Съдебната практика: Непризната злополука след работно време

гр. София, 06.03.2009 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Адм. колегия, ІІІ Б състав в открито съдебно заседание на 11.02.2009 г.

Производството е по реда на чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) във връзка с чл. 33 – 45 от ЗАП (отм.), вр. пар. 4 от ПЗР на АПК.

Постъпила е жалба от Я.Г.К. против Решение № ***/25.07.2006 г. на Главния директор на Столично управление „Социално осигуряване” (СУСО), с което е отменено разпореждане № ****/11.05.2006 г. на органа по чл. 60, ал. 1 от КСО и не е прието за трудова злополука увреждането на Я.Г.К. станало на 07.03.2006 г. в склада на хипермаркет „Т. М.” на осигурителя „Т.” ЕАД.

Претенцията на жалбоподателя е за незаконосъобразност на решението на Главния директор по отношение неприемането на увреждането за трудова злополука. Моли да се отмени обжалваното решение като развива подробни съображения в жалбата.

Ответникът Национален осигурителен институт, Столично управление “Социално осигуряване”, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Подробни съображения се излагат в писмени бележки на процесуалния предствател на ответника. Твърди се, че не е налице функционална връзка между настъпилото на 07.03.2006 г. увреждане и изпълняваните от пострадалия трудови функции, поради което не е налице трудова злополука – по смисяла на чл. 55, ал. 1 и 2 от КСО.

Заинтересованата страна «Т. Б.» ЕАД, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по делото.

Представителят на Софийска градска прокуратура счита, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото са приети всички доказателства по административната преписка, които са обсъдени при постановяването на атакувания акт.

От данните, съдържащи се в досието, се установява, че на 07.03.06 г. между 20. 00 часа – 20.30 часа в склада на „Т. – М.“ на осигурителя „Т.Б.“ ЕАД, работникът Я.Г.К. е претърпял травматично увреждане на ляв горен крайник в резултат на падане, довело до временна неработоспособност.

С декларацията за трудова злополука вх. № 322/06.04.06 г. жалбоподателя е декларирал претърпяно увреждане на здравословното състояние, станало на 07.03.2006 г. около 20. 00 часа в склада на хипермаркет „Т. М.“ към “Т.Б.“ ЕАД. В декларацията е посочено, че увреждането е настъпило вследствие на спъване и падане, като в резултат се е ударил в подемната машина и е получил фрактура на лявата си ръка.

Въз основа декларацията е открито досие № **** за трудова злополука. В хода на производството по разследване на трудовата злополука са събрани 3 броя писмени обяснения от пострадалия Я.К., 2 броя писмени обяснения от свидетеля К. К. и писмени обяснения от свидетелите Б. Б. и Д.И. Съдът намира, че не може да обсъжда обясненията дадени от лицата посочени по – горе, с изключение на жалбоподателя, тъй като те не са събрани непосредствено в съдебното производство. Пред настоящата инстанция от значение са показанията събрани от съда, при разпита на допуснатия свидетел на ответника.

В досието за трудова злополука се съдържат още трудов договор на пострадалия с работодателя „Т.Б.“ ЕАД, длъжностна характеристика за заеманата длъжност помощник работник склад, работен график за смените и работното време, протокол № **/18.03.06 г. за извършено разследване на трудовата злополука по чл. 2, ал. 3 от НУРРОТЗ, Протокол № **/10.05.06 г. за резултатите от извършеното разследване от Комисията по чл. 8, ал. 1 от НУРРОТЗ, допълнително представена заповед за лицето, водещо регистър за трудови злополуки, епикриза от Клиника по ортопедия и травматология при УМБАЛ „С. А.“- С. и 3 броя болнични листа.

По делото не е спорно и от приложения трудов договор № ***/01.04.2005 г. се удостоверява, че на посочената дата – 07.03.2006 г. пострадалият е бил в трудови правоотношения по основен трудов договор на длъжност „помощен работник склад“. Следователно, между страните няма спор, че пострадалия е осигурено лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО.

С разпореждане № ****/11.05.06 г. компетентния орган по чл. 60, ал. 1 от КЗОО, въз основа на протокол № **/18.03.2006 г. за извършено разследване и резултатите от извършеното разследване на злополуката обективирани в протокол № **/10.05.2006 г. е приел, че злополуката станала с пострадалия при придвиждането му към изхода на склада на „Т.Б.” ЕАД е трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО.

С жалба вх. № 78-1322-1/25.05.2006 г. на осигурителя „Т.Б.“ ЕАД, е оспорено разпореждане № 6923/11.05.2006 г., постановено от органа по чл. 60, ал. 1 от КСО.

