Законодателни несъответствия спъват работата на службите по трудова медицина

Проблемът в законодателството е, че службите по трудова медицина нямат никакви реални права да променят нещо. А и работодателят няма правни механизми да накара работника си да отиде на лекар или на ТЕЛК.

Нина Гевренова е главен асистент в катедра „Трудово право и обществено осигуряване“ в Юридически факултет на СУ „Климент Охридски“. Завършила е право в Алма матер. Има защитена дисертация и е доктор по право.

Специализирала е в областта на трудовото право и общественото осигуряване в Унгария и Германия. Участвала е в проекти на ФАР, МТСП и Американската агенция за международно развитие в областта на трудовото законодателство. Била е консултант на НЗОК. Адвокат е в Софийска адвокатска колегия. Автор е на множество статии в областта на трудовото право, общественото осигуряване, здравното осигуряване, както и на книгата „Правилникът за вътрешния трудов ред“. Съавтор в авторските колективи на сборник „Безопасни и здравословни условия на труд“ и други.
Аида Пакинян

– Кои са проблемите, с които най-често се сблъскват службите по трудова медицина (СТМ)? Какво споделиха с вас представителите им по време на семинара „Практически правни въпроси при медицинската експертиза на работоспособността“, на който сте лектор?

– Най-често те възникват в резултат на нормативна несъгласуваност, което поставя работодателя пред хипотези, по които той не може да реагира.

– Една от темите бе свързана с новостите в Наредба 3 за СТМ. Какви са те?

– Предвиден е по-стриктен контрол за регистрацията на службите, информиране при промяна на определени обстоятелства, чрез които в публичния регистър контролните органи могат да проверяват изпълнени ли са минимални изисквания към СТМ. Засилени са задълженията на СТМ във връзка със здравословния статус на работниците и служителите.

– Когато един работодател наеме СТМ, по какъв начин това трябва да се доведе до знанието на работиците?

– Няма смисъл да се довежда до знанието им, че съществува такава служба. Но когато се правят първоначални и периодични прегледи (има специална наредба за първоначалните и периодични прегледи), всеки служител ще получи заключението на СТМ за своето здравословно състояние. Знaете, че всеки работодател е длъжен да прави периодични прегледи на своите работници. Тази периодичност зависи от професията, от работното място, от условията на труд – колкото са по-тежки и вредни, толкова по-често трябва да се правят прегледите, също и за хората над определена възраст. Има отделна наредба за първоначални и периодични прегледи, но колко често трябва те да се правят, при какъв специалист и пр., именно СТМ трябва да прецени и да уведоми работодателя. Провеждането на самите прегледи е ангажимент на работодателя. Но СТМ трябва да подпомогне работодателя… Идеята е службите по трудова медицина да станат един компетентен помощник и съветник на работодателя. Проблемът в законодателството е, че тези служби нямат никакви реални права да променят нещо. А и работодателят няма правни механизми да накара работника си да отиде на лекар или на ТЕЛК. За какво става дума? Например при периодичен преглед се установява, че работникът Х има здравословен проблем, поради който да речем той не може да работи на височина. Службата по трудова медицина трябва да даде становище пред работодателя, че работникът Х не може занапред да върши тази своя работа. Но пък работодателят, макар да има това становище на СТМ, не разполага със законов механизъм, по който да задължи работника си да иде на обстоен преглед при специалист или да се яви на ТЕЛК. И докато няма документ от органите на медицинската експертиза на работоспособността – ЛКК, ТЕЛК, НЕЛК, не може да го трудоустрои… От друга страна, работникът не отива на ТЕЛК, защото, ако бъде трудоустроен, ще намалее възнаграждението му. И още: един преглед може да бъде извършен коректно, но може и да е формален, документите за него може да са попълнени от лекаря коректно, може и да не са попълнени коректно. А службата по трудова медицина няма механизъм, с който да контролира това.

– В крайна сметка от тази нормативна несъгласуваност сякаш най-много страда работодателят?

– Не, това би било твърде крайно твърдение. Както и твърдението, че „винаги ощетеният е работникът“ или че това е службата по трудова медицина… Както и преди малко казах, ако работникът отиде на лекар, докаже се болестта и е необходимо да бъде трудоустроен, той ще получава по-малко пари, работодателят ще се опита да се освободи от него… Затова работниците си спестяват това.
Безспорно ползата от подобни периодични прегледи е преди всичко за работника, защото именно при тези прегледи често се откриват „дремещи“ болести или че човекът е в риск от едно или друго хронично или остро заболяване.

