Какво представлява споразумението по чл. 18 от ЗЗБУТ?
Под наименованието „споразумение по чл. 18 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд“ се разбира писмена договореност между работодатели, които използват един и същ обект, помещение, площадка или оборудване.
Целта е тези работодатели съвместно да осигуряват здравословни и безопасни условия на труд, като си обменят информация за рисковете и координират действията си за предпазване на работещите.
С други думи, това е документът, който формализира ангажимента: „Ние ще се информираме взаимно, ще съгласуваме действията си и ще носим обща отговорност за безопасността на хората, които работят на едно място.“
Кога е необходимо споразумение по чл. 18 ЗЗБУТ?
Най-често споразумение е необходимо, когато в един обект или площадка работят хора от различни фирми. Това може да е постоянно или временно. Например:
- Ползваме помещение под наем в бизнес сграда, в складова база, когато ние сме отдали едно или повече помещения под наем от наша административна сграда или производствена площадка.
- Лица от външни фирми влизат в нашите административни или производствени помещения с цел поддръжка и/или ремонт на климатици, офисна техника, оборудване и др.
- Лица от други фирми влизат за извършване на строителни или монтажни работи на нашата територия.
- Лица от външни фирми контрагенти (клиенти, доставчици, дистрибутори) влизат в обекта, като най-често става въпрос за водачи на моторни превозни средства, които влизат със своите автомобили.
Във всички тези случаи на практика има общо работно място и по закон работодателите трябва писмено да уредят взаимното си информиране и координация.
Какво трябва да съдържа споразумението по чл. 18 от ЗЗБУТ?
Законът не налага точен образец, но на практика споразумението обикновено включва няколко основни елемента:
- Идентификация на страните – кои работодатели го подписват и за кои обекти се отнася.
- Задължения за взаимно информиране – за рискове, промени, ремонти и дейности, които могат да засегнат безопасността на другата страна.
- Координация на мерките – как се осигурява безопасност при съвместна работа, кой има водеща роля при различни видове дейности.
- Изисквания към външните работещи – лични предпазни средства, квалификация, инструктажи.
- Ред за контрол и проверки – дали едната страна има право да извършва контрол на територията на другата.
- Съгласуване на действия при пожари и аварии – общ план за евакуация и проиграване на действията.
Когато постоянно една площадка се използва от двама или повече работодатели споразумението по чл. 18 ЗЗБУТ може да включва освен ангажимента за взаимно информиране, също и договорки, свързани с разпределение на задълженията относно почистване на общите части от сградата/площадката, поддръжка на енергообзавеждането, достъпа до площадката и др.
🔐 РЕСУРСИ ЗА АБОНАТИ НА ZBUT.EU
Споразумение по чл. 18 от ЗЗБУТ – пълно ръководство с примери и образци
- Примери за специфични случаи, при които се изисква споразумение
- 5 образци на споразумения в зависимост от вида на съвместните работни места
- 10 практичеси казуса, свързани със споразумение по чл. 18 от ЗЗБУТ
Спестявате време и си гарантирате пълно съответствие с нормативните изисквания.
Трябва ли споразумение и при временни дейности?
Да.
Когато сключим договор с фирма за поддръжка на наше оборудване или за извършване на строителни и/или монтажни работи на наш обект, това води до използване, макар и за кратко време, на общи работни места, площадка, обект.
В този случай също е необходимо като част от договора да има писмена ангажираност за взаимно информиране.
Добра практика е да се уточнят и критериите за компетентност на работещите от външната фирма – например квалификация, допуски, използване на лични предпазни средства.
Кой отговаря за общия план за евакуация?
Важен елемент от споразумението по чл. 18 ЗЗБУТ е договорката относно изготвянето и съгласуваното провеждане на проиграване на плана за предотвратяване и ликвидиране на пожари и аварии.
Наредба № 8121з-647 от 1.10.2014 г. възлага отговорностите за пожарна безопасност и евакуация на собственика или ръководителя на обекта, а не на отделните работодатели.
Но логично е този план да бъде съгласуван между всички, които работят на площадката.
Именно споразумението по чл. 18 е инструментът, чрез който това се гарантира – то трябва да включва договорка за съвместно проиграване на плана и обмен на информация при промени.
След като подпишем споразумението – приключихме ли?
Не. Подписването е само началото.
