Увреждания на опорно-двигателния апарат в строителството – оценка на риска

Строителството представлява сектор с висока концентрация на рискове, но на риск не се подлага само безопасността на работника, на риск е изложено и здравето му. От една страна, всяка година в злополуки в строителния отрасъл загиват над хиляда работници, на същевременно много повече са онези, които изпитват здравословни проблеми. Уврежданията на опорно-двигателния апарат са едни от най-често срещаните форми на здравословни проблеми в строителството.
Уврежданията на опорно-двигателния апарат са особено характерни в редица строително-монтажни предприятия, като съществуващите оценки сочат, че на евентуален риск е изложена 30% от работната сила. Наскоро преведени изследвания сочат, че уврежданията на опорно-двигателния апарат са особено характерни в някои професионални групи от състава на строително-монтажни предприятия, в някои професии в строителния отрасъл, например зидари, мазачи и дърводелци.

Предотвратяване на професионалните увребдания на опорно-двигателния апарат във фазата преди започване на
същинските строително-монтажни работи

Архитектите и нормировчиците следва задължително да са осведомени относно потенциалните подобрения, които могат да бъдат направени, ако по време на проектантската фаза на проекта ръчните методи на работа бъдат подложени на преразглеждане. Изпълнителите, клиентите и доставчиците могат да насърчават стриктното придържане към нормите
на добрата практика. Работодателите имат законови задължения за защита на работниците от ПУОДА, които задължения се основават на европейски директиви.
В случаите, в които рискът от увреждания на опорно-двигателния апарат не се поддава на предварително планиране по време на проектантската фаза на проекта, от работодателите се изисква за извършат оценка на риска с оглед определяне на опасностите, оценка на рисковете и вземане на мерки за предотвратяване на професионални заболявания и травматизъм.

Избягване извършването на ръчни операции

Първото съображение, което е необходимо да бъде взето предвид, е това дали ръчните операции се поддават на елиминиране. В строителството съществуват голям брой задачи, при които ръчният труд може да бъде избегнат посредством механизация. Крановете, лебедките, вакуумните подемни устройства, транспортните ленти и други методи на механизация
са винаги за предпочитане пред изпълнение на съответната задача на ръка. Налице са не само ползи за безопасността и здравето в работния процес, но и нерядко се получава подобрение на ефективността на труда.
При пренасяне на плочи и полагане на бордюри вместо работата да се извършва на ръка е по-ефективно да се използват вакуумни подемни устройства. Използването на кран на строителната площадка дава възможност същият винаги да влиза в действие при различни операции, например при прехвърляне на доставени материали. Разполагането на крана, обаче, е важно за създаване възможности за ефективното им използване; по същия начин следва да се преценява дали дадена тежест
е подходяща за повдигане с кран.

ОЦЕНКА НА РИСКА

От основно значение е да се извърши подходяща и достатъчна оценка на опасностите и рисковете на работното място, за да се оформи база за внедряването на рационализации. От работодателите се изисква да направят оценка на рисковете за безопасността и здравето на работните им места и след това да усъвършенстват нормите на безопасност и здраве, валидни за работниците и останалите лица, подложени на риск от злополуки. Този процес се нарича оценка на риска.
Оценката на риска включва в себе си определяне на съществуващите опасности, след което се прави оценка на степента на рисковете, свързани със съответната работа. Задачата се състои в това да се премахне или поне да се намали потенциала за възникване на трудови злополуки, травми или влошаване на здравословното състояние, произтичащи от трудова дейност
и изпълнение на трудови задачи. Следователно, добрата оценка на риска става базата за промени на работните места с оглед избягването на трудови злополуки и влошено здравословно състояние, които могат да съсипят съдби на хора, и прилагането на мерки, които да спомогнат за намаляването разходите на предприятията от загуби на произведена продукция, искове за компенсации и по-високи застрахователни премии.
Лицето, което извършва оценката, следва да е преминало съответното обучение и да разполага със съответния опит. Сложността на оценката на риска обикновено зависи размера и вида обект. Работодателите имат задължението да сътрудничат и да обезпечават защитата на всички работници по работните им места. Известни са няколко модела за извършване на оценка на риска. Тук е представен един поетапен подход.

1. Търсете опасностите
Помислете за тази работа, която се извършва, и определете кой от факторите би могъл да доведе или да увеличи риска от увреждания на опорно-двигателния апарат, свързани с професионалната дейност.

Например:
• Носенето на тежки материали;
• Обстоятелството, че се налага да се работи по замърсени, хлъзгави и зле осветени обекти;
• Обстоятелството, че се налага да се извършва много работа, свързана с пресягане над височината на раменете.

Говорете с работниците и техните представители. Включете ги в процеса на оценяване на риска и им съобщете какво правите по въпроса за намаляване на риска.

2. Помислете кой може да пострада и по какъв начин
Помислете за всеки, който може да пострада от някаква опасност. Тук се включват не само служителите, а също и изпълнителите, самонаетите лица и странични хора. По-специално внимание следва да се насочи към младите работници и бременните жени. Помислете как от констатираните опасности може да пострада някой.

