Съдебната практика: Оценка на риска при работа с биологични агенти

Фактът, че една фирма има договор за наем на пералня на МБАЛ и за пране на бельо не игнорира факта, че на място в пералнята са се намирали работници на друга фирма, които са извършвали пране на бельо без предпазни средства, за което следва в оценката на риска да се включи опасността от биологични агенти.

Постъпила е касационна жалба от К. Д. С., управител на „П.“ ЕООД гр. Пирдоп срещу Решение № 206 от 29.10.2007г на РС гр. Пирдоп, постановено по № 284/2007г.

В жалбата се претендира отмяна на оспорваното решение и отмяна на Наказателно постановление, издадено от Директора на Дирекция „Областна инспекция по труда” София област, с което на „Промар – 2“ ЕООД е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1 500 лв за нарушение на чл. 12 от Наредба № 5 за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска и чл. 4 ал. 2 от Наредба № 4 за защита на работещите от рискове, свързани с експлоатация на биологични агенти при работа във вр. с чл. 5 ал. 1 от същата Наредба и на основание чл. 416 ал. 2 от КТ във вр. с чл. 413 ал.2 от КТ.

Жалбоподателят, редовно уведомен за датата на съдебното заседание, не изпраща представител. В касационната жалба се релевират възражения за незаконосъобразност на оспорваното решение, като се твърди, че при постановяване на съдебното решение не е взет предвид факта, че наемател на процесната пералня е не “ Промар – 2″ ЕООД , а ЕТ „Састик – Красимира Савова“ .

Релевират се факти, че „П.“ ЕООД не пере болнично бельо.

ЕТ „С.“ имал сключен договор за пране на болнично бельо. Оттук се претендира, че неправилно е наказано ЕООД „П.“.

Оспорва се наличието на биологични агенти, като се твърди, че факта на наличието им не е доказан. Възразява, че ръкавици за работниците били закупени, за което представя и фактури. /Съдът намира, че останалите възражения в касационната жалба са ирелеванти, тъй като касаят друга фактическа обстановка – препоръка през 2005г във връзка с пране на работно облекло. /.

Ответникът по жалбата – Дирекция „Областна инспекция по труда” – София област , редовно уведомен, не изпраща представител.

В писмено възражение оспорва жалбата като неоснователна. Намира, че твърденията на касатора са неправилни.

От събраните по делото доказателства се установявало, че К. С. е управител едновременно на ЕТ „С.“ и на „П.“ ЕООД.

На 04.04.2007г била извършена проверка в пералня в МБАЛ Пирдоп, като било констатирано, че в нея се пере бельо, а работниците не били обезопасени при работа с ръкавици. Претендира, че липсата на договор за пране на бельо бил ирелевантен факт, тъй като от значение бил факта, че фактически „П.“ ЕООД извършвал пране на спално бельо. При извършване на пране на спално бельо съществувал риск от биологични агенти, които се съдържали в кръвта и урината.

„П.“ ЕООД бил наказан с атакуваното НП, затова, че не е включил в оценката на риска опасността от биологични агенти, на които са изложени работещите в пералнята. Претендира отхвърляне на жалбата като неоснователна.

СОП чрез прокурор А намира касационната жалба за неоснователна.

По спора за законосъобразното прилагане от РС на материалния закон:

На първо място съдът следва да направи уточнение, че се атакува наказателно постановление, издадено от Директора на Дирекция „ОИТ” София – област, с което на „П.2“ ЕООД е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1 500 лв за нарушение на чл. 12 от наредба № 5 за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска и чл. 4 ал. 2 от наредба № 4 за защита на работещите от рискове, свързани с експлоатация на биологични агенти при работа във вр. с чл. 5 ал. 1 от същата Наредба и на основание чл. 416 ал. 2 от КТ във вр. с чл. 413 ал.2 от КТ.

В тази насока отново се поставя въпроса за това , че фактите за пране на работно облекло и неизпълнение на преди дадена препоръка са ирелевантни към настоящото производство.

Безспорно се установява по делото, че свидетелката – Г. П. – младши инспектор в Д „ОИТ“ на 04.04.2007 г е идвършила проверка на пералня, находяща се в сградата на МБАЛ – Пирдоп за спазване на Закона за здравословни и безопасни условия на труд .