Документът формализира задължението на страните да се информират взаимно за нови рискове, възникнали по време на работа.
Например:
- при извършване на ремонт, който заема общи площи или затруднява преминаването;
- при дейности, които създават временни рискове от падане, подхлъзване, изгаряне или спъване;
- при промяна в начина на достъп, организация на движението или съхранение на материали.
Добрата практика е уведомяването да се извършва писмено – чрез уведомително писмо или протокол, подписан от представител на другата страна. Така се доказва, че задължението по чл. 18 реално се изпълнява.
Независимо дали става въпрос за краткотрайно работещи лица от външна фирма или постоянни общи работни места, взаимното информиране относно рисковете за здравето и безопасността, както и за необходимите мерки за обезопасяване могат да спасят живот, затова нека не подценяваме и не превръщаме задължението по чл. 18 от ЗЗБУТ във формалност.
FAQ секция
Какво е споразумение по чл. 18 от ЗЗБУТ?
Това е писмена договореност между работодатели, които използват един и същ обект или площадка, с цел да координират действията си и да осигурят безопасни условия на труд.
Кога е необходимо споразумение по чл. 18 от ЗЗБУТ?
Когато на една площадка или в един обект работят хора от различни фирми – например наемател и наемодател, подизпълнители на строителен обект, или външна фирма, която извършва ремонт или поддръжка.
Кои работодатели трябва да подпишат споразумението?
Всички работодатели, чиито работещи се намират едновременно или периодично на обща площадка.
Какво следва след подписване на споразумението?
Подписването е само началото – работодателите трябва писмено да се информират при промени или нови рискове и да поддържат координация на действията си.
📘 Ако искате да подготвите своето споразумение по чл. 18 от ЗЗБУТ правилно, вижте подробното ръководство и примерни образци според вида на работата в ЗБУТ НОРМИ и ПРАКТИКА.
В ръководството ще намерите отговори на всеки от следните въпроси:
- Трябва ли да имаме споразумение по чл. 18 от ЗЗЗБУТ с куриерската фирма?
- Трябва ли да имаме споразумение с одитори или консултанти?
- Трябва ли да имаме споразумение с доставчик на материали?
- Трябва ли да има Споразумение по чл. 18 между две фирми на един и същи собственик, работниците на които работят на една работна площадка?
- Трябва ли да има споразумение по чл.18 между предприятие ползвател на работници и служители, изпратени от предприятие осигуряващо временна работа?
- Кой трябва да инициира сключването на споразумение по чл. 18 от ЗЗБУТ?
- Отделен документ ли трябва да бъде или може да бъде част от договор?
- Ако нямаме договор, трябва ли да имаме споразумение?
- Трябва ли споразумението по чл. 18 ЗЗБУТ да бъде за конкретен обект или може да бъде рамково?
- Може ли в споразумението по чл.18 от ЗЗБУТ да добавим санкции в определен размер на външната фирма при неспазване на изискванията по безопасност?
- Мога ли да бъда отговорен за трудова злополука с работник от друга фирма на наша територия заради липса на споразумение?
Вие правите оценка на риска за вашите работещи, а оценката на риска включва помещенията и работните места, което означава, че отговорът е – да.
Ако ползваме под наем помещение, трябва ли да направим оценка на риска на това помещение при ползване от наша страна.
Здравейте, господин Тодоров,
Нормативно изразът е точно такъв – оценката се извършва съвместно. Въпросът е как реално това може да се извърши.
На теория бихме казали, че се сформира общ екип по оценяване, той работи и накрая излиза съвместната оценка.
На практика са налични два варианта:
1. Строителят организира извършването на оценката на риска за всички дейности на площадката, като съгласува частите с подизпълнителите.
2. Строителят изисква от подизпълнителите предоставянето на оценка на риска за тяхната дейност на площадката (в края на краищата те най-добре познават своите дейности) и съгласува оценките в обща оценка.
Това се налага от изискването оценката на риска да се извърши преди започване на работа на строителната площадка. Да, случвало се е и да се актуализира по време на строежа поради промяна на технология, методи и пр.
Ако можете да споделите по-добра практика от горепосочените, ще съм изключително благодарна, защото ще бъде полезно за мен лично и за читателите тук.
