Стресът на работното място е проблем както за работодателите, така и за работещите.
Хроничният стрес води до психични и емоционални разстройства, напрежение, болки, нарушения на съня, смущения в стомашно-чревния тракт, изчерпване и редица други оплаквания.
За работодателите последствията включват текучество, болнични, намалена продуктивност, грешки, разходи за обучение на нови служители и влошен организационен климат.
Какво е професионален стрес
Професионалният стрес е реакция на организма при физиологична или психична възбуда, предизвикана от повишени изисквания на средата, която може да доведе до трайни неблагоприятни последствия върху психическите и телесните функции.
Според NIOSH професионалният стрес е съвкупност от негативни физически и емоционални реакции, възникващи при несъответствие между изискванията на работата и способностите, средствата или потребностите на работещия.
Този стрес може да породи здравословни проблеми и да доведе до произшествия.
Той може да бъде емоционална, когнитивна, поведенческа и психологична реакция към неблагоприятни аспекти на работата. Реакцията може да стане трайно състояние, характеризиращо се със страдание и чувство на безизходица.
Кайзер и Хансец го разглеждат като отговор към изисквания, за които работещият се съмнява, че разполага с необходимите ресурси, но трябва да изпълни. Акцентът е върху субективната оценка, участието, несигурността и вероятността от провал.
Опасен ли е професионалният стрес?
Да – когато професионалните изисквания са завишени, социалната подкрепа е недостатъчна и усилията не се възнаграждават и оценяват адекватно. В такива случаи могат да се развият психосоматични заболявания, психични разстройства, чести отсъствия, намалена продуктивност и нарушения във функционирането на организацията.
Не – когато служителят има усещане за контрол, получава подкрепа и е адекватно възнаграден за усилията си. Тогава стресът може да бъде мотивиращ.
Синдром на “професионално изпепеляване (burnout)
Една от последиците от стреса по време на работа е синдромът на професионално изпепеляване, познат като бърнаут. Най-често той се развива при работещите в различните сфери на здравеопазване, образование, обслужване, занимаващи се всекидневно и интензивно с проблемите на други хора /здравословни, социални или психологически/.
Основният аспект на този синдром е повишеното чувство за емоционално изтощение. При изчерпване на емоционалните им ресурси, работещите чувстват от една страна, че не са в състояние да дадат нещо повече от себе си на психологично ниво.
От друга страна настъпва развитие на отрицателни, цинични нагласи и чувства по отношение на клиенти /пациенти, ученици/ т.е. за лицата за които се грижат, до степен да гледат на тях като на “заслужаващи своите неприятности”.
Третият аспект на синдрома е тенденцията за отрицателна себеоценка. Страдащите от синдрома се чувстват нещастни и недоволни от себе си, неудовлетворени от професионалните си умения и реализация.
Последствията от това състояние могат да бъдат много сериозни както за самите засегнати и обкръжаващите ги /семейство, колеги/, така и за организацията в която работят.
Според редица изследователи водещи фактори при възникване на “бърнаут” синдрома са преди всичко условията на труд. Тези фактори могат да се разделят на общи и специфични за дадена професия.
Общи за всички социални професии стресори се явяват прекалено дългото работно време, различия в разбирането на обществото за същността на работата, липсата на достатъчно и своевременно предоставена информация, липсата на автономност, потребности на клиента /пациента/, недостатъчна подготовка, разногласие в организацията.
Стрес и хронични физически заболявания
Често, физическите и психични здравни увреждания вървят ръка за ръка.
- Изследванията показват, че хората с тежки и хронични физически заболявания често имат съпътстващи психични здравословни проблеми.
- В същото време, лица с тежки психични заболявания имат физически здравословни проблеми, които остават незабелязани или нелекувани.
Последните проучвания показват, че има ясни доказателства, че психосоциалните рискови фактори (стресът) имат причинно-следствена връзка в развитието на мускулно-скелетни смущения (МСС) на работното място – болки във врата, гърба или крайниците.
Причини за стрес на работното място
- Изисквания на работата – твърде много работа за кратко време; прекалено малко или прекалено много обучение; повтаряща се, досадна или твърде оскъдна работа.
- Работна среда – фактори като шум, вредни вещества и опасност от насилие могат да доведат до стрес.
- Взаимоотношения и психически тормоз – лоши отношения, расово или сексуално насилие, нежелани забележки или докосвания, слабата комуникация са предпоставка за стрес.
- Промени във фирмата – промените създават несигурност, особено когато липсва информация.
- Роли и отговорности – неясните очаквания, липсата на ясно дефинирани задачи и отговорности водят до стрес.
- Подкрепа от ръководството – липсата на подкрепа и дисбалансът между работа и личен живот увеличават риска.
- Организационна култура – култура на порицание, липса на комуникация, очакване за извънреден труд и напрежение водят до стрес и текучество.
Как да разпознаем стреса
Когато една организация е под стрес, това се отразява винаги както на служителя, така и на фирмата. Обер описва четири равнища на стреса или реакции на стреса:
➡ Организационно равнище – свързано с начина на организация, технологиите, ценностите, системите за оценяване и контрола върху работата. Използването на новите технологии може да доведе до усещане у работещия, че губи контрол над професионалната си дейност.
➡ Междуличностно равнище – обхваща качеството на контактите и комуникацията, подкрепата и усещането за признание.
➡ Професионално равнище – отнася се до спецификата на дейността – условията на труд, опасности, ергономични характеристики, рутинност или трудни ситуации в професии с риск или силно междуличностно общуване.
➡ Личностно равнище – свързано е с индивидуалните ресурси, чувствителност, история, физическо и психическо състояние и усещането за контрол.
Тези четири равнища могат да се комбинират и усилят стреса, както и да го редуцират.
Например при добра организационна култура и комуникация между колегите за един лесно раним служител работещ в трудни условия на работа стресът да бъде намален до ниво, което не е рисково.
Признаци на организационно ниво
- чести отсъствия, особено кратки заболявания;голям брой отсъствия от работа (особено чести краткотрайни заболявания);
- закъснения;
- проблеми с дисциплината или текучество;
- намалено качество или количество на продукцията;
- демотивация или обезверяване.
Нормативни задължения на работодателя
Когато стресът, причинен или влошен от работата, води до увреждане на здравето, работодателят има задължение да извърши оценка на риска. Това включва:
- идентифициране на натоварвания, които могат да доведат до високи и хронични нива на стрес;
- идентифициране на хората, които могат да бъдат повлияни;
- определяне дали са предприети достатъчно мерки за предотвратяване на влиянието;
- документиране на резултатите от оценката;
- периодична проверка дали ситуацията на работното място се е променила.
Задължително ли е всеки работодател да има програма за управление на професионалния стрес?
В нормативната база няма изрично задължение за наличие на програма за управление на професионалния стрес.
Няма и специфичен нормативен документ, свързан с психосоциалните фактори, но задължението на работодателя за оценка и управление на стреса произтича от Закона за здравословни и безопасни условия на труд.
Законът изисква работодателят да оцени рисковете за безопасността и здравето на работещите и да планира и прилага превантивни мерки.
Друго важно изискване има и в чл. 3. (1) от Наредба 7/2005 г. – осигуряване на ЗБУТ при работа с видеодисплеи, където пише следното „Работодателят извършва оценка на риска на работните места с видеодисплеи за определяне на възможните рискове за здравето и безопасността на работещите, особено по отношение на зрението, мускулно-скелетната система, възникването на психичен стрес и др.“
Организационни подходи за намаляване на стреса
1️⃣ Семинар за стреса – Семинарът за стреса е подходяща начална стъпка. Той показва на работещите, че организацията е загрижена за здравето и благополучието им, и помага да се намери общ език за темата. След края му може да се направи дискусия за определяне на конкретни нужди и възможни решения.