С оспореното решение № 285/25.07.2006 г. на главния директор на СУСО е отменено разпореждане № 6923/11.05.2006 г. на органа по чл. 60, ал. 1 от КСО и не е прието за трудова злополука увреждането на Я.Г.К. станало на 07.03.2006 г. в склада на хипермаркет „Т. М.” на осигурителя „Т.” ЕАД.

Мотивите на административния орган са, че не се установява функционална причинна връзка между настъпилото увреждане с Я.Г.К. и извършваната от него работа на 07.03.06 г. в интервала от време между 20. 00 ч. – 20. 30 ч., когато е заявена злополуката.

Това заключение е направено след анализ на двата протокола за разследване и на дадените писмени обяснения от пострадалия, свидетелите, медицинската документация и от допълнително събраните в хода на производство писмени доказателства относно обстоятелствата, при които е настъпило увреждането, мястото, времето и извършваната от пострадалия работа, начина на увреждане, както и относно свидетелите на увреждането и лицето, оказало първа помощ.

Административният орган е приел, че в писмените обяснения на пострадалия дадени на 17.03.06 г., 06.04.06 г., 08.05.06 г., както и от данните посочени в декларацията за трудова злополука, подадена от пострадалия и констатациите в Протокол № **/18.03.06 г., изготвен от комисия на осигурителя, се установяват основни различия относно съществени факти свързани с времето, през което е настъпила злополуката – през работно време или след получаване на разрешението за освобождаване от работа от заместник управителя на склада Б. Б., както и свързани с мястото на настъпване на злополуката – долната рампа на склада, горната рампа или изхода на склада, относно свидетелите на злополуката и лицето, дало първа помощ.

В мотивите на решението е прието още, че от Протокол № **/ 18.03.06 г. и Протокол № **/10.05.06 г. се установяват и противоречия относно часа на злополука, като в първия протокол се сочи 20.30 ч., а във втория – 20.00 ч.

Главният директор на СУСО намира жалбата на осигурителя „Т.Б.“ ЕАД за основателна, като е приел, че не са отделени спорните от безспорните обстоятелства по случая и атакуваното разпореждане е постановено при непълнота и противоречие в събраните доказателства.

С него не е установено кои доказателства решаващия административен орган е кредитирал и се е позовал на тях и на кои не е дал вяра, за да формира извода, че приема за „трудова злополука”, увреждането станало на 07.03.06 г. с Я.Г.К. при придвижването му към изхода на склада на „Т.Б. ЕАД“.

В решението е прието за установено, че мястото на злополуката е долната рампа на склада, където се е намирала палет количката за товарене и разтоварване на стоки, като същата е била в положение на повдигнати на височина 2.20 м. вилици.

От представената техническа характеристика на палет количката и паспорт от производителя „В. К.“ООД – С. е констатирано, че конструкцията на устройството се състои от един подвижен механизъм с вилици, като в ходовата част на количката не са конструирани стабилизатори или двойка неподвижни вилици.

Прието е още, че посочената конструкция при повдигнати вили с височина 2. 20 м., съобразено с обичайното придвижване на лицата на подходящо разстояние от висящи метални механизми води до извода, че при заобикаляне на посочения механизъм без преминаване под вилиците, не би могло да се стигне до спъване в основата на повдигателната количка.

Административния орган е приел и че за да се получи падане върху повдигателния механизъм или върху ходовата част, каквито са твърденията по повод настъпване на увреждането, лицето следва да е било в непосредствена близост или пряко да е използвало този механизъм.

Причиняването на описаната в медицинските документи травма не може да се свърже с рутинни действия на преминаване и придвижване при тръгване към изхода на складовото помещение или с преминаване под повдигнатите на височина вилици на палет количката и непосредствено до корпуса и мачтите на същата, тъй като се установява, че при подреждане на стоката в склада се оформят пътеки за придвижване на работниците при пренасяне на стоките с повдигателните механизми и палет колички, които водят към изхода на склада и към магазинната част.

Това се установява и от комисията по чл. 8 , ал. 1 от НУРРОТЗ, извършила разследване на злополуката на мястото на настъпването й, като комисията не е установила да не е осигурен или да е затруднен достъпа до складовите помещения и да се налага преминаване през палет колички във фазата на работен режим.

В тази връзка контролния административен орган по чл. 117, ал. 3 от КСО е приел, че не се установява наличие на функционална връзка между извършваната работа от Я.К. и настъпване на увреждането и е постановил решение в този смисъл.

При съдебното разглеждане на делото като свидетел на ответника е разпитан Б. Х. Б., който работи като заместник управител на склад в „Т.– М.”. Съдът намира, че показания на свидателя Б. Б. могат да се кредитират като неоспорени и безпристрастни, тъй като последният е бил пряк участник в действията, извършени след натъпилото увреждане по оказване на помощ и лично е закарал пострадалия в болница заедно с колегата му К.К.