Здравейте,
Създаването на реална (т.е. работеща) организация по осигуряване на ЗБУТ на строителния обект е изключително сложна задача. Но искам да обърна внимание на отговора Ви, че подизпълнителят предоставя оценка на риска за своите работници на строителя. На строителния обект при наличие на един строител има само една оценка на риска и това е на строителя /главният изпълнител/, която съответно следва да е съвместно изготвена с подизпълнителите и се актуализира при включване на нови подизпълнители – чл. 15, ал. 3 от Наредба 2. Възможно е да има няколко оценки на риска на строителния обект при наличие на повече от един строител по смисъла на Наредба 2 и ЗУТ.
Организацията трябва да дойде още от Главния изпълнител/Строителя. Например да се подготви „споразумение“, в което наред с другото да се задължи подизпълнителя да задължи своите подизпълнители да спазват същите изисквания по ЗБУТ, т.е. на практика едно и също споразумение да върви по цялата верига.
В това споразумение може да има текстове, задължаващи подизпълнителя да предостави предварително оценка на риска за своята дейност на своя възложител, който от своя страна ще има задължение да я предостави на своя възложител и т.н. докато се стигне до Строителя.
Координаторът е желателно да не бъде име на табелата, а да си има работно място във временното селище и в т. нар. споразумение изрично да е упоменат кой е и къде е (същото важи и за длъжностното лице по БЗР). Съответно координаторът да бъде уведомяван още на етапа на сключване на договор с нов подизпълнител (независимо колко надолу по веригата е подизпълнител) и да получава оценката на риска.
Според мен не е необходимо главният изпълнител/строителят да подписва постоянно нови и нови споразумения, а новите подизпълнители (надолу по веригата) могат да се присъединяват към основното, което както стана ясно трябва да бъде много добре изпипано и ще играе основна роля в организация на дейностите по ЗБУТ.
Накрая, след като организацията е добре описана в споразумението, координаторът по БЗ просто ще си изпълнява задачите, описани в Наредба 2/2004 г.. включително „осигурява взаимна информация“ и „предприема необходимите мерки за допускане на строителната площадка само на лицата, свързани с осъществяване на строителството“.
На голям строителен обект работят 22 фирми.Около 60 външни доставчика и още два пъти по толкова различни външни лица.Моля, за съвет как да се оцени риска на всичките и как да се сключи Споразумение по чл. 18 от ЗЗБУТ?
Здравейте,
Първо, в оценката на риска на външния изпълнител, е необходимо да има и оценка на риска за „външните лица, които могат да бъдат изложени на въздействието на опасността“, които в случая се явяват вашите работещи (чл. 16, ал.1, т. 3 на Наредба 5/1999 г.)
След това, би трябвало да преразгледате оценката на риска за засегнатите ваши работещи, за да прецените дали е необходимо да предприемете допълнителни мерки за намаляване на риска по време на изпълнение на дейностите от изпълнителя. Тези допълнителни мерки могат да бъдат както от вас, така и да ги изискате от изпълнителя.
Накрая, това, което ние препоръчваме обикновено, е да се проведе извънреден инструктаж за запознаване с възникналите опасности, промени в организацията и др., както и мерките, което всъщност си е оценката на риска и резултата от нея. Разбира се, това ще го има, ако оценката на риска е показала, че са необходими допълнителни мерки. Обръщам внимание, че допълнителна мярка (съответно промяна в организацията на работа) е и промяната в пътя на достъп до работните места или възникнали рискове по пътя за достъп (например натрупани материали от изпълнителя, опасност да ти падне нещо на главата от ремонти по покрив, дограми и пр.)
Моето мнение е, че не е необходим някакъв специален протокол, а да се изготви програма за извънредния инструктаж, към която да се прикрепят и документите от оценката на риска или резюме.
Напомням, че предприетите мерки със сроковете и пр. по наредба 5 са част от документацията по оценка на риска.
Основание за извънредния инструктаж ще бъде Чл. 16. (1), т. 3 и/или Чл. 16. (3) на Наредба РД-07-2/16.12.2009 г.
