Споразумение по чл. 18 от ЗЗБУТ – да погледнем с други очи

Вероятно си мислите, че това е статия за начинаещи и знаете всичко за „споразумението по чл. 18 от ЗЗБУТ“. Не бързайте и прочетете следващите редове и може да бъдат полезни за вас.

Под наименованието „споразумение по чл. 18 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд“ е известен документът, с който се изпълнява изискването на Закона, което гласи, че

когато един обект, работно помещение или оборудване, работна площадка или работно място се използват от няколко предприятия или организации, работодателите съвместно по писмена договореност да осигуряват здравословни и безопасни условия на труд, да се информират взаимно за рисковете при работа и да координират дейностите си за предпазване на работещите от тези рискове.

В кои случаи на наш обект влизат работещи от други фирми?

  • Най-често срещания случай е когато една площадка се използва от две или повече фирми. Това може да се случи, когато ползваме помещение под наем в бизнес сграда, в складова база, когато ние сме отдали едно или повече помещения под наем от наша административна сграда или производствена площадка.
  • Когато лица от външни фирми влизат в нашите административни или производствени помещения с цел поддръжка и/или ремонт на климатици, офисна техника, оборудване и др. Най-често се касае за договори за поддръжка, вследствие на които регулярно или при наше повикваане служителите на друга фирма идват и извършват дейности на наша територия. Могат да бъдат едни и същи представители или различни.
  • Когато извършваме основен или частичен ремонт, свързано с извършването на строителни и/или монтажни работи.
  • Когато лица от външни фирми контрагенти (клиенти, доставчици, дистрибутори) влизат в обекта, като най-често става въпрос за водачи на моторни превозни средства, които влизат със своите автомобили.

Когато постоянно една площадка се използва от двама или повече работодатели споразумението може да включва освен ангажимента за взаимно информиране, също и договорки, свързани с разпределение на задълженията относно почистване на общите части от сградата/площадката, поддръжка на енергообзавеждането, достъпа до площадката и др.

Споразумение по чл. 18 от ЗЗБУТ при дългосрочна съвместна работа на една площадка

Важен елемент от споразумението е договорката относно изготвянето и съгласуваното провеждане на проиграване на плана за предотвратяване и ликвидиране на пожари и аварии.

Общ план за евакуация?

Тук е момента да обърна внимание, че в Наредба № 8121з-647 от 1 октомври 2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите не се говори за задължения на работодателя, а на собственика или ръководителя на обекта.

И това е напълно логично: начинът, по който ще се извърши евакуацията на всички намираши се на площадката трябва да е съгласуван с всеки от работодателите.

При постоянно работещи съвместното проиграване е следствие от задължението за координиране на дейностите за предпазване на работещите от рисковете, свързани с бедствия и аварии. Индивидуалните действия при извънредна ситуация на повече фирми, ползващи една сграда ли площадка, без предварително съгласуване, може да доведе до тежки последици.

Подписахме споразумението и сега какво?

С подписването на «споразумението» не трябва да считаме, че нашия ангажимент е приключил. С това ние сме декларирали ангажимента си да информираме другия или другите работодатели за възникнали рискове при работа.

Такива рискове могат да възникнат например при извършването на ремонти, свързани със заемане на общи площи или такива, през които минават работещи от други фирми с оборудване, материали и др., които да затрудняват преминаването и да са предпоставка за често срещаните злополуки, свързани със спъване, подхлъзване и падане.

Поради тази причина, е необходимо писмено да бъде информиран всеки работодател, чиито работещи по един или друг начин могат да бъдат засегнати от извършваната дейност. Това се отнася в силна степен за работещи от външни фирми, които не пребивават постоянно на наша територия и могат да бъдат изненадани от настъпилите промени.

Споразумение по чл. 18 при временни общи работни места

Когато сключим договор с фирма за поддръжка на наше оборудване или за извършване на строителни и/или монтажни работи на наш обект, това води до използване, макар и за кратко време, на общи работни места, площадка, обект. В този случай също е необходимо като част от договора да има писмена ангажираност за взаимно информиране.

