Когато фирмата е с определена икономическа дейност, работодателят има задължение за застраховане на работещите за риска „трудова злополука“ или както накратко често се нарича – застраховка трудова злополука.
Условията и редът за задължително застраховане за риска „трудова злополука“ на работниците и служителите са определени в Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополукa“.
Задължителна ли е застраховката трудова злополука?
Застраховката е задължителна само за определени икономически дейности.
Съгласно Наредбата на задължително застраховане подлежат работниците и служителите, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната.
Икономическата дейност на предприятието се определя съгласно Националната класификация на икономическите дейности.
Как да разбера дали имам задължение за застраховка?
За да има работодателят задължение за застраховане за риска „трудова злополука“, е необходимо фирмата да е в икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната.
Работодателят няма задължение да изчислява коефициент на трудов травматизъм!
Коефициентът на трудов травматизъм за прилагане през следващата година, при който работодателят има задължение за застраховка трудова злополука, се определя ежегодно в края на годината със заповед на министъра на труда и социалната политика и важи за следващата година.
Обикновено заповедта се обнародва през месец ноември в Държавен вестник. Вижте пълния списък с кодовете по КИД-2008.
Застраховката е само за злополука по време на работа
В § 1. от допълнителните разпоредби на Наредбата изрично се упоменава, че по смисъла на наредбата „трудова злополука“ е понятието по чл. 55, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване.
Това означава, че задължението за застраховка трудова злополука включва само злополуките по време на работа и изключва злополуките при отиване или при връщане от работното място.
Застраховката не обхваща трудовите злополуки по чл. 55, ал. 2 от КСО.
Това са злополуките станали по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до:
- основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер;
- мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден;
- мястото за получаване на възнаграждение.
Интересно е, че застрахователите внасят още редица изключения, като например «слънчев или топлинен удар» – напълно възможна злополука, свързана с работата на открито.
Затова трябва внимателно да прегледате какво предлага застрахователят за изпълнение на задължението за застраховане за риска „трудова злополука“.
Заповед за застраховка трудова злополука: съгласуване и бланка
Наредбата изисква работодателят да определи с писмена заповед работниците и служителите, които подлежат на задължително застраховане за риска „трудова злополука“.
Преди издаването на заповедта, с която се определя обхвата на застраховката трудова злополука, работодателят е длъжен да проведе консултации със службата по трудова медицина и с комитета/групата по условия на труд.
Наредбата изрично е определила начина за документиране на тези консултации – провеждането се удостоверява с протокол.
Глоба за липса на застраховка трудова злополука
Липсата на задължителна застраховка „трудова злополука“ е сериозно нарушение, за което Инспекция по труда може да наложи имуществена санкция от 1500 до 15 000 лв. съгласно чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда.
В решение № 9 от 25.01.2023 г. по адм. дело № 330/2022 г. на Административен съд – Кюстендил е потвърдена глоба от 1500 лв. за фирма без задължителна застраховка „трудова злополука“. Съдът приема, че това не е маловажно нарушение и не може да се приложи чл. 413в КТ, който предвижда минимална глоба от 100 до 300 лв.
Според мотивите: „Самото неизпълнение на задължението за застраховане на работниците представлява нарушение на нормативните изисквания и не може да се квалифицира като маловажно.“
Дори без настъпила трудова злополука, липсата на застраховка води до санкция.
Проверете дали вашата дейност попада сред задължителните и осигурете необходимата документация – заповед, протокол и валидна полица.
📚 Полезно от ЗБУТ НОРМИ и ПРАКТИКА:
В ЗБУТ НОРМИ и ПРАКТИКА ще намерите готови образци за изпълнение на това изискване:
✓ Ръководство за изпълнение на изискванията за застраховане за риска „трудова злополука“ – с често срещани казуси.
✓ Образец на протокол за съгласуване с КУТ и СТМ
✓ Бланка на заповед за определяне на работниците, които подлежат на застраховане
Обезщетение при трудова злополука: Застраховката освобождава ли работодателя от отговорност?
Въпросът за обезщетението при трудова злополука е от ключово значение за всеки работодател и специалист по ЗБУТ.
Често срещано погрешно схващане е, че задължителната застраховка „трудова злополука“ напълно освобождава работодателя от финансова отговорност при инцидент.
Истината е, че Кодексът на труда предвижда специална отговорност по чл. 200 КТ, която съществува паралелно със застрахователното покритие.
Обезщетение при трудова злополука по чл. 200 КТ
Чл. 200 от Кодекса на труда урежда имуществената отговорност на работодателя при трудова злополука или професионална болест.
