Стресът при работа – подценяван проблем на работното място

н. с. Д. Велкова, дп, Национален център по хигиена, медицинска екология и хранене
сп. Безопасност и трудова медицина, 2002, бр. 3, стр. 15-18

Превенцията на стреса на работното място е един от приоритетите на страните-членки в Европейския съюз.
Проведени са много изследвания на причините за възникването на стреса на работното място, изяснен е терминът „професионален стрес“. С помощта на Европейската фондация за подобряване на бита и условията на труд е обобщен опитът на 12 страни-членки на Европейския съюз.

В България интересът към изучаването на стреса на работното място нараства. Осъществен е научен проект за изучаването на професионалния стрес при медицински работници от колектив на Института по психология (БАН) с ръководител ст.н.с. В.Русинова (1997). Предстои въвеждането в България на европейски стандарт относно ергономичните принципи, свързани с психичното натоварване (2002).

Защо е необходимо изучаването на стреса на работното място и неговата превенция?

Стресът е проблем както за работодателите, така и за работещите в предприятието.
Хроничният стрес води до повишено количество здравни оплаквания – психични или емоционални разстройства (изчерпване, депресия), слабост, главоболие, нарушен сън, напрежение и болки в мускулите, смущения в стомашно-чревния тракт, аритмия, сърцебиене, затруднено дишане и други.

Резултатът за работещите – заболявания, временна нетрудоспособност, намаляване на продуктивността, лоша работна атмосфера. Последствията за работодателя са неблагоприятни – текучество, разходи за обучение на новопостъпили работници, повишена заболеваемост, финансови компенсации за професионални болести и травми и др.

Стресът на работното място се увеличава и приема застрашителни размери

Промяната в характера на труда за последните десетилетия е главната причина за увеличаване нивото на стреса на работното място. Интензивността на труда нараства, увеличава се броят на компютризираните работни места. Честите реорганизации, въвеждането на нови технологии са често явление в държавния и частен сектор, което създава за много от работещите чувство на несигурност.

Постоянно се увеличават изискванията към качеството, продуктивността, технологичния процес, околната среда, работната сила. Именно поради тези промени, превенцията на стреса на работното място трябва да е задача номер едно за всички работодатели.

В кои случаи можем да говорим за стрес на работното място?

Това са всички трудови ситуации, за които са характерни високите професионални изисквания в количествен план (твърде много работа) и ниските изисквания в качествен план (твърде проста и нестимулираща работа), работещите имат ограничена възможност за вземане на решение (възможност да се реши как и какво да се върши) и недобра социална подкрепа от колеги и ръководители.

Кои са причините за възникването на стреса на работното място?

Те могат да бъдат: недостатъчно време за изпълнение на поставената задача, неясна длъжностна характеристика, недостатъчно заплащане, твърде много отговорности при малка автономност, висок темп на работа, монотонна, репетативна дейност, недостатъчно натоварване или свръхнатоварване, некооперативни ръководители или колеги и др.

Съществуват някои личностни характеристики , които увеличават възприемчивостта на организма към стрес – тип А поведение, индивидуалните копинг-стратегии. Други потенциални рискови фактори са: пол, възраст, предишни или хронични заболявания.

За много от европейските страни превенцията на стреса на работното място е юридическо задължение.

Европейската директива за здравето и безопасността на работното място задължава работодателите да откриват и своевременно да коригират стрес-факторите от работната среда. В Холандия и Швеция е приет закон за физическата и психосоциална работна среда.

В България са направени първите стъпки в тази посока. Законът за здравословни и безопасни условия на труд (2000) в чл. 12(1) обръща особено внимание на рисковите за здравето и работоспособността на работещите лица професии с високо нервно-психическо натоварване, наложен ритъм, монотонност, принудителна работна поза и препоръчва въвеждането на физиологични режими на труд и почивка.

Наредба 14 (1998) в чл. 8, 2(6) (бел: актуалната наредба е  Наредба 3/2008 г.) посочва като задача на службите по трудова медицина разработването на мерки за подобряване условията на труд чрез „оценка на риска за здравето при работа с високо нервно-психично напрежение и неблагоприятни психосоциални фактори, наложен ритъм и монотонност“.

Увреждащият здравето стрес на работното място може да бъде избегнат

Възникването на стреса е в тясна зависимост от работната ситуация. При ефективен мениджмънт на стреса предприятието е с висока продуктивност, с подобрено качество на труда, с ниски нива на заболеваемост. Първата стъпка в тази посока е мониторингът на всички рискови за здравето и благополучието на работещите фактори от работната среда.

Какво представлява мониторингът на стреса?

Мониторингът на стреса на работното място означава системно търсене на рискови фактори в работната среда (стресори) и идентифициране на рисковите групи работещи. Особено важно е работещите в предприятието да бъдат включени в самото начало на мониторинга.

