор, в който взема становище, че искът се явява неоснователен и недоказан и че следва да бъде отхвърлен. Счита, че в случая е налице хипотезата на чл.201 от КТ и се касае за евентуален умисъл, а именно –

въпреки, че е допускал, че е възможно настъпване на вредоносен резултат, пострадалият е извършил ремонта в нарушение с правилата и с риск да бъде увреден.

Счита, че в случая единствено виновен за трудовата злополука се явява пострадалият Ч.. На същия са провеждани стриктно и своевременно инструктажи по безопасност на труда. За вредите, които са резултат от виновното поведение на пострадалия отговорност не се носи от никого и те остават за сметка на виновния им причинител.

Алтернативно моли съда, в случай, че приеме, че не е налице хипотезата на чл.201 ал.1 от КТ, то да приеме, че е приложима тази на ал.2 от чл.201 КТ и ако приеме, че не е налице умисъл, то поведението на пострадалия работник следва да се тълкува като „груба небрежност”, както и че основна причина за настъпилата злополука са извършените от наследодателя на ищеца действия в нарушение на правилата за безопасност на труда, които са в пряка причинна връзка с настъпилата трудова злополука.

Моли съда да отхвърли иска, като в случай, че приеме, че е налице отговорност на работодателя да намали общия размер на дължимото обезщетение на основание чл.201 ал.2 от КТ.

Съдът обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и становищата на страните, при което намери за установено следното:

По делото не се спори, че наследодателят на ищеца И.С.Ч. – С. К. е бил в трудово правоотношение с ответника, като е изпълнявал длъжността “автомоньор-диагностик” в автосервиз на ответното дружество.

От представените по делото писмени доказателства – декларация вх.№1/15.08.2006г., заповед №16/25.08.2006г. на НОИ – ТП Ст.Загора, протокол №16/31.08.2006г. на НОИ – ТП Ст.Загора за резултати от извършено разследване на злополука, станала на 10.08.2006г., се установява, че на 10.08.2006г. около 11,10ч. в „М.А. – Ст.Загора” АД на обект Автосервиз кв.Зора – хале Гаранционно обслужване наследодателят на ищеца – С. К.Ч. и К.С.И. извършват ремонт на лек автомобил,

при ремонта автомобила бил повдигнат с помощта на двуколонен подемник 12004 тип 205 с инвентарен №955Ж с четири опорни конзоли, по две на всяка от колоните, с помощта на които се извършва повдигането на превозното средство;

след установяването на повредата се налага замерване на диагоналите на шасито с цел установяване сходимостта на моста;

Ч. и И. демонтирали задната дясна гума с джанта; при извършване на измерванията с помощта на ролетка, работниците отместили опорната конзола от задната дясна страна на автомобила и подпрели превозното средство с дървена летва с дължина около 1,5м и сечение 0,03м на 0,05м;

при опит да върнат опорната конзола в работно положение, автомобилът се приплъзва по трите опорни конзоли на двуколонния подемник и пада назад, като работниците се опитват да задържат на ръце падащия автомобил.

При опита да задържат автомобила, работниците са притиснати от него към земята. При притискането К.И. получава травма на дясната ръка, а С. Ч. е с множество увреждания – кръвоизлив и свободен въздух в гръдната кухина, в резултат на което умира.

В протокол №16/31.08.2006г. в раздел” Анализ на причините за възникване на злополуката” е отразено, че

причините, довели до злополуката са следните:

– работодателят не е организирал провеждането на периодичен инструктаж на един от пострадалите – С. Ч., съгл.чл.281 ал.5 от КТ;
– с оглед направената оценка на риска за здравето и безопасността и планираните мерки за предотвратяването на риска в съответствие със същата работодателят не е създал необходимата организация за осъществяване на наблюдението и контрола по изпълнението на планираните мерки,
– същия не е осигурил ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин в съответствие с чл.16 ал.1 т.5 и т.6 от ЗЗБУТ;
– работодателят не е съставил досие на използваното работно оборудване „двуколонен подемник”;
– за извършваната по време на злополуката дейност, работодателят не е разработил инструкция за нейното безопасно изпълнение /чл.277 от КТ и чл.15 от Наредба №3 от 14.05.96г./;
– работниците не са се погрижили за здравето и безопасността си.

Посочени са и допуснатите нарушения на нормативните актове. Доколкото цитираните по-горе доказателства не са оспорени от страните по делото, то съдът приема обстоятелствата, установени в тях за безспорно установени.

Видно от представеното по делото разпореждане №196/05.09.2006г. на РУСО Ст.Загора, декларираната злополука вх.№196/15.08.2006г. е приета за трудова злополука по чл.55 ал.1 от КСО.

Съгласно разпоредбата на чл.200 от КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.

Трудовата злополука се характеризира със следното:

  • травматично увреждане на здравословното състояние, т.е. внезапно еднократно външно въздействие върху човешкия организъм, което уврежда неговите нормални функции;
  • функционална връзка на увреждането с работата по трудовото правоотношение, изразявана чрез формулата “през време и във връзка или по повод на извършваната работа”;
  • специфичен резултат от травматичното увреждане – временна неработоспособност, трайна неработоспособност /инвалидност/ или смърт;
  • причинна връзка между травматичното увреждане и настъпилата неработоспособност или смърт.