Обезщетението при трудова злополука по силата на чл. 200 от Кодекса на труда се дължи от работодателя за причинените вреди на работника или служителя и, обърнете внимание, отговорността не зависи от това дали пострадалия има вина за настъпване на злополуката.
Ключови принципи на чл. 200 КТ:
- Обективна отговорност – не е необходимо да се доказва вина на някого.
- Достатъчно е разпореждане на НОИ за признаване на трудова злополука.
- Покрива се разликата между реалната вреда и застрахователните обезщетения.
Какви вреди подлежат на обезщетяване
Съгласно чл. 200, ал. 3 от Кодекса на труда работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване.
С други думи работодателят носи отговорност за:
Имуществени вреди – това са реално претърпени загуби и пропуснати ползи, например:
- Загуба на трудов доход поради временна или трайна неработоспособност.
- Медицински разходи – лечение, рехабилитация, специализирани грижи.
- Транспортни разходи за лечение и рехабилитация.
- Разходи за приспособяване на жилището или работното място.
- Пропуснати ползи – бонуси, надбавки, кариерно развитие.
- Разходи за професионална преквалификация.
Неимуществени вреди:
- Физически болки и страдания.
- Психически травми и емоционален стрес.
- Влошено качество на живот.
- Морални вреди за наследниците при смърт на работника.
- Естетически увреждания.
Когато няма доброволно споразумение, пострадалият или неговите наследници могат да потърсят обезщетението по съдебен път.
В този случай съдът определя пълния размер, като застрахователното плащане по застраховка „трудова злополука“ се приспада от него. Разликата остава за сметка на работодателя.
Изплащане на застраховка при трудова злополука
При призната трудова злополука застрахователят изплаща обезщетение съгласно договора и застрахователната сума, за която има определен минимум в Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“.
Задължителна застраховка „Трудова злополука“: Роля и ограничения
Съгласно Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“, работодателят е длъжен да сключи такава застраховка за работещите, когато основната и спомагателната дейност на предприятието са към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната.
Основни акценти:
- Застраховката е задължителна при дейности с висок риск от трудов травматизъм.
- Наредбата определя минимална застрахователна сума според нормативните изисквания.
- Покрива злополуки по чл. 55, ал. 1 от КСО (по време на работа)
Доброволно разширяване на застраховката
Някои работодатели по свое желание допълват застраховката и по отношение на т. нар. „приравнени трудови злополуки“ по чл. 55, ал. 2 от КСО, т.е. станали по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до:
- основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер;
- мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден;
- мястото за получаване на възнаграждение.
Как се съчетава чл. 200 КТ със застраховката
На първо място е важно следното:
Застраховката не освобождава работодателя от отговорността за изплащане на обезщетение при трудова злополука. Тя е само допълнителен източник на обезщетение.
Пострадалият или неговите наследници могат да търсят допълнително обезщетение от работодателя, ако:
- злополуката е настъпила вследствие на виновно поведение на работодателя (приложимо за злополуки по време на работа), или
- считат, че застрахователното обезщетение е по-ниско от реално дължимото (приложимо за всяка злополука, независимо дали е по време на работа или по пътя до и от работното място).
Важно е да се отбележи, че при умишлени действия или груба небрежност на работодателя застрахователят може да изплати обезщетение на пострадалите, но след това да предяви регресен иск срещу работодателя за възстановяване на сумата.
Практически примери и сценарии
Пример 1: Злополука по време на работа
Ситуация: Работник пада от скеле поради липса на предпазни средства.
Застрахователно покритие: 50,000 лв.
Определени от съда вреди: 80,000 лв.
Отговорност на работодателя: 30,000 лв. (разликата)
Пример 2: Злополука по пътя за работа
Случай А (без разширена застраховка):
- НОИ изплаща стандартното обезщетение
- Работодателят носи пълната отговорност по чл. 200
Случай Б (с разширена застраховка, която обхваща и чл. 55, ал. 2 от КСО):
- НОИ изплаща обезщетение.
- Застраховател изплаща обезщетение.
- Работодателят носи отговорност за разликата (ако има такава).
Съдебна практика и тенденции в обезщетенията
Актуалните тенденции в съдебните решения са свързани с:
- Нарастващи размери на присъжданите обезщетения.
- По-строга оценка на отговорността на работодателя.
- Увеличено внимание към неимуществените вреди.
- Засилен контрол върху спазването на превантивните мерки.
Кои са често срещаните грешки на работодателите, които водят до увеличаване на обезщетението или по-голяма сума, която остава за работодателя след изплащане на застраховката:
- Подценяване на рисковете в определени дейности.
- Недостатъчно обучение на работниците.
