Ужас в банята или как дребните неща могат да объркат живота ни

Преди време случайно попаднах на този текст, на който хем се смях, хем ме замисли за малките камъчета, които могат да обърнат колата.

Често загледани в големите опасности и високи рискове, забравяме за простите неща, но те също подлежат на контрол.

Пубикувам текста в оригиналния му вид и начин на изписване. Авторът е потребител във форума на kaldata.com.

И така – забавлявайте се…или се замислете…

„До сега не бях писал в този под-форум за споделяне на нещо което ми тежи и съм преживял, но ето че дойде такъв момент и аз да споделя ужаса който ми се стовари днес.

Днес ми се случи отвратителна случка в банята: тъкмо се изкъпах, спрях душа, и се готвя да изляза от банята. Но когато дръпнах дръжката на врата да отворя…вратата не се отвори, а дръжката на бравата свободно се въртеше…

В първия момент без да изпадам в паника, запазих спокойствие и просто направих няколко различни опита, като я въртях в различни посоки и лекичко побутвах вратата, надявайки се да поддаде и да се отвори. Но не ставаше нищо.

Разбрах че бравата се е развалила и пружината е изтървала, и езика не помръдва както и да въртя дръжката на бравата.

Минаха 3 часа в стоене в банята в безпомощни опити да отворя вратата. В къщи понеже живея сам, родителите ми са разведени, майка ми живее в приятела си в друг апартамент, баща ми от 1990 г. живее в Норвегия, нямам брат / сестра, и в един момент осъзнах че няма кой да ми помогне.

Даже GSM ми беше останал отвън и нямаше как да се обадя на някой, но даже и да го бях взел в банята и да се обадя на който и да е – просто няма как да влезе в апартамента, защото външната врата е заключена и ключа е там, и не съм на първия етаж, а на четвъртия… с една дума трябва да режат и металната врата на апартамента за да ме отворят и от банята!

Майка ми дори сега е Германия с приятеля си за няколко месеца, и няма и възможност случайно да мине през къщи.

Колкото повече време минаваше, все повече осъзнавах че наистина няма от къде да разчитам на помощ. Просто ще си стоя затворен в банята и толкоз!

Отворих шкафа където са шампоаните, сапуните и душ-геловете и там намерих една пинсета за обезкосмяване. Примерих я с поглед както и болтовете на бравата, понеже самите болтове с които са хванати металните части които приддържат ръкохватките, са от вътрешната страна на врата – в банята.

Малко се поуспокоих като се надявах да развия болтовете, да извадя металните части които придържат ръкохватките, и да имам достъп до езика, и да го избутам навътре, и да си отворя вратата. Развих с пинсетата само горния болт, но долния беше ръждясъл и клеясъл от влагата и слят с метала, и не помръдваше.

Натисках силно болта, въртях пинсетата, но няма мърдане. Накрая от силното натискане на болта и въртене, понеже с двете ръце държах пинсетата и натисках силно болта, от силния натиск и наклона по който бях застанал краката ми се подхлъзнаха и паднах като си ударих веждата точно на прага на вратата, а самия праг е висок и ръбест, направен от фаянсов теракот.

Усетих остра болка на веждата, пулсиране и щипане. Веднага започна да шурти кръв от веждата по гърдите ми, и то обилно. Станах и се погледнах в огледалото – видях дълбока прорезна рана на веждата на лявото око.

Комбинацията от болка от щипане и болка в слепоочието бяха ужасни, понеже порязаното от фаянс или порцелан, много повече боли от порязване с нож или стъкло. Промих си раната с вода, опитах да я затворя, но кръвта си продължаваше да шурти.

Цялата баня плувна от локви от кръв в които още повече се хлъзгах и едва се укрепях да не падна отново. В един момент се ужасих, когато осъзнах че всъщност съм сам в апартамента, GSM ми е отвън, и никой от приятелите ми не знае къде съм и какво е станало, а в същото време съм заключен в банята и на всичкото отгоре и контузен губейки кръв.

Разбрах че няма на кой да разчитам и няма кой да ми помогне. Изпаднах в ярост и ужас да се боря да се спася, защото виждах на къде отиват нещата – кръвта си шуртеше и не спираше, а аз не мога да изляза от банята!

Започнах със все сила с юмруци да блъскам врата – нямаше начин, трябваше да я разбия. Направих няколко полу-дупки, понеже вратата е от няколко пласта дърво.

