Законодателство на ЕС в България: лични предпазни средства

Лични предпазни средства
Снимка: Elliott Brown, www.flickr.com/photos/ell-r-brown/

Третата специална директива по смисъла на чл. 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО (Рамковата директива въведена в България със Закона за здравословни и безопасни условия на труд) определя минималните изисквания за безопасността и здравето на работниците при използването на лични предпазни средства на работното място. Директива 89/656/ЕИО е транспонирана в България чрез Наредба № 3 от 19.04.2001 г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място.

Директива 89/656/ЕИО

По смисъла на директивата лично “предпазно средство” е всяка екипировка, предназначена да бъде носена или държана от работника, за да го предпазва от един или много рискове, които биха могли да застрашат неговата безопасност и здраве по време на работа, както и всяка добавка или принадлежности, предназначени за тази цел.

Директивата посочва, че личните предпазни средства трябва да се използват, когато рисковете не могат в достатъчна степен да се избегнат или да се ограничат чрез техническите средства за колективна защита или чрез мерките, методите или процедурите на организация на работата.
Личното предпазно средство трябва да отговаря на съответните общностни разпоредби за разработка и производство с оглед на безопасността и здравето, които се отнасят за него.

Всяко лично предпазно средство трябва:

  • да съответства на рисковете, които трябва да се предотвратяват, без самото то да води до увеличаване на риска;
  • да отговаря на съществуващите условия на работното място;
  • да отчита ергономичните изисквания и здравословното състояние на работника;
  • да е по мярка на този, който го носи, след необходима корекция.

В случай на многобройни рискове, налагащи едновременното носене на няколко лични предпазни средства, тези предпазни средства трябва да са съвместими и да запазват ефикасността си по отношение на съответния риск или рискове.

Работодателят има задължение да предостави личните предпазни средства безплатно, като осигури тяхното нормално функциониране и задоволително хигиенно състояние чрез необходимата поддръжка, ремонт и замяна. Едновременно с това работодателят уведомява предварително работника за рисковете, срещу които го предпазва носенето на личното предпазно средство и му осигурява обучение за носенето му, а а ко е необходимо организира демонстрация за използването.

Директивата 89/656/ЕИО включва следните приложения:

  1. Примерна таблица на рисковете с оглед използването на лични предпазни средства.
  2. Примерен списък на личните предпазни средства.
  3. Примерен списък на дейностите и на областите на дейност, които могат да изискват осигуряването на лични предпазни средства.

Наредба № 3 от 19.04.2001 г.

Директива 89/656/ЕИО е транспонирана в България чрез Наредба № 3 от 19.04.2001 г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място, която заменя Наредба № 11 от 13 юли 1993 г. за специалното работно облекло и личните предпазни средства.

Наредбата следва текста на директивата с някои важни допълнения. Нашата наредба изисква от работодателя да осигури на работещите обучение и да организира демонстриране за използването, съхраняването и начините за проверка на изправността на личните предпазни средства, докато в директивата демонстрацията е посочена само като възможност при необходимост.

Съществените допълнения са относно документацията и правилата за използване на личните предпазни средства. В директивата е посочено, че държавите- чпенки определят общи правила за използването на личните предпазни средства и/или правила, отнасящи се до случаите и ситуациите, при които работодателят трябва да осигури лични предпазни средства. Въз основа на това изисквание на директивата, в Наредба 3 са включени изискванията относно изготвянето на списъка на личните предпазни средства (със спорното изискване за вписване в списъка на „точна идентификация“), както и изискванията за периодични проверки, заповед за определяне на местата за съхранение на ЛПС, които се използват аварийно и правилата за замяна нза загубено или унищожено ЛПС.

Друга опция от директивата не е използвана, а именно възможността при определени случаи (ако е възможно, съгласно националното законодателство), когато личните предпазни средства не се използват единствено по време на работа, да се даде възможност на работодателя да покани работниците да участват в покриването на разноските за тези ЛПС. В чл. 284 на Кодекса на труда обаче е посочено, че работниците и служителите са длъжни да използват специалното работно облекло и личните предпазни средства само по време на работа, поради което това изключение не е приложено в България.

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.