Ергономични стандарти за психично натоварване

Ергономични принципи, свързани с психичното натоварване при работа.

Ергономичните стандарти, касаещи психичното натоварване при работа от серията EN ISO 10075 „Ергономични принципи, свързани с психичното натоварване при работа“ са въведени и преведени на български език.

Част 1 въвежда основните термини и определяния като „психично натоварване“ и „психично напрежение“.

„Психичното натоварване“ е съвкупността от всички измерими въздействия върху човека отвън, които му влияят психически.

„Психично напрежение“ е това, което отразява ефекта на психичното натоварване в човека.

Четирите основни елементи на психичното натоварване са:

  • изисквания на задачата (продължително внимание, отговорност, продължителност на дейността и др.);
  • физични условия (осветление, микроклимат, шум, миризми и др.);
  • социални и организационни фактори (организационен климат, работа в екип и др.)
  • обществени фактори (извън организацията).

Индивидуалните фактори влияят на ефекта от психичното натоварване – това са фактори, свързани с ниво на претенции, способности, общо здравословно състояние и др. От тях зависи доколко психичното натоварване ще ни повлияе. Например, ако си силно мотивиран, необходимостта от продължително внимание няма да предизвика такова напрежение, както при липсата на мотивация.

Резултатът от психичното натоварване може да бъде и положителен, но има доста по-голямо разнообразие в отрицателните ефекти, например  умствена умора, намалена бдителност и др.

Втората част на стандарта „Принципи на проектирането“ е ръководство за проектиране на работни системи, което включва проектиране на задачата и съоръженията, проектиране на работното място, както и на условията на труд.

От тази част можем да научим какви мерки могат да бъдат приложени с цел намаляване на психичното натоварване, последващото психично напрежение и умората като резултат от задачите по време на работа. Основните принципи са свързани с:

  • намаляване на интензивността на психичното натоварване;
  • осигуряване на ясни цели на задачата и точно определяне на приоритетите на различните цели;
  • избягване на задачи с твърде висока или твърде ниска степен на сложност;
  • осигуряване на достатъчно, но не в повече информация за изпълнение на задачата;
  • еднозначно представяне на задачата и др.

Част 3 на стандарта BDS EN 10075 определя принципите и изискванията за измерване и оценяване на психичното натоварване при работа, както и изискванията към инструментите за измерване. Въпреки, че тази част е предвидена да се използва от специалисти по ергономия, психолози, експерти по трудова медицина и други, тя може да бъде полезна и за непрофесионалистите в тази област, като работодатели, работници и мениджъри.

Основният извод, който можем да направим при четенето на стандарта е, че не може да съществува един универсален метод. От голяма значение е каква информация целим да съберем и каква е основната ни цел. При изследване на психичното натоварване и психичното напрежение можем да  се интересуваме от следното:

  • кои са условията на работа, които водят до психично натоварване;
  • какво е предизвиканото психично напрежение у работещите;
  • какви са последсвията от напрежението за работещите, например умора, монотонност, пресищане или понижена бдителност, които могат да повлияят върху здравето, безопасността, постиженията и производителността.

За оценка на психичното натоварване може да се използват различни методи, като някои са по-подходящи за едни области на измерване, отколкото за други. Като цяло, методите могат да бъдат систематизирани по следния начин:

  • физиологични измервания – дава се информация за физиологичните състояния на работещите при определени условия на работа;
  • субективно измерване – дава се информация как работещите субективно преценяват различни аспекти на психичното натоварване, като се използват психометрични скали;
  • оценка на постижението – дава се възможност за преценка на психичното и психомоторното постижение при дадени условия, например за да се оцени намаляването на постижението или колебанията, обусловени от последствията на психичното натоварване при работа;
  • анализ на задачата и на дейността – оценяват се елементи на задачата, физични и психосоциални условия на работа, условия на околната среда и организацията на работния процес като източник на психично натоварване.

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.