Понятието „първа помощ” вече е част от ежедневния ни език и ако спрем и попитаме десет случайни човека техните отговори могат да бъдат различни: от „Правене на изкуствено дишане” през „превързване” до „обаждане на 112”.
Всички тези отговори са правилни, тъй като „първа помощ” обхваща прилагането на мерки за непосредствено поддържане на живота както на пострадали, така и на хора със заболявания. Първата помощ включва прости, в някои случаи животоспасяващи техники, на които може да се обучи всеки.
Откъде идва „първата помощ” и кои са били „първите първопомощници”?
Праисторическият човек по неволя е развил методи за самопомощ и лечение на нараняванията и болестите, които са го сполетявали. Вероятно не са отнели много време откритията, че притискането на откритата рана спира кървенето или че прикрепването на дървен клон към счупен крак позволява ходенето с куцукане и подпомага лечението.
С течение на времето някои индивиди стават все по-сръчни и по-умеещи да се справят с „истински” медицински” ситуации”.
Появили са се шаманите и вещерите. Може би това е началото на разделението на медицинските грижи, предоставяне от „любители” и „специалисти”. С течение на времето започва да се предоставя специализирано обучение и свещенниците стават „лекари”, бръснарите „хирурзи”.
Първи случаи за документирана „първа помощ” датират от 1099 г. – религиозни рицари, обучени в медицински техники.
Орденът на Св. Йоан (рицари-хоспиталиери) се грижи за рицарите по бойните полета, както и ги обучава в оказването на първа помощ. През 1792 г. френската армия сформира първият официален медицински корпус, в който обучени хора да оказват медицинска помощ по бойните полета.
През 1859 г. Анри Дюнан, швейцарец, организира местните жители в помощ на жертвите от битката при Солверино в областта Ломбардия, Италия. През 1862 г. Анри Дюнан написва книгата „Спомен за Солферино“.
В нея той предлага да се образуват групи от неутрални помощни работници – доброволци, които да осигуряват медицинско обслужване на бойното поле.
През 1863 г. четири нации се срещат в Женева и създават организацията, от която произлиза Червеният кръст, с ключова цел „оказване на първа помощ на ранени и болни войници на бойното поле”.
През 1872 г. британски майор-хирург Питър Шепърд предлага идеята за обучение на цивилни граждани в т.нар. от него „предварително медицинско лечение” и няколко години по-късно се стига до учредяването на „Бърза помощ на Св. Джон” с формирането на класове за обучение на мъже и жени в оказване на първа помощ.
Терминът „първа помощ” е въведен за първи път през 1878 г. като комбинация от „първично лечение” и „национална помощ”. Във Великобритания първите граждански екипи с линейки са обучени да оказват първа помощ в рисковите производства – мини, пристанища, железници. Практическите умения в оказване на първа помощ непрекъснато се развиват и постепенно с естига до разделението на „първа помощ” и „спешна медицина”.
Първите български червенокръстки дружества
Те се създават през 1878 г. и в Княжество България, и в Източна Румелия. На 20. септември 1885 г. веднага след Съединението се създава Национална организация на Червения кръст, утвърдена с указ на княз Батенберг.
На 20 октомври същата година организацията е призната от Международния комитет на Червения кръст в Женева.
Важни дати в историята на Българския червен кръст:
- 1910 г. – създава се дружество „Самарянка” като поделение на БЧК за обучение на първия среден медицински персонал в помощ на разкритите в София болници.
- 1923-1924 г. – в резултат на прииждащите в България голям брой бежанци към БЧК се изгражда специален „Изпълнителен комитет за бежанци“. През 1937 г. започва организираната здравна просвета във вид на курсове – за домашна хигиена, за първа помощ, гледане на болни по домовете.
- 1939 г. – начало на организираното кръводаряване по време на Втората световна война.
- 1945 г. – на Първата национална конференция на Българския Червен кръст възниква идеята за създаване на служби „Първа и бърза помощ“ при градските клонове. Настоятелството на Софийския клон на БЧК закупува четири санитарни линейки и една камионетка, както и оборудване на дружествената болница. С това се поставя началото на Бърза медицинска помощ.
- 1956 г. – планинската спасителна служба преминава изцяло към БЧК. Началото е поставено през 1940 г., когато БЧК създава свои планински спасителни постове на Витоша. Това са санитарни формирования, които се изпращат в планината главно в празнични дни да дежурят и да помагат на пострадали туристи.
- 1964 г. – на Петия конгрес на БЧК водното спасяване се утвърждава като негова дейност.
И в края да припомним основните цели на първата помощ, които не са нищо друго, освен първото правило в медицината – PRIMUM NON NOCERE! (ПЪРВО НЕ ВРЕДИ!):
- Запазване на човешкия живот!
- Предотвратяване на по-нататъшни увреждания!
- Насърчаване на възстановяването!