Най-важното за един работещ по трудово правоотношение е да познава правата си

Това е първата въвеждаща статия от екипа на Адвокатско дружество „Вуковска, Трифонова и Партньори“, които поеха ангажимента да консултират безплатно читателите на Otgovori.Info по въпроси, свързани с трудовото право. Разбира се, те са на Ваше разположение и за предприемане на същински действия, свързани с прилагане на трудовото право, както и за абонаментно обслужване на фирми.

В настоящето изложение бихме желали да Ви запознаем с някои основни въпроси във връзка с трудово – правните отношения, тяхната регламентация и някои най – общи въпроси, които възникват при полагането на труд-

кой плаща разноските по едно съдебно дело, колко продължава такова дело, колко пъти трябва да се ходи в съдебната зала.

Трудът е основна форма на жизнена дейност на човека, свързана със създаване на потребителски стойности. Той съпътства човешкото общество от неговото възникване, но трудовите отношения се появяват в един по-късен етап, когато се развиват индустриалните държави.

Пазарните условия налагат съчетаване на предлагането на работната сила със средствата за производство от техните собственици. Самото трудово право възниква сравнително късно – към края на XIX век, но се развива динамично. Интересен исторически факт е, че първият закон в света, третиращ изобщо трудовоправни въпроси, е Закон за здравето и ценностите на чираците от 1802 г. (Health and Morals of Apprentices Act), приет в Обединеното Кралство. От тогава трудовото право е извървяло дълъг път, като понастоящем е в основата на законодателството на всяка държава, изграждаща гражданско общество, закрилящо основните права на човека.

В условията на глобален и стремително развиващ се свят, с помощта на механизмите на международното публично право, е осигурено унифицирането на основните приложими към всяко едно трудово правоотношение норми. Така трудовото право обхваща не само въпросите, които възникват при водене на съдебни дела.

Най–важното за едно лице, наето по трудово правоотношение, е да има актуална информация за това какво би трябвало да изисква от работодателя си.

Трудовият договор например се сключва само в писмена форма, работодателят е длъжен да начислява и внася в бюджета осигуровките за здравно, обществено и пенсионно осигуряване, да гарантира заплащането поне на 60 % от месечното трудово възнаграждение на служителите си, но не по – малко от минималната работа заплата за страната и други.

Яснотата по тези въпроси ще постави служителя в нова позиция спрямо работодателя и ще препятства евентуално недобросъвестно поведение от негова страна.

Във всеки един момент от развитието на едно трудово правоотношение обаче могат да възникнат ситуации, при които работодателят и служителят да имат противоречиви интереси. В този случай също е необходимо да се обърнем към нормативната уредба и да потърсим защита на правата си, които законът ни предоставя. Поради пренебрегване на това обстоятелство и пропускане на възможността да се разреши на по – ранен етап проблема, голямата част от казусите прерастват в съдебни дела.

Най–честите случаи на съдебни спорове с работодателите, разбира се, са свързани с незаконни уволнения и искове за заплащане на обезщетение при оставане без работа.

По – важната информация в тази връзка е свързана със сроковете, в които се разглеждат делата, а така също и с разноските по водене на едно такова дело.

По отношение на първия въпрос, от около две години и половина българският закон си постави амбициозната задача да уреди разгеждането на тези спорове посредством процедури, които да бъдат сравнително бързи (да има съдебно решение до 3 месеца от постъпването на исковата молба в съда) и да не затрудняват страните по него.

В случай, че служителят не може да си позволи ползването на адвокат, той може да поиска от съда да му предостави правна помощ, като му назначи адвокат от Националното Бюро за Правна Помощ, за което служителят не заплаща възнаграждение.

За съжаление обаче практиката показва, че сроковете, които определя закона рядко се спазват от съдилищата главно поради тяхната изключителна натовареност, а ответниците /работодателите/ се възползват от всички позволени механизми да забавят процедурите.

Вторият въпрос, който е от съществено значение, е че

при водене на дела от трудово – правен характер ищецът (служителят) е освободен от заплащането на държавни такси.

Тоест – делото е безплатно за него.

При водене на делото, ако служителят има процесуален представител – адвокат, не е необходимо неговото явяване в съдебно заседание. Задължение на ангажирания адвокат е да представлява клиента си в съдебно заседание и да извършва от негово име всички процесуални действия, в това число и да се информира за постановено решение по делото.

По дефиниция трудовите дела имат триинстанционен характер, което означава, че решението на Районния Съд може да се обжалва пред Окръжен Съд, а неговото решение – пред Върховен Касационен Съд. Практиката от последните години обаче показва, че делото в редки случаи достига до Върховен Касационен Съд.

Тези най – общи щрихи на рамките на трудово – правните отношения дават насоки за възможните въпроси, които могат да възникнат, а така също и най – бегла представа по какъв начин може да се развие едно дело с трудово правен характер. Безспорно, всеки казус е различен и е част от пъстрата палитра на ежедневните отношения на работното място. Ето защо сме готови да се запознаем детайлно с всеки отделен проблем и да се опитаме съвместно да достигнем до успешното му разрешаване.

Ако се нуждаете от трудово-правна консултация или помощ при съдебен спор, с екипа на Адвокатско дружество „Вуковска, Трифонова и Партньори“ можете да се свържете и чрез следните контакти:

Гр. София, 1000
Бул. „Георги Сава Раковски“ № 161А, партер
тел./ факс: + 359 2 981 82 97
GSM: + 359 899 100 818
e – mail: ztrifonova@gmail.com

Гр. София, 1680
Ул. „Пирин“ № 91, ет. 3, офис 4
Тел./ Факс: + 359 2 854 96 10
GSM: + 359 888 368 214
e – mail: evukovska@gmai.com