Много често при оценка на риска се маркира като опасност „неудобна поза“ с риск от увреждания на опорно-двигателния апарат (ОДА). Поради тази причина в тази статия ще разясним какво всъщност е неудобната поза от гледна точка на ергономията и кога заемаме такава.
На първо място трябва да се уточни, че понятието „неудобна поза“ може да бъде подвеждащо. С течение на времето ние започваме да изпълняваме дадена дейност в поза, която считаме за удобна.
Съответно позата, която ще натоварва най-малко нашето тяло, би ни се струвала неудобна и би отнело известно време да започнем да работим в позиция, която не натоварва толкова.
| Това, че чувстваме дадена поза удобна за нас, не означава, че тя е безопасна за нашата мускулно-скелетна система! |
По-правилното понятие би трябвало да бъде неблагоприятна поза, тъй като то отразява реалното й въздействие върху организма.
Необходимо е също да се направи уточнение и относно описанието на ефекта върху здравето – можем да го срещнем в оценките като увреждания на опорно-двигателния апарат (а понякога и записано само с абревиатурата ОДА и се оказва, че никой във фирмата не знае какво означава).
В други оценки се среща и като мускулно-скелетни увреждания или мускулно-скелетни нарушения. Не казвам, че посочените не са правилни, но най-точния и съвременен израз е „мускулно-скелетни смущения“.
Защо мускулно-скелетни смущения
Понятието „увреждане“ / „нарушение“ означава, че вече е налична някаква „повреда на организма“(Буров С., 1995), т.е. вече се е стигнало до болестното състояние.
От ергономична гледна точка, обаче, целта на предприемането на мерки не е само предотвратяване на увреждане, но и осигуряване на условия, които да запазят здравето и да повишат производителността.
Затова в съвременната литература се говори за мускулно-скелетни смущения – те обхващат както първоначалните болки, които могат както да отшумят или да станат постоянни, но без конкретно изменение в мускулно-скелетната система, така и да доведат до увреждане.
С други думи – мускулно-скелетни смущения е понятие, което обхваща наличието на болки, които смущават нормалното изпълнение на дейностите и включват всички етапи – от оплакванията до болестното състояние.
Какво означава да сме в „неудобна“ поза
Общото правило е, че позата се счита за „неудобна“, когато се отдалечи от неутралната поза към крайностите в обхвата на движение. Съответно възниква въпроса: кога сме в неутрална поза?
Неутрална поза се постига, когато мускулите са в състояние на покой и ставата е в естествена си права линия. За повечето стави неутралната поза е свързана със средния диапазон на движение за тази става. Когато една става не е в неутралната си поза, мускулите и сухожилията й са или свити, или удължени. Това води до натоварване.
Освен това, когато ставите са в неутрална поза, те осигуряват максимален контрол и сила [Basmajian and De Luca 1985; Chaffin et al. 2006]. Неутралните пози също минимизират стреса, приложен към мускулите, сухожилията, нервите и костите.
Със следващите картинки ще демонстрираме какво на практика означава неутрална и неудобна поза за различните стави в тялото.
Неутрална поза и неудобни пози за китките
Неутрална поза и неудобни пози за лактите
Неутрална поза и неудобни пози за рамената
Неутрална поза и неудобни пози за гърба
Защо неудобната поза води до болки?
В по-голямата си част ние сме способни да произведем най-високата си сила, когато ставата е в неутрална поза. Съответно, колкото ставата се отдалечава от неутралната позиция, толкова силата, която мускулите могат да произвеждат намалява, тъй като някои от мускулните влакна са или свити, или удължени [Clarke 1966; Кумар 2004].
В такъв случай, за да можем да създадем същата сила в неудобната поза, каквато бихме произвели в неутралната, се налага мускулите да работят повече и да изразходват повече енергия. Ето защо работата в неудобна поза е рисков фактор за болки в мускулно-скелетната система.
Още по-вероятно е да се стигне до болки, когато работата е по-близо до максималните ни възможности и я извършваме без почивка. Това води до по-ранна умора, по-трудно възстановяване и рискът се увеличава още.
Това означава, че за да се намалят до минимум усилията, е необходимо да работим в неутралната позиция на ставите си. Разбира се, все пак трябва да има някакво движение, тъй като стоенето в статичната поза твърде дълго време също има негативни последици.
При статичните пози липсва движение на мускулите, което съответно и възпрепятства движението на кръвта. Тя е нужна, за да доведе кислорода и важни хранителни вещества в мускулите и да отстрани метаболитните отпадни продукти. Статичните пози се избягват, когато работата е динамична, а мускулите и ставите периодично се движат.
Оценяване на работните пози
Съществуват различни методи за оценяване на позите. Един от тях може да бъде намерен в стандарта БДС EN 1005-4:2005+А1 Безопасност на машините. Човешки физически характеристики. Част 4: Оценяване на работните пози и движения във връзка с машината.
Този европейски стандарт ползва няколко зони за оценка на позите и движенията, като са възможни три резултата за оценка на риска:
Приемлив: Приема се, че рискът за здравето е малък или пренебрежим за почти всички здрави възрастни индивиди. Не е необходимо да се предприемат действия.
Условно приемлив: Съществува повишен риск за здравето на цялата или на част от популацията оператори. Рискът трябва да се анализира заедно с рисковите фактори, допринасящи за него, след което максимално бързо да последва намаляване на рисковете (т.е. препроектиране), а където това не е възможно, трябва да бъдат предприети други подходящи мерки, например, предоставяне на указания за оператора, което да осигури приемливо ползване на машината.
Неприемлив: Рискът за здравето е неприемлив за всяка част от популацията оператори. Задължително е препроектиране, за да се подобри работната поза.
Налични са и други разработени методи за оценка на позите като най-популярни са:
- RULA – метод за бърза оценка на горни крайници
- REBA – метод за бърза оценка на цяло тяло
Пълно ръководство за изпозлване на метода RULA ще намерите в ЗБУТ НОРМИ и ПРАКТИКА ↓