За какво да помислим при оценка на стреса на работното място

Стресът е проблем както за работодателите, така и за работещите в предприятието.

Хроничният стрес води до повишено количество здравни оплаквания – психични или емоционални разстройства (изчерпване, депресия), слабост, главоболие, нарушен сън, напрежение и болки в мускулите, смущения в стомашно-чревния тракт, аритмия, сърцебиене, затруднено дишане и други.

Резултатът за работещите – заболявания, повече болнични, намаляване на продуктивността, лоша работна атмосфера.

Последствията за работодателя са неблагоприятни – текучество, разходи за обучение на новопостъпили работници, повишена заболеваемост, финансови компенсации за професионални болести и травми и др.

Стресът на работното място се увеличава и приема застрашителни размери

Интензивността на труда нараства, увеличава се броят на компютризираните работни места. Честите реорганизации, въвеждането на нови технологии са често явление в държавния и частен сектор, което създава за много от работещите чувство на несигурност.

Постоянно се увеличават изискванията към качеството, продуктивността, технологичния процес, околната среда, работната сила. Именно поради тези промени, превенцията на стреса на работното място трябва да е задача номер едно за всички работодатели.

В кои случаи можем да говорим за стрес на работното място?

Това са всички трудови ситуации, за които са характерни:

  • високите професионални изисквания в количествен план (твърде много работа) или
  • ниските изисквания в качествен план (твърде проста и нестимулираща работа),
  • работещите имат ограничена възможност за вземане на решение (възможност да се реши как и какво да се върши) и
  • недобра социална подкрепа от колеги и ръководители.

Кои са причините за възникването на стреса на работното място?

Те могат да бъдат:

  • недостатъчно време за изпълнение на поставената задача,
  • неясна длъжностна характеристика,
  • недостатъчно заплащане,
  • твърде много отговорности при малка автономност,
  • висок темп на работа,
  • монотонна, репетативна дейност,
  • недостатъчно натоварване или свръхнатоварване,
  • некооперативни ръководители или колеги и др.

Увреждащият здравето стрес на работното място може да бъде избегнат

Възникването на стреса е в тясна зависимост от работната ситуация. При ефективен мениджмънт на стреса предприятието е с висока продуктивност, с подобрено качество на труда, с ниски нива на заболеваемост.

Първата стъпка в тази посока е мониторингът на всички рискови за здравето и благополучието на работещите фактори от работната среда.

Мониторинг на стреса чрез анкетни проучвания

Мониторингът на стреса на работното място означава системно търсене на рискови фактори в работната среда (стресори) и идентифициране на рисковите групи работещи. Особено важно е работещите в предприятието да бъдат включени в самото начало на мониторинга.

В случаите, когато работещите не са достатъчно информирани за самия процес и тяхната роля в него и нямат обратна връзка за получените резултати, мониторингьт може да се превърне в главен стресор, предизвикващ съпротива и недоверие в работещите.

Мониторингьт е процес, в който от особена важност е взаимодействието между ръководството, отдел човешки ресурси, работещите в предприятието и службата по трудова медицина.

Първият етап е планирането на самия процес на мониториране.

Въпросът, който възниква, е дали да бъде обхванато цялото предприятие или определени цехове/отдели и работни места.

Статистиката за цялото предприятие е необходима при сравняване на цеховете/отделите или при съпоставка на предприятието с подобни от същия бранш.

В случаите, когато обект на внимание са стрес – проблемите на един цех/отдел или работно място, могат да бъдат използвани анкети за условията и съдържанието на труда, професионалните изисквания и социалните взаимодействия на работното място.

В средните по големина предприятия могат да бъдат използвани въпросници, фокусирани върху работната среда (рискови фактори) и свързаните със стреса здравни проблеми.

Преди провеждането на такова проучване трябва да бъдат изяснени следните въпроси:

  • кои работници ще участват,
  • кой ще събира, анализира и описва данните,
  • как и с кого ще бъдат дискутирани получените резултати,
  • съществува ли достатъчна гаранция за съхраняването на анонимността при попълването на въпросниците,
  • колко дълго ще бъде съхранявана тази информация.

Вторият етап е провеждането на анкетното проучване в предприятието.

Анкетите могат да бъдат използвани при интервюиране или провеждане на трудова консултация с представители от изследвания цех/отдел или работно място.

Анкетирането може да бъде извършено от трудов психолог, специалист по трудова медицина, ръководител отдел човешки ресурси или от работна група, създадена за провеждане на мониторинга.

Въпросниците се попълват от всички работещи в предприятието, а резултатите се анализират на групово ниво. Изследваните групи не трябва да са твърде малки (не по-малко от 15 човека), въпросникът се попълва доброволно и анонимно.

Към въпросникът трябва да бъде включена информация за пол, възраст, образование, трудов стаж, което улеснява откриването на рисковите групи. Анализът и обсъждането на резултатите изискват участието на психолог от службата по трудова медицина.

В някои случаи, когато изследването се провежда в големи предприятия, е необходимо събирането на информация за заболеваемостта, продуктивността, текучеството, злополуките, полагането на извънреден труд и др.

Необходима е особена предпазливост при съпоставянето на нивото на заболеваемостта в конкретен цех/отдел и резултатите от въпросника за здравни оплаквания.

Връзката между заболеваемостта и стреса на работното място не е еднозначна и причините не би трябвало да се търсят единствено в работната среда.
Въз основа на получените данни от проучването трябва да бъдат набелязани основните стъпки за коригиране на работната среда за намаляване нивото на стреса.

Вижте още:

Полезно от ЗБУТ НОРМИ и ПРАКТИКА ↓

📙 Ръководство за оценка на риска от нервно-психично натоварване

📑 Всичко за стандарта ISO 45003 Указания за управление на психологичните рискове с възможност за преглед.

📹 Вижте нашето видео „Как психичното натоварване се превръща в психично напрежение“

Използвани са материали на н. с. Д. Велкова, дп от сп.  Безопасност и трудова медицина, 2002, бр. 3, стр. 15-18

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.