В тази писмена договореност можем да запишем нашите изисквания по отношение спазване на правилата за безопасност и здраве при работа на работещите от външната фирма, изисквания за конкретна квалификация, използване на лични предпазни средства, както и да договорим правото наш представител да извършва проверки за спазване на посочените условия и преразглеждане стойността на договора, ако се установи несъответствие.

Споразумение по чл. 18 от ЗЗБУТ с външни фирми на територията на предприятието за определен срок

Независимо дали става въпрос за краткотрайно работещи лица от външна фирма или постоянни общи работни места, взаиймното информиране относно рисковете за здравето и безопасността, както и за необходимите мерки за обезопасяване могат да спасят живот, затова нека не подценяваме и не превръщаме задължението по чл. 18 от ЗЗБУТ във формалност.

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

19 мнения за “Споразумение по чл. 18 от ЗЗБУТ – да погледнем с други очи”

  1. Ако ползваме под наем помещение, трябва ли да направим оценка на риска на това помещение при ползване от наша страна.

    Отговор
  2. На голям строителен обект работят 22 фирми.Около 60 външни доставчика и още два пъти по толкова различни външни лица.Моля, за съвет как да се оцени риска на всичките и как да се сключи Споразумение по чл. 18 от ЗЗБУТ?

    Отговор
    • Организацията трябва да дойде още от Главния изпълнител/Строителя. Например да се подготви „споразумение“, в което наред с другото да се задължи подизпълнителя да задължи своите подизпълнители да спазват същите изисквания по ЗБУТ, т.е. на практика едно и също споразумение да върви по цялата верига.
      В това споразумение може да има текстове, задължаващи подизпълнителя да предостави предварително оценка на риска за своята дейност на своя възложител, който от своя страна ще има задължение да я предостави на своя възложител и т.н. докато се стигне до Строителя.
      Координаторът е желателно да не бъде име на табелата, а да си има работно място във временното селище и в т. нар. споразумение изрично да е упоменат кой е и къде е (същото важи и за длъжностното лице по БЗР). Съответно координаторът да бъде уведомяван още на етапа на сключване на договор с нов подизпълнител (независимо колко надолу по веригата е подизпълнител) и да получава оценката на риска.
      Според мен не е необходимо главният изпълнител/строителят да подписва постоянно нови и нови споразумения, а новите подизпълнители (надолу по веригата) могат да се присъединяват към основното, което както стана ясно трябва да бъде много добре изпипано и ще играе основна роля в организация на дейностите по ЗБУТ.

      Накрая, след като организацията е добре описана в споразумението, координаторът по БЗ просто ще си изпълнява задачите, описани в Наредба 2/2004 г.. включително „осигурява взаимна информация“ и „предприема необходимите мерки за допускане на строителната площадка само на лицата, свързани с осъществяване на строителството“.

      Отговор
      • Здравейте,
        Създаването на реална (т.е. работеща) организация по осигуряване на ЗБУТ на строителния обект е изключително сложна задача. Но искам да обърна внимание на отговора Ви, че подизпълнителят предоставя оценка на риска за своите работници на строителя. На строителния обект при наличие на един строител има само една оценка на риска и това е на строителя /главният изпълнител/, която съответно следва да е съвместно изготвена с подизпълнителите и се актуализира при включване на нови подизпълнители – чл. 15, ал. 3 от Наредба 2. Възможно е да има няколко оценки на риска на строителния обект при наличие на повече от един строител по смисъла на Наредба 2 и ЗУТ.

        Отговор
        • Здравейте, господин Тодоров,

          Нормативно изразът е точно такъв – оценката се извършва съвместно. Въпросът е как реално това може да се извърши.

