Стресът като фактор за мускулно-скелетни увреждания

Проучвания показват, че съществува тясна връзка между източниците на стрес на работното място, качеството на организацията на работата и оплакванията от здравословното състояние, умората и в частност уврежданията на мускулно-скелетната система. Известно е, че стресът води до активация на централната нервна система, която от своя страна повишава мускулния тонус и увеличава “биомеханичното натоварване” на мускулите и сухожилията. То от своя страна повишава риска от мускулно-скелетни увреждания.

Реакциите на психичния стрес могат да ограничат способността на защитните и коригиращите системи на тялото да се справят не само с уврежданията на мускулно-скелетната система, но и да попречат за по-бързото възстановяване от тези увреждания.

Бързото разпространение на мускулно-скелетните увреждания често е резултат от
интензификация на труд, монотонна работа с повтарящи се действия, не спазване на ергономичните изисквания при организацията на работните места. Сериозно влияние оказва и лошата организация на работата, при която не се спазват хигиенните изисквания, липса на възможности за адекватна почивка, нехигиенична работна поза и
наличие на стресори в професионалната дейност.

Стресът е на второ място сред здравните оплаквания на работещите в Европейския съюз (28%) след мускулно-скелетните увреждания (32%). Ограничаването на автономността и свободата на действие, увеличаване на темпа и скоростта и скъсяването на срокове за постигане на резултати в работата, повтарящите се еднообразни действия фактически водят до стресови преживявания.

Средно 33% от работещите в Европа считат, че работата им влошава тяхното здраве и се оплакват от болки в гърба и мускулно-скелетни заболявания.

2 thoughts on “Стресът като фактор за мускулно-скелетни увреждания

  1. Здравейте,
    Предполагам, че имате предвид производствената характеристика, тъй като в новия формуляр се изисква попълването на подобни данни.
    Производствената характеристика се попълва от настоящия Ви работодател с цел запознаване на ТЕЛК с условията при които работите, за да могат да преценят дали дейностите, които извършвате в този момент не са противопоказани и съответно вземане на решение дали да бъде дадено предписание за трудоустрояване на друга длъжност, което е задължително за работодателя.
    Ако в момента не работите никъде, не се попълва производствена характеристика, тъй като на практика няма кой да я попълни и към кого да бъде отправено предписание за трудоустрояване при необходимост.

    Ето и някои нормативни актове, свързани с ТЕЛК:

    1. ПРАВИЛНИК за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи.
    Чл. 34. (1) За лицата по трудови и по служебни правоотношения към момента на освидетелстването осигурителите изготвят и предоставят на ТЕЛК (НЕЛК) производствена характеристика.
    (2) Бланката на производствената характеристика се предоставя на осигурителя от ТЕЛК или от НЕЛК с писмо или от освидетелстваното лице.

    2. НАРЕДБА за медицинската експертиза на работоспособността С наредбата се определят принципите и критериите на медицинската експертиза на работоспособността и редът за нейното извършване.

    3. Кодекс на труда – какви права имате при трудоустрояване.

  2. Здравейте!
    Имам затруднение с попълването на формуляр за ТЕЛК за група инвалидвност!
    Работила съм като ръководител на цех за възтановяване на вериги на пътно-строителни машини в периода от 1991 – 1994, в много шумна, запрашена среда водеща до стрес и пълна глухота! Ползвам слухов апарат, но не съм знаела, че мога да получа група инвалидност! Сега предприятието не съществува и няма от къде да взема данни за ОЦЕНКА НА РИСКА в степен за: работна среда, работен процес

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.