Какво е “BURNOUT” или синдрома на “професионално изпепеляване”

Синдромът на професионално изчерпване “бърн аут” /burn out – изгаряне/ е описан за първи път през 1974 г. от Freudenberger H.J. при работещи в социални служби, които след около година работа ставали депресивни и емоционално изчерпани, нервни и раздразнителни, цинични и подозрителни към хората, с които работели*.

Обобщено, този синдром бихме могли да опишем като състояние на физиологично, емоционално и умствено изчерпване, характеризиращо се с хронична умора, чувство за безпомощност и безнадежност, развитие на негативно себевъзприятие и отношение към работата, живота и другите хора.

Най-често той се развива при работещите в различните сфери на здравеопазване, образование, обслужване, занимаващи се всекидневно и интензивно с проблемите на други хора / здравословни, социални или психологически/.

Тази дейност често е съпътствана от отрицателни емоции – гняв, възмущение, страх, отчаяние.

Решаването на проблемите на хората /пациенти, ученици, безработни и социално слаби/ не винаги е лесно достижимо, което прави ситуациите неясни и подтискащи. Работещите при такива условия са застрашени от емоционално изчерпване и риск от “бърн аут”.

Симптоми на синдрома на професионалното изпепеляване

  • Физиологични – хронична умора, понижена устойчивост по отношение на простудни и вирусни инфекции, главоболие, гастроинтестинални разстройства /гастрит, язва на стомаха или дванадесетопръстника/, загуба на тегло и др.
  • Когнитивни – ригидност в мисленето и действията; дистанциране и отбранителна нагласа спрямо проблемите които трябва да разрешат; отрицателно или цинично отношение към работата и колегите.
  • Емоционални – чувство за “професионален провал”, безпомощност и безнадеждност, чувство за вина по отношение на търсещите помощ, скука, раздразнителност, намалена чувствителност и недоверие в хората с които работят.
  • Поведенчески – някои индивиди започват често да се оплакват, превръщайки се в хронично недоволни мърморковци; при други се повишава склонността към рисково поведение или приемане на опиати; трети намаляват темпото и ефективността на работата, увеличавайки прекъсванията и отсъствията от работа, удължените почивки зачестяват.

Основният аспект на този синдром е повишеното чувство за емоционално изтощение. При изчерпване на емоционалните им ресурси, работещите чувстват от една страна, че не са в състояние да дадат нещо повече от себе си на психологично ниво.

От друга страна настъпва развитие на отрицателни, цинични нагласи и чувства по отношение на клиенти /пациенти, ученици/ т.е. за лицата за които се грижат, до степен да гледат на тях като на “заслужаващи своите неприятности”.

Третият аспект на синдрома е тенденцията за отрицателна себеоценка. Страдащите от синдрома се чувстват нещастни и недоволни от себе си, неудовлетворени от професионалните си умения и реализация.

Последствията от това състояние могат да бъдат много сериозни както за самите засегнати и обкръжаващите ги /семейство, колеги/, така и за организацията в която работят.

Американската психологическа асоциация описва четири стадия в развитието на този синдром. По техни наблюдения често тези стадии преминават бързо един в друг и “жертвата” рядко осъзнава своя проблем своевременно и на ранен етап от развитието.

Стадии в развитието на синдрома “бърн аут”

Стадий на “медения месец”

По време на тази фаза, индивидът е значително удовлетворен от своята работа. Големите надежди и очаквания, творческата свобода на работното място създават у него високи очаквания. Ако тези условия липсват, синдромът се развива изключително рядко защото още в самото начало в работата не се влагат много сили и надежди.

Стадий на пробуждането /отрезвяването/

В тази фаза, засегнатия започва да разбира, че неговите очаквания и надежди по отношение на професията, работодателя и колегите са били малко прибързани. Работникът вижда, че професионалните му очаквания са били високи и донякъде грешни.

В резултат на това откритие той започва да работи по-интензивно и по-продължително. Подлагайки се на допълнителен стрес, надявайки се да реализира по този начин мечтата си.

Жертвите на “бърн аут” стават вяли, уморени, фрустрирани, губят увереност в силите и професионалните си възможности.

Стадий на загуба на работния тонус

През тази фаза повишеният интерес към работата постепенно отстъпва и се заменя с постоянно раздразнение и чувство на умора. Много често се изменят ритъма на хранене и сън.

Страдащите от синдрома често намират странични теми за занимание, за да компенсират стреса на който са подложени. Нерядко се увеличава консумацията на алкохол, медикаменти, наркотици, развива се повишена страст към пазаруване.

Губи се интересът към работата и се снижава продуктивността на труда, едновременно с това се увеличава цинизма и критичността по отношение на работодателя.