– Какво трябва да знае работникът за службата по трудова медицина в своето предприятие?

– Първо, че именно СТМ трябва да поддържа здравното му досие. В него се събират всички документи, свързани със здравословното му състояние – болнични листове, решения на ТЕЛК, медицински заключения и т.н. По Закона за защита на личните данни служителят има право на достъп до него, но работодателят няма право да види конкретните данни в досието. Той има право единствено да получи заключението дали работникът може или не върши съответната работа. СТМ е длъжна да предостави на работника информация и да го консултира и дава информация или съвет винаги, когато работникът поиска. Иначе СТМ е длъжна да го уведомява всеки път, когато дава становище пред работодателя по здравословното му състояние.

– Наистина се получава порочен кръг, защото, когато стане трудова злополука, всеки казва „Къде е дремала службата по трудова медицина“, а всъщност излиза, че няма кой знае какви правомощия… Има ли сблъсъци между работник, работодател и СТМ, които да отиват в съда?

– В момента според действащата правна уредба, службите по трудова медицина не са страна в спор, свързан с трудовото правоотношение. Т.е. всяко действие на СТМ, което има значение по трудовото правоотношение, всъщност СТМ не е страна в спора. Тя бива ангажирана впоследствие, ако работодателят бъде глобен или е загубил дело да се търси съответната вреда и ако СТМ по някакъв начин е ангажирана. Конфликтите са свързани предимно със здравословното състояние на работника. Всяка хипотеза, при която се дава становище и това заключение поради факта, че няма стойност на предписание за трудоустрояване, изправя както работника, така и работодателя пред големия проблем „Какво да правят?“

Още в big.bg

5 thoughts on “Законодателни несъответствия спъват работата на службите по трудова медицина

  1. Ако трябва ТЕЛКовете да се бунтуват срещу нещо, то трябва да е срещу гвардиите възрастни хора, хукнали да се освидетелстват / преосвидетелстват заради някой лев отгоре върху пенсиите (не че имам нещо против възрастните хора). Но ТЕЛК прави експертиза на работоспособността, а не на нуждата от социални и др. помощи поради заболяване. Ако ТЕЛК освидетелстваха само хората в трудоспособна възраст, то те ще имат време и нерви да обърнат внимание на всички тези неща, за които си говорим – производствени характеристики, трудоустрояване и т. н.

  2. Това с изпращането само на първата и последната страница от ТЕЛК явно е и личният им бунт срещу „новата“ декларация, често се дава за попълване и стария формуляр.
    Все говорят, че ще проверяват правилно ли са издавани ТЕЛК и т.н., ами поне от това да започнат – дали се използват законните формуляри и дали се попълват всички задължителни полета.

    Остава само да продължим на чакаме дали заложените в националната програма за БЗР – 2010 промени в Наредба 3/1987 г. и Наредба за трудоустрояването отново няма да бъдат прехвърлени за следващата година, както вече един път се случи.

  3. за разминаването между ТЕЛК и СТМ при представянето на работник за експертиза на работоспособността: в нашата СТМ масово идват бланки на производствена характеристика (изпратени на работещия с писмото от ТЕЛК), които съдържат само първата и последната страница на формуляра, т.е. паспортната част, професионалния маршрут и болничните листове. Отначало си мислех, че е пропуск и старателно допълвах и пропуснатата част от формуляра на характеристиката (сиреч информацията за работната среда, физиологията на труда на съответното работно място). Когато изпращането само на първа и последна страничка стана съвсем явна и закономерна тенденция, аз разговарях с колега от ТЕЛК. Първо той се учуди какво отношение има специалист по трудова медицина с тяхната работа (не знаеше, че производствената характеристика се подписва и от СТМ), но най-вече категорично ми заяви, че изобщо не се интересува от конкретните условия на труд на лицето, което освидетелства. Това били остарели неща от времето на „държавните предприятия“, когато съществувало понятието трудоустрояване…! Сега работата на ТЕЛК е да вписва противопоказаните условия на труд и до там… Разбирам колегата, че е по-възрастен и го е подела инерцията, но къде по- добре, къде по – зле, проблемът за синхронна работа между ТЕЛК и СТМ съществува. Резултатът е губене на нерви, време и усилия в лутането на работника и работодателя между ТЕЛК, СТМ, ЛКК, Инспекция по труда и за капак – в съда.

  4. Всички промени в трудовото законодателство се отразяват тук в блога в момента на обнародването им, така че е достатъчно да следите otgovori.info, за да ги научавате.

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.