          На теория бихме казали, че се сформира общ екип по оценяване, той работи и накрая излиза съвместната оценка.
          На практика са налични два варианта:
          1. Строителят организира извършването на оценката на риска за всички дейности на площадката, като съгласува частите с подизпълнителите.
          2. Строителят изисква от подизпълнителите предоставянето на оценка на риска за тяхната дейност на площадката (в края на краищата те най-добре познават своите дейности) и съгласува оценките в обща оценка.

          Това се налага от изискването оценката на риска да се извърши преди започване на работа на строителната площадка. Да, случвало се е и да се актуализира по време на строежа поради промяна на технология, методи и пр.

          Ако можете да споделите по-добра практика от горепосочените, ще съм изключително благодарна, защото ще бъде полезно за мен лично и за читателите тук.

  3. Здравейте,
    четейки горе написаното се замислих за оценката на риска, която се предоставя от външни изпълнители, които ще работят на наша територия, в съответствие с чл. 16, ал. 1,т. 8 и ал. 4 и във връзка с чл. 18 ЗЗБУТ, моля да споделите Вашия опит как свеждате до знанието на заинтересованите работещи от страна на Възложителя тази информация. Дали е достатъчно да се проведе извънреден инструктаж на нашия персонал, като се издаде заповед за извънреден инструктаж и се запише в нея, че нашите работещи трябва да се запознаят със спецификата на изпълняваните работи от Изпълнителя и опасностите, които крият неговите дейности или е необходимо да се подпише и допълнителен протокол за запознаване с оценката на риска на трудовите дейности изпълнявани от Изпълнителя./ естествено това би било приложимо само при рискови дейности при изпълнение например на СМР, а не и за услуга- например куриерски услуги/

    Отговор
    • Здравейте,
      Първо, в оценката на риска на външния изпълнител, е необходимо да има и оценка на риска за „външните лица, които могат да бъдат изложени на въздействието на опасността“, които в случая се явяват вашите работещи (чл. 16, ал.1, т. 3 на Наредба 5/1999 г.)
      След това, би трябвало да преразгледате оценката на риска за засегнатите ваши работещи, за да прецените дали е необходимо да предприемете допълнителни мерки за намаляване на риска по време на изпълнение на дейностите от изпълнителя. Тези допълнителни мерки могат да бъдат както от вас, така и да ги изискате от изпълнителя.
      Накрая, това, което ние препоръчваме обикновено, е да се проведе извънреден инструктаж за запознаване с възникналите опасности, промени в организацията и др., както и мерките, което всъщност си е оценката на риска и резултата от нея. Разбира се, това ще го има, ако оценката на риска е показала, че са необходими допълнителни мерки. Обръщам внимание, че допълнителна мярка (съответно промяна в организацията на работа) е и промяната в пътя на достъп до работните места или възникнали рискове по пътя за достъп (например натрупани материали от изпълнителя, опасност да ти падне нещо на главата от ремонти по покрив, дограми и пр.)
      Моето мнение е, че не е необходим някакъв специален протокол, а да се изготви програма за извънредния инструктаж, към която да се прикрепят и документите от оценката на риска или резюме.
      Напомням, че предприетите мерки със сроковете и пр. по наредба 5 са част от документацията по оценка на риска.

      Основание за извънредния инструктаж ще бъде Чл. 16. (1), т. 3 и/или Чл. 16. (3) на Наредба РД-07-2/16.12.2009 г.

      Имам и примери, но тях в неформална обстановка мога да споделя :)

      Отговор
  4. Здравейте,
    Имам следният въпрос: може ли в споразумението по чл.18 от ЗЗБУТ да добавим санкции в определен размер на въшната фирма при неспазване на изискванията по безопасност? С външната фирма нямаме трудово правни взаимоотношения, а само договорни отношения за извършване на конкретна работа.
    Предварително Ви благодаря.

    Отговор
    • Здравейте,
      Можете да включите санкции, но е необходимо юрист да Ви консултира относно конкретния термин, който ще се използва. Например, не може да се говори за „глоба“.