Проверката била започната по сигнал на работничка на „П.“ ЕООД, която се оплакала от лошите условия на труд в пералнята, а именно, че се работи без лични предпазни средства, като се обработва бельо от болницата и от хотели.

Проверката констатирала тези нарушения. Поради това, че управителката на фирмата – „П.“ЕООД не присъствала на проверката , на същата била оставена призовка да се яви на 12.04.2007г в сгадата на Д „ОИТ“ гр. София за проверка по документи. На 12.04.2007г и на 13.04.2007г била извършена проверката по документи . К. С. представила оценка на риска на „П.“ ЕООД .

В същата оценка е записано, че „П.“ ЕООД извършва пране в пералнята на МБАЛ – Пирдоп , като в т. II „Оценка на риска“ е записано, че дружеството извършва пране на спално бельо и гладене на спално бельо.

В оценката на риска не е записана опасността от контакт с биологични агенти. В тази насока РС законосъобразно е изяснил понятието „биологични агенти“ , като законосъобразно и правилно е изложил, че в оценката на риска на ЕООД -то са включени различни рискове от въздействието на физически фактори, но не и от въздействието на биологични агенти. Предвид така установената фактическа обстановка РС законосъобразно е приложил материалния закон.

По направеното възражение, че не „П.“ ЕООД пере болчино бельо, а ЕТ „С.“, който имал договор за наем с пералнята и договор за пране на болнично бельо, настоящата касационна инстанция намира същото за неоснователно.

На първо място следва да се обърне внимание, че този факт се излага за първи път пред касационната инстанция. Въпреки въвеждането му от жалбоподателя, настоящата касационна инстанция намира, че същият не променя фактите по спора и не променя правилното прилагане на материалния закон:

От свидетелските показания се установява, че сигнала е подаден от работничка на „П.“ ЕООД, която в същата пералня е извършвала пране на болнично бельо без предпазни средства. При проверката на пералнята липсва възражение работниците, които перат в нея да не са работници на „Промар – 2“ ЕООД.

Представената от К.С. оценка на риска за същата пералня в МБАЛ – Пирдоп е изготвена от „П.“ ЕООД.

В оценката на риска израчно е записано, че „дружеството извършва пране на спално бельо и гладене на спално бельо“. Релевираните в настоящата инстанция факти, че не „П. “ ЕООД пере бельо, а ЕТ “ С.“, въпреки представени писмени договори за пране на бельо от ЕТ, не променят фактическата обстановка по делото.

Фактът, че ЕТ през 2000 г. е имал договор за наем на пералнята, и че към същата 2000 г. е имал договор с болницата за пране на бельо не игнорира факта, че на място през 2007 г. в пералнята са се намирали работници на „П.“ ЕООД, които са извършвали пране на бельо без предпазни средства, както и че „П.“ ЕООД е представил за същата пералня оценка на риска с предвидено пране на спално бельо без да е отчетен факта за опасност от биологични агенти.

В тази насока самият жалбоподател е допуснал съществени противоречия: От една страна претендира, че ЕТ пере бельо, поради което не следвало да се налага наказание на ЕООД- то, а от друга страна се представят фактури от ЕООД-то за закупени препарати и ръкавици за пералнята.

Фактът на закупуването им обаче също е ирелевантен към настоящото производство, тъй като ЕООД – то е наказан конкретно за това, че в оценката на риска не е включил опасността от биологични агенти, който факт явно се пропуска от жалбоподателя.

Настоящата касационна инстанция намира, че се касае за деяние, осъществено от юридическо лице, което може да носи административнонаказателна отговорност при хипотеза на безвиновна отговорност на юридическите лица. Както деянието, така и извършителят на деянието са установени по категоричен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Касае се за формално нарушение – на просто извършване.

При реализиране на административнонаказателната отговорност е спазен закона.

Така установеното от надлежните контролни органи нарушение осъществява състава на чл. 12 от Наредба № 5 за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска и чл. 4 ал. 2 от Наредба № 4 за защита на работещите от рискове, свързани с експлоатация на биологични агенти при работа във вр. с чл. 5 ал. 1 от същата Наредба.