- Игнориране на препоръките от оценката на риска.
- Липса на документация за проведените мерки.
- Неадекватни застрахователни суми.
Често задавани въпроси
Задължителна ли е застраховката трудова злополука?
Застраховката е задължителна само за икономически дейности с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната, който се определя за всяка календарна година със заповед на министъа на труда и социалната политика.
Каква е разликата между застраховка и обезщетение по чл. 200 КТ?
Застраховката е първият източник на обезщетение, но работодателят продължава да носи отговорност за разликата между застрахователното плащане и реално причинените вреди.
Освобождава ли застраховката работодателя от отговорност?
Не. Застраховката е допълнителен източник на обезщетение, но не отменя отговорността на работодателя по чл. 200 КТ.
Какво трябва да направя за изпълнение на задължението?
- Проверете дали икономическата ви дейност попада в списъка.
- Проведете консултации с КУТ и СТМ (документирайте с протокол).
- Издайте заповед за определяне на застрахованите лица.
- Сключете застраховка с подходящ застраховател.
Къде мога да намеря образци на документи?
В ЗБУТ НОРМИ и ПРАКТИКА ще намерите пълно ръководство за изпълнение на изискванията, както и готови образци на протокол и заповед.
Какво да запомните
Работодателят винаги носи отговорност по чл. 200 КТ за настъпила трудова злополука, независимо дали е сключена застраховка „трудова злополука“. Застраховката облекчава, но не отменя тази отговорност.
- Обективната отговорност не изисква доказване на вина.
- Застраховката е допълнение, не замяна на отговорността.
- Превенцията е най-ефективната защита.
- Документацията е от критично значение.
- Професионалната консултация може да предотврати сериозни проблеми.
Дори работодателят да е направил застраховка за риска „трудова злополука“ и за злополука по чл. 55, ал. 2, той продължава да носи отговорност и може да бъде съден от пострадалия или неговите наследници.
При смърт на работник или тежка злополука наследниците имат право да предявят искове и към работодателя, ако смятат, че изплатените суми не са достатъчни.
📖 ОЩЕ МАТЕРИАЛИ В ПОМОЩ ПО ТЕМАТА:
☑ Какво да правим при трудова злополука
☑ Регистър на трудовите злополуки
✅ Полезно от ЗБУТ НОРМИ и ПРАКТИКА:
Изпълнете всички изисквания лесно с нашите готови материали:
- Пълна процедура „Трудови злополуки“
- Ръководство за застраховане за риска „трудова злополука“
- Образци на всички необходими документи
Проверката става в НСИ.
Може да има код на основна дейност и един или повече кодове за спомагателни дейности.
Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски
Допълнителна разпоредба
§ 1. (Нов – ДВ, бр. 10 от 2003 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 1.01.2009 г., бр. 67 от 2009 г.) Основната икономическа дейност на осигурителя се определя съгласно Класификацията на икономическите дейности (КИД-2008), утвърдена със заповед на председателя на Националния статистически институт, по икономическите дейности, посочени в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за всяка календарна година.
(2) Когато осигурителят осъществява две или повече икономически дейности, основната му икономическа дейност се определя от дейността, в която са заети най-голям брой лица, работещи по трудово правоотношение. В този случай при определянето й не се вземат предвид работниците и служителите, които са общофункционално свързани с всички
дейности на осигурителя.
(3) При равен брой работещи по трудови правоотношения в отделните дейности основната икономическа дейност на осигурителя се определя по негов избор.
Кодът може да се променя. Съгласно КИД-2008 „Според това правило основната дейност на единицата се променя, когато текущата й основна дейност формира по-малко от 50% от добавената стойност в продължение на повече от две години.“
Къде можем да проверим или сами ли определяме кода на икономическата дейност?
Може ли този код да се променя във времето и може ли да има повече от един код едновременно?
Благодаря предварително.
Здравейте,
Ако нямате дейност „сухопътен транспорт“ вписана като спомагателна дейност, то няма как да имате задължение за сключване на застраховка „трудова злополука“. Моето мнение е, че можете да обжалвате, но е добре това да го проговорите с адвокат.
Освен това, ако проверката не е следствие от злополука с шофьор, то за такова нарушение (ако приемем, че има) подобна глоба е доста голяма, тъй като не са произтекли вредни последици и не е застрашен живота на работещия – бихте могли да влезете в условията на чл. 415в.
Но пак ще повторя – това трябва да се направи с адвокат, който разбира материята и може да обоснове Вашата жалба (първо до директора на съответното поделение и след това, ако няма реакция – в съда).
