Работа при сумирано изчисляване на работното време и извънреден труд при напускащи служители

Писмо № 26-00-403 от 08.04.2021 г. на МТСП

Член 142, ал. 2 и 3 КТ, чл. 262, ал. 1, т. 4 и чл. 267, ал. 1 КТ; чл. 9г и чл. 9в, ал. 2 НРВПО

Кодексът на труда и Наредбата за работното време, почивките и отпуските поставят изисквания към продължителността на работното време и изготвянето на поименните графици при сумирано изчисляване на работното време. 

Конкретните изчисления на трудовите възнаграждения трябва да се извършат от работодателя съобразно предвиденото в нормативната уредба и договореното в индивидуалните и колективните трудови договори.

Разпоредбите на чл. 142, ал. 2 и 3 КТ предоставят право на работодателя да установи сумирано изчисляване на работното време с продължителност от 1 до 4 месеца. 

Сумираното изчисляване на работното време е форма на отчитането му, при която е необходимо нормата на продължителност на работното време да се спазва за периода, определен от работодателя.

При установено сумирано изчисляване на работното време се определя норма за продължителност на работното време за периода. 

Нормата се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова продължителност на работното време, определено в трудовия договор.

В чл. 9а, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) е регламентирано изискването едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време работодателят да утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват най-малко 3 години след края на периода.

Поради това при въведено сумирано изчисляване на работното време с период на отчитане по-дълъг от 1 месец е възможно в графика през определен месец да бъдат планирани работни смени, така че общата продължителност на работните часове да надвишава броя на работните часове за работните дни по календар, но часовете в повече следва да се компенсират до края на отчетния период.

Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 7 КТ с трудовия договор се определят основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане.

Основната работна заплата е възнаграждение за изпълнението на определените трудови задачи, задължения и отговорности, присъщи за съответното работно място или длъжност, в съответствие с приетите стандарти за количество и качество на труда и времетраенето на извършваната работа. 

В разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ изрично е предвидено, че работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.

Според чл. 247, ал. 1 КТ размерът на трудовото възнаграждение се определя според времетраенето на работата или според изработеното. 

В чл. 16, ал. 1 НСОРЗ е прието, че месечната основна работна заплата се изчислява в съответствие с прилаганите системи за заплащане и уговореното в индивидуалния трудов договор. От описаната фактическа обстановка правим заключението, че размерът на трудовото възнаграждение се определя според времетраенето на работата. 

Поради това считаме, че при установено сумирано изчисляване на работното време в брутното трудово възнаграждение за всеки един от месеците в периода трябва да се включва основната работна заплата, определена в трудовия договор, или съответната част от нея, ако трудовият договор на работника или служителя е прекратен преди изтичане на съответния месец, съобразно работните дни до датата на прекратяването. 

С оглед на обстоятелството, че за периода на сумирано изчисляване на работното време се определя норма за целия период, преценката относно това дали работникът или служителя е осъществил трудовата си дейност в пълен обем се извършва към края на периода или към момента на прекратяване на трудовото правоотношение.

Обръщаме внимание, че при въведено сумирано изчисляване на работното време, само когато отработените часове от работника или служителя в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от нормата часове, те следва се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 КТ пред инспекцията по труда (чл. 9г НРВПО). 

Съгласно чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ при сумирано изчисляване на работното време положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко 50 на сто, като заплащането се извършва в края на периода на сумираното изчисляване. 

Увеличеното възнаграждение за положен извънреден труд от работниците и служителите следва да се начисли във ведомостите за заплати в последния месец на периода на сумираното изчисляване на работното време.

Когато трудовото правоотношение на работник или служител е прекратено преди изтичането на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, и отработените от него часове по графика са по-малко от часовете, определени по реда на чл. 9б, за периода до датата на прекратяването се счита, че работникът или служителят е в престой не по своя вина, с изключение на случаите на виновно неявяване на работника или служителя на работа (чл. 9в, ал. 2 НРВПО). 

Съгласно чл. 267, ал. 1 КТ за времето на престой не по вина на работника или служителя той има право на брутното трудово възнаграждение, което се включва при изчисляване на брутната работна заплата в последния месец на периода на сумираното изчисляване на работното време.

Ако и при двата примера, посочени в запитването, работникът или служителят е отработил нормата за продължителност на работното време за установения период на сумираното изчисляване, трябва да му се начисли брутно трудово възнаграждение за всеки един от месеците от периода, съобразно посочените по-горе правила на изчисляването му, включително за месеца на прекратяване на трудовото правоотношение, когато в него има работни дни по календар.

Когато трудовото правоотношение е прекратено преди изтичане на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, и към датата на прекратяването отработените часове от работника или служителя са повече от нормата часове за периода, те се отчитат за извънреден труд пред инспекцията по труда. Всеки час положен извънреден труд се заплаща съгласно чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ.