Видове обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение

Представям Ви един материал, публикуван в списание „Информационен бюлетин по труда“ , който има за цел да обобщи видовете обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение.

Съгласно Кодекса на труда има следните видове обезщетение:

1. Обезщетение по чл. 220 от Кодекса на труда (за неспазено предизвестие)
Страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.

2. Обезщетение по чл. 221, ал. 1 от Кодекса на труда (при прекратяване без предизвестие)
Съгласно чл. 221, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, т. 2, 3 и 3а КТ работодателят му дължи обезщетение.

3. Обезщетение по чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда (за оставане без работа)
Обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ се изплаща в резултат на прекратяване на трудов договор от страна на работодателя на посочените в разпоредбата правни основания на работник или служител, който е останал без работа или е постъпил на работа след уволнението с по-ниско трудово възнаграждение. Задължението за работодателя да изплати обезщетение на това основание възниква, когато той е прекратил трудовия договор на работника или служителя поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа и спиране на работата за повече от 15 работни дни.

4. Обезщетение по чл. 222, ал. 2 от Кодекса на труда (при болест)
Обезщетението по чл. 222, ал. 2 КТ се дължи от работодателя, когато трудовото правоотношение е прекратено поради болест на работника или служителя и при условие че той има най-малко 5 години трудов стаж и през последните 5 години трудов стаж не е получавал обезщетение на същото основание. Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за срок от 2 месеца.
Прекратяването на трудовия договор поради болест следва да бъде извършено на основание чл. 325, т. 9 или чл. 327, т.1 КТ.
Според чл. 327, т. 1 КТ работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато не може да изпълнява възложената му работа поради заболяване и работодателят не му осигури друга подходяща работа съобразно предписанието на здравните органи.

5. Обезщетение по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (при пенсиониране)
Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж – на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Това обезщетение може да се изплаща само веднъж.
Обезщетението поради пенсиониране се изплаща само когато към датата на прекратяване на трудовия договор работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

6. Обезщетение по чл. 224 от Кодекса на труда (за неползван отпуск)
Съгласно чл. 224, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ се изплаща независимо от вида на основанието за прекратяване на трудовия договор.

7. Обезщетение по чл. 225 от Кодекса на труда (при незаконно уволнение)
Съгласно чл. 225, ал. 1 и 2 КТ при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Ако през посочения период работникът или служителят е работил на по-нископлатена работа, той има право на разликата в заплатите.

8. Обезщетение по чл. 226 от Кодекса на труда (при неиздаване на документи и задържане на трудовата книжка)

Съгласно чл. 226, ал. 1 и 2 КТ работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно за вредите, причинени на работника или служителя поради:
– неиздаване или несвоевременно издаване на необходимите му документи, удостоверяващи факти, свързани с трудово правоотношение, както и при вписване на неверни данни в издадените документи;
– незаконно задържане на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено.
Работодателят има задължение да издава различни удостоверителни документи, които са необходими на работника или служителя, за да реализира свои права, предвидени в други нормативни актове.

9. Обезщетение по чл. 331 от Кодекса на труда (при прекратяване срещу уговорено обезщетение)
Съгласно чл. 331 КТ работодателят може да предложи по своя инициатива на работника или служителя прекратяване на трудовия договор срещу обезщетение. Ако работникът или служителят не се произнесе писмено по предложението в 7-дневен срок, се смята, че то не е прието.

Коментари на посочените обезщетения ще намерите в статията на главния експерт в МТСП Лариса Тодорова „Видове обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение

14 thoughts on “Видове обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение

  1. Здравейте,
    Обезщетение по чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда (за оставане без работа) се изплаща, ако след изтичане на един месец след прекратяването на трудовото правоотношение все още сте без работа.

  2. Здравейте!
    При освобождаване от работа по чл.328 ал.1 т2 „закриване на щат“ със спазено едномесечно предизвестие полага ли се обезщетение брутна заплата и кога – веднага с освобождаването,или ако остана без работа един месец след това?

  3. Здравейте,
    Първата Ви възможност е да подадете сигнал в инспекция по труда, съответно след проверка да има предписания за изплащане.
    Все пак бих искала да Ви обърна внимание, че аз нито съм с юридическо образование, нито съм специалист по трудови правоотношения, а специалист по здравословни и безопасни условия на труд, поради което и не мога да Ви бъда максимално от полза за вземане на решение.

  4. Благодаря за бързият отговор!!!Да,имам неползван платен годишен отпуск,в целият размер!Ако правилно съм изчислил,ми се полагат 30 дни.Но,по моя лична преценка(и никакви други причини,не съм разписвал никакви документи!!!),ще ми бъде направен отказ за изплащането му.Кой,би следвало да ги задължи да спазят закона,от Инспекцията по Труда или друга институция.Ако,казусът е решим само в съда,се опасявам че нямам средства да водя дела.Дори и да се намерят средства,каква е гаранцията,че бих спечелил евентуално дело,тъй като е обществена тайна,че дела се печелят не от случайни хора,и разноските по делото биха натоварили и без това ‘разпадащият’ ми се бюджет !!!Бих ли могъл,сам да се справя с тази ситуация,и какви са ‘стъпките’ който трябва да направя или е наложителна намеса на юрист.Благодаря!