Стадий на пълно “изгаряне”

Между първата и тази, последна фаза на протичане, могат да преминат години /средно 3-4 години/, но понякога са достатъчни и само няколко месеца. Основният симптом в тази фаза е чувството на отчаяние.

Страдащият се чувства “изцеден” и единственият изход който вижда е напускането на работа, като в същото време не желае и не може да избяга от отговорността за нея. Последиците на “бърн аут” могат да бъдат – мозъчен инсулт, нервно-психическо изтощение и дори поява на суицидни мисли.

По-голяма част от страдащите се смятат за виновни за случилото се и вследствие на отчаянието не виждат изход от ситуацията.

Възникването на синдромът “бърн аут” е обусловено от същността на работата, той е един професионален феномен, при който последствията от свързаните с работата проблеми могат да бъдат пренасяни и в личния живот.

Този синдром се отнася най-вече до професии, изискващи тесен контакт и съвместна дейност с други хора. Той не е стрес сам по себе си, а резултат на хроничен стрес породен от отношението “помагащ – зависим”.

За възникването му роля играят както фактори на средата, така и субективното възприятие на тази среда от индивида. Като фактори-медиатори в този процес се явяват знания, способности, тип личност, налична социална подкрепа, индивидуална предразположеност.

Към индивидуалните фактори бихме отнесли емпатията, чувствителността, хуманност и идеализъм, ориентация на мисленето към другите, тревожност, интроверсия, склонност към свръхидентификация с другите, зависимост от самооценката, чувство за дълг и др.

Взаимодействието на свързаните с работата стресори с определени личностни особености води до чувство за некомпетентност.

Според редица изследователи водещи фактори при възникване на “бърн аут” синдрома са преди всичко условията на труд. Тези фактори могат да се разделят на общи и специфични за дадена професия.

Общи за всички социални професии стресори се явяват прекалено дългото работно време, различия в разбирането на обществото за същността на работата, липсата на достатъчно и своевременно предоставена информация, липсата на автономност, потребности на клиента /пациента/, недостатъчна подготовка, разногласие в организацията.

Състоянието на “бърн аут” води до влошаване на качеството на обслужване и е важен фактор за текучеството, отсъствията от работното място, желанието за смяна на професията и ниския трудов морал.

То корелира с най-различни субективни показатели като физическо изтощение, безсъние, повишена употреба на алкохол, наркотици и медикаменти; брачни и семейни проблеми.

Американската асоциация по психология препоръчва следната

стратегия за справяне с “бърн аут” феномена

  1. Поставяне на нови задачи и цели – тук е важно за личността да си отговори на въпроса “чии идеали следва, своите собствени или нечии чужди ?”
  2. Помощ от околните – необходимо е да се дискутира тази тема с приятели, членове на семейството или психотерапевт, за да се определят нови професионални и жизнени цели и да се намерят сили за тяхната реализация. При това е важно човек да изработи сам тези цели за да не се поддаде на влияние отвън и приеме отново грешни и недостижими задачи
  3. Намиране на занимания извън работа – за да не бъде професионалната дейност единствен източник на успехи и радост в живота е необходимо да се намерят в личния живот интересни, важни, увлекателни занимания – хоби, спорт, сфери на реализация носещи признание и удовлетворение, за да могат възможните неудачи в професионалната сфера да бъдат компенсирани от успехи в други значими за индивида области.
Вижте още:

Полезно от ЗБУТ НОРМИ и ПРАКТИКА ↓

📙 Ръководство за оценка на риска от нервно-психично натоварване

📑 Всичко за стандарта ISO 45003 Указания за управление на психологичните рискове с възможност за преглед.

📹 Вижте нашето видео „Как психи(ното натоварване се превръща в психично напрежение“

* Freudenberger H.J., Staff Burnout; J Soc Issues;1974; 30; 159-165/.
*Тази статия е изготвена с авторски материал на Мая Николова

 

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

3 мнения за “Какво е “BURNOUT” или синдрома на “професионално изпепеляване””

  1. ТОВА СА ГЛУПОСТИ НЕ МОЖЕ ЕДНА ПОДТИСНАТА ЛИЧНОСТ ДА СЕ ИЗЛЕКУВА САМО С ВОЛЯ ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ ИЛИ ДА СЕ ОТДАДЕ НА НЕПУКИСТ ПОЛУИЗУЧЕНИ ПСИХИАТРИ – ЕЛАТЕ В БУРГАС ДА ГИ ВИДИТЕ – ПОЛУРАЗВЕДЕНИ ЛЕКОТИИ И АЛКОХОЛИЦИ . затова трябва друга стратегия

    Отговор