Текна кръв и от ръцете ми, понеже ги бях свил на юмруци и блъсках вратата с цел да я счупя и да изляза. Не усещах никаква болка, а само виждах окървавените ми ръце как налагат вратата.

Започнах да усещам че ми се приспива и като че ли просто имах нужда от сън. Това чувство за сънливост се засилваше. Веднага разбрах че това е от загубата на кръв, и започвам да губя сили.

Още повече се настървих и борбата за оцеляване все повече напираше в мен. Виждах че дупките на вратата ставаха все по дълбоки до като удрях с окървавените си юмруци, до като накрая дупките зейнаха към коридора и ръцете ми излязоха от другата страна.

Направих няколко дупки от горната половина на врата, като после я огънах с цел да счупя горната половина и да я прекрача, но не ставаше. Въпреки всичко след усилено удряне, започнаха да падат парче по парче, от дървен материал от врата, до като остана само долната половина след бравата.

Когато видях че от бравата нагоре няма преграда, и коридора се виждаше си казах: „Спасен съм“ Измих си тялото от кръвта, сложих си лепенка, но кръвта не спираше.

Хванах такси и отидох до поликлиниката в хирургията. Споделих на лекарката какво се е случило всичко с подробности, а тя ми каза че това е ужасно да няма никой в апартамента, и GSM ти да не е с теб в банята, и късмет съм изкарал че съм набрал сила да счупя поне едната част от вратата и да я прекрача и да мина.

Не искам да си помисля какво щеше да се случи ако врата беше от PVC или алуминий, както са новите врати сега…Може би нямаше да пиша в момента този пост!

Щях да си остана вътре лежейки на пода в локви кръв, до майка ми се върне след няколко месеца от Германия и влезе в апартамента като режат металната врата, защото и ключовите бяха сложени на външната врата!

Както и да е – залепиха ми веждата, биха ми инжекция против възпаление, макар че в момента ми отече малко и се поду, но се надявам да мине и да не ми остане белег ;)

В момента съм превързан, както и ръцете ми са превързани. Въпреки всичко намерих сили с порязани ръце от ударите по вратата, да напиша този пост.

Като се върнах направо извадих вратата, като подложих щанга под нея и я надигнах и веднага я изхвърлих. Като се пооправя ще купя нова врата за банята. Важното е че не останах вътре. Не знам от къде ми дойде тази сила и ярост, така с юмруци в продължение на час и половина да налагам вратата, че дупки да стават, и така до като падаха парчета накрая.

Явно борбата за оцеляване е заложена във всеки от нас, и когато изпаднем в дадена ситуация – този инстинкт за оцеляване се пробужда и тогава сме готови на всичко.

Проблемът беше че тази брава е много стара, и трябваше отдавна да я сменя, но аз все отлагах и ето резултата.

На никой не пожелавам това което ми се случи днес. Ще се опитам да поспя малко сега, че усещам втрисване и треперене на мускулите на тялото – явно загубата на кръв си оказва влияние. Не мога и винце да пийна, защото съм с инжекция. Дори от време на време си мисля, че някой ме е проклел и ме мрази – това което ми се случи днес…

Съвета ми към всички съфорумци е следният: забележите ли че, някоя от бравите на вратите ви нещо заяжда от време на време, дори малки и безобидни да изглеждат отклоненията които дава – веднага я сменяйте с нова, защото ето резултатите.

Заради една брава – цяла врата строших днес, и се нараних даже заради едното болче че беше ръждясало и не помръдваше. Абсолютно на никой не пожелавам подобно нещо.

Чувството че си сам, ясното осъзнаване че няма кой да ти помогне и дори външната врата е заключена, ранен и губиш кръв и си заключен – това е нещо ужасно, от което стигаш до извода че няма изход – ще си тече кръвта ти, и ще си лежиш там заключен…

Ако беше някой човек с по лабилна психика можеше да изпадне и в шок и да не може да вземе решение в ситуацията и да стане още по-зле……. Дълго време гледах дупките и парчетата от вратата на пода, като се върнах от болницата и се чудех от къде тази сила, и защо не усещах болка в ръцете си до като налагах яростно вратата, а чак сега наистина ръцете ме болят вече.

Явно инстинкта за оцеляване зарежда човек с голяма енергия и сила, което в нормално спокойно състояние няма как да набере такава сила човек. Влязох в банята в 14:30 h а излязох чак във 17:20 h… Лягам си че умирам за сън – чувствам се изтощен.“

 

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.