Стресът на работното място в три сектора от бюджетната сфера

Из „ПИЛОТЕН ПРОЕКТ ЗА БЪЛГАРИЯ В ТРИ СЕКТОРА ОТ БЮДЖЕТНАТА СФЕРА“ на Институт за социални и синдикални изследвания на конфедерацията на независимите синдикати в България и Международната организация на труда – 2002 г.

Обект на изследване са трите най-важни и най-големи по своя обхват сектори на бюджетната сфера – образование, обществено здравеопазване и държавна и общинска администрация. От една страна, те са сходни като източник на финансиране и като характеристика на дейността (приложение на предимно умствен труд), от друга обаче – и трите сектора имат свои специфични особености, както по отношение на обслужвания контингент, така и по отношение параметрите на работната среда и условията на труд. Въпреки това, стана възможно всички тези
особености да бъдат обхванати в единен инструментариум (анкетна карта) на изследването.

Планираният обем на извадката от 1026 души за анкетиране беше разпределен квотно на равни дялове между трите сектора.

В резултат на изследването като най-силен стресов фактор се очертават характеристиките на работната среда, които да се групират в няколко групи:
• Физически параметри на работната среда
• Материално-техническа база и оборудване
• Характеристика на работата
• Организация на работното време

1. Физически параметри на работната среда

Физическите параметри на средата обхващат шум, осветление, температура, работа с опасни вещества, замърсен въздух и тютюнопушене в работните помещения, липса ергономия на работното място, лоши санитарно-хигиенни условия.
Сред физическите параметри на работната среда, които натоварват значително психически и физически работещите в трите сектора водещо място заема шумът, който според 77.9% от респондентите е фактор, предизвикващ стрес.
Около 80% посочват като стресови фактори и: лошите санитарно-хигиенни условия на труд; замърсеният въздух; липсата на ергономия на работното място, посочени от над 80% от анкетираните, а работата с опасни вещества е посочена от 76.0%.
Другите физически фактори на средата – осветление и температура са посочени сред факторите, оказващи влияние за възникването на стрес от 60%.

2. Материално-техническа база и оборудване

Поради кризата в страната липсва сериозен финансов ресурс за поддръжка и обновяване на материално-техническата база, особено в здравеопазването и образованието и това поставя на сериозно изпитание работещите в тези сфери.
Лошата материално-техническа база и недостигът на средства, материали и консумативи, не само натоварват психически и физически близо 60% от анкетираните, но са посочени и като създаващи стрес съответно от 87.2 и 91.1%.

3. Характеристика на работата

Характерно за работата в трите сектора е работа с много хора или в изолация, работна поза, наложен ритъм на работа, повтарящи се движения, риск от физическо и психическо насилие. Повечето от тези характеристики на работата са посочени като натоварващи психически и физически значителна част от анкетираните. Като стресов фактор психическото насилие е посочено от 88.8%, а рискът от физическо насилие – от 82.7% и работата с много хора или в изолация – от 74.9%. Като допълнителни стресови фактори, породени от ситуацията в страната
в момента, са посочени недостатъчният щат (84.0%); невъзможността да се ползват компенсации (78.3%), както и извънредният труд (78.3%). По-малък е относителният дял на посочилите като стресови фактори работната поза, наложения ритъм на работа и повтарящите се движения – съответно 45.9, 58.7 и 52.9% от анкетираните.

4. Организация на работното време

Изследваните отрасли, особено здравеопазването и отчасти образованието, поради естеството на извършваната работа, се характеризират със специфична организация на работното време, която включва по-голяма продължителност на работния ден от регламентираните 8 часа, работа по график извън биологичния ритъм (смени, нощем), работа по график извън обществения ритъм (събота, неделя), работа с променлив ритъм, понякога командировки, когато образователното или здравното заведение са извън местоживеенето.
Всеки един от тези фактори е посочен като стресов от над 70% от анкетираните. Единствено пътуването до местоработата и честите командировки са посочени от близо 70% от отговорилите като създаващи удоволствие, очевидно поради факта, че те позволяват човек да се откъсне от средата и да преодолее до известна степен стреса на работното място.

Помолени да определят трите най-значими фактора на работната среда, създаващи стрес, анкетираните посочват недостиг на средства, материали, консумативи – 21,7 %, лошата материално-техническа база – 21.2%, шум – 20.6%, работа с много хора – 20.5%, психическо насилие – 13.9%, много работа с малко хора – 10.0%, работа със специфичен контингент – 7.1 %.

По-голям е относителният дял на жените, които посочват материалните характеристики на работната среда и психическото насилие сред водещите стресови фактори, докато за по-голяма част от мъжете в по-голяма степен водещи са работата с много хора и със специфичен контингент хора.

АВТОРСКИ КОЛЕКТИВ:
1. Д-р Желязко Христов – ръководител и главен консултант
1. Д-р Любен Томев
2. Даринка Кирчева – координатор
3. Д-р Надежда Даскалова
4. Татяна Михайлова
5. Виолета Иванова
6. Зинаида Найденова

Вашият коментар