  5. Здравейте,
    за съжаление отговорът ми не може да е еднозначен, тъй като е възможно наличието на обстоятелства, които да оказват промени.

    Основанията за прекратяване на трудовия договор са посочени в глава шестнадесета на Кодекса на труда.
    Чл. 328. (Изм., ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
    (1) Работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 в следните случаи:
    1. при закриване на предприятието;
    2. при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата;
    3. при намаляване на обема на работата;

    В случая за вас вероятно ще са приложими:
    1. Обезщетение по чл. 220 от Кодекса на труда (за неспазено предизвестие).
    3. Обезщетение по чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда (за оставане без работа).
    6. Обезщетение по чл. 224 от Кодекса на труда (за неползван отпуск) – ако имате такъв.

  6. Здравейте!От гр.Варна съм,и работя като охранител на постоянен ТД от 1,6години.Поради изтичане на 3 годишен договор,между моят работодател и негов клиент,оставам навръх нова година без работа!Работодателят ми е със седалище в гр.София,и няма друг обект в гр.Варна на който да бъда преместен.Все още,писмено уведомление не съм получил,освен устно,че от 01.01.2012г. ще бъда безработен.Интересува ме,по кой член би трябвало да бъда съкратен,и дали работодателят ми дължи някакво обезщетение.Благодаря!

  7. Здравейте,
    Първо ще започна със защитата:
    Съгласно чл. 333, ал. 1, т. 1 КТ, в случаите по чл. 328, ал. 1, т. 2 – при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата, т. 3 – при намаляване на обема на работата, т. 5 – при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата и т. 11 – при промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, ако работникът или служителят не отговаря на тях и чл. 330, ал. 2, т. 6 – при дисциплинарно уволнение, работодателят може да уволни работничка или служителка, която е майка на дете до 3-годишна възраст само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай. Закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 1 КТ се прилага независимо от това, дали майката на дете до 3-годишна възраст ползва отпуска за отглеждането му или работи.

    По отношение на чл. 327, ал. 1, т. 2 ще цитирам няколко отговора на МТСП шп шпдпбно въпроси в тяхната рубрика ‘Въпроси и отговори“

    1. Разпоредбата на чл. 327, т.2 от Кодекса на труда предвижда, че работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение по този кодекс или по общественото осигуряване. Разпоредбата има предвид, за съответен месец да не е изпатен нито аванс, нито заплата. Ако за съответния месец има макар и частично плащане на трудовото възнаграждение, разпоредбата не намира приложение“

    2. Разпоредбата на чл. 54б, ал. 3 /КСО/ регламентира, че безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326 и 330 от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105 и 107, ал. 1, т. 1 – 4 от Закона за държавния служител, чл. 128, т. 1, 7 и 8, чл. 128а и чл. 128в, т. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 245, ал. 1, т. 4, 6 и 8 от Закона за Министерството на вътрешните работи и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца.

    В конкретния случай трудовият договор е прекратен на основание чл. 327, т. 2 КТ, което е извън посочените основания, предвид на което лицето има право на обезщетение от Бюрото по труда за по-дълъг срок, който е в зависимост от осигурителния му стаж.
    3. Въпрос:
    Напускам работа по чл.327 т.2 за неизплатени заплати. Имам ли право на обезщетение – една брутна работна заплата по чл.221

    Отговор:
    При прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, т. 2 от КТ (при забавяне изплащането на трудовото възнаграждение от страна на работодателя) работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието – при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди – при срочно трудово правоотношение. От цитираната разпоредба е видно, че за определяне на размера на обезщетението има значение видът на трудовия договор, който се прекратява (безсрочен или срочен). При прекратяване на безсрочен трудов договор обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието, т.е. ако срокът на предизвестието е 30 дни (не е уговорен по-дълъг срок), то обезщетението е “една брутна работна заплата”. При прекратяване на срочен трудов договор обезщетението е в размер на действителните вреди, като то се изчислява върху брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето, през което той е останал без работа, но за не повече от остатъка от срока на трудовото правоотношение (чл. 221, ал. 4, т. 1 от КТ).

    4. При прекратяване на трудов договор по чл. 327, т. 2 КТ правото на обезщетение за безработица, срокът и размерът на обезщетението се определя по общите правила. Срокът е от 4 до 12 месеца в зависимост от продължителността на осигурителния стаж. Преценката за правото на парично обезщетение за безработица, за неговия размер и срок за изплащане се прави за всеки конкретен случай и се определя с разпореждане, издадено от ТП на НОИ.

