Има ли нормативно изискване за заземяване на скелето?

stroitelna_zakuska
Снимка: Деяна Илиева, CC BY-NC-ND 4.0

Настоящата статия е провокирана от въпрос на наш читател има ли конкретен нормативен документ, който изисква заземяване на скелетата. Реших да потърся повече информация по въпроса и за целта прегледах следните нормативни актове:

  • Наредба № 2 от 22 март 2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи
  • Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване
  • Наредба № 4 от 22 декември 2010 г. за мълниезащитата на сгради, външни съоръжения и открити пространства
  • Наредба № 16-116 от 8 февруари 2008 г. за техническа експлоатация на енергообзавеждането
  • Правилник за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждането с напрежение до 1000 V
  • Правилник за безопасност при работа в неелектрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по топлопреносни мрежи и хидротехнически съоръжения

Какво казват нормативните актове за заземяване на скелето

В Наредба № 2 от 22 март 2004 г. е посочено, че не се допуска използване на скелета, когато не отговарят на изискванията на съпроводителната документация на производителя или на проекта, т.е. ако в документацията от производителя или в проекта е посочена необходимост от заземяване (по принцип или при определени условия), то аз бих приела, че имаме и изискване за заземяване на скелето. Например в това ръководство за експлоатация открих текст, свързан със заземяването.

В Наредба № 7 от 23.09.1999 г. е посочено, че „За скелетата се изготвя план за монтиране, използване и демонтиране от производителя или от лице с необходимата проектантска правоспособност, който обхваща и специфичните особености на съответното скеле…“, което за мен означава, че ако в плана има изискване за заземяване, то е задължително.

В Наредба № 4 от 22 декември 2010 г. и Наредба № 16-116 от 8 февруари 2008 г.  вероятно логично не открих нищо, но бях длъжна да ги погледна.

В Правилник за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждането с напрежение до 1000 V открих допустимите разстояния до тоководещи части под напрежение до 1000 на повдигателни съоръжения, но нищо за заземяване на скеле.

Правилник за безопасност при работа в неелектрически уредби на електрически и топлофикационни централи поставя само конкретни изисквания в кои случаи задължително се работи на скеле.

Чл. 515. на Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи изисква при работа в опасна близост до тоководещи части под напрежение шаситата на повдигателните съоръжения да се заземяват с преносими заземители, но нищо не е упоменато за скелета.

Нормативен документ от архива

И все пак има един нормативен акт, който изисква заземяване на скелето. Това е отменения Правилник по безопасността на труда при строителните и монтажните работи. В чл. 187 на правилника има изискване „Металните скелета да се осигуряват срещу мълния в съответствие с Нормите за проектиране на мълниезащитата на сгради и външни съоръжения„.

Изкушавам се да цитирам и още едно изискване, свързани с предпазването от токов удар:

„Чл. 188. Електропроводите, намиращи се на разстояния до 5,0 m от метални скелета, по време на монтиране, експлоатация и демонтиране на скелетата да се изключват, демонтират или затварят в дървени предпазни кожуси, а проводниците в зоната на скелето да се поставят в съответни електрообезопасяващи средства.“

За съжаление обаче този правилник е отменен и можем да се възползваме от него само като източник на информация за добра практика при осигуряването на ЗБУТ.

Оценката на риска като източник на задължение

След като минах през тези нормативни актове и не открих нищо конкретно, реших да се върна на Закона за здравословни и безопасни условия на труд. ЗЗБУТ задължава работодателя да оценява рисковете за безопасността и здравето на работещите и в съответствие с оценката на риска и при необходимост да планира и прилага превантивни мерки и методи на работа и производство, които да осигуряват подобряване нивото на защита на работещите.

Източници на информация за оценяване на риска съгласно Наредба 5/1999 г. са освен нормативните изисквания, също и ръководства, информация, предоставяна от национални служби и институции, компетентни в областта на здравето и безопасността при работа, научна и техническа литература.

Ако в някой от тези източници има достатъчно данни, че винаги или при определени условия е необходимо заземяване на скелето, то не е нужно да има специално нормативно изискване и ако не сме предвидили тази защитна мярка, то няма да сме изпълнили нашите задължения за осигуряване на безопасност и здраве при работа.

Информационни източници относно заземяване на скеле

В информационна карта „Използване на скеле на строителния обект“, публикувана в сайта на Камара на строителите в България (картата е предоставена от Българска стопанска камара и е част от проект ToolBox.lab), е посочено, че един от рисковете е токов удар при работа в близост до електрически инсталации или оборудване. В тази връзка в препоръчаните мерки за осигуряване на безопасност намираме и следния текст:

Осигуряване на защита срещу рискове от електричество:
o Чрез избиране на позициониране, което избягва близост с електрически кабели или електрически инсталации.
o Чрез заземяване на скелето, ако е близо до електрическа инсталация или кабел или на върха на високи сгради (светкавици).
o Трябва също да се помисли за изключване на захранващите кабели, преместването или изолирането им, чрез използване на специален екран.

В Незадължително ръководство за добри практики при прилагането на Директива 2001/45/ЕО (Работа на високо) (въведена в България с Наредба 7/1999 г.), издание на Европейската комисия се посочва следното:

В документацията за оценката на риска трябва да бъдат посочени следните предпазни мерки, като може да включват една или няколко от изброените по-долу мерки:
– промяна в трасето на електропроводите;
– изключване на напрежението;
– монтиране на прегради или изолация между скелето и електропроводите

Препоръчва се и заземяване на скелето :
– при скелета, разположени в близост до въздушни далекопроводи или електрическа уредба, както бе споменато по-горе,
– при скелета, разположени върху покриви на високи сгради.

 

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

6 мнения за “Има ли нормативно изискване за заземяване на скелето?”

  1. Здравейте,
    Как ще коментирате Чл.10 от НАРЕДБА № 4 от 22 декември 2010 г. за мълниезащитата на сгради, външни съоръжения и открити пространства:
    Чл. 10. (1) Мълниезащитата на сгради и на външни съоръжения с проектна височина до 25 m се въвежда в действие преди окончателното завършване на строителните и монтажните работи.
    (2) При проектирането на сгради и на външни съоръжения с проектна височина, по-голяма от 25 m, освен постоянна мълниезащита се проектира и временна мълниезащита, която се въвежда в действие в процеса на изграждане на сградите и външните съоръжения.

    Отговор
    • Здравейте,
      Как ще коментирам тези изисквания в светлината на статията относно изискванията за заземяване на скелето ли? Дали може скелето да се разглежда като „външно съоръжение“?

      Отговор
        • Според мен това са съоръжения извън сградите при бъдещото използване на площадката и скелето по време на строежа по-скоро не може да се счита за такова.

          В определението в т. 24 на Допълнителните разпоредби пише следното:

          „Външно съоръжение“ е самостоятелно разположено наземно съоръжение, например водоохладителна кула, силозна кула, мачта с прожектори за осветление на стадиони, антенна мачта на радио- или телевизионен предавател.

  2. Здравейте,

    Какво е нормативното изискване относно това до колко квадрата се заземява скелето? И има ли въобще такова?

    Благодаря предварително!

    Отговор