Предложения на Сдружението на службите по трудова медицина за подобряване дейността на СТМ

През месец септември Министерство на здравеопазването и МТСП обявиха, че в средата на м. ноември 2010 г. ще се проведе Конференция за обсъждане качеството на услугите, които службите по трудова медицина предоставят на работодателите и отправиха покана към СТМ за участие в конференцията.
На 15 ноември като че ли всичко е замряло и създадения със Заповед на министъра на здравеопазването Организационен комитет все още среща проблеми с уточняване на мястото, периода и окончателната програма на конференцията.
На срещата на членовете на Сдружението на службите по трудова медицина обаче, която се проведе през месец октомври, бяха обсъдени проблемите в работата на СТМ и предложения относно решаването им, които да бъдат представени на предстоящата конференция. Днес ви представям работния вариант на тези предложения. Ще се радвам повече колеги да се включат с мнение относно тях и дано скоро наистина бъдем свидетели на провеждането на конференция, до която да получим по-голям достъп и участие.

ПРОБЛЕМИ ПРЕД СТМ
(работен вариант от ръководството на сдружението)

1. В създаването на нормативната база не се привличат като консултанти действащи практици (инженери и лекари) от служби по трудова медицина (СТМ), членуващи в неправителствени организации в обществена полза.
Предложение: задължително предварителна информираност (поне три месеца) на заинтересувани професионални неправителствени организации (вкл. сдружението на СТМБ) при законодателна (нормотворческа) инициатива, с цел – поставяне за широко обсъждане на новия документ и предложения от практиката.

2. Голяма част от разписваните текстове са или тромави и трудно приложими, или в тях липсва конкретика, като остават с пожелателен характер.

3. В нормативните документи не е регламентирано в колко СТМ може да е назначен един специалист (инженер или лекар). Факт е регистрацията на специалисти в повече от 6 служби от различни области на страната. Като се има предвид, че максималната създадена възможност е участие в една СТМ като собствено ЕООД и в още 12 по трудов договор за по 1 час месечно по чл. 114 от КТ е видно, че нито физически, нито психически такива лица могат реално да изпълняват своите задължения качествено. Би следвало да се поставят ясни правила (както например при специалистите, извършващи независим строителн надзор) – за регистрация на инженерите и лекарите в максимум две СТМ.

4. Ако бъде прието предложението – болничните листове да се изпращат директно в електронен вариант от лечебните заведения в НОИ, ще стане невъзможно проследяването и анализът от СТМ на временната неработоспособност сред работещите от обслужваните предприятия.
Предложение: хартиен вариант от болничните листове задължително да постъпват при работодателя и в СТМ.

5. От години не се водят статистически данни за заболяемостта с временна неработоспособност и СТМ нямат база за сравнение на ниво област, община, отрасъл. Необходимо е осигуряване на достъп от лекарите в СТМ за изготвяне на качествени годишни анализи, полезни за работодател, синдикати и работещи.

6. Не е регламентирано получаването на информация в СТМ от общопрактикуващите лекари за новоткрити заболявания на обслужваните работещи. При разработване на единните електронни интегрални здравни досиета на пациентите, не е заложена възможността на достъп чрез съответен “четец” до досиетата и съответно до здравното състояние от лекарите в СТМ по отношение: налични заболявания, увреждания след трудови злополуки, социалнозначими фактори – наследствени заболявания, тютюнопушене, злоупотреба с алкохол, нервно – психично напрежение, неправилен хранителен режим. Съществува риск от некоректно заключение за пригодност, в ущърб на работещия, работодателя и ръководителя на СТМ, с възможни тежки последствия.
Друг вариант за решение на проблема е в електронната карта на пациента да се заложи раздел за СТМ, в който да се отразяват данните предвидени за здравното досие за работното място. СТМ да има право на достъп (само за четене) до другите раздели – личен лекар, специалисти и т.н. и така ще се избегне писането и предаването на досиета на хартия на самия работещ и носене в другата СТМ – картата ще играе тази роля.

7. Създаден е правен абсурд – заключение за пригодността да се изпълнява определена длъжност да се дава едновременно от интернистът, извършил прегледа и от ръководителя на СТМ. При евентуално противоречие, не е разписано кое заключение ще е валидно. Без достъп до хроничните заболявания на кандидатите за работа от СТМ и при формални прегледи, заключението на службата не е достоверно.
Друг вариант е картата за предварителен медицински преглед да се предвиди поле за заключението на СТМ и евентуално изискани от нея допълнителни прегледи и изследвания.