Имам и примери, но тях в неформална обстановка мога да споделя :)
Здравейте,
четейки горе написаното се замислих за оценката на риска, която се предоставя от външни изпълнители, които ще работят на наша територия, в съответствие с чл. 16, ал. 1,т. 8 и ал. 4 и във връзка с чл. 18 ЗЗБУТ, моля да споделите Вашия опит как свеждате до знанието на заинтересованите работещи от страна на Възложителя тази информация. Дали е достатъчно да се проведе извънреден инструктаж на нашия персонал, като се издаде заповед за извънреден инструктаж и се запише в нея, че нашите работещи трябва да се запознаят със спецификата на изпълняваните работи от Изпълнителя и опасностите, които крият неговите дейности или е необходимо да се подпише и допълнителен протокол за запознаване с оценката на риска на трудовите дейности изпълнявани от Изпълнителя./ естествено това би било приложимо само при рискови дейности при изпълнение например на СМР, а не и за услуга- например куриерски услуги/
Здравейте,
Можете да включите санкции, но е необходимо юрист да Ви консултира относно конкретния термин, който ще се използва. Например, не може да се говори за „глоба“.
Срещала съм текстове от рода на:
„Възложителят има право да спира работата до отстраняване на нарушението и/или възникналата опасност. Загубите по спирането на работата в резултата на констатираните нарушения на правилата за безопасно извършване на работата са за сметка на ИЗПЪЛНИТЕЛЯ“
„За всяко доказано нарушение по Договора, Изпълнителят дължи неустойка в размер на …% от стойността на услугите.“
Не забравяйте също, че е важно да е уточни как ще се извършва контрола, как ще се документира нарушение и др.
Здравейте,
Имам следният въпрос: може ли в споразумението по чл.18 от ЗЗБУТ да добавим санкции в определен размер на въшната фирма при неспазване на изискванията по безопасност? С външната фирма нямаме трудово правни взаимоотношения, а само договорни отношения за извършване на конкретна работа.
Предварително Ви благодаря.
Здравейте,
Това са две отделни юридически лица, съответно трябва да обменят информация по безопасност и здраве (да имат и споразумение по чл. 18 ЗЗБУТ)
Здравейте,
Имам следния въпрос: Трябва ли да има Споразумение по чл. 18 между две фирми на един и същи собственик, работниците на които работят на една работна площадка?
Имам въпрос: Голям строителен обект в който СМР се извършват от наети за различните дейности фирми. Няма главен изпълнител. Има само инвеститор на обекта. Кой поема отговорността при злополука и как се разпределя между работодател и инвеститор?
Здравейте,
изискванията за информиране при наемане на работещи, изпратени от предприятие, осигуряващи временна работа, са описани в чл. 16:
(3) (Нова, ДВ, бр. 76 от 2005 г.; изм., бр. 40 от 2007 г., бр. 7 от 2012 г.) Юридическите и физическите лица, които ползват работещи, предоставени им от предприятие, което осигурява временна работа, са длъжни:
1. да изпълняват дейностите по ал. 1; (Илиева: т.е. имат ангажименти като работодател)
2. (изм., ДВ, бр. 7 от 2012 г.) да уведомят предприятието, което осигурява временна работа, за специфичните характеристики на работното място, професионалните рискове и необходимата професионална квалификация.
(4) (Нова, ДВ, бр. 76 от 2005 г.; изм., бр. 40 от 2007 г., бр. 7 от 2012 г.) Предприятието, което осигурява временна работа, предоставя информация по ал. 3 на заинтересованите работещи.
Работя в предприятие, ползвател на работници и служители, изпратени от предприятие, осигуряващо временна работа. Въпросът ми е дали трябва да има подписано споразумение по чл. 18 от ЗЗБУТ м/у двете предприятия?
Здравейте, инж. Недев,
първо искам да Ви благодаря за разговора, който водим. Щастлива съм, че провеждаме тази комуникация, тъй като това е единствения начин да сверя вижданията си и да намеря пропуските в знанията си. Дай боже повече колеги да споделят като Вас своите виждания.
Препрочитам статията и виждам, че съм написала „Независимо дали става въпрос за краткотрайно работещи лица от външна фирма или постоянни общи работни места“. Разбира се, не става въпрос за инцидентна еднократна краткотрайна работа, а за договори за поддръжка, както съм уточнила на няколко места. В един договор за поддръжка няма никакъв проблем да се впишат и обстоятелствата, свързани с оценка на риска – реда и начина на оценяване. Всъщност само с подобно нещо може напълно да се изпълни условието на чл. 16 ЗЗБУТ, защото осигуряването на ЗБУТ минава през оценката на риска.