      Срещала съм текстове от рода на:

      „Възложителят има право да спира работата до отстраняване на нарушението и/или възникналата опасност. Загубите по спирането на работата в резултата на констатираните нарушения на правилата за безопасно извършване на работата са за сметка на ИЗПЪЛНИТЕЛЯ“

      „За всяко доказано нарушение по Договора, Изпълнителят дължи неустойка в размер на …% от стойността на услугите.“

      Не забравяйте също, че е важно да е уточни как ще се извършва контрола, как ще се документира нарушение и др.

      Отговор
  5. Здравейте,
    Имам следния въпрос: Трябва ли да има Споразумение по чл. 18 между две фирми на един и същи собственик, работниците на които работят на една работна площадка?

    Отговор
  6. Имам въпрос: Голям строителен обект в който СМР се извършват от наети за различните дейности фирми. Няма главен изпълнител. Има само инвеститор на обекта. Кой поема отговорността при злополука и как се разпределя между работодател и инвеститор?

    Отговор
  7. Работя в предприятие, ползвател на работници и служители, изпратени от предприятие, осигуряващо временна работа. Въпросът ми е дали трябва да има подписано споразумение по чл. 18 от ЗЗБУТ м/у двете предприятия?

    Отговор
    • Здравейте,

      изискванията за информиране при наемане на работещи, изпратени от предприятие, осигуряващи временна работа, са описани в чл. 16:

      (3) (Нова, ДВ, бр. 76 от 2005 г.; изм., бр. 40 от 2007 г., бр. 7 от 2012 г.) Юридическите и физическите лица, които ползват работещи, предоставени им от предприятие, което осигурява временна работа, са длъжни:
      1. да изпълняват дейностите по ал. 1; (Илиева: т.е. имат ангажименти като работодател)
      2. (изм., ДВ, бр. 7 от 2012 г.) да уведомят предприятието, което осигурява временна работа, за специфичните характеристики на работното място, професионалните рискове и необходимата професионална квалификация.
      (4) (Нова, ДВ, бр. 76 от 2005 г.; изм., бр. 40 от 2007 г., бр. 7 от 2012 г.) Предприятието, което осигурява временна работа, предоставя информация по ал. 3 на заинтересованите работещи.

      Отговор
  8. Въпросът не е в праволинейното разглеждане на нормативните изисквания, а в търсене на логиката на съответния нормативен документ. Защото след чл.18 на ЗЗБУТ идва чл. 6 на Наредба 5/1999 г., изискващ писмена договореност между работодателите относно реда и начина за оценяване на риска… Идва и чл. 31(2) на ЗЗБУТ, изискващ общ КУТ / ГУТ… Което някак не се връзва с 30-минутен инцидентен ремонт на климатик от външна фирма… Или с поправка на водопровода в тоалетната, пак от външна фирма…
    А иначе съм напълно съгласен, че важни са действията, с които защитаваме всеки един на площадката – и своите, и външните.

    Отговор
    • Здравейте, инж. Недев,
      първо искам да Ви благодаря за разговора, който водим. Щастлива съм, че провеждаме тази комуникация, тъй като това е единствения начин да сверя вижданията си и да намеря пропуските в знанията си. Дай боже повече колеги да споделят като Вас своите виждания.

      Препрочитам статията и виждам, че съм написала „Независимо дали става въпрос за краткотрайно работещи лица от външна фирма или постоянни общи работни места“. Разбира се, не става въпрос за инцидентна еднократна краткотрайна работа, а за договори за поддръжка, както съм уточнила на няколко места. В един договор за поддръжка няма никакъв проблем да се впишат и обстоятелствата, свързани с оценка на риска – реда и начина на оценяване. Всъщност само с подобно нещо може напълно да се изпълни условието на чл. 16 ЗЗБУТ, защото осигуряването на ЗБУТ минава през оценката на риска.

