Европейски директиви по ЗБУТ в България

Photo of author
д-р инж. Деяна Илиева
No comments

В тази статия ще разгледаме ЕС законодателството по ЗБУТ и по-специално директивите по ЗБУТ и как те са въведени в България.

Нека припомним, че директивите са нормативни актове на Европейския съюз, които не са директно приложими както регламентите, а приложението им става чрез приемане на съответните национални нормативни актове.

Изискванията на директивите са задължителни като минимум, а всяка държава може да добави и допълнителни – по-специфични или по-високи изисквания.

Рамкова директива 89/391/ЕИО и ЗЗБУТ

Рамковата директива по ЗБУТ е първата, с която ще започнем, защото тя дава основата на принципите за превенция и е въведена чрез основният нормативен документ за безопасност и здраве у нас – Закона за здравословни и безопасни условия на труд.

В директивата са определени общите принципи за предпазване (превенция) от професионалните рискове, отстраняването на рисковете и причините за злополуки на работното място, информирането, обучението, консултациите, балансираното участие, медицинското наблюдение и др.

Рамковата директива се стреми всеобхватно да регулира механизмите за превенция на професионалните рискове.

“Превенция са всички стъпки или мерки, които се предприемат или планират на всички етапи на работата в предприятието, за предотвратяване или намаляване на професионалните рискове”.

Основният нормативен акт на Р България, чрез който се въвежда Рамкова директива 89/391/ЕИО, е Законът за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ).

По смисъла на Закона

„здравословни и безопасни условия на труд са такива условия на труд, които не водят до професионални заболявания и злополуки при работа и създават предпоставка за пълно физическо, психическо и социално благополучие на работещите лица.”.

Първото обнародване на Закона е на 23.12. 1997 г.  За първи път с този закон се въвежда изискване за извършване оценка на професионалния риск и планиране на мерки за минимизиране на риска.

Със ЗЗБУТ се въвежда нов субект в организацията на дейността за осигуряване на безопасност и здраве при работа – службата по трудова медицина – звено, което консултира и подпомага работодателите, комитетите и групите по условията на труд в планирането, организирането и изпълнението на задълженията им по осигуряване и поддържане на здравословни и безопасни условия на труд.

Освен обслужване от служба по трудова медицина работодателят има задължението да назначи или определи едно или повече длъжностни лица с подходящо образование и квалификация или да създаде специализирана служба за организацията на дейностите по ЗБУТ във фирмата (орган по безопасност и здраве при работа).

Въпреки, че рамковата директива дава такава възможност, българската държава не е определила конкретни изисквания относно броят на длъжностните лица по БЗР в предприятията в зависимост от големината и естеството на дейностите им, както и в кои случаи работодателя може сам да изпълнява функциите на орган по БЗР.

Съгласно директива 89/391/ЕИО работодателят трябва да се консултира с работещите или с техните представители и организации, като създава възможност за участието им при определянето на работещите, които ще извършват дейности по осигуряване на ЗБУТ, както и в обсъждането и приемането на всички мерки, които се отнасят до тяхното здраве и безопасност.

На равнище предприятие у нас това се осъществява в рамките на Комитета или Групата по условия на труд (КУТ/ГУТ) (чл. 27-31 ЗЗБУТ).

Членовете на КУТ/ГУТ подлежат на задължително обучение, съгласно изискванията на Наредба № 4 от 03.11.1998 г. за обучението на представителите в комитетите и групите по условия на труд в предприятията (ДВ, бр. 133 от 11.11.1998 г.)

Законът за здравословни и безопасни условия на труд определя още организацията и управление на дейността по безопасност и здраве в Р България, статута на Националния съвет по условия на труд, създаването на “Фонд условия на труд” за финансиране на дейности и мероприятия за подобряване на условията на труд, контрола по спазването на закона и административно-наказателната отговорност при нарушения изискванията на закона.

Директива за личните предпазни средства на работното място и наредба 3/2001 г.

Третата специална директива по смисъла на чл. 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО определя минималните изисквания за безопасността и здравето на работниците при използването на лични предпазни средства на работното място.

Директива 89/656/ЕИО е въведена в България чрез Наредба № 3 от 19.04.2001 г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място.

Наредбата следва текста на директивата с някои важни допълнения.

  • Нашата наредба изисква от работодателя да осигури на работещите обучение и да организира демонстриране за използването, съхраняването и начините за проверка на изправността на личните предпазни средства, докато в директивата демонстрацията е посочена само като възможност при необходимост.
  • В Наредба 3 са включени изисквания относно изготвянето на списъка на личните предпазни средства, както и изискванията за периодични проверки, заповед за определяне на местата за съхранение на ЛПС, които се използват аварийно и правилата за замяна нза загубено или унищожено ЛПС.

Основни директиви на ЕС относно опасните вещества

Основните Ес директиви за опасни вещества на работното място са следните:

  • Директива 98/24/ЕО (Директивата за химичните агенти) на Съвета от 7 април 1998 година за опазване на здравето и безопасността на работниците от рискове, свързани с химични агенти на работното място

Тази директива е въведена в България с Наредба № 13 от 30.12.2003 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на химични агенти при работа

  • Директива 2004/37/ЕО (канцерогени, мутагени или токсични за репродукцията вещества по време на работа)

Тази директива е въведена в България чрез Наредба № 10 от 26.09.2003 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на канцерогени и мутагени при работа

  • Директива 2009/148/EО относно защитата на работещите от рискове, свързани с експозиция на азбест при работа

Тази директива е въведена в България чрез Наредба № 9 от 4.08.2006 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на азбест при работа

ВИЖТЕ ОЩЕ:

 

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.