Право на работодателя за временно отстраняване от работа

Съгласно чл. 199 от Кодекса на труда, работодателят или непосредственият ръководител може да отстрани временно от работа работник или служител, ако:

* работникът се явява в състояние, което не му позволява да изпълнява трудовите си задължения (временно разстройство на съзнанието, уплаха при пътен инцидент, депресии)

* употребява през работно време алкохол или друго силно упойващо средство (лекарства, наркотици и др. п.)

Отстраняването продължава, докато работникът или служителят възстанови годността си да изпълнява определената му работа. Т.е. преценката за времето на отстраняване е много субективна и дава възможност за злоупотреби от страна на работодателя, още повече че докато трае отстраняването, работникът или служителят не получава трудово възнаграждение.

За да е налице временно отстраняване от работа по силата на чл. 199 от КТ, трябва да има валидно трудово правоотношение между работодател и работник/служител. Работникът/служителят да се е явил на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява трудовите си функции или да е употребил на работното си място алкохол или друго силно упойващо средство. Работодателят или непосредственият ръководител да е отстранил временно работника/служителя от работното му място, докато възстанови годността си да изпълнява трудовите си функции.

Временното отстраняване от работа е акт на работодателя, с който временно се преустановява изпълнението на трудовото правоотношение, но без същото да се прекратява.

Заповедта по чл.199 от КТ не води до уволнение, както често неправилно се приема от работника или служителя.

При незаконосъобразност на такава заповед за временно отстраняване и доказване на липса на основания за издаването, работодателят дължи  обезщетение по чл.214 от КТ. За целта е необходимо работникът да заведе дело в съда и по пътя на установителния иск да поиска отмяната на заповедта като незаконосъобразна, като обори твърденията на работодателя за състоянието на работника през периода на негово насилствено дистанциране от работното място.

Разпоредбата на чл.214 от КТ предвижда ангажиране на

имуществената отговорност на работодателя и виновните длъжностни лица

в условията на солидарност при незаконосъобразното отстраняване от работа. Това означава, че ако се стигне до завеждане на иск в съда, той трябва да бъде предявен солидарно (общо) срещу юридическото лице на фирмата-работодател, едновременно срещу представляващия фирмата (управител, изп. директор) и срещу непосредствения/прекия ръководител, участвал в отстраняване на работника или служителя. Солидарната отговорност предвижда всеки един от длъжностните лица, привлечени в съда, да отговаря за целия размер на обезщетението.

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.