Стресът на работното място е проблем както за работодателите, така и за работещите.
Хроничният стрес води до психични и емоционални разстройства, напрежение, болки, нарушения на съня, смущения в стомашно-чревния тракт, изчерпване и редица други оплаквания.
За работодателите последствията включват текучество, болнични, намалена продуктивност, грешки, разходи за обучение на нови служители и влошен организационен климат.
1. Какво е професионален стрес
Професионалният стрес е реакция на организма при физиологична или психична възбуда, предизвикана от повишени изисквания на средата, която може да доведе до трайни неблагоприятни последствия върху психическите и телесните функции.
Според NIOSH професионалният стрес е съвкупност от негативни физически и емоционални реакции, възникващи при несъответствие между изискванията на работата и способностите, средствата или потребностите на работещия.
Този стрес може да породи здравословни проблеми и да доведе до произшествия.
Той може да бъде емоционална, когнитивна, поведенческа и психологична реакция към неблагоприятни аспекти на работата. Реакцията може да стане трайно състояние, характеризиращо се със страдание и чувство на безизходица.
Кайзер и Хансец го разглеждат като отговор към изисквания, за които работещият се съмнява, че разполага с необходимите ресурси, но трябва да изпълни. Акцентът е върху субективната оценка, участието, несигурността и вероятността от провал.
1. Опасен ли е професионалният стрес?
Да – когато професионалните изисквания са завишени, социалната подкрепа е недостатъчна и усилията не се възнаграждават и оценяват адекватно. В такива случаи могат да се развият психосоматични заболявания, психични разстройства, чести отсъствия, намалена продуктивност и нарушения във функционирането на организацията.
Не – когато служителят има усещане за контрол, получава подкрепа и е адекватно възнаграден за усилията си. Тогава стресът може да бъде мотивиращ.
2. Причини за стрес на работното място
Изисквания на работата
Стрес може да възникне, когато има:
- твърде много работа за кратко време;
- прекалено малко или прекалено много обучение;
- повтаряща се, досадна или твърде оскъдна работа.
Работна среда
Фактори като шум, вредни вещества и опасност от насилие могат да доведат до стрес.
Взаимоотношения и психически тормоз
Лоши отношения, расово или сексуално насилие, нежелани забележки или докосвания, слабата комуникация са предпоставка за стрес.
Промени във фирмата
Промените създават несигурност, особено когато липсва информация.
Роли и отговорности
Неясните очаквания, липсата на ясно дефинирани задачи и отговорности водят до стрес.
Подкрепа от ръководството
Липсата на подкрепа и дисбалансът между работа и личен живот увеличават риска.
Организационна култура
Култура на порицание, липса на комуникация, очакване за извънреден труд и напрежение водят до стрес и текучество.
3. Стресът в организацията – четирите равнища
Когато една организация е под стрес, това се отразява винаги както на служителя, така и на фирмата.
Обер описва четири равнища на стреса или реакции на стреса:
➡ Организационно равнище
Свързано с начина на организация, технологиите, ценностите, системите за оценяване и контрола върху работата.
Използването на новите технологии може да доведе до усещане у работещия, че губи контрол над професионалната си дейност.
➡ Междуличностно равнище
Обхваща качеството на контактите и комуникацията, подкрепата и усещането за признание.
➡ Професионално равнище
Отнася се до спецификата на дейността – условията на труд, опасности, ергономични характеристики, рутинност или трудни ситуации в професии с риск или силно междуличностно общуване.
➡ Личностно равнище
Свързано е с индивидуалните ресурси, чувствителност, история, физическо и психическо състояние и усещането за контрол.
Тези четири равнища могат да се комбинират и усилят стреса, както и да го редуцират.
Например при добра организационна култура и комуникация между колегите за един лесно раним служител работещ в трудни условия на работа стресът да бъде намален до ниво, което не е рисково.
4. Нормативни задължения на работодателя
Когато стресът, причинен или влошен от работата, води до увреждане на здравето, работодателят има задължение да извърши оценка на риска. Това включва:
- идентифициране на натоварвания, които могат да доведат до високи и хронични нива на стрес;
- идентифициране на хората, които могат да бъдат повлияни;
- определяне дали са предприети достатъчно мерки за предотвратяване на влиянието;
- документиране на резултатите от оценката;
- периодична проверка дали ситуацията на работното място се е променила.
5. Как да разпознаем стреса
Много от външните признаци на стреса са забележими за ръководителите и колегите. Търсете:
- промени в настроението или поведението;
- раздразнителност, нерешителност;
- проблеми с изпълнение на работните задължения;
- по-честа употреба на алкохол, на тютюнопушене или наркотици;
- оплаквания като главоболие, безсъние, проблеми с храносмилането.
Признаци на организационно ниво
- чести отсъствия, особено кратки заболявания;голям брой отсъствия от работа (особено чести краткотрайни заболявания);
- закъснения;
- проблеми с дисциплината или текучество;
- намалено качество или количество на продукцията;
- демотивация или обезверяване.
6. Какво може да направи работодателят
Работодателят може да:
- организира задачите и приоритизира работата;
- премахне ненужни дейности;
- осигури обучение и ясни роли;
- промени начина на извършване на работата, като разширява отговорностите и разнообразява задачите;
- провежда обучения по комуникация, релаксация, здравословно хранене, когнитивни стратегии;
- насърчава спорта и създава възможности за физическа активност;
- организира дискусионни групи;
- подобрява комуникацията и културата на уважение;
- предоставя повече информация при промени;
- поддържа баланс между работа и личен живот;
- провежда анкети за стрес и анализира резултатите.
❗ Важно: Всички действия трябва да бъдат съобразени със следното:
– уважние на конфиденциалността;
– уведомяване персонала каква е целта на информацията, която се събира;
– включване на персонала, доколкото е възможно, в решенията, които се вземат.
7. ISO 45003 – управление на психологичните рискове
ISO 45003 е стандарт, който дава практически насоки за управление на психосоциалните рискове и се използва във връзка с ISO 45001.
Той подпомага планирането, внедряването и прегледа на системата за управление на здравето и безопасността при работа.
Подробен преглед ще намеритв в ЗБУТ НОРМИ И ПРАКТИКА →