В случаите, когато работещите не са достатъчно информирани за самия процес и тяхната роля в него и нямат обратна връзка за получените резултати, мониторингьт може да се превърне в главен стресор, предизвикващ съпротива и недоверие в работещите.

Мониторингьт е процес, в който от особена важност е взаимодействието между ръководството, отдел човешки ресурси, работещите в предприятието и службата по трудова медицина.

Първият етап е планирането на самия процес на мониториране. Въпросът, който възниква, е дали да бъде обхванато цялото предприятие или определени цехове/отдели и работни места.

Статистиката за цялото предприятие е необходима при сравняване на цеховете/отделите или при съпоставка на предприятието с подобни от същия бранш. В случаите, когато обект на внимание са стрес – проблемите на един цех/отдел или работно място, могат да бъдат използвани анкети за условията и съдържанието на труда, професионалните изисквания и социалните взаимодействия на работното място.

В средните по големина предприятия могат да бъдат използвани въпросници, фокусирани върху работната среда (рискови фактори) и свързаните със стреса здравни проблеми. Преди провеждането на такова проучване трябва да бъдат изяснени следните въпроси: кои работници ще участват, кой ще събира, анализира и описва данните, как и с кого ще бъдат дискутирани получените резултати, съществува ли достатъчна гаранция за съхраняването на анонимността при попълването на въпросниците, колко дълго ще бъде съхранявана тази информация.

Вторият етап е провеждането на анкетното проучване в предприятието. Анкетите могат да бъдат използвани при интервюиране или провеждане на трудова консултация с представители от изследвания цех/отдел или работно място. Анкетирането може да бъде извършено от трудов психолог, специалист по трудова медицина, ръководител отдел човешки ресурси или от работна група, създадена за провеждане на мониторинга.

Въпросниците се попълват от всички работещи в предприятието, а резултатите се анализират на групово ниво. Изследваните групи не трябва да са твърде малки (не по-малко от 15 човека), въпросникът се попълва доброволно и анонимно.

Към въпросникът трябва да бъде включена информация за пол, възраст, образование, трудов стаж, което улеснява откриването на рисковите групи. Анализът и обсъждането на резултатите изискват участието на психолог от службата по трудова медицина.

В някои случаи, когато изследването се провежда в големи предприятия, е необходимо събирането на информация за заболеваемостта, продуктивността, текучеството, злополуките, полагането на извънреден труд и др. Необходима е особена предпазливост при съпоставянето на нивото на заболеваемостта в конкретен цех/отдел и резултатите от въпросника за здравни оплаквания.

Връзката между заболеваемостта и стреса на работното място не е еднозначна и причините не би трябвало да се търсят единствено в работната среда.
Въз основа на получените данни от проучването трябва да бъдат набелязани основните стъпки за коригиране на работната среда за намаляване нивото на стреса.

Съществуват три основни стратегии за превенция на стреса на работното място:

  • Премахване или модифициране на причиняващите стрес условия на труд и намаляване неблагоприятното им влияние върху здравето и благополучието на работещите.
  • Приспособяване на промените в работната среда към индивидуалните характеристики на работещите.
  • Увеличаване на индивидуалната резистентност към стреса чрез повишаване на съзнанието и подобряване уменията за справяне със стреса чрез обучение.

Първите две стратегии са насочени към работната среда, а третата – към личността.

Като важни мерки, насочени към работната среда, могат да бъдат посочени:

    Промяна на трудовата задача
    Въвеждане на промени в работната среда
    Въвеждане на гъвкави режими на труд и почивка
    Участие на работещите в професионалното развитие
    Подобряване на социалната подкрепа от колеги и ръководители
    Анализиране на работните роли и поставяне на цели
    Ясна длъжностна характеристика
    Седмични/месечни работни срещи, дискусии относно проблемите в предприятието
    Хармонизиране на отговорности и власт
    Въвеждане на работнически контрол
    Материално стимулиране и др.

Във всяка организация/предприятие могат да бъдат използвани предложените от NIOSH (1994) стратегии за превенция на стреса:

  • Въвеждане на адекватно съдържание и организация на труда за контролиране на психосоциалните рискови фактори на работното място.
  • Мониториране на измененията в работната среда и здравето на работещите.
  • Подобряване на информационния поток в предприятието/организацията, обучението и повишаване на квалификацията.
  • Ясни цели и стратегии на службите по трудова медицина.
  • Успешната превенция на стреса изисква системен подход и активно участие както на всички служби по осигуряване на здраве и безопасност на работното място в предприятието, така и на работещите в него. Системният подход включва планиране, мониторинг, оценка на риска, избор на стратегия, оценка и въвеждане на подобрения.

Не чакайте удобния случай, а започнете още сега!

Вашият коментар