здравейте. Нашият код икономическа дейност не е в заповедта но имаме два собствени камиона и шофьори. ГИТ ни наложиха глоба от 1500 лева защото нямаме застраховка. В акта са написали че това че нашия код не е в заповедта не променя факта на нарушението а именно “ не е сключена застраховка за служители от дейност сухопътен транспорт“ може ли да обжалваме или това е загубена кауза.
Благодаря предварително за бързия отговор
Здравейте,
В чл. 12 на Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“ е записано, че „дължимото застрахователно обезщетение или сума по задължителната застраховка „Трудова злополука“ се заплаща в 15-дневен срок след представянето на всички посочени в застрахователния договор документи.“
Здравейте,миньор съм,т.е.подземен работник.От 06.06. до 06.07.бях в болничен,поради трудова злополука,а още нямам изплатена застраховка от никъде.Никой не ми отговаря от фирмата кога,колко и какво се случва.Всичко ми е внесено от работодателя уж,а нямам отговор.Има ли някакви срокове за изплащане на тези застраховки?Къде трябва да попитам?Благодаря!
Да, всички фирми, които са с код на икономическа дейност, който не присъства в заповедта, са освободени от задължението за застраховка „трудова злополука“.
Определянето на Ктт за страната и за икономическата дейност става по формули, описани в Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска “трудова злополука – в чл. 5 на наредбата има формула за изчисляването на Ктт за страната, а в чл. 6 – за икономическа дейност.
Благодаря Ви за бързия отговор.
Да разбирам, че само позициите в тази заповед са определени за задължителна застраховка? Прочетох доста по темата и ми е ясно, че всеки работодател може сам да определи дали да сключи застраховка, но всички останали позиции,които не са включени в тази заповед са освободени ли?
И все пак как се определя Ктт? Изключая тези описани в наредбата.
Здравейте, господин Желев,
Всяка година (обикновено ноември) се публикува заповед с икономическите дейности, за които се изисква застраховка за следващата година.
Актуалната заповед може да изтеглите от този линк от сайта на МТСП:
https://www.mlsp.government.bg/ckfinder/userfiles/files/TPOOUT/BG_TPOOUT%3DNORMATIVE%20DOCUMENTS/Labour/Orders/ZAPOVED_RD01681_ot_12102016_g_za_opredelqne_na_koeficient_na_trudov_travmatizym_po_ikonomiceski_dejn.doc
Как да разбера какъв е Ктт за 46.5 „Търговия на едро с компютърна техника“?
И подлежи ли на задължителна застраховка?
Здравейте,
Икономическата дейност Производство на лекарствени продукти с КИД 21 не е сред тези, в които има задължение за застраховане за риска „трудова злополука“ през 2017 г., съответно няма задължение за застраховане и на отделни звена през 2017-а година.
Zdraveite
Molia da otgovorite slujitelite ot zvenoto za ohrana na farmacevtichen zavod podlejat li na zadaljitelna zastrahovka „trudova zlopoluka“
Blagodaria za otgovora
Здравейте, Вие може да поискате от застрахователата компания да има покритие при трудова злополука и извън България. Вероятно са Ви предложили по подразбиране по-евтин вариант.
Здравейте,
Работя в малка фирма и предстои да направим застраховка трудова злополука. Прави ми впечатление, че застраховката покрива само територията на България. Какво се случва, ако служител пострада при командировка в чужбина? Медицински застраховки правим.
Здравейте, госпожо Маринова,
За съжаление не мога да преценя така описаната от Вас дейност с какъв код на икономическа дейност е. На този адрес можете да видите заповедта, в която се определят фирмите с какви кодове трябва да застраховат своите работещи:
http://zbut.eu/bulgarianlaw/zapovedi/zapoved-rd-01-681-ot-12-oktomvri-2016/
Като гледам какви са наименованията на дейностите в заповедта, мисля че Ви няма (ако сте 79 Туристическа агентска и операторска дейност; други дейности, свързани с пътувания и резервации). Съответно работодателят няма задължение за застраховане по Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“ , но погледнете и Вие
Обръщам внимание, че това е първото условие. След това кои конкретно работещи ще бъдат застраховани се решава от работодателя след съгласуване със службата по трудова медицина и Комитетът/Групата по условия на труд. Това зависи и от резултатите от оценката на риска.
Забравих да ви кажа, че дейността на фирмата е кетеринг и рентал.
Здравейте!
Моят въпрос е подлежат ли на задължително застраховане- организатор на събития, управител склад и шофьор назначен на трудов договор за 5 дена в месеца? Благодаря!
Здравейте,
Задължение за застраховане имат само работодателите във фирми, които са с код на икономическа дейност, записан в заповедта, приложима за съответната година, т.е. определящото е какъв е кода на икономическа дейност на фирмата, в която работите.