  8. На какво обезщетение и за какъв срок от бюрото на труда ще имам право ако прекратя тр.си договор по чл.327 ал.1 т.2 (неизплащане на трудовото възнаграждение), за това настоява работодателят. Имам ли защита ако съм майка на дете до 3 год.
    Предварително благодаря

  9. Здравейте, Кремена,
    промените в Кодекса на труда бяха направени в бр. 58 на ДВ от 30.07.2010 г., но наредбата, която там се цитира, все още я няма.

    (2) (Нова, ДВ, бр. 58 от 2010 г.) В случаите по ал. 1, т. 10, когато работникът или служителят не може да подаде писменото си заявление за прекратяване на трудовия договор, поради това че работодателят, лицето, което го представлява, или лицето, определено да получава кореспонденцията на работодателя, не могат да бъдат намерени на адреса на управление, посочен в трудовия договор, заявлението може да се подаде в инспекцията по труда по седалището или адреса на управление на работодателя. Ако след проверка, извършена съвместно от контролните органи на инспекцията по труда, Националния осигурителен институт и Националната агенция за приходите, се установи, че действително работодателят е преустановил дейността си, трудовият договор се смята прекратен от датата на завеждане на заявлението в инспекцията по труда по седалището или адреса на управление на работодателя.
    (3) (Нова, ДВ, бр. 58 от 2010 г.) Редът за извършване на проверката по ал. 2 се определя с наредба на министъра на труда и социалната политика, съгласувана с управителя на Националния осигурителен институт и с изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.

    • Вече е обнародвана НАРЕДБА № РД-07-8 от 27 октомври 2010 г.
      за реда за извършване на проверка по чл. 327, ал. 2 от Кодекса на труда
      (Обн., ДВ, бр. 88 от 09.11.2010 г.)

      С наредбата се определя редът за извършване на проверка за преустановяване дейността на работодателя с оглед прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя на основание чл. 327, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда при условията на чл. 327, ал. 2 от Кодекса на труда.

      Чл. 2. (1) В случаите, когато работникът или служителят не може да подаде пред работодателя писменото си заявление за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда, поради това че работодателят, лицето, което го представлява, или лицето, определено да получава кореспонденцията на работодателя, не могат да бъдат намерени на адреса на управление, посочен в трудовия договор, а работодателят е преустановил съответната дейност, заявлението се подава лично от работника или служителя в компетентната дирекция „Инспекция по труда“ по седалището или адреса на управление на работодателя.
      (2) Заявлението по ал. 1 съдържа:
      1. трите имена и единния граждански номер на заявителя;
      2. актуален точен адрес и телефон на заявителя;
      3. наименованието на работодателя;
      4. данни за седалището и адреса на управление на работодателя, посочени в трудовия договор, както и за други адреси на работодателя в случай, че са известни на заявителя;
      5. адрес на предприятието, неговото поделение, учреждението, организацията, кооперацията, обекта или друго място, където е полагал труд заявителят;
      6. телефон и електронни адреси на работодателя, на лицето, което го представлява, и на лицето, определено да получава кореспонденцията на работодателя – ако тази информация е известна на заявителя;
      7. данни за последния осъществен контакт с работодателя, с негови представители и/или с негови длъжностни лица;
      8. данни за трудовото правоотношение – дата на постъпване на работа, длъжност и организационно звено, в което е работил (отдел, цех, служба), размер на получаваното трудово възнаграждение и продължителност на работното време.
      (3) Към заявлението се прилагат заверени от заявителя преписи на трудовия договор, на допълнителните споразумения към него и на други документи, свързани с трудовото правоотношение, както и копие от трудовата книжка, в случай че разполага с тях.
      (4) Заявлението се завежда незабавно във входящия регистър на съответната дирекция „Инспекция по труда“, в който се вписват трите имена на заявителя и датата на подаването му.

  10. кога се очаква да влезе в сила законова разпоредба, според която държавата да има право да прекратява трудови правоотношения на некоректни работодатели. има ли друга възможност за това, ако работодателя е в чужбина. благодаря

  11. Имам ли право да си подам декларация за изплащане на обезщетение по чл. 222 ал.1 като договора ми е прекратен по чл. 331 ал.2 от КТ?

  12. Защо вече четвърти месец не ми изплащат платения отпуск след прекратяване на договора.

    • Немога да Ви отговоря на поставения въпрос, тъй като не познавам обстоятелствата по него. Ако смятате, че работодателят ви нарушава изискванията на Кодекса на труда, имате право да подадете сигнал в съответната областна инспекция по труда, както и на номер 0700 17 670.
      Горещата линия на МТСП, на която можете да получите информация за защита на трудовете Ви права е с номер 0900 32 111
      (987 16 22 – номер само за София).

Коментарите са забранени.