От събраните и обсъдени по-горе доказателства се установи по безспорен и категоричен начин, че са налице цитираните по-горе предпоставки – налице е увреждане; увреждането е причинено по време на работа; увреждането е довело до смърт; налице е и причинна връзка между увреждането и настъпилата смърт.

Предвид гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл.200 КТ за ангажиране отговорността на работодателя.

Ответникът “М.А.” АД Ст.Загора, чрез упълномощения си представител прави възражение по чл.201 ал.1 от КТ и по чл.201 ал.2 от КТ.

Видно от представения по делото протокол за резултати от извършено разследване на злополука станала на 10.08.2006г. №16/31.08.2006г., раздел Х “Лица допуснали нарушения” са вписани лицата – инж.Н.Т.Н./изп.директор/, К.С.И. /автомонтьор/, С. К.Ч. /автомонтьор/ и И.А.А. ***/, като за наследодателят на ищеца е отразено, че същия е допуснал нарушение на чл.33 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд и т.14 от Приложение №1 към чл.1 ал.2 на Наредба №12 за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с автомобили. Посочени са и нарушенията, допуснати от другите изброени лица.

По делото са представени:

  • Инструкция за безопасност на труда при техническо обслужване и ремонт на МПС, в която в чл.247 е установена забрана за работа под, или на повдигнати изцяло или частично МПС, агрегати, кабини, каросерии и др., когато същите не са подпрени надеждно;
  • Инструкция за безопасност на труда при работа с ръчни механични и електрически инструменти;
  • Инструкция за безопасна работа с товарни автомобили и
  • Инструкция за безопасна работа при монтаж и демонтаж на автомобилни гуми, в които фигурира подпис на С. Ч., че е запознат с тях.
  • Инструкция за експлоатация на подемник двуколонен, електромеханичен, симетричен за леки автомобили и
  • Инструкция за безопасна работа с двуколонен електромеханичен подемник.

От представеното извлечение от книга за инструктаж на работното място, периодичен и извънреден инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана е видно, че наследодателя на ищеца С. Ч. е положил подпис на 03.02.2003г. под №12 за инструктаж на работното място, и на 20.04.2006г. под №206, на 20.07.2006г. под №220 – за периодичен инструктаж.

По делото са представени заповеди за извършване на проверка и изпитания на всички двуколонни електромеханични подемници и протоколи с констатациите от тези проверки, съответно заповеди №26/19.04.2004г., №15/15.04.2005г. и №33/31.03.2006г. и протоколи от 28.04.2004г., от 20.04.2005г. и от 15.04.2006г., в които протоколи в заключение е посочено, че двуконния подемник е изправен и годен за експлоатация.

От представения Протокол от 25.08.2006г. за извършена проверка от Областна инспекция по труда Ст.Загора във връзка със злополуката се установява, че при същата са констатирани както множество нарушения от страна на работодателя, така и нарушения от страна на работниците С. Ч. и К.И. /т.13/.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, което не е оспорено от страните и съдът възприема като компетентно и добросъвестно се установява, че при трудовата злополука, настъпила на 10.08.2006г. са допуснати нарушения на нормативните актове по безопасност и охрана на труда както от страна на работодателя, така и от страна на пострадалите, като вещото лице посочва подробно в заключението си конкретните нарушения.

При изслушване на заключението в с.з. вещото лице посочва като основна причина за настъпване на трудовата злополука снетата лапа на подемника от страната на двигателя на автомобила. Уточнява, че такъв вид замерване, каквото са извършили пострадалите при злополуката, следва да бъде извършвано на канал и този който замерва да е в канала.

От показанията на свидетелят Р.Р., работещ при ответника се установява, че периодично са събирани работниците и им е провеждан инструктаж, за което се подписвали в специална книга, но не посочва през какви периоди. В този смисъл за и показанията на свидетелите К.И., В.И. и Г.И.. Последните двама заявяват, че има инструктаж за работа с подемник, също, че инструктажи се провеждат за всички машини.

Те сочат, че няма случаи и няма практика опорната конзола да се замества с дървена летва. Посочват също, че на всеки подемник има залепени стикери с картинки и на достъпен език е написано какво не трябва да се прави. И. и И. заявяват, че не си спомнят за подемника, с който е работил наследодателя на ищеца, дали е била залепена инструкция и къде.

Свидетелят К.И., също пострадал при злополуката, заявява, че С. Ч. го повикал да му помогне при замерването с рулетка, тъй като колегата, с който работи отсъствал. Свидетелят описва в показанията си действията, извършени от пострадалите при ремонта и замерването и възникналата злополука. Същия сочи, че стажът му към момента на злополуката бил около година и два месеца, не е извършвал замерване на такава марка автомобили, при останалите такова замерване се извършвало по друг начин. Заявява също, че трябвало да се махне едната лапа, тъй като в противен случай щяло да има отклонение на рулетката, а трябвало да има максимална точност при този ремонт и ползвали случайно попаднала греда.

