Стресът води до болки във врата и гърба

Последните проучвания показват, че има ясни доказателства, че психосоциалните рискови фактори (стресът) имат причинно-следствена връзка в развитието на мускулно-скелетни смущения (МСС) на работното място – болки във врата, гърба или крайниците.

Няма един модел как точно се случва това и какви са механизмите. Възможните обяснителни механизми включват:

• Психосоциалните изисквания могат да доведат до повишено мускулно напрежение и да влошат свързаното със задачата биомеханично напрежение.
• Психосоциалните изисквания могат да повлияят на информираността и докладването на мускулно-скелетните симптоми и/или възприемането на тяхната причина.
• Първоначалните епизоди на болка могат да предизвикат хронична дисфункция на нервната система, физиологична и психологическа, която поддържа хроничен болков процес.
• Промените в психосоциалните изисквания могат да бъдат свързани с промени във физическите изисквания и биомеханичните натоварвания и по този начин асоциациите между психосоциалните изисквания.

Въпреки че повече за връзките между психосоциалние фактори и мускулно-скелетните смущения се говори повече през последното десетилетие, всъщност още през 1994 г. Cox и Ferguson разработват модел на начина на въздействие на физическите и психосоциални фактори върху здравето.

Според този модел, работните фактори могат да повлияят на здравето на работещия по два пътя:

1. директен физикохимичен път и
2. индиректен психофизиологичен път.

Тези пътища в същото време са взаимосвързани – физическите фактори могат да имат директен ефект върху здравето по физикохимичен път и индиректен ефект чрез психофизиологичния път, но може също ефектът от психосоциалните фактори да се повлиява по психофизиологичен път.

Нека да разгледаме някои от тях:

Едни и същи фактори влияят както физически, така и стресово

Като пример може да се посочи степента на репетитивност (повторяемост) в работата, която е много важна както от физическа, така и от психосоциална гледна точка.

Разглеждайки репетитивността във физически аспект, то ергономите се интересуват повече от ефекта върху движенията и прилаганата сила от различните части на тялото, докато в психосоциален аспект може да се разглежда ефекта на репетитивната работа върху монотонията, отегчението и неудовлетвореността от работата.

• От физическа гледна точка за справяне с репетитивноста като важна стратегия при проектиране на работната задача се посочва ротацията – работещите се въртят между задачи, които изискват усилие от различни части на тялото и участие на различни мускули, за да се редуцира отрицателният ефект от повторенията.
• От психосоциална гледна точка ротацията е форма на разширяване на работните задачи на хоризонтално ниво (т.е. промяна само количествено, но не и качествено в задачите).

От физически аспект ротацията на дейностите ще е ефективна само ако се е увеличило физическото разнообразие, докато в психосоциален апскет, ротацията ще е ефективна само при разширяване на съдържанието и смисъла на задачите.

Стресът може да промени начина, по който работи тялото ни

Например, психосоциалните фактори на работното напрежение могат да повлияят на физическите фактори като сила и скорост на движение.

Работещите могат да променят поведението си под влияние на напрежението и поради тази причина да бъдат склонни да прилагат по-голяма сила и да ускорят работата си.

В своя статия Hughes и съавтори. (2007) докладват за увеличаваща се мускулна активация, сила на натиск и изменения в работната поза на китките (рискови фактори за развитието на свързани с работата мускулно-скелетни смущения – СРМСС) при недостиг на време и увеличаване на силата на натиск при повишено умствено натоварване.

Психосоциалните фактори имат решаващо значение при мерки, свързани с МСС

Всеки тип на организационна интервенция, включително и ергономична може да бъде стресираща, поради появата на негативни психосоциални фактори като несигурност и повишаване на работното напрежение, свързани с повече работа по време на интервенцията или в преходния период.

Освен това, при всяка физическа интервенция, трябва да бъде обърнато внимание и на психосоциалните фактори с цел да се подобри ефективността на интервенцията или да се намали до минимум негативният ефект върху работещите.

Трябва да се има предвид, че дори положителните промени в по-ниска или висока степен могат да създават психично натоварване.

Физическите фактори и стресът могат да доведат до едно и също следствие

Едно от тези следствия са мускулно-скелетните смущения.

При съвременните изследвания на мускулно-скелетните смущения се обръща внимание не само на разпространението им, но и на поведението, свързано с тях.

Вземат се под внимание честото използване на медицинска помощ, отсъствия от работа, проблеми при изпълнение на дейностите.

В края на краищата, крайният резултат е еднакъв и тогава трябва да се намесим както на физическо ниво, така и на психологично.

ISO 45003 Указания за управление на психологичните рискове

ISO 45003 е първият стандарт, който дава на работодателите практически насоки за управление на психосоциалните рискове за персонала на работното място.

Пълното заглавие на стандарта е Управление на здравето и безопасността при работа. Психологично здраве и безопасност на работното място. Указания за управление на психологичните рискове.

Стандартът ISO 45003 e ръководство, предназначено да се използва във връзка с ISO 45001, който съдържа изисквания и насоки за планиране, внедряване и преглед на система за управление на здраве и безопасност при работа.

📖 ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

📙 Полезно от ЗБУТ НОРМИ и ПРАКТИКА ISO 45003 Указания за управление на психологичните рискове 🔗 Стресът води до сърдечно-съдови заболявания 🔗 8 начина да намалите стреса в организацията