И много фирми с добра практика го правят – изисква се от изпълнителя да представи оценка на риска за дейността си и допълнително информация какви рискове могат да възникнат за работещите от фирмата, в която се извършва дейността по поддръжка. Въз основа на тази информация се актуализира оценката на риска за засегнатите работещи за периода/периодите на извършване на дейностите по поддръжка (било то и на климатици) и се планират мерки, ако са необходими такива. Съответно информацията тече и в обратна посока. Ако тези неща са записани като условие в договора, то на практика имаме писмена договореност за реда и начина за оценяване на риска.
За съжаление има неща в нормативната база, които са понякога дори невъзможни за прилагаме – например не мога да кажа как ще се сформира ГУТ при три фирми дори само в случая на постоянно използване на обща площадка при брой на работещите под 50. Не мога да дам практически решения и на доста други случаи.
Още веднъж искам да Ви благодаря за включването, замислихте ме по въпроса и трябва да призная, че има резон в размишленията Ви.
Въпросът не е в праволинейното разглеждане на нормативните изисквания, а в търсене на логиката на съответния нормативен документ. Защото след чл.18 на ЗЗБУТ идва чл. 6 на Наредба 5/1999 г., изискващ писмена договореност между работодателите относно реда и начина за оценяване на риска… Идва и чл. 31(2) на ЗЗБУТ, изискващ общ КУТ / ГУТ… Което някак не се връзва с 30-минутен инцидентен ремонт на климатик от външна фирма… Или с поправка на водопровода в тоалетната, пак от външна фирма…
А иначе съм напълно съгласен, че важни са действията, с които защитаваме всеки един на площадката – и своите, и външните.
Здравейте,
аз лично не съм запозната относно наличието на „легална дефиниция“ на понятието използване.
Честно казано за мен няма чак такова значение наличието или липсата на „писмена договореност“, тъй като този документ се е превърнал в огромна формалност. За мен са по-важни действията, които са посочени и в чл. 16, а именно предприемане на „необходимите мерки за координация на действията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд“.
Осъзнавам силата на документите и тяхната необходимост, но само като доказателствен материал. Например като доказателство за това, че сме организирали изпълнението на чл. 16 :) Не изпълнили, а организирали изпълнението!
Въпросът с куриера е чудесен пример за ситуация, която има сигурно десетки варианти и тук е ролята на ОБЗР да прецени как да я реши така, че да намали риска за куриера, работещите и работодателя. А това ще стане като се направи оценка на риска за външни лица (чл. 17, т. 3 от Наредба 5/1999 г.) Във фирми с добра практика по ЗБУТ куриерите въобще не се допускат на територията на предприятието.
За мен чл. 18 конкретизира начина, по който се изпълняват изискванията на чл. 16, например както чл. 17 (чрез препратка към конкретна наредба) уточнява начина на изпълнение на чл. 16 (1), т. 1.
Ако праволинейно разглеждаме нормативните изисквания в търсене на това дали трябва да има документ или не, то мога веднага да попитам – куриерът лице от външна фирма, коeто работи на територията на предприятието ли е, като се има предвид, че неговата работа е да доставя пратки. Ако работи, това означава ли, че трябва да му бъде направен начален инструктаж?
Извинявам се за дългия коментар, но все пак бих искала отново да наблегна, че за мен същественото не е „писмената договореност“, а действията, с които защитаваме всеки един на площадката – и своите, и външните. Ако счупя чаша вкъщи и в този момент ми дойде приятел на гости, няма да мисля дали в някой закон пише, че трябва писмено да го предупредя и ако не пише – да си замълча, а директно ще му кажа да влезе с обувките, ще му дам чехли или предупредя да не стъпва на определено място – зависи от оценения риск :)
Има ли легална дефиниция на понятието ИЗПОЛЗВАНЕ на работна площадка? Защото освен чл. 18 от ЗЗБУТ има и чл. 16, ал. 1 т. 8, където писмена договореност не се изисква…
От примерите, които давате (поддръжка, ремонт, водачи на МПС) се остава с впечатлението, че едва ли не всяко „стъпване“ на „чужд“ персонал на вашата площадка налага такова писмено споразумение (да припомним, че това е споразумение между работодатели, т.е. не може да искате напр. от шофьорите на всяка от куриерските фирми, доставящи ви пратки, да подписва споразумение от името на фирмата, преди да го пуснете на вашата площадка)…