Титановия диоксид – потенциален канцероген

На 23.11.2022 г. Европейският съд пусна прес съобщение за анулация на класификацията на титановия диоксид като канцероген! В него се казва следното:

Общият съд отменя делегирания регламент на Комисията от 2019 г., доколкото се отнася до хармонизираната класификация и етикетиране на титанов диоксид като канцерогенно вещество при вдишване в определени прахообразни форми.

Първо, Комисията допусна явна грешка в оценката си на надеждността и приемливостта на изследването, на което се основава класификацията, и второ, тя наруши критерия, според който тази класификация може да се отнася само до вещество, което има присъщото свойство да причиняват рак.

Опасността от канцерогенност е свързана единствено с определени вдишвани частици титанов диоксид, когато те присъстват в определена форма, агрегатно състояние, размер и количество, възниква само при условия на претоварване на белите дробове и съответства на токсичност на частиците.

Титановият диоксид (TiO2) до скоро се разглеждаше като напълно безопасно вещество, но научните изследвания показаха, че той може да бъде толкова опасен, че беше включен в хармонизираната класификация на Европейския съюз като потенциален канцероген при вдишване (рак на белия дроб).

През септември 2017-а година Комитетът за оценка на риска (RAC) на Европейската агенция по химикалите (ECHA) заключи, че наличните научни доказателства отговарят на критериите в Регламента CLP за класифициране на титановия диоксид като вещество, за което се подозира, че причинява рак по пътя на вдишване.

Първоначалното предложение е дошло от Франция и е била насочено към по-тежка класификация, но комитетът е стигнал до заключението, че няма достатъчно доказателства за класифициране в по-тежката категория за канцерогенност (категория 1В).

В своя доклад комитетът посочва, че към момента има само данни от изследванията при животни и няма данни, които да предполагат връзка между професионалната експозиция на TiO2 и риска от рак. Всички тези проучвания обаче имат методологични ограничения и докладваните нива на експозиция са спорни.

Възможната канцерогенност на титановия диоксид за белите дробове се свързва с вдишването на респирабилни частици титанов диоксид, с тяхното задържане и със слабата им разтворимост в белите дробове.

Комитетът приема, че наблюдаваната токсичност в белите дробове и последващото развитие на тумор се дължат на отложилите се частици, а не на разтворен титанов диоксид (подобно на азбеста).

По друг начин казано, не всяка форма на титановия диоксид е предполагаем канцероген. Към момента доказателствата са свързани само за кристалните му форми при вдишване (т.е. когато е под формата на прах или в аерозол).

При използването на смеси, обаче, съдържащи титанов диоксид, може да се образува опасен прах или опасни аерозоли и поради това е необходимо потребителите да бъдат информирани за предпазните мерки, които трябва да се предприемат с цел да се сведе до минимум опасността за здравето на човека.

Въвеждането на хармонизирана класификация (задължителна за целия Европейски съюз) бе направено чрез ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2020/217 НА КОМИСИЯТА от 4 октомври 2019 година. Тази класификация ще се прилага от 1 октомври 2021 г.

Изменено е приложение 2 на Регламента CLP като са добавени две нови предупреждения за опасност:

  • EUH211: „Внимание! При пулверизация могат да се образуват опасни респирабилни капки. Не вдишвайте пулверизираната струя или мъгла.“ – поставя се върху етикета на опаковката на течни смеси, съдържащи 1 % или повече частици титанов диоксид с аеродинамичен диаметър, равен на или по-малък от 10 μm
    EUH212: „Внимание! При употреба може да се образува опасен респирабилен прах. Не вдишвайте праха.“ – поставя се върху етикета на опаковката на твърди смеси, съдържащи 1 % или повече титанов диоксид.

Какво е титановия диоксид и къде се използва?

Титановият диоксид се отнася до група неорганични химикали, които имат молекулна формула TiO2 и чиято структурна формула зависи от ориентацията и подреждането на връзките между атомите на титана и кислорода.

Формите могат да бъдат кристални или аморфни. Най-често срещаните форми на кристалния TiO2 са анатазът, рутилът, брокелитът и моноклинният TiO2.

Титановият диоксид се използва като хранителен оцветител (E171) и, както при всички оцветители за храни, неговата технологична функция е да направи храната по-привлекателна визуално, да придаде цвят на храната, която иначе би била безцветна, или да възстанови първоначалния вид на храната. Титаниевият диоксид присъства и в козметиката, боите и лекарствата.

Основните категории храни, допринасящи за хранителната експозиция на Е171, са фините хлебни изделия, супи, бульони и сосове (за кърмачета, малки деца и юноши); супи, бульони, сосове, салати и солени сандвичи (за деца, възрастни и възрастни хора). Преработените ядки също са основна допринасяща категория храни за възрастни.

Според проучване, през 2017 г. в целия свят са преработени над 15 милиона тона илменит, рутил и титанова шлака. Около 60% от тях са използвани за производството на пигменти.

Най-важните пазари за продажба на TiO2 пигменти са боите и покритията с пазарен дял от над 56%, следвани от пластмаси, хартия и други приложения за пигменти, например храни и слънцезащитни продукти.

След класификацията на титановия диоксид като потенциален канцероген, Европейският парламент (ЕП) излезе с предложение той да бъде премахнат от списъка на ЕС с разрешени хранителни добавки, които в момента се използват главно за оцветяване на сладкарски, хлебни и сладкарски изделия, както и дъвки, бонбони, шоколади и сладолед.

Тъй като тези продукти са много популярни сред децата, членовете на ЕП са особено загрижени, че са потенциално много изложени на добавката.

Тази забрана вече е налична във Франция (от 1 януари 2020 г.), от която идва докладът довел до проучването на Комитетът по оценка на риска на Европейската агенция по химикалите.

Титанов диоксид в работна среда

На европейско ниво все още няма въведени гранични стойности за прах от титанов диоксид, но националното законодателство е предвидило такива още при първото обнародване през 2003-а година на Наредба № 13 за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на химични агенти при работа.

В българския нормативен документ е предвидена гранична стойност за титанов диоксид, респирабилен прах от 10 мг/м3.

Именно респирабилната фракция на праха е тази, която достига до непокритите с ресничест епител дихателни пътища.

Частиците на респирабилния прах са толкова малки, че не могат да се видят с невъоръжено око. Веднъж попаднал във въздуха, респирабилният прах се задържа там много дълго преди да се слегне. Еднократното попадане на прах във въздуха на работното място може да доведе до сериозна професионална експозиция.

В действителност, в ситуации, при които се наблюдава постоянно раздвижване на въздуха и няма достъп на чист околен въздух, респирабилният прах може да остане във въздуха на работното място в продължение на дни.

Освен в производството на цитираните козметични продукти и храни, титанов диоксид е наличен и в редица строителни продукти. Открихме го и в състава на някои продукти използвани в зъботехниката.

Някои производители вече са актуализирали своите информационни листове за безопасност и вече са описали новата класификация. При едно бързо търсене открих следните продукти, които съдържат титанов диоксид:

  • Лепила (пример)  – когато лепилото не е под формата на прах не би могло да се очаква експозиция на респирабилен прах от титанов диоксид;
  • Шпакловки – тъй като са под формата на прах, трябва да се има предвид и възможното излагане на титанов диоксид при подготовка за ползване.
  • Средства за растителна защита (пример)

Снимка: Marco Almbauer, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons


10 златни правила за контрол на праха

 

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.