Ако кодът е 46.46 Търговия на едро с фармацевтични стоки, медицинска техника и апаратура, то до момента не имало и към момента няма изискване за застраховане на фирми с код 46.
Здравейте,
Работя като медицински представител на фармацевтична компания. Работата ми е свързана с ежедневно пътуване със служебен автомобил в три области и прилежащите им по-малки населени места, изминавайки по около 3000 км. месечно. Т.е. при изпълнение на служебните ми задължения съществува риск за здравето и живота ми. Длъжен ли е работодателят ми да направи задължителна застраховка?
Здравейте,
Съгласно чл. 200 от Кодекса на труда „За вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.“
Повече можете да прочетете в тази статия:
http://irinakonstantinova.com/2012/01/obezshtetenie-pri-trudova-zlopoluka/
Здравейте!
В случай, че работодателят не е задължен да има застраховка, съгласно таблицата, при наличието на трудова злополука, дължи ли работодателя обезщетение на служителя?
Благодаря!
Здравейте,
по принцип подлежащите на застраховка се определят от работодателя съвместно със службата по трудова медицина. Най-вероятно техническият секретар може да не бъде включван в списъка на застрахованите, но точен отговор може да бъде даде само при наличието на пълна информация.
Здравейте,
Ако в една фирма има трима самоосигуряващи се, които извършват дейност, която е в списъка на тези за задължителни застраховки „трудова злополука“, и един технически секретар, който ще работи в офиса, трябва ли да се сключва застраховка за техническия секретар?
Здравейте,
ако злополуката е довела до временна неработоспособност и е призната за трудова с разпореждане на Националния осигурителен институт, то имате право на обезщетение от работодателя на основание чл. 200 КТ.
Здравейте,
искам да попитам следното: подлежа ли на обезщетение при трудова злополука, при която съм си изкълчил раменната става?
Здравейте,
определящ фактор дали да бъдат застраховани работещите, е кодът на икономическа дейност на фирмата, а не отделно за всяка длъжност. Щом кодът на икономическа дейност на фирмата не е сред тези, които задължават работодателя да застрахова своите работещи, значи той няма това задължение.
здравейте подлежат ли на задължително застраховане за ТЗ, склададжии ( код по НКПД 4321 2014) но дейността на предприятието ни е търговия 47 41
Не подавате иск затова, че не са Ви застраховали, а за обезщетение в съответствие с цитирания вече чл. 200 от Кодекса на труда:
Чл. 200. (1) За вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.
(2) Работодателят отговаря и когато трудовата злополука е причинена от непреодолима сила при или по повод изпълнението на възложената работа или на каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя, както и по време на почивка, прекарана в предприятието.
(3) Работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване.
(4) Дължимото обезщетение по ал. 3 се намалява с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите.
За да придобиете представа можете да се запознаете със следните дела:
http://www.justice-ruse.org/rcourt/2011/07/ga/07634510/28132811.htm
http://www.madan.court-bg.org/img/Image/GR-151-08.htm
http://www.rs-plovdiv.com/reshenia/022011/030211g/13060-2010.htm
http://www.justice-ruse.org/rcourt/2011/07/g/00634511/46262011.htm
Препоръчвам Ви да се консултирате с адвокат по въпроса, тъй като аз също не съм юрист.
Здравейте отново,
нека малко да си уточня въпроса.:
Мога ли, да подам иск срещу тях затова, че нямам застраховка трудова злополука?
И какво мога да очаквам, ако си търся правата по чл.200? Не съм юрист и не мога да разбера точно какво мога да очаквам от един такъв съдебен иск.
Здравейте,
имате право на обезщетение по чл. 200 от Кодекса на труда. Ако работодателят не желае да Ви изплати такова обезщетение, то тогава такова се търси по съдебен път.
Здравейте,
Преди 3 месеца, по време на работа, си счупих крака(призната ТЗ по чл.55 ал.1). Имам ли право на обезщетение от работодателя, при случай , че той не е направил застраховка трудова злополука, а се водим в наредбата за задължително застраховане? И какви права имам, ако не искат да ми изплатят нищо? Предварително благодаря.
Здравейте, госпожо Копринкова,
в статията е посочен списък на икономическите дейности, при които работодателят е задължен да застрахова работещите. Видно от този списък научната дейност и по-специално научните работници не подлежат на задължителна застраховка „трудова злополука“.
Здравейте,
Имам следния въпрос: научните работници подлежат ли на задължителна застраховка „трудова злополука“ през 2011 година? Ако да, но на какъв процент?