Сумирано изчисляване на работното време

ПИСМО ИЗХ. № 12-914 ОТ 08.12.2006 Г. НА МТСП ОТНОСНО: СУМИРАНОТО ОТЧИТАНЕ (ИЗЧИСЛЯВАНЕ) НА РАБОТНОТО ВРЕМЕ

Съгласно чл. 142, ал. 2 КТ работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време – седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Това е форма на отчитане (изчисляване) на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време (по чл. 136 и 140) се спазва средно за определен по-продължителен от деня и седмицата период от време.

В този случай, продължителността на работното време през отделните работни дни може да надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период, като балансът на работното време и свободното време се спазва средно за периода, през който се отчита (сумира) работното време. Периодът на отчитане се установява от работодателя. Максималната продължителност на работната смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време – до 1 час над намаленото им работно време (чл.142, ал. 4 КТ).

Когато е въведено сумирано изчисляване на работното време, работодателите разработват графици за работа на работниците и служителите. При разработването на графиците следва да се спазват установените в закона правила.

Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредбата за допълнителните и другите трудови възнаграждения, съгласно която при сумирано отчитане на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

При установено от работодателя по реда на чл. 142, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) сумирано изчисляване на работното време, работодателят отчита (изчислява) работното време на конкретния работник или служител в края на отчетния период. Когато нормата работно време за същия период е превишена ще бъде налице извънреден труд. Часовете, получени над определената норма часове (след превръщането на нощните часове в дневни), са извънреден труд и се отчитат по реда на чл. 149 КТ в специална книга, както и всяко полугодие – пред инспекцията по труда.

Получените часове извънреден труд се заплащат по реда на чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ в края на отчетния период именно поради възможността балансът на работното време и свободното време да се спазва средно за периода, през който се отчита (сумира) работното време. Поради това е възможно, през отделен месец продължителността на отработеното време да е по-голяма от нормалната, а през друг месец да е по-малка, но в края на периода да не се превишава нормата работно време. Когато нормата работно време не е превишена, то не е налице извънреден труд, поради което чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ не се прилага.

ПИСМО ИЗХ.№ 26-34 ОТ 6.06.2006 г. НА МТСП ОТНОСНО СУМИРАНОТО ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА РАБОТНОТО ВРЕМЕ
чл. 142, чл. 146, чл. 149 КТ, § 5 НДДТВ

Съгласно чл. 142, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време – седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 4 месеца. Максималната продължителност на работната смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време – до 1 час над намаленото им работно време (чл. 142, ал. 4 КТ).

Съгласно § 5 от Допълнителните, преходните и заключителните разпоредби на Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения (НДДТВ) при сумирано изчисляване на работното време броят на отработените дни се установява, като отработените часове през месеца, след превръщането на нощните часове в дневни, се разделят на дневната продължителност на работното време, установена за работното място, при подневно отчитане на работното време.

От запитването е видно, че в предприятието е установено сумирано изчисляване на работното време за период от 1 месец. В посочения пример с месец, в който има 22 работни дни, работникът е работил 168 часа, като след превръщането на отработените нощни часове в дневни се получават 176 часа. За да се установи броят на отработените дни следва да се приложи цитираната no-горе разпоредба на § 5, като получените 176 часа се разделят на установената при подневно отчитане дневна продължителност на работното време за това работно място (в посочения пример 8 часа). В конкретно посочения пример, при прилагането на § 5 от НДДТВ, се получава, че броят на отработените от работника дни са 22, т.е. те са равни на работните дни в месеца.

При установено от работодателя по реда на чл. 142, ал. 2 КТ сумирано изчисляване на работното време за период от 1 месец ще бъде налице извънреден труд, когато месечната норма „работно време“ е превишена. Часовете, получени над определената месечна норма часове (след превръщането на нощните часове в дневни), са извънреден труд и се отчитат по реда на чл. 149 КТ в специална книга, както и всяко полугодие – пред Инспекцията по труда. В този случай се спазват разпоредбите на чл. 146, ал. 1 и 2 КТ.

ПИСМО ИЗХ. № 29-20 от 5.12.2005 г. НА МТСП ОТНОСНО СУМИРАНОТО ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА РАБОТНОТО ВРЕМЕ
чл. 127, чл. 142, чл. 262 КТ

Кодексът на труда предоставя редица възможности на работодателите за организация на работното време с оглед на технологичния процес в предприятието, една от които е установяване на сумирано изчисляване на работното време – седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 4 месеца. При сумираното изчисляване продължителността на работния ден не е еднаква, поради което за работодателя не съществува задължение през всеки календарен период (седмица, месец) да осигурява отработване на пълния размер на законоустановеното работно време (норматив). Максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време – до 1 час над намаленото им работно време (чл. 142, ал. 4 КТ), като в тази хипотеза непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа. Трудовото възнаграждение за отработеното време в този случай се установява, като броят на отработените часове след превръщане на нощните часове в дневни, се умножи по часовия размер на трудовото възнаграждение по трудовия договор. Ако отработените от работника или служителя часове са повече от часовете на съответната норма за продължителност на работното време за периода на отчитане, разликата е извънреден труд, който се заплаща с увеличен размер съгласно чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ.

Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 1 КТ, работодателят е длъжен да осигури на работника или служителя работата, която е определена при възникване на трудовото правоотношение и в този смисъл да не допуска недоработване от страна на работника или служителя. Това, от своя страна, е свързано с по-прецизно изготвяне на графика при сумирано изчисляване на работното време от работодателя, така че да не се допуска работниците и служителите да завършват отчетния период с по-малко часове.

ПИСМО ИЗХ. № 26-241 от 2.07.2004 г. НА МТСП ОТНОСНО УСТАНОВЯВАНЕ НА СУМИРАНО ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА РАБОТНОТО ВРЕМЕ
чл. 136, чл. 142, чл. 355 КТ

Разпоредбата на чл. 136, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда установява, че работната седмица е петдневна с нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа и нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа, поради което посоченото в запитването работно време в дни в седмицата по 7 часа – 42 часа седмично, е в противоречие с тази изрична законова регламентация.

Едновременно с това Кодексът на труда предоставя и други възможности на работодателите за организация на работното време с оглед на технологичния процес в предприятието, една от които е установяване на сумирано изчисляване на работното време.

Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от Кодекса на труда дава възможност работодателят да установява сумирано изчисляване на работното време – седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 4 месеца. Максималната продължителност на работната смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време – до 1 час над намаленото им работно време.

Съгласно горния законов текст работодателят може да утвърждава графици за определен календарен период. При сумираното изчисляване продължителността на работния ден не е еднаква, поради което за работодателя не съществува задължение през всеки календарен период (седмица, месец) да осигурява отработване на пълния размер на законоустановеното работно време (норматив).

Съгласно чл. 355 от Кодекса на труда трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години, като за 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. За 1 месец трудов стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 21 дни при петдневна работна седмица, а за 1 година трудов стаж се признават 12 месеца трудов стаж, изчислени по посочения по-горе начин.

Въз основа на горната разпоредба при отработване поне на половината норматив за месеца, през който е установено поседмично сумирано изчисляване на работното време, този период се зачита за трудов стаж.

В случай, че е отработен пълният норматив за месеца, съответният период се зачита за осигурителен стаж в пълен размер.

ПИСМО ИЗХ. № 26-344 от 11.10.2004 г. НА МТСП ОТНОСНО СУМИРАНОТО ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА РАБОТНОТО ВРЕМЕ
чл. 142 КТ

Съгласно чл. 142, ал. 2 от Кодекса на труда работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време – седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 4 месеца. Максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време – до 1 час над намаленото им работно време.

От тези разпоредби следва, че работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време с отчетен период от 1 месец. При сумирано изчисляване на работното време ще бъде налице извънреден труд, само когато месечната норма работно време е превишена.

При сумирано изчисляване на работното време и работа „по график“ обикновено работниците и служителите почиват в различни дни от седмицата, поради това и работата през дните събота и неделя, когато те са работните дни по графика, не е извънреден труд. Само когато работното време се отчита подневно, тогава за работа през почивните дни – със събота и неделя, се счита че се полага извънреден труд.

5 thoughts on “Сумирано изчисляване на работното време

  1. Здравейте!Възможно ли е да сме на работа от 14 :22ч и да се пишат 7ч работен труд? Почивките в работния ден ден да са: 15ч :15мин 17,30:30мин 19:30 15мин! Работиме всяка събота или неделя! Благодаря!

  2. Здравейте!
    Възможно ли е в рамките на месеца или за три месечен период да бъде въведен режим на работа на ненормирано работно време и сумирано изчисляване на работното време. Разбира се при спазване изискванията за междудневна и междуседмична почивка и стремеж за спазване на нормативно установеното работно време за периода. Сумираното изчисляване на работното време е за период не по-малък от една седмица в месеца.
    Благодаря!

  3. Интересувам се от въпросите за прекратяване на трудовите правоотношения и сумираното изчисляване на работното време

  4. Може ли сумираното изчисляване на работното време да е за постоянно, ако това е упоменато в трудовия договор при постъпване на работа, или може да се въвежда само в една календарна година до 6 месеца съгласно чл. 142, ал.2 КТ?

Коментарите са забранени.