Самоубийството във фокуса на Световния ден на психичното здраве 2019

Всяка година на 10 октомври от 1992 г. насам се отбелязва Световният ден на психичното здраве, като инициатор е Световната федерация за психично здраве.

Тази година и Световната здравна организация се включва в подкрепа на деня и насочва вниманието на света към превенция на самоубийствата под надслов „40 секунди за действие“.

На всеки 40 секунди един човек посяга на живота си

За нашата страна статистиката показва, че сме на осмо място в Европейския съюз по брой на самоубийствата. За сметка на това, обаче, българите са много по-успешни в опитите си за самоубийство. Ако в световен мащаб на всеки от 7 до 20 опита един е завършен, т.е. фатален, то в България съотношението е 3 – 4 към 1.

Самоубиват се по двама българи на ден!

Фактите

1. Една от водещите причини за самоубийствата е депресията. В България около 6,2% от хората страдат от нея.

Тревожен е фактът, обаче, че само един от 20 страдащи от депресия получава специализирана психична помощ.

2. Все по-млади хора посягат на живота си в световен мащаб – между 15 и 29 годишна възраст.

И България не изостава в тази надпревара. Тревожни са данните на Евростат, че 30% от хората в Европейския съюз, посегнали на живота си, са на възраст между 45 и 60 години.

По думите на доц. Хинков, директор на НЦОЗА, сред най-рисковите професии са тези на военни, полицаи, пожарникари и лекари. Те най-често се сблъскват с негативните преживявания на другите и са подложени на най-голям риск от „бърнаут“ синдрома, отключващ депресивни състояния.

3. В България най-разпространено е тревожното разстройство – 11,4% и то сред хора на възраст между 50 и 64 години.

Останалите данни според изследване на честите психични разстройства (EПИБУЛ), проведено от Националния център за обществено здраве и анализи през 2006 година, са:

  • Второ място заемат разстройствата на настроенията с 6,2%, които са най-чести при хора над 65 години.
  • На трето място са разстройствата вследствие на употреба на психоактивни вещества, с 3,3%.

Кой е изложен на риск?

Докато връзката между самоубийствата и психичните разстройства (в частност, депресията и разстройствата вследствие на употребата на алкохол) е добре установена, много самоубийства се случват импулсивно.

Това се случва в моменти на криза с пробив в способността за справяне с ежедневните стресори, като финансови проблеми, проблеми в личните отношения или хронична болка и заболяване.

Допълнителни фактори могат да бъдат преживяването на конфликт, лична трагедия, насилие, злоупотреба или загуба и чувството за изолация, като те са силно свързани със самоубийственото поведение.

Все пак, най-голям рисков фактор за самоубийство е наличието на предишен опит за самоубийство.

Как да помогнем на колега с желание за самоубийство?

Самоубийство на работното място

Самоубийството на работното място е сравнително рядко срещано събитие, но когато това се случи, това е не само трагична загуба на живот, но също така има дълбоко и дълготрайно въздействие върху колегите и организацията.

Причините за самоубийството са сложни и понякога просто не знаем защо човек решава да сложи край на живота си.

Преди време, говорейки за стреса по време на наше обучение, участник сподели горчив опит в работата. По време на една от почивките колега внезапно и спокойно казва, че смята да се самоубие. Никой не го е взел насериозно. Същата вечер той наистина го прави.

Повече от 1/3 от живота си прекарваме с колегите. Ние можем да бъдем подадената ръка за да не се случи най-лошото.

Как екипът може да помогне на колега с намерение за самоубийство?

Няма строги правила, които да помогнат за разпознаване на самоубийствено поведение у работещ. Хора, които са с мисъл за самоубийство, обикновено са депресирани, отчаяни и може да споделят, че не знаят какво да правят в ежедневието си. Но в повечето случаи тези хора не се решават да споделят проблемите си с други, особено колеги и ръководители.

Въпреки това, голяма част от хората с намерение за самоубийство дават предупредителни знаци седмици, дори месеци преди самоубийството. Тези знаци включват:

  • отдръпване от контакти с приятели и колеги
  • споделяне за чувство на изолация и самотност
  • споделяне на чувство за безполезност, безнадеждност, загуба на самоуважение
  • нарастваща раздразнитеност, неудовлетвореност и умора
  • поява на импулсивност или агресия
  • безсъние
  • постоянно обръщане на внимание на проблеми, за които изглежда, че няма решения
  • говорене за необходимост от уреждане на наследство и др.

ПРЯК РЪКОВОДИТЕЛ

Ръководител, който заподозре колега в самоубийствени мисли, може да помогне чрез:

  • слушане без осъждане
  • изразяване на съпричастност и разбиране
  • окуражаване на колегата да говори. Голяма част от самоубийствено настроените хора се колебаят в решението си. Питайки някого, дали има самоубийствени мисли или говорейки по други начини за самоубийство няма да го подтикне към крайното решение, напротив, може да доведе до чувство на облекчение и нов старт за друго решение.
  • спокойно водене към осъзнаване на необходимост от споделяне със специалисти, които могат да окажат квалифицирана помощ и т.н.

КОЛЕГИ

Колегите от екипа обикновено не искат да се замесват, за да не си създават проблеми. Което може да стане причина за липса на помощ в критичен за самоубийствен човек момент.

За човек, който е със самоубийствени мисли или се възстановява от психичен проблем, подкрепата от колегите е от голямо значение. Такъв човек НЕ ИСКА:

  • да се чувства изолиран или отхвърлен от колегите си
  • да бъде покровителстван, критикуван ,анализиран или категоризиран
  • да му се изнасят лекции или да му се казва, че това е грешно или глупаво
  • да му се говори весело и неангажиращо в опит да бъде развеселен и отклонен от мислите си.

РАБОТОДАТЕЛ

Работодателят също може да подпомогне психичното здраве на работещите като решава конфликтите на работното място чрез отворени дискусии, ефективна комуникация и управление на конфликтите.

Голяма роля играе осигуряването на обучение на работещите за идентифициране и управление на психосоциалните фактори и премахването на стигмата на психичните проблеми и заболявания, която води до несподеляне и криене на такиви проблеми от работещите.

Разработването и внедряването на програми и политики за психично здраве са също добър помощник в превенцията на психичните проблеми на работното място.

Говорейки открито за самоубийството няма да постави идеята в съзнанието на някого, но ще помогне темата да стане по-малко табу. Всеки един от нас може да изиграе важна роля за намаляване на самоубийствата.

Вижте още:

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.