От разпита на свидетеля безспорно се установява, че като началник на пострадалия, го е освободил, заедно с колегата му К. К., около 20. 00 часа, понеже работата им за деня е била приключила.

От показанията на същия свидетел става ясно, че след като ги е освободил, Я.К. и колегата му К. К. са отишли да си вземат дрехите на долната рампа.

Малко след това свидетелят е видял жалбоподателя да се превива от болка, като му е казал, че като „отишли на долната рампа повдигнал вилиците на подемната машина, с която работят, с цел „да си опъне кръста””.

Свидетелят Б. Х. Б. дава показания, че подемната машина представлява палетна количка с 2 вилици от предната част, които се повдигат нагоре и надолу за преместване на палети със стока. При приключване на работния процес, машината се изключва и вилиците се поставят в положение долу ниско, като изключването става към 20.00 часа.

Машината стои извън пътеката по която се преминава и е в случая е била на долната рампа, където нощува. Според него към момента на инцидента вече е била изключена. Свидетелят също установява, че за да си тръгне от работното място служителя не е необходимо да минава през мястото където нощува машината, но може да излезе единствено през вратата на склада откъм магазинното помещение.

От същите показания се установява обстоятелството, че този ден – 07.03.06 г. и двамата работници са работили междинна смяна от 10.00 часа, с което се опровергава твърдението на пострадалия, че е работил 12 часа и че работното му време този ден е започнало от 09.00 часа. От свидетелските показания на свидетеля Б. се установява, че след натъпване на увреждането с Я.К., именно той го е закарал с МПС до УМБАЛ „С.А.“, като К.К. ги е придружавал за съдействие и помощ.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок и от легитимирана за това страна – адресат на административния акт. Атакуваният акт е постановен в предвидената от закона форма и от компетентния за това орган.

По същество, съдът намира жалбата за неоснователна, като съображенията за това са следните :

Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО „Трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт.“

Следователно за да бъде приета настъпилата злополука за трудова е необходимо да са налице кумулативно всички конститутивни елементи на фактическия състав на разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО, която съдържа легалната дефиниция за трудова злополука, задължително изискваща наличие на внезапно увреждане на здравето, станало с осигурено лице, функционална връзка с извършваната работа, която да е осъществявана през работно време, като резултата от увреждането да е настъпил и да се изразява във временна неработоспособност или смърт, както и да е налице причинна връзка между увреждането и причинения неблагоприятен резултат.

С разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от КСО са регламентирани и три отделни изключения, при които увреждането се приравнява на трудова злополука, независимо че в изброените в тази норма случаи не са налице горепосочените предпоставки и не са налице белезите на трудовите злополуки по чл. 55, ал. 1 от КСО.

Уредените в чл. 55, ал. 2 от КСО три изключения са свързани с придвижване по време на обичайния път на осигуреното лице при отиване или при връщане от работното място до: основното място на живеене или друго допълнително място на живеене с постоянен характер; мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден; мястото за получаване на възнаграждение.

С изчерпателно регламентираните маршрути на осигуреното лице от работното му място до конкретно изброените места, свързани с ежедневието на осигуреното лице, законодателят е определил и точния обхват на приложение на този текст – само в случаите на възникване на внезапно увреждане на здравето по време на придвижването на осигуреното лице от едното място до другото.

В разглеждания случай , от основно значение е неизяснения факт, свързан с момента на възникване на увреждането, който се явява елемент от фактическия състав на разпоредбата по чл. 55, ал. 1 от КСО.

В хода на настоящото съдебно производство жалбоподателят не е ангажирал безспорни доказателства за изясняване по категоричен начин на факта, че злополуката е настъпила през време и във връзка или по повод извършваната от него работа, както и че е настъпила при условията и обстоятелствата, които е описал в обяснението си от 06.04.2006 г. „при спъване във вилицата на подемната машина“, която „в момента е била ниско долу“.

Необосновано жалбоподателят твърди, че не е от съществено значение момента на настъпване на увреждането и че часа на възникване на злополуката не оказва влияние върху определянето на злополуката за трудова, тъй като задължителната предпоставка за определяне на едно увреждане като трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО е увреждането да е станало през работно време или в хипотезите посочени по – горе по чл. 55, ал. 2 КСО.