2️⃣ Комитет по стреса – Следващата стъпка може да бъде създаване на комитет по стреса с участието на представители на работниците и ръководството (това може да бъде и Комитетът по условия на труд).
Комитетът разработва стратегия за подобряване на работната среда. Важно е в него да участват хора от различни звена и смени, а представителите на работещите да бъдат защитени от дискриминация.
3️⃣ Повишаване чувството за контрол и участие – Контролът трябва да бъде реален, а не формален. Може да се стимулира чрез по-ефективно използване на заседанията за предложения или чрез създаване на автономни работни групи.
4️⃣ Подобряване уменията – здравословната работа предоставя възможности за развитие. Например:
- квалификационни курсове;
- повишение като награда за усъвършенстване на уменията;
- ротация на дейностите;
- нов дизайн на дейността.
5️⃣ Социална подкрепа – както от ръководителя, така и от колегите:
- обучение на ръководители за проактивно поведение;
- обучение за решаване на конфликти;
- подходящо поведение при напускане на персонала;
- укрепване на отношенията и подкрепата между колегите.
6️⃣ Подобряване условията на труд – физическата среда влияе на нивото на стрес. Подобрения могат да се постигнат чрез:
- подобряване качеството на въздуха;
- намаляване на шум и химични опасности;
- ограничаване на дейности, свързани с повторяеми движения или неудобни пози.
7️⃣ Здравословно използване на технологиите – добрата ергономия и правилният избор на оборудване са важни. Полезно е участието на персонала при избора на ново оборудване.
8️⃣ Оптимално ниво на изискванията – прекомерното натоварване увеличава стреса. Възможните решения включват:
- ограничаване на извънредния труд;
- ограничаване на натоварването;
- „административни спирачки“ за намаляване на броя на промените;
9️⃣ Сигурност и растеж – несигурността при промени създава напрежение. Може да се противодейства чрез увеличаване на възможностите за развитие и отговорност.
🔟 Здравословен режим на труд и почивка – режимът на труд и почивка е една от мерките, които работодателятъ задължително трябва да приложи при наличие на психосоциални рискове.
Роля на ръководителя в управлението на стреса
Основните функции, чрез които ръководителяят може да влияе на стреса на работното място са по начина, по който организира и контролира изпълнението на задачите и се грижи за емоционалния климат в неговия екип.
☑ При организация на задачите ръководителят може да се съобрази като:
- избере служител за изпълнение съобразно възможностите му;
- дава ясни инструкции без противоречиви изисквания;
- не претоварва най-ефективните служители;
- съобразява задачите в продължителността на работното време.
☑ При контрол върху изпълнението на задачите.
Начинът, по който се извършва контролът може да повлияе негативно, ако:
– се възприема като наказание – справяне чрез обясняване на целите и критериите;
– не е съобразен с новопостъпили служители – справяне чрез толерантност към новите служители;
Важно е да се отбележи, че несправедливата оценка обикновено поражда напрежение и демотивация. Затова критериите трябва да са ясни, а оценката да е насочена към задачата без обидни генерализации.
☑ Контрол на емоционалния климат
Конфликтите водят до напрежение, намалена ефективност и враждебност. Те могат да са лични или междугрупови. С междугрупови конфликти ръководителят може да се справи чрез:
- сплотяване на групата;
- по-авторитарен стил на управление;
- неутралност и избягване на крайни решения.
Социалните връзки на работното място подпомагат служителите да се разтоварват, да получават подкрепа и да се справят с напрежението. Ръководителят може да насърчава груповия дух и подкрепата при лични затруднения на служителите.
ISO 45003 – управление на психологичните рискове
ISO 45003 е рамка за управление на психосоциалните рискове и за вграждане на психологическа безопасност в системата за здраве и безопасност при работа. Той предоставя практически насоки как организациите могат да подкрепят по-добре служителите си.
Подробен преглед ще намеритв в ЗБУТ НОРМИ И ПРАКТИКА →