Както при всички работещи здравето на застаряващите жени се повлиява от кумулативния ефект на въздействието на условията и организация на труда на всички извършвани трудови дейности през живота, както и от въздействието на редица фактори извън работното място.
Редица вредни за зравето фактори на работната среда засягат двата пола, но има и специфични рискови фактори, някои от които засягат в по-голяма степен жените.
Това е свързано от една страна със заетостта в традиционно женски професии, а от друга с факта, че жените са по-ранима група в сравнение с мъжете към редица фактори на работната среда и организацията на труда.
Полът е важен фактор по отношение на заетостта при специфични рискови фактори на работната среда и организация на труда. Редица дейности се смятат за традиционно женски професии.
Например проучване в ЕС за условията на труд показва, че жените са експонирани по-често на инфекциозни материали и рискове, свързани с повдигане и преместване на хора, тъй като повече жени са заети в здравеопазването и социални услуги.
Те са изложени и на по-висок риск от нараняване с игли и експозиция на токсични химикали, има данни за по-висок риск от развитие на астма при застаряващи медицински сестри (Forastieri et al. по Payne and Doyal).
Мускулно-скелетните увреждания са ключов здравен риск
Мускулно-скелетните увреждания са ключов здравен риск при застаряващите жени както в сферата на здравеопазването и социалните грижи, така и при заетите в производства и дейности с извършване на репетитивни движения (23).
При жените на възраст над 55 години се установява по-висока честота на мускулно-скелетни увреждания, свързани с труда, а данните показват, че вероятността застаряващите жени да преминат на по-лека работа е по-малка в сравнение с мъжете.
Данни относно субективната оценка на работещите за условията и организацията на труда показват, че най-честото оплакване е стреса.
Отрицателният ефект на стреса върху здравето е добре описан, включва тревожност, депресии, проблеми със съня, раздразнителност, но също така по-висока честота на сърдечносъдови, метаболитни, стомашно-чревни и други заболявания. Повече от половината от регистрираните депресии са при жени, като 43 % са при жени над 45-годишна възраст.
Множество фактори допринасят за стреса при работа, но един от водещите е възможността за контрол върху извършваната дейност.
Застаряващите мъже по-често заемат длъжности, предоставящи по-голяма автономност и възможност за контрол върху извършваната дейност в сравнение с жените, имат по-често гъвкаво работното време и възможност за вземане на решения. На застаряващите жени се предоставя по-рядко възможност за обучение и тренинг в сравнение със застаряващите мъже.
Стрес заради външния вид
Разлики в социалната структура на обществото показват, че жените с възрастта са по-малко конкурентоспособни в сравнение с мъжете. Жените в редица традиционно женски професии като секретарки, рецепционистки и др., където външният вид е важен при наемането им на работа, са изложени на по-висок стрес с възрастта.
Работодателите често описват идеалната кандидатка за работа на рецепция или офис като 25-годишна. Този негативизъм към застаряващите жени води до допълнително напрежение за поддържане на младежки вид.
В проучване на условията на труд в ЕС повече жени съобщават за възрастова дискриминация в сравнение с мъжете, но разликата не достига статистическа значимост. В същото проучване 23 % от жените съобщават за полова дискриминация в сравнение с 7 % от мъжете.
Полът е важен фактор във връзка с дискриминацията при работа, включително тормозът и насилието на работното място (21). Има данни за по-висок риск от насилие на работното място при жените в ЕС, заети в публичния сектор, здравеопазване, социални грижи и услуги.
През 2005-2006 г. са съпоставени данни за насилието при застаряващи работещи, които показват, че жените на възраст 55-59 г. са изложени на по-висок риск от насилие спрямо мъжете от същата възрастова група. Застаряващите жени по-често съобщават за тормоз на работното място в сравнение със застаряващите мъже.
Застаряващите жени се оплакват по-често от дискриминационни забележки при промяна в технологии. Често е очакването, че те няма да могат да се справят с промените. При намаляване на персонала застаряващите жени са по-застрашени за загуба на работното си място.
Артрит, автоимунни заболявания и остеопороза
Известно е, че жените са по-ранима група в сравнение с мъжете към редица фактори, допринасящи за развитие на артрит и други автоимунни заболявания и остеопороза. Някои трудови дейности като например работа с репетитивни движения могат да имат в по-голяма степен отрицателен ефект върху жените в сравнение с мъжете.
Жените и мъжете метаболизират по-различен начин някои химични нокси на работната среда, което означава, че жените от всички възрасти са експонирани на по-висок риск. Има данни, че сменната работа има в по-голяма степен отрицателно въздействие върху здравето на жените.
Така например сменната нощна работа повишава в по-голяма степен риска от сърдечносъдови заболявания при жените в сравнение с мъжете, риска от хормон-зависими ракови заболявания като рак на гърдата при жените в сравнение с рак на простата при мъжете, оказва отрицателно въздействие върху репродуктивната функция на жените (32) и др.
Менопаузата
Въпреки че много жени работят с напредване на възрастта, не са изяснени редица въпроси свързани със здравето и благополучието на жените при работа по време на менопаузата.
Отрицателният ефект на стреса върху здравето на жените по време на менопауза предполага, че всички фактори при работа водещи до стрес оказват отрицателно въздействие върху здравето на застаряващите жени.
Стресът при жените след менопауза има в по-голяма степен отрицателен ефект върху здравето, свързан е с по-изразено повишаване на пулсовата честота, кръвното налягане, нивото на адреналинн и норадреналин в кръвта.
От друга страна наличието на симптоми като топли вълни, зачервяване, сърцебиене по време на работа, или изпотяване и безсъние нощем, могат да затруднят извършването на трудовата дейност.
Полът е важен фактор и е във връзка със социалната роля на жените и допълнителното натоварване при работа може да влоши здравето на жената.
Наред с платената си работа жените имат множество отговорности по отношение на семейство, деца, внуци, възрастни родители и полаган неплатен труд, които оказва своето влияние, също. По-често обществото признава тази заетост на младите жени – семейство, отглеждане на деца, но недооценява тежестта от тези дейности при застаряващите жени.
Жените с 18 часа допълнителен труд седмично в грижи за семейството
По данни на ЕО средно жените на възраст над 55 г. извършват по 18 часа неплатен труд седмично спрямо 5 часа за мъжете.
Признанието към семейните ангажименти в по-голяма степен на младите жени в сравнение със застаряващите противоречи на препоръките на МОТ. Тази неплатена работа може да има отрицателно въздействие на здравето и благополучието на застаряващите жени.
Рисковете за здравето при извършване на грижи към членове на семейството са същите като при полагане на платени грижи от медицински сестри, например риск от мускулно-скелетни увреждания при вдигане на болен, навеждане при обслужване на дете и др.
Неплатената работа често е свързана с влошаване на психичното здраве, тъй като често е стресираща, извършва се в изолация и липса на признание.
* Това е част от статия с автор Катя Вангелова, Национален център по обществено здраве и анализи, публикувана в бр. 1/2015 г. на електронното списание „Безопасност и здраве при работа“.