3. Направете оценка на рисковете и решете какви действия ще предприемете
Оценете риска, свързан с всяка опасност, което означава да се изчисли вероятността от това някой да пострада и колко сериозно би била евентуална злополука. Ако съществува вероятност от това някой да пострада:

• Възможно ли е опасността да бъде отстранена напълно?
• Рискът поддава ли се на контролиране?
• Възможно ли е да се вземат предпазни мерки с оглед предпазване на цялата работна ръка?
• Налице ли е личната предпазна екипировка, необходима за предпазване на работника от риск, който не се поддава на
съответния контрол чрез колективни предпазни мерки?

Например:
• Възможно ли е строителните материали да се доставят в по-малки опаковки?
• Възможно ли е с оглед премахване или намаляване необходимостта с материалите да се борави на ръка да се използват механични средства?
• Възможно ли е по-доброто и чисто поддържане и по-доброто осветяване да намали риска от незначителни трудови злополуки, които впоследствие водят до влошено здравословно състояние и травми?
• За изпълнението на някои задачи изискват ли се специални защитни средства за ръцете?

4. Предприемете действия
След като извършите оценката на риска, направете списък с необходимите предпазни мерки, по реда на тяхната важност, след това предприемете действия, като включите в процеса работниците и техните представители. Тези действия следва да са насочени към предпазните мерки (най-напред с оглед прекратяване на злополуките или евентуално влошеното здравословно състояние), но също така следва да се обърне внимание и на мерките за свеждане до минимум на вредите при
злополука, влошено здравословно състояние или в спешна ситуация.
Като част от предпазните действия е важно да се обезпечи всички работници да са получили съответната информация, да са минали през съответните образователни курсове, курсове за обучение. Представете им достатъчно добра документация за констатираните опасности и рискове, за най-често страдащите групи и за видовете пострадали, за мерките за подобряване на ПБЗ и избягване на специфичните опасности и рискове и тяхната ефективност.

При разглеждане на предпазни действия, се спрете на:
• Работното място – Възможно ли е условията да бъдат подобрени с оглед да се намали рискът от травми, например – подобряване на осветлението или намаляване вероятността от възникване на травми вследствие на подхлъзване по време на ръчни операции. Възможно ли е пътищата за организиране движението по обекта да се организират по такъв начин, че материалите да могат да се транспортират безопасно до местоназначението си, така че да се избегне носенето на тежести до работното място на ръка?
• Работно оборудване – Инструментите, които се използват, могат ли да се проектират ергономични? Възможно ли е да се използват електроинструменти, за да се намали необходимата за изпълнението на задачата сила?
• Работник – работниците трябва да бъдат обучени с оглед повишаване на тяхната информираност относно ергономичните
фактори, да признават и избягват необезопасените условия на работа. Наред с това работниците трябва да бъдат убедени, че е важно да се обръща внимание на предпазните средства и да знаят какво следва, ако същите бъдат пренебрегнати.
• Работна задача – Една от най-важните задачи е да се намалят физическите изисквания, свързани с работата, което означава намаляване нивата на силови действия, повторяемост на действията, неудобни положения на тялото и/или вибрация. Всичко това често пъти е свързано с употребата на ръчни средства и уреди за боравене с материали.
• Управление на работата (например, чрез по-добро планиране на работата или чрез прилагане на безопасни системи за работа). – На организационно ниво практическите решения са насочени към разработване на подходящи норми за почивки, разпределени така, че да се намали натрупването на умора, да се организират прекъсвания и да се обезпечи ротационен принцип на работа. На корпоративно ниво – следва да се подкрепя развитието на култура на безопасността, която да включва висока степен на ангажираност на заинтересуваните лица с оглед определяне и контролиране на професионалните рискови фактори и усъвършенстване на мерките за безопасност и надзор.

5. Анализ на констатациите
Начините на работа се променят с промяната на оборудването и химикалите. Когато дойде ред на значителна промяна, е необходимо да се направят съответните проверки за евентуални нови опасности, за които да се налага въвеждането на контрол.
Причините за всички форми на травматизъм следва да се подложат на анализ. Въпреки че смъртните случаи вследствие на падане, пропадания при изкопни работи или удари между пътни превозни средства попадат в списъка с приоритетите на профилактичната работа, налице са и други видове злополуки, които също са немаловажен източник на щети за отделни лица, работодатели и общество. Тези случаи обезпечават важна информация, която по-нататък спомага за намаляване рисковете за работниците.

2 thoughts on “Увреждания на опорно-двигателния апарат в строителството – оценка на риска

  1. Някой да има по-конкретна методика за оценка на риска от увреждане на МСУ? В Наредба 5 за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска съществува и следната постановка:

    Необходимите за оценяването на риска измервания се извършват от звена на работодателя и/или от юридически и физически лица, упълномощени по съответния ред. Измерват се:
    1. специфичните показатели за безопасност на работни процеси, работно оборудване и работни места;
    2. стойностите на елементите за микроклимата, токсичните вещества и праха във въздуха, шума, вибрациите, осветлението и лъченията;
    3. физическото натоварване на работниците и служителите.

    Дали има изискване лабораторията която провежда „динотеста“ (динамометричните изследвания) да е акредитирана?
    Защото ако нямаме конкретни параметри всичко остава една папка с хартия (която важи за пред инспекцията по труда)
    Пък и на база оценката на риска трябва и некои препоръки да се направят.
    Та някой ако има методика да се обажда и да не крие :-)

Вашият коментар