Съдът възприема показанията на свидетелите, тъй като същите са непротиворечиви досежно горните обстоятелства и кореспондират с представени по делото писмени доказателства.

Съгласно разпоредбата на чл.201 ал.1 от КТ работодателят не отговаря, ако пострадалия е причинил умишлено увреждането.

Това означава, че за да отпадане отговорността на работодателят изцяло, следва да е установена вина в работника при двете форми на умисъла – искал или допускал да бъде увреден – пряк или евентуален умисъл. В настоящия случай доказателства в тази насока липсват, поради което съдът намира, че възражението на ответника по чл.201 ал.1 от КТ е недоказано.

Съгласно разпоредбата на чл.201 ал.2 от КТ отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалия е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.

Правнорелевантна е не всяка форма на вина, а само грубата небрежност. Тя е съответна на самонадеяността в наказателното право. Грубата небрежност е налице, когато работникът е съзнавал, предвиждал е настъпването на вредоносния резултат, но лекомислено е смятал и се е надявал, че той няма да настъпи или че ще го предотврати.

При приемане на наличието на хипотезата на чл.201 ал.2 КТ, отговорността може да се намали, но не и изцяло да отпадне, като следва да се съобрази обективното съотношение на приноса на пострадалия в настъпването на вредата.

Като взе предвид обсъдените по-горе доказателства, съдът приема, че не се доказа да е налице хипотезата на чл.201 ал.2 от КТ, по следните съображения:

По делото се установи, че не е провеждан редовно периодичен инструктаж, вкл. и на С. Ч., т.е. провеждания инструктаж е по-рядко от веднъж на три месеца;

липсват безспорни данни, че на подемника или в близост до него е имало инструкции за работа със същия;

по делото са представени Инструкция за експлоатация на подемник двуколонен, електромеханичен, симетричен за леки автомобили и Инструкция за безопасна работа с двуколонен електромеханичен подемник, но няма данни, че наследодателя на ищеца е бил запознат с тези инструкции – липсва подпис на С. Ч., както е при останалите представени по делото инструкции.

Действително пострадалия Ч. също е извършил нарушения, описани в протокола за резултатите от извършеното разследване на злополуката и в заключението на назначената експертиза. Безспорно с извършените от пострадалия нарушения същия е допринесъл за настъпването на неблагоприятния резултат, но съдът счита, че не може да се приеме, че е налице хипотезата на допусната от пострадалия груба небрежност, чието доказване е в тежест на ответника.

От ангажираните от същия доказателства не може да се направи извод, че пострадалия е предвиждал настъпването на неблагоприятния резултат, но се е надявал, че той няма да настъпи.

От събраните по делото гласни доказателства се установи, че между ищеца и неговия баща е съществувала силна емоционална връзка, ищецът понесъл много тежко загубата на баща си, бил подтиснат, ходел без желание на училище, загубил морална и финансова подкрепа и въпреки помощта на близки, познати и приятели все още не се е отърсил от стреса от внезапната смърт на баща си. Съдът възприема показанията на свидетелите, тъй като същите са непротиворечиви и отразяват преки впечатления.

При определяне размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, съдът се съобрази с принципа за справедливост, визиран в чл.52 от ЗЗИ. Съгласно константната съдебна практика, справедливостта не е абстрактна категория или субективна – в зависимост от разбиранията и критериите на преценяващия. Във всеки случай преценката следва да се основава на всички обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за размера на вредите.

Предвид горното съдът счита, че при определяне на обезщетението следва да вземе предвид обстоятелствата, че ищецът неминуемо тежко е понесъл загубата на своя баща и със смъртта му е загубил морална подкрепа и опора, същия е лишен от бащина обич, грижи, закрила и финансова подкрепа.

Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира болките, страданията, неудобствата и другите нематериални последици, като следва да се има предвид, че те обикновено не се ограничават само до изживените в момента на самата злополука болки и страдания, а продължават и след това.

Ищецът завинаги ще живее с болката от внезапната и нелепа загуба на своя баща. Предвид горното съдът счита, че при определяне на обезщетението следва да вземе предвид горепосочените обстоятелства. С оглед на горното и съобразявайки се с факта, че загубата на най-близък човек няма паричен еквивалент, както и с правилото на закона за определяне на дължимото обезщетение за търпените болки и страдания по справедливост, съдът намира, че следва да определи

обезщетение в съответствие със справедливостта и добрите нрави в обществото, което да бъде в размер 40 000лв.

Така определеното обезщетение следва да бъде присъдено ведно със законната лихва от датата на увреждането в съответствие с правилата на чл.86 във вр. с чл.84 ал.3 ЗЗИ.

Предвид гореизложените съображения, съдът намира, че искът за неимуществени вреди се явява основателен и доказан в горепосочения размер, в който следва да бъде уважен. В останала му част до претендирания размер искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

1 thought on “Съдебна практика: Обезщетение на наследник при смъртна трудова злополука

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.