Стресът води до болки във врата и гърба

Последните проучвания показват, че има ясни доказателства, че психосоциалните рискови фактори (стресът) имат причинно-следствена връзка в развитието на мускулно-скелетни смущения (МСС) на работното място – болки във врата, гърба или крайниците.

Няма един модел как точно се случва това и какви са механизмите. Възможните обяснителни механизми включват:

  • Психосоциалните изисквания могат да доведат до повишено мускулно напрежение и да влошат свързаното със задачата биомеханично напрежение.
  • Психосоциалните изисквания могат да повлияят на информираността и докладването на мускулно-скелетните симптоми и/или възприемането на тяхната причина.
  • Първоначалните епизоди на болка могат да предизвикат хронична дисфункция на нервната система, физиологична и психологическа, която поддържа хроничен болков процес.
  • Промените в психосоциалните изисквания могат да бъдат свързани с промени във физическите изисквания и биомеханичните натоварвания и по този начин асоциациите между психосоциалните изисквания.

Въпреки че повече за връзките между психосоциалние фактори и мускулно-скелетните смущения се говори повече през последното десетилетие, всъщност още през 1994 г. Cox и Ferguson разработват модел на начина на въздействие на физическите и психосоциални фактори върху здравето.

Според този модел, работните фактори могат да повлияят на здравето на работещия по два пътя:

  1. директен физикохимичен път и
  2. индиректен психофизиологичен път.

Тези пътища в същото време са взаимосвързани – физическите фактори могат да имат директен ефект върху здравето по физикохимичен път и индиректен ефект чрез психофизиологичния път, но може също ефектът от психосоциалните фактори да се повлиява по психофизиологичен път.

Нека да разгледаме някои от тях:

Едни и същи фактори влияят както физически, така и стресово

Като пример може да се посочи степента на репетитивност (повторяемост) в работата, която е много важна както от физическа, така и от психосоциална гледна точка.

Разглеждайки репетитивността във физически аспект, то ергономите се интересуват повече от ефекта върху движенията и прилаганата сила от различните части на тялото, докато в психосоциален аспект може да се разглежда ефекта на репетитивната работа върху монотонията, отегчението и неудовлетвореността от работата.

  • От физическа гледна точка за справяне с репетитивноста като важна стратегия при проектиране на работната задача се посочва ротацията – работещите се въртят между задачи, които изискват усилие от различни части на тялото и участие на различни мускули, за да се редуцира отрицателният ефект от повторенията.
  • От психосоциална гледна точка ротацията е форма на разширяване на работните задачи на хоризонтално ниво (т.е. промяна само количествено, но не и качествено в задачите).

От физически аспект ротацията на дейностите ще е ефективна само ако се е увеличило физическото разнообразие, докато в психосоциален апскет, ротацията ще е ефективна само при разширяване на съдържанието и смисъла на задачите.

Стресът може да промени начина, по който работи тялото ни

Например, психосоциалните фактори на работното напрежение могат да повлияят на физическите фактори като сила и скорост на движение.

Работещите могат да променят поведението си под влияние на напрежението и поради тази причина да бъдат склонни да прилагат по-голяма сила и да ускорят работата си.

В своя статия Hughes и съавтори. (2007) докладват за увеличаваща се мускулна активация, сила на натиск и изменения в работната поза на китките (рискови фактори за развитието на свързани с работата мускулно-скелетни смущения – СРМСС) при недостиг на време и увеличаване на силата на натиск при повишено умствено натоварване.

Психосоциалните фактори имат решаващо значение при мерки, свързани с МСС

Всеки тип на организационна интервенция, включително и ергономична може да бъде стресираща, поради появата на негативни психосоциални фактори като несигурност и повишаване на работното напрежение, свързани с повече работа по време на интервенцията или в преходния период.

Освен това, при всяка физическа интервенция, трябва да бъде обърнато внимание и на психосоциалните фактори с цел да се подобри ефективността на интервенцията или да се намали до минимум негативният ефект върху работещите.

Трябва да се има предвид, че дори положителните промени в по-ниска или висока степен могат да създават психично натоварване.

Физическите фактори и стресът могат да доведат до едно и също следствие

Едно от тези следствия са мускулно-скелетните смущения.

При съвременните изследвания на мускулно-скелетните смущения се обръща внимание не само на разпространението им, но и на поведението, свързано с тях.

Вземат се под внимание честото използване на медицинска помощ, отсъствия от работа, проблеми при изпълнение на дейностите.

В края на краищата, крайният резултат е еднакъв и тогава трябва да се намесим както на физическо ниво, така и на психологично.

ISO 45003 Указания за управление на психологичните рискове

ISO 45003 е първият стандарт, който дава на работодателите практически насоки за управление на психосоциалните рискове за персонала на работното място.

Пълното заглавие на стандарта е Управление на здравето и безопасността при работа. Психологично здраве и безопасност на работното място. Указания за управление на психологичните рискове.

Стандартът ISO 45003 e ръководство, предназначено да се използва във връзка с ISO 45001, който съдържа изисквания и насоки за планиране, внедряване и преглед на система за управление на здраве и безопасност при работа.

Подробно сме разгледали стандарта в ЗБУТ Норми и Практика, където също имате възможност и за негов преглед:

ISO 45003 Указания за управление на психологичните рискове

 

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

2 мнения за “Стресът води до болки във врата и гърба”

  1. Здравейте,
    Предполагам, че имате предвид производствената характеристика, тъй като в новия формуляр се изисква попълването на подобни данни.
    Производствената характеристика се попълва от настоящия Ви работодател с цел запознаване на ТЕЛК с условията при които работите, за да могат да преценят дали дейностите, които извършвате в този момент не са противопоказани и съответно вземане на решение дали да бъде дадено предписание за трудоустрояване на друга длъжност, което е задължително за работодателя.
    Ако в момента не работите никъде, не се попълва производствена характеристика, тъй като на практика няма кой да я попълни и към кого да бъде отправено предписание за трудоустрояване при необходимост.

    Ето и някои нормативни актове, свързани с ТЕЛК:

    1. ПРАВИЛНИК за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи.
    Чл. 34. (1) За лицата по трудови и по служебни правоотношения към момента на освидетелстването осигурителите изготвят и предоставят на ТЕЛК (НЕЛК) производствена характеристика.
    (2) Бланката на производствената характеристика се предоставя на осигурителя от ТЕЛК или от НЕЛК с писмо или от освидетелстваното лице.

    2. НАРЕДБА за медицинската експертиза на работоспособността С наредбата се определят принципите и критериите на медицинската експертиза на работоспособността и редът за нейното извършване.

    3. Кодекс на труда – какви права имате при трудоустрояване.

    Отговор
  2. Здравейте!
    Имам затруднение с попълването на формуляр за ТЕЛК за група инвалидвност!
    Работила съм като ръководител на цех за възтановяване на вериги на пътно-строителни машини в периода от 1991 – 1994, в много шумна, запрашена среда водеща до стрес и пълна глухота! Ползвам слухов апарат, но не съм знаела, че мога да получа група инвалидност! Сега предприятието не съществува и няма от къде да взема данни за ОЦЕНКА НА РИСКА в степен за: работна среда, работен процес

    Отговор