Когато говорим за лидерство в безопасността и ролята на ръководителите в нашите обучения по ЗБУТ, разказваме за теорията на счупените прозорци.
Защо? Защото в повечето случаи хората не са много лоши или много добри. В повечето случаи човек е склонен в различна обстановка да постъпи по различен начин.
И ръководителят е този, който със своето поведение може да наклони везните в една или друга посока. Затова и за нашето онлайн обучение по ЗБУТ имаме разработена тема, наречена „Роля на ръководителите в безопасността“ и тя е една от най0чести избираните от нашите големи клиенти.
Tеорията на счупените прозорци е теория в криминологията, която разглежда малките нарушения на реда не само като индикатор за криминогенната обстановка, но и активен фактор, влияещ на нивото на престъпност като цяло.
Тя е въведена през 1982 година от социолозите Джеймс Уилсън и Джордж Келинг и накратко звучи по следния начин:
Представете си картина на празна сграда с няколко счупени прозореца. Ако никой не бъде поправен, то най-вероятно и други ще бъдат счупени от вандали. И ситуацията ще се влошава, тъй като с времето вандализмът ще се увеличава.
Теорията на счупените прозорци определя приемливото поведение и кое се счита за приемливо.
Според теорията, когато обществото пропуска и не обръща внимание на малките нарушения на реда (например изхвърлянето на боклук на места извън предназначените), това провокира други хора към извършване на подобни или по-сериозни нарушения.
Психологическият механизъм за това се илюстрира по следния начин: „Ако за другите може, защо не и за мен?“.
При това нивото на нарушаване на правилата става все по-ниско и води рано или късно до по-сериозни нарушения.
Пример от практиката
В своя статия в Safeopedia Браян МакУортър разкрива защо е толкова важно да се създаде култура на безопасност и как теорията на счупените прозорци влияе върху поведението на работещите.
Ето какво разказва Браян Макуортър за неговия опит:
През 2009 г. в една от нашите фабрики се наблюдаваше тревожно ниво на инцидентите. Установи се също, че правилата за безопасност не се спазваха по начин, по който трябва.
Например: При шум във фабриката над 90 децибела се изисква да се използват антифони, но рядко някой ги слагаше (бележка: в България изискването за задължително използване на антифони е при шум над 85 dB(A), вижте още десет задължения на работодателя при експозиция на шум)
Въпреки че всеки знаеше това, рядко някой спазваше правилото. Аз знаех за това поведение, защото оглавявах отдела по безопасност и здраве в предприятието.
При наблюдения, видях, че много малко мениджъри, супервайзори или който и да е с лидерска позиция поставят антифони докато са в цеха. Това беше нашия счупен прозорец.
В продължение на няколко години ние се опитвахме да подобрим безопасността без успех. Ние трябваше да направим така, че да се прилагат всички правила за безопасност или нямаше да успеем с нито едно от тях.
Не беше необичайно за работещите във фабриката да пренебрегват правилата за безопасност. Нормално беше за ръководството да игнорира правилата за безопасност – безопасността не е толкова важна като производството.
Да се работи с оборудване без защити беше нормално. Личните предпазни средства често не се използваха, процедурите по разединяване и обозначаване се неглижираха и списъкът може да продължава и продължава…
Никой не беше пострадал, обаче в нашата фабрика контролните мерки за опазване на хората не се използваха. Резултатът беше високо ниво на инцидентите. Съобщено ми беше, че в нашата фабрика имаме най-високо ниво на аварии на глобално ниво.
Направена бе брейнсторминг среща с висшия мениджмът, за да се дискутира проблема с безопасността и как да се оправи. Аз обясних за теорията на счупените прозорци. Ние трябваше да започнем да прилагаме всички правила за безопасност и да поставийм безопасността като номер едно по важност.
Какво се случи във фабриката?
През 2009 година ние започнахме да прилагаме всички правила за безопасност в нашата фабрика. Направихме така, че всеки един в цеха да използва защита за слуха. Мениджърите от високо ниво започнаха да се движят в цеха само с антифони. Те дадоха добър пример.
Наложихме практика всички срещи да започват с теми по безопасност. Тази практика я има и до момента. Нашата фабрика започна от най-лошата площадка на глобално ниво и стана най-добрата. Ние получихме корпоративната награда за безопасност в резултат на нашето усилие.
Ако за шефа не е важно, то и за мен не е важно
Има едно универсално правило в нашата работа, което всички следваме. Ние знаем какео е приемливо и го приемаме за основа на нашето поведение.
Наблюдаваме какво е важно за ръководството и се придържаме към теговата ценностна система. Ако безопасността не е важна за тях, то тя нама да бъде важна и за работниците.
Безопасността изисква усилие. Ако не си заслужава, то усилието няма да бъде приложено.
Всеки път когато някое правило е нарушено и не се прилага, това изпраща съобщение до останалите, че безопасността не е важна. Ако не следим за малките нарушения, то ние създаваме култура, която не цени безопасността.
Мерките за контрол, предназначени да осигуряват безопасност на работниците могат да бъдат пренебрегнати и опасността ще се появи точно там, където не трябва.
Мениджърите трябва да бъдат сигурни, че правилата за безопасност се спазват на всички нива.
Поведението на мениджърите показва какво е приемливото поведение. Безопасността трябва да бъде виждана като нещо важно при всички правила. Усилието трябва да започне от мениджърите и да се „стече“ до всички нива в организацията.
📖 ОЩЕ ПО ТЕМАТА: |
📙 Полезно от ЗБУТ НОРМИ и ПРАКТИКА Видео-лекция „Длъжностно лице по БЗР – организация на работата и извършване на контрол„ |