Йерархия на нормативните актове в България

Преди година започнах поредица от статии за нормативната база на България и Европейския съюз, в която до този момент ви представих изискванията за оформление на нормативните актове и възможностите за онлайн достъп до правото на Европейския съюз и Официален вестник на ЕС.

Темата не е забравена и днес продължаваме по нея с представяне на йерархията на националните нормативни актове.

Защо е важно да я знаем? Защото, ако два нормативни акта си противоречат, то в сила е този, който стои по-високо в йерархията.

Йерархичността е най-характерната черта на системата на нормативните актове. Като цяло тя зависи от вида и значимостта на държавния орган, който постановява съответния нормативен акт.  В Република България йерархията на нормативните акрове е определна с с Конституцията от 1991 год. и със Закона за нормативните актове от 1973 год.

В Република България нисходящата йерархия на нормативните актове е както следва:

• Основни нормативни актове на Европейския съюз.
• Конституция на Република България от 1991 год.;
• Решенията на Конституционния съд на Република България, с които даден закон се обявява за противоконституционен;
• Ратифицираните от Република България международни договори;
• Законите (вкл. т. нар. кодекси, които имат същия юридически ранг, както и законите), които имат еднакъв юридически ранг, независимо от това дали са приети от Великото народно събрание или от някое от обикновените народни събрания; указите с ранг на закон, издавани от бившите държавни органи, наричани Президиум на Народното събрание и Държавен съвет;
• Нормативни подзаконови укази, издавани от бившите държавни органи, наричани Президиум на Народното събрание и Държавен съвет, които укази са с по-малък юридически ранг от законите и от предходните укази, но са с по-голям юридически ранг от нормативните актове на Министерския съвет;
• Решенията на Върховния Административен Съд на Република България, с които даден нормативен акт на Министерския съвет или на отделен министър се отменя като противоречащ на законите;

Следват нормативни актове на Министерския съвет, които на свой ред имат следната своя низходяща йерархия:

• нормативни постановления (има и ненормативни, индивидуални);
• правилници (обикновено са за цялостно приложение на закон, но може и да регулират самостоятелно обществени отношения);
• наредби (обикновено са за частично приложение на закон, но може да регулират и самостоятелно обществени отношения);
• нормативни актове на отделните министри, които на свой ред имат следната своя низходяща йерархия:

– правилници;
– наредби;
– инструкции.

• нормативни актове на общинските съвети – само наредбите им са такива. Правилниците на общинските съвети са устройствени индивидуални актове.

Освен тези нормативни актове, роля на нормативни актове имат и редица други юридически актове, издавани  от Министерския съвет или отделни министри, каквито са: тарифите, нормалите, правилата, уставите и пр.

Тук е мястото да напомня, че Правилниците по безопасност на труда като категория правни актове представляват значителна част от действащо трудово законодателство в България относно здравословните и безопасни условия на труд. От 1967 до 1996 год. са публикувани над 110 правилника по безопасност на труда, издавани от съответните министерства и ведомства на основание Кодекса на труда.

Те са остарели и непригодни за днешните реалности в икономиката както по отношение на ней­ната собственост и управление, така и по отношение на новото оборудване и обх­вата на видовете трудови дейности, но продължават да бъдат в сила на основание § 21 от Заключителните разпо­редби на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд (Обн. ДВ бр. 18/2003 г.) , доколкото не противоречат на Закона за здравос­ловни и безопасни условия на труд.

За статията са използвани материали от legaltheory.org и официалния сайт на Главна инспекция по труда.