      И много фирми с добра практика го правят – изисква се от изпълнителя да представи оценка на риска за дейността си и допълнително информация какви рискове могат да възникнат за работещите от фирмата, в която се извършва дейността по поддръжка. Въз основа на тази информация се актуализира оценката на риска за засегнатите работещи за периода/периодите на извършване на дейностите по поддръжка (било то и на климатици) и се планират мерки, ако са необходими такива. Съответно информацията тече и в обратна посока. Ако тези неща са записани като условие в договора, то на практика имаме писмена договореност за реда и начина за оценяване на риска.

      За съжаление има неща в нормативната база, които са понякога дори невъзможни за прилагаме – например не мога да кажа как ще се сформира ГУТ при три фирми дори само в случая на постоянно използване на обща площадка при брой на работещите под 50. Не мога да дам практически решения и на доста други случаи.

      Доста се порових из съдебната практика да видя има ли нешо по въпроса – намерих това:

      http://www.appealcourt-varna.org/cp/upload/N-296-2013.htm – договор за услуги + чл. 18 ЗЗБУТ

      http://www.rs-nesebar.org/CMS_ADM/images_content/svardel2013/00322813.htm – тук не е ясно договора за какво е.

      Още веднъж искам да Ви благодаря за включването, замислихте ме по въпроса и трябва да призная, че има резон в размишленията Ви.

      Отговор
  9. Има ли легална дефиниция на понятието ИЗПОЛЗВАНЕ на работна площадка? Защото освен чл. 18 от ЗЗБУТ има и чл. 16, ал. 1 т. 8, където писмена договореност не се изисква…
    От примерите, които давате (поддръжка, ремонт, водачи на МПС) се остава с впечатлението, че едва ли не всяко „стъпване“ на „чужд“ персонал на вашата площадка налага такова писмено споразумение (да припомним, че това е споразумение между работодатели, т.е. не може да искате напр. от шофьорите на всяка от куриерските фирми, доставящи ви пратки, да подписва споразумение от името на фирмата, преди да го пуснете на вашата площадка)…

    Отговор
    • Здравейте,
      аз лично не съм запозната относно наличието на „легална дефиниция“ на понятието използване.
      Честно казано за мен няма чак такова значение наличието или липсата на „писмена договореност“, тъй като този документ се е превърнал в огромна формалност. За мен са по-важни действията, които са посочени и в чл. 16, а именно предприемане на „необходимите мерки за координация на действията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд“.

      Осъзнавам силата на документите и тяхната необходимост, но само като доказателствен материал. Например като доказателство за това, че сме организирали изпълнението на чл. 16 :) Не изпълнили, а организирали изпълнението!

      Въпросът с куриера е чудесен пример за ситуация, която има сигурно десетки варианти и тук е ролята на ОБЗР да прецени как да я реши така, че да намали риска за куриера, работещите и работодателя. А това ще стане като се направи оценка на риска за външни лица (чл. 17, т. 3 от Наредба 5/1999 г.) Във фирми с добра практика по ЗБУТ куриерите въобще не се допускат на територията на предприятието.

      За мен чл. 18 конкретизира начина, по който се изпълняват изискванията на чл. 16, например както чл. 17 (чрез препратка към конкретна наредба) уточнява начина на изпълнение на чл. 16 (1), т. 1.

      Ако праволинейно разглеждаме нормативните изисквания в търсене на това дали трябва да има документ или не, то мога веднага да попитам – куриерът лице от външна фирма, коeто работи на територията на предприятието ли е, като се има предвид, че неговата работа е да доставя пратки. Ако работи, това означава ли, че трябва да му бъде направен начален инструктаж?

      Извинявам се за дългия коментар, но все пак бих искала отново да наблегна, че за мен същественото не е „писмената договореност“, а действията, с които защитаваме всеки един на площадката – и своите, и външните. Ако счупя чаша вкъщи и в този момент ми дойде приятел на гости, няма да мисля дали в някой закон пише, че трябва писмено да го предупредя и ако не пише – да си замълча, а директно ще му кажа да влезе с обувките, ще му дам чехли или предупредя да не стъпва на определено място – зависи от оценения риск :)

      Отговор