Забрана за полагане на допълнителен труд при същите или други специфични условия

Полагането на допълнителен труд от работници или служители, които работят при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки, се забранява – за работа при същите или други специфични условия.

№ С01/181 от 29.12.2008 г.

Съгласно чл. 110 от Кодекса на труда (КТ) работникът или служителят може да сключи трудов договор с работодателя, при когото работи, за извършване на работа, която не е в кръга на неговите трудови задължения, извън установеното за него работно време.

Трудов договор на това основание се сключва за полагане на допълнителен труд при същия работодател, т.е. при този с когото лицето има сключен основен трудов договор.

Продължителността на работното време по трудов договор за допълнителен труд е регламентирана в чл. 113 КТ. Максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд, заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение, при подневно изчисляване, не може да бъде повече от:

  • 40 часа седмично – за ненавършилите 18-годишна Възраст работници и служители;
  • 48 часа седмично – за другите работници и служители.

При изричното им писмено съгласие работниците и служителите навършили 18-годишна възраст могат да работят и повече от 48 часа.

Работникът или служителят по чл. 110 КТ дава писменото си съгласие за работа повече от 48 часа седмично на работодателя, при когото работи.

В случай че работникът или служителят не даде съгласие, той не може да бъде задължен да работи повече от 48 часа седмично, като отказът му не може да доведе до настъпване на неблагоприятни последици за него. В случай на дадено съгласие, продължителността на работното време се изчислява за период не по-дълъг от 4 месеца.

Това означава, че изричното писмено съгласие, което работникът или служителят дава на работодателя по договор за допълнителен труд по чл. 110 за работа повече от 48 часа седмично, е за период не по-дълъг от четири месеца. Законът не изисква тези четири месеца да са в рамките на една календарна година.

От това следва, че част от периода може да започва в една календарна година и да продължава в следваща календарна година. Не се съдържа изискване за еднократност на периода, т.е. след изтичането му работникът или служителят може да даде съгласие за следващ период в рамките на срока на сключения договор за допълнителен труд.

Следва да се има предвид, че във всички случаи на полагане на допълнителен труд общата продължителност на работното време по двата трудови договора (основен и допълнителен) не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна (12 часова) и седмична (48 часова) почивка, установена с КТ.

Това означава, че когато един работник или служител работи по два трудови договора общата дневна продължителност на работното му време по тях не може да надвишава 12 часа.

При полагането на допълнителен труд следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 112, т. 1 КТ. Полагането на допълнителен труд от работници или служители, които работят при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки, се забранява – за работа при същите или други специфични условия.

Става въпрос за забрана за полагане на допълнителен труд при същите или други специфични условия, при които работникът или служителят работи по основния си трудов договор и за която работа той има право на намален работен ден, съгласно Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време или на допълнителен платен годишен отпуск, съгласно Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск.

От гореизложеното следва, че работниците и служителите, за които е установено намалено работно време и/или имащи право на допълнителен платен годишен отпуск по съответния ред, не могат да полагат допълнителен труд при същите или други условия на видове работи, определени в цитираните наредби.

Кодексът на труда не установява други изисквания, свързани с полагането на допълнителен труд. От това следва, че при наличие на законоустановените изисквания, няма пречка по време на отпуск за отглеждане на дете, който работничката или служителката ползва, съгласно чл. 164, ал. 1 КТ по основното трудово правоотношение, да се сключи трудов договор за допълнителен труд при същия работодател за извършване на работа, която не е в кръга на нейните трудови задължения по основния трудов договор и извън установеното за нея работно време.

Работниците и служителите, които по основното си трудово правооотношение работят при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки, не могат да полагат допълнителен труд при същите или други специфични условия.

✅ Най-лесният начин да приложите изискванията, свързани със специфични условия на труд са нашите процедури в ЗБУТ НОРМИ и ПРАКТИКА:

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

3 мнения за “Забрана за полагане на допълнителен труд при същите или други специфични условия”

  1. Добър ден ,работя при специфични условия и рисковете за живота и здравето ,на отдалечен обект ,като Месторабботата е на 35километра от Работното място .Доскоро бяхме на 24 часови смени и с 8часов работен ден ,на отчетен тримесечен период .Колега спечели дело за неправилно изчисление на тримесечие от 8 часов работен ден на 7 часов работен ден ,заради този казус ,сега започваме работа на 8 часови смени и на 7 часов работен ден за отчетен период .Дали е правилно без заповед ,становища от КУТ ,инспекция по труда и обяснението е че няма друг начин освен 8 часови смени за отдалечен обект .Благодаря предварително !

    Отговор
  2. До скоро работихме на по 12 ч, включително и Събота задължително.
    От около месец минахме на 8.00 ч.работно време задължително и Съботите.
    Въпроса ми е че аз във Събота отидох на работа леко подпийнал след около 6 часа работа се скарахме с началника,дрегера отчете 0.46 промила и така ме изкараха от работа като ме накараха да си подам молба за напущане на работа и така напуснах работа,бих искал да знам нормално ли е това,вярно бях подпийнал но пък Събота се случи издънката.

    Отговор
    • Здравейте,
      За съжаление без значение дали е събота или в друг ден, употребата на алкохол по време на работа е забранена.
      Кодекс на труда
      Чл. 126. (Изм. – ДВ, бр. 100 от 1992 г.) При изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът или служителят е длъжен:
      2. да се явява на работа в състояние, което му позволява да изпълнява възложените задачи и да не употребява през работното време алкохол или друго упойващо вещество;

      Отговор