Видно от събраните доказателства по делото в конкретния случай безспорно се доказа, че злополуката е натъпила след като пострадалия е бил освободен от работа и работното му време е било приключило с разрешение на прекия му ръководител, като в Протокол № ** за разследване от работодателя е посочен час на злополуката 20. 30 мин., което обстоятелство не е оборено от жалбоподателя. Този момент кореспондира и с постъпването на пострадалия по спешност в болница УМБАЛ „С. А.“ – С. в записан час 21. 30 часа, находяща се в М. и която е в близост до Хипермаркет „Т. М.“ при придвижване с МПС.

На следващо място, от приетата по делото длъжностна характеристика за длъжността изпълнявана от жалбоподателя се установява, че основната цел на заеманата длъжност е постоянно да се поддържа добра организация на складовото пространство, която да подпомага цялостния работен процес в магазина.

В изпълнение на тази цел, трудовите функции на помощните работници в склада включват подреждане на приетата стока в склада според изискванията, стоката и опаковката й да бъдат опазвани от повреди и да се поддържа в добър търговски вид, както и да се поставят баркодове на стоките, като контрола се осъществява от началник склада.

Предвид посочената основна цел, всяко едно действие осъществено по повод и във връзка с упоменатите трудови функции, както и в изпълнение на всяка възложена работа в интерес на предприятието се включва в обхвата на действията, при които възникването на внезапно увреждане на работника ще се яви във функционална причинна връзка с извършваната работа и задължителна предпоставка за приемане на внезапното увреждане за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО.

По делото се установяват несъответствия относно фактите, свързани със специфичното физическо действие, което е извършвал пострадалия в момента на настъпване на злополуката, като се изтъква от една страна почистване на склада с метла и от друга – придвижване към изхода на склада.

Противоречиви са и фактите относно начина на увреждане, които е един от кумулативно необходимите признаци на понятието трудова злополука и недоказването му води до липсата на трудова злополука по смисъла на разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО.

С оглед направените изводи, настоящата инстанция приема, че увреждането на здравословното състояние на пострадалия не може да се определи като трудова злополука, тъй като не е осъществен фактическия състав по смисъла на чл. 55, ал. 1 и ал. 2 от КСО. Същата не е възникнала през работно време и не е в причинна функционална връзка с извършваната работа, като пострадалия е осъществявал друга дейност, която не е в интерес на предприятието.

Не е осъществен и фактическия състав на чл. 55, ал. 2 от КСО, тъй като в хода на разследването на злополуката, на контролното и на съдебното производство, не се установява по несъмнен начин факти и обстоятелства, доказващи че злополуката е станала по време на обичайния път при връщане на пострадалия от работното му място към мястото на живеене. Обстоятелството, че около 20. 00 часа заместник управителя Б. Б. (свидетел в производството) е освободил от работа пострадалия Я.К. и колегата му К. К. не е достатъчно за да е осъществен фактическия състав на разпоредбата на чл. 55, ал. 2, т. 1 от КСО. Този факт сочи единствено, че увреждането е настъпило извън времето на непосредственото изпълнение на трудовите му функции, но не изяснява обстоятелствата свързани с обичайния път, по който пострадалия се придвижва от работното си място към основното си място на живеене.

Съдът изцяло споделя доводите на административния орган и на процесуалния представител на ответника, че в разглеждания случай, от установените в рамките на производството обстоятелствата и събраните доказателства в тяхната цялост, не се установява по категоричен и безспорен начин наличието на всички горепосочени предпоставки включени от законодателя с понятието за трудова злополука съгласно чл. 55, ал. 1 от КСО, както и по чл. 55, ал. 2, т. 1 от КСО, за да бъде квалифицирано настъпилото увреждане на 07.03.2006 г. с лицето Я.Г.К. като трудова злополука.

По изложените съображения, Решение № ***/25.07.2006 г. на Главния директор на Столично управление „Социално осигуряване” (СУСО), с което е отменено разпореждане № ****/11.05.2006 г. на органа по чл. 60, ал. 1 от КСО и не е прието за трудова злополука увреждането на Я.Г.К. станало на 07.03.2006 г. в склада на хипермаркет „Т.М.” на осигурителя „Т.” ЕАД, е постановено при правилно прилагане на материалния закон и жалбата срещу него като неоснователна следва да се отхвърли.

С оглед изхода на спора и доколкото ответникът не е претендирал заплащане на разноски, такива не се присъждат.

Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

РЕШИ :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Я.Г.К.,***, ж. к. М., бл. **, вх. **, ет. ***, ап. **, срещу решение ***/25.07.2006 г. на Главния директор на Столично управление „Социално осигуряване” (СУСО), с което е отменено разпореждане № ****/11.05.2006 г. на органа по чл. 60, ал. 1 от КСО и не е прието за трудова злополука увреждането на Я.Г.К. станало на 07.03.2006 г. в склада на хипермаркет „Т. М.” на осигурителя „Т.” ЕАД.

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.