8. В Наредба № 3 за СТМ е разписано изискване за всеки работещ да се водят здравни досиета едновременно на електронен и хартиен носител. Трупат се тонове хартия, обработването, съхранението и предаването на хартиените бланки се превръща в огромен организационен проблем. Оптимален работен вариант е здравните досиета да се водят, съхраняват и предават единствено на електронен носител.

9. В Наредба № 3 за СТМ не е регламентиран конкретен максимален срок, в който се предадат и приемат здравните досиета на работещите в предвидените случаи. Така този процес може да бъде отлаган до безкрайност и на виновната страна не може да се търси отговорност.
Предложение: досиетата да се предават в 60-дневен срок след датата на поискване от новата СТМ.

10. В Наредба № 4 за документите, които са необходими за сключване на трудов договор да се допълни и: здравното досие и заключението за пригодност от службата по трудова медицина.

11. В нормативните изисквания към СТМ, получаващи здравните досиета не е вменена необходимостта за доказване налична регистрация като администратор на лични данни. При липса на такава СТМ, предаваща досиетата ще наруши изискванията на Закона за защита на личните данни.

12. В Наредба № 3 за СТМ не е регламентирано откога започва да тече 50-годишният срок за съхранение на здравните досиета – от първата назначаване на работещите или от деня, в който досието се поеме от новата СТМ. Предложение на Сдружението е началото да се датира от датата на сключения за първи път трудов договор.

13. В Наредба № 3 за СТМ отпадна изискването “ако обслужването е по договор, СТМ задължително изпълнява целия обем дейности, посочен в раздел ІІ”. Създаде се и съществува възможността договорите да са формални и “на парче”, което не е от полза за работодателите и работещите.

14. Абсурдна е ситуацията всяка СТМ да ползва самостоятелна програма, несъвместима за обмен на данни (вкл. и за предаване на електронните здравни досиета). Крайно време е да се обяви обществена поръчка за програмен продукт, предназначен за нуждите на СТМ. От кандидатите да се одобрят 3-4 продукта, от които всяка СТМ да одобри един и го закупи. В този случай МЗ и МТСП няма да влагат държавни средства, но ще се доближат максимално параметрите на обработваните данни и възможността за техния обмен.

15. Наредба № 3 за задължителните предварителни и периодични прегледи е безнадеждно остаряла. Спешно трябва да се актуализира и допълни – например с медицински противопоказания за нощен труд. Текстът “инвалидност” да бъде заменен с “процент трайна неработоспособност”.

16. Да отпадне задължението на работодателите да заплащат периодичните медицински прегледи според възрастта на работещите. В момента задължителен е ежегоден преглед при общопрактикуващия лекар и на 3 или 5 години при друг интернист. Да се създаде задължителна практика резултатите от профилактичните прегледи при общопрактикуващите лекари да стават достояние на лекаря от СТМ.
За работодателите да остане единствено задължението да заплащат предварителните медицински прегледи (които в момента са за сметка на работещите) и периодичните прегледи, във връзка с оценката на риска и наличните специфични условия на труд.

17. Участие на сдружението на СТМ в България като колективен чрен в Българска стопанска камара и Български лекарски съюз (БЛС).
Предложение: един от заместник председателите на БЛС да е от сдружението на СТМ в България.

1 thought on “Предложения на Сдружението на службите по трудова медицина за подобряване дейността на СТМ

  1. Статистиката е хубаво нещо, но така или иначе е работа на държавата. Не на малки частни консултантски компании.

    Всички болнични листи се регистрират в НОИ, Всички прегледи и диагнози се отчитат в НЗОК.

    По електронен път – със софтуер.

    Една програма за 50$ може да обработи тези електронни данни по каквито си искате критерии. За цялата страна. Наведнъж.

    Освен това профилактиката е работа на държавата. Навсякъде по света освен у нас. Причините? Масова е, има голям социален ефект, лесна за провеждане е и е невъобразимо по-евтина от лечението.

    Профилактични прегледи и контролни изследвания платени от работодателя трябва да има там където рисковете са очевидни, не предотвратими и биопоказателите са недвусмислени.

    Примерно олово в серум за работещите в КЦМ.

    Но да събереш лекарски колектив за да проверява – ръст, тегло, АН и урина с полуколичествени тест ленти… Това дори не е виц. И аз не знам какво е.

    Вместо да се въведе задължителна проверка на време на реакция, периметрия и други за всички шофьори – не само за професионалните.
    Защото шофьорите убиват над 1800 души годишно, докато болните работници ?

    Да – има трудови злополуки и професионлани болести. И те са по вина и на работодателите и на работниците. Едните не им пука, а другите не си знаят правтата и не си ги търсят.

Вашият коментар