Наложеното наказание – имуществена санкция – е определено правилно като вид и справедливо като размер. На основание гореизложеното настоящата касационна инстанция намира оспорваното Решение на РС гр. Пирдоп за валидно и допустимо, постановено в съответствие с материалния закон, поради което и на основание чл. 221 ал.2 от АПК същото следва да бъде оставено в сила.

2 thoughts on “Съдебната практика: Оценка на риска при работа с биологични агенти

  1. По-интересното е по какви критерии оценителите са преценили, че при осъществяване на тази трудова дейност „Пране на болнично …. с автоматична пералня“ не са открили/идентифицирали/ опасност от биологични агенти, като се основават на Наредбата за защита от експозиция на биологични агенти.Аналогичен е въпроса ми и към инспектора на Д Инспекция по труда.Взети или невзети защитни мерки за защита от биологични агенти е следствие от първия въпрос. Освен това, ако се приеме, че има биологични агенти, те трябва да се опишат на базата на приложение №1 от Наредбата.Защото на основа на конкретно откритите биологични агенти в наредбата са предвидени и съответните защитни мерки. Виж съответното приложение.
    Предложение: Моля някой, който се смята за компетентен да ми опише конкретните критерии за откриване на биологични агенти, рискови при работа?.
    Според мен в наредбата в приложение № 2 са описани конкретните дейности при които могат да се появи експозиция на биологични агенти, явяващи се като основание за наличие на опасност от биологичн агенти.

  2. С интерес прочетох изложения материал, макар и същият да е от началото на миналата година.

    От прочетеното си правя следните изводи.
    1. От изложените факти, направените констатации и взетите решения правя извода, че съставът на съда, прокурора по делото и представителите на инспекцията по труда са показали пълна некомпетентност по горе изложената тема. Същите са чели наредба №5 както дявола чете евангелието и са се опитали да сложат в рамка е една дейност (оценяването на риска), която априори не може да се разглежа като еднократен акт, за когото да се дават становища от рода има го/няма го.
    2. С това си действие, съдебният състав си е позволил да се отклони от буквата и смисъла на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, както и общите и специфични европейски норми, насочени към оценяване, контролиране и намаляване на риска за здравето и безопасността на работещите.

    Кое е основното в този казус:
    1. Безпорно е, че има нарушение на правилата по безопасност и здраве при работа- работникът не е ползвал ЛПС, следва да се изясни причината дали не са му осигурени или той не ги е ползвал.
    2. Към момента на разглеждане на казуса е била представена оценка на риска по реда на наредба №5, като в оценката на риска не е бил разгледан въпроса с биологичните агенти.
    Нека да отворим Наредба №4, там е казано:

    …Чл. 1. С наредбата се определят минималните изисквания за защита на работещите от съществуващи или потенциални рискове за здравето и безопасността при експозиция на биологични агенти на работното място….

    и …Чл. 4. (1) Рискът се оценява съгласно Наредба № 5 от 1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска (ДВ, бр. 47 от 1999 г.).

    Следователно имаме два момента: съществуващи или потенциални рискове.. и препратка към наредба №5

    От предоставената оценка на риска (до колкото схванах) е видно, че групата оценители (определени със заповед) не са идентифицирали биологичните агенти като рискови за съответната дейност. Ако е била толкова загрижена за работниците, съответната инспектора да е била „натиснала“ работодателя и да се включи в групата с оценители, но явно тя не е била от упълномощените в съответната заповед. Т.е. инспекторката не може да има претенции какво оценителите ще идентифицират като рискове (нормативно е може да има отношение към въпроса).
    Не опрадвадав работодателя, но просто представителите на държавата са игнорирали точното интерпретиране на нормативните актове.
    3. Следващият момент, съдебния състав, прокурора и представителя на ИТ са се вторачили единствено в момента на документиране на оценката на риска.

    Дами и господа, процеса на оценяване на риска не е само нещо написано на хартия, това е процес, свързан с обсъждания, множество записи, включително и на ръка, и тя тече непрекъснато със съответната динамика.
    Като служител в трудова медицина бера плода на такива съдебни решения. Работодателя си плаща, ние изготвяме оценката, той я подписва и я захвърля да трупа прах. Да има си документация и какво от това, рисковете си остават.
    Ако някой иска да ме обори или допълни с